Лорън Донър
Брон (15)

Глава 15

Брон влезе в стаята, прониза с поглед Бека и с един замах блъсна вратата след себе си. Тя се затвори с трясък и ги остави сами вътре. Дишайки тежко, той разтвори устни и изръмжа тихо.

— Бека!

— Не се приближавай! — Гласът й потрепери, беше обхваната от див ужас.

Погледът му се спусна надолу по тялото й към заобления корем. Личеше й, че е бременна. Новия вид изръмжа яростно. Посегна назад и ясен звук от заключването на бравата се чу в малкото помещение. След това заплашително пристъпи крачка напред.

Бека се хвана за масата, за да не се строполи на пода.

— Моля те, Брон, не ни наранявай. Знам, че си бесен и, че не искаш нито мен, нито това дете, но то е мое. Аз го обичам.

Очите му се разшириха, лицето му пребледня и от разтворените му устни излезе ново ръмжене.

— Мислиш, че ще нараня теб или бебето? — попита рязко и грубо.

— Ти си ядосан. — Едната й ръка пусна масата и покровителствено се уви около корема й. — Не искам нищо от теб, разбираш ли? Дори нямаше да съм тук, ако твоите хора не ме бяха довели против волята ми.

Той пое дълбоко въздух, присви очи до тънки цепки и направи още една крачка.

— Никога не бих навредил на теб или на бебето. Защо отказваш да ме видиш?

Тя преглътна тежко.

— Няма причина да прекарваме времето си заедно.

Погледът му се сведе към корема й.

— Няма причина?

Бека си пое дълбоко дъх, за да се успокои.

— Няма какво да ти кажа. Защо да се виждаме? Вече е станало и просто трябва да се справим с положението. Ще си имам бебе. Съжалявам, ако това те разстройва, но така стоят нещата.

Ръцете му се свиха в юмруци.

— Твоето бебе? Опитай с нашето бебе.

Младата жена се изплаши, като видя колко беше бесен в момента.

— Можеш да виждаш детето всеки път, когато поискаш. Бях информирана, че трябва да остана тук и ние просто ще се избягваме. След като се роди синът ни, ще се разберем за правата ти за посещение. Някой може да взема и довежда детето, така че не е наложително да се виждаме.

Брон изръмжа отново и ноздрите му се разшириха. Внезапно очите му промениха цвета си, потъмняха и станах почти черни.

— Ще ми позволиш да виждам моето дете? Колко великодушно.

— Опитвам се да намеря начин нещата да потръгнат, не разбираш ли? Не е нужно да го виждаш, ако не искаш. Знам как… — Не успя да намери точните думи. — Това не биваше да се случва, но стана. Трябва да разсъждаваме разумно и да намерим начин да се разберем по мирен път, за доброто на детето.

Някой се опита да влезе в стаята, но вратата беше заключена. Брон извърна глава.

— Не се бъркай! Разговаряме.

— Дявол да го вземе, Брон! — извика Триша. — Пусни ме да вляза! Имаш късмет, че само си хвърлил съпруга ми и Тайгър. Можеше сериозно да ги нараниш.

— Махай се! — озъби се той. — Това е между мен и Бека. Няма да я нараня. Оставете ни на мира.

— Бека? — обади се Триша. — Добре ли си?

— Добре съм. Всичко е наред. — Намръщи се на Брон, не беше сигурна, че казва истината.

— Ще бъда в дъното на коридора, трябва да сложа лед на момчетата. — Лекарката не звучеше щастлива. — Викай, ако имаш нужда от помощ.

Брон изръмжа и бързо обърна поглед, за да се взре в Бека.

— Ела тук!

Тя поклати глава.

— Бесен си и аз съм много доволна, че се намирам от тази страна на масата. Да не си посмял да ме докоснеш, Брон. Знам, че си разстроен, но вината е колкото моя, толкова и твоя.

— Ела тук!

Бека отказа да отстъпи.

— Ядосан си.

— Да — изръмжа Вида. — Трябваше да ми кажеш.

Гневът й пламна.

— И кога би трябвало да стане това? Когато дойде да си вземеш багажа от дома ми? Или може би, когато ми се обади? — Тя скръсти ръце пред гърдите си. — Точно така. Ти не направи нито едно от тези неща. Накара баща ми да ти събере вещите и да ти ги изпрати. Нито веднъж не ми звънна, дори да провериш как съм. Защо аз трябва да ти се обаждам?

— Няма ли да дойдеш при мен?

— Не. Харесва ми разстоянието между нас. И би ми харесало още повече, ако си тръгнеш.

Новия вид пристъпи към нея, грациозните му движения й напомняха на животно, което дебне плячката си и Бека започна да отстъпва назад, докато гърбът й не опря в стената. От страх дишането й се учести, когато той постави ръцете си от двете й страни.

Видя как очите му се затвориха, чертите му се смекчиха и, за нейна голяма изненада, тялото му бавно се сниши и мъжът застана на колене. Той приближи глава, докато носът му се притисна в блузата й. Дръпна ръце от стената, хвана нежно бедрата й и зарови лице в корема й.

— Какво правиш? — Беше като замръзнала.

Той подуши, тихо измърка и обърна глава, за да притисне буза в издутината. Плъзна ръце по панталона й, хвана края на блузката й и го вдигна достатъчно, за да открие заоблената могилка. Прилепи топлата си буза към кожата й, отново измърка тихо и застина.

— Брон? — Гласът й трепереше. — Какво правиш?

— Мога да го подуша.

— Какво?

Мъжът вдигна брадичка и очите му се отвориха. Ирисите му отново бяха сини, тъмното в тях беше изчезнало. Погледът му срещна нейния.

— Подушвам сина ми.

Бека не беше сигурна какво означава това, но гневът му сякаш се бе изпарил напълно. Тя задиша малко по-леко и опита да се успокои. Отпусна се на стената и пробва да забави ритъма на сърцето си. Опасността той да избухне от ярост изглежда беше отминала.

— Мислеше си, че няма да го искам?

Мразеше да вижда сълзи в очите на Брон, но не можа да ги пропусне. Изпита огромно съжаление.

— Не знам. — Емоции задавиха гласа й и тя трябваше да преглътне. — Уплаших се.

— Вярваше, че ще те нараня? — Част от гнева се върна в спокойния му поглед.

— Не знам. Хормоните бушуват в мен, страхувам се от всичко и се опитвам да направя най-доброто, на което съм способна.

— Вече не си сама. — Нежно избута блузата й малко по-високо и съсредоточи цялото си внимание в оголения й корем. — Аз съм тук.

Но за колко време? Тази единствена мисъл я накара да се напрегне. Ако сега кажеше, че са един отбор, щеше да го удари. Беше чувала тези думи и преди. Докато се взираше в него, сърцето й все пак се размекна. Заедно бяха направили бебе, бяха създали нов живот. Горещи сълзи напълниха очите й.

Мазолестите му пръсти галеха корема й, толкова прочувствено и нежно, че тя затвори очи, за да скрие реакцията си. Той отново потърка буза в кожата й, измърка тихо и бебето ритна в отговор. Пръстите му се спуснаха и я хванаха за бедрата. Ахна.

— Да — каза му меко. — Той ритна.

— Моят син — избоботи Брон. Гласът му бе твърде груб, за да звучи напълно човешки.

Бека извъртя глава и остана неподвижна, като му позволи да се наслади на благоговението си пред наедрелия й корем. Самата тя бе имала безброй много такива вълшебни моменти, откакто разбра, че е бременна. Пръстите му се раздвижиха, хванаха колана на панталоните й и го смъкнаха леко надолу. Остави го да направи това, като си мислеше, че иска да види долната част на корема й, но ахна, когато той ги смъкна до коленете, откривайки бикините й. Тя разтвори широко очи и го зяпна.

Вида се взря в лицето й, без да поглежда към плътта, която беше оголил и парчето сатен, покриващо могилката. Бека опита да се отскубне от хватката му. Силните му ръце я стиснаха здраво за бедрата, задържайки я неподвижно до стената.

— Какво правиш? — Погледът й се стрелна към заключената врата, после се върна върху мъжа. — Дръпни се! — Опита отново да се извърти в обятията му, знаеше, че не може да си вдигне панталоните, тъй като тялото му й пречеше. — Покрий ме!

Той пусна бедрото й и посегна към едната й обувка, дръпна я.

— Брон! Какво, по дяволите, правиш?

— Искам да те видя. — Най-сетне успя да я събуе и хвърли обувките й настрана.

— Вече го правиш. — Очите й отново стрелнаха вратата, разтревожена, че някой може да я отключи и да я завари с панталони, свалени до коленете. Хвана го за широките рамене и го бутна. — Виждаш повече от корема ми. Хайде, пусни ме и се отдръпни!

Младият мъж се изправи, извиси се над нея и тихо изръмжа.

— Бека!

Повторно го блъсна в гърдите, но действието й остана без последици, тъй като беше все едно да се опитва да помръдне масивна стена. Ахна, когато кракът му стъпи върху дрехата между краката й. Панталоните се смъкнаха до глезените й. Брон я шокира отново, когато я отдръпна от стената, уви ръце около тялото й и стъпалата й се отлепиха от пода. Вдигна я във въздуха.

— Пусни ме! — Не изкрещя, защото твърде много се страхуваше някой да не дойде. Но Брон само се обърна и я положи по гръб върху масата за прегледи. Гледаше го потресена как се пресегна, стисна в юмрук панталоните около глезените и вдигна нозете й. — Какво правиш? — Опита да се изтърколи, но краката й стърчаха нагоре, хванати като в капан, и тя остана да лежи по гръб.

— Изследване. Няма да те нараня.

— Това е много грубо, неуместно и погрешно! — Посегна към блузата си, за да я смъкне и да покрие поне част от себе си, но Новия вид имаше други намерения.

Дръпна тялото й надолу по гладката повърхност. Бека забрави за блузката и сграбчи масата отстрани, за да не падне на пода, но той спря, щом дупето й стигна до ръба. Изумена видя как мъжът падна на колене, пусна панталоните й и стисна бедрата й от вътрешната страна. Не беше очаквала да направи това, нито пък да завре главата си между краката й.

— Отпусни се — настоя той с дълбок глас.

— Какво правиш?

Беше изложена на показ, с широко разтворени бедра. Вгледа се в невероятните му очи и си спомни защо бе привлечена толкова от него. Мъркане, което звучеше много еротично, изпълни стаята. Спомни си всеки един момент от времето им заедно вътре в клетката, спомни си всички нощи и всеки ярък детайл, когато ръцете и устата му бяха върху нея. Либидото й лумна за живот. Бяха минали девет самотни, бъкащи от хормони седмици, изпълнени с желание, което тя отричаше.

Брон размърда рамене, принуждавайки нозете й да се разтворят още по-широко, така че да може да се побере между тях. Бека не беше в състояние да се измъкне от това положение, с панталони, омотани около глезените й и не беше сигурна, че иска дори да опита. Любопитството й надделя над страха от агресивните му действия. Когато понечи да ги раздалечи още повече, младата жена усети глезените си стегнати от плата, който в крайна сметка се опъна зад гърба му. Погледът му се спусна надолу.

— Това не е коремът ми!

Новия вид вдигна очи.

— Мечтаех за това.

— Да приковеш бременна жена върху масата и да държиш глезените й зад гърба си със собствените й панталони? Махай се от там и престани да правиш това, което си намислил. — Искаше й се да бъде уверена, че има предвид точно тези думи, но беше горда, че успя да ги изрече.

Погледът му отново се устреми надолу и бузите й пламнаха, знаейки, че той се е вторачил в сините й сатенени бикини. Ахна, когато дланта му я покри там и топлината на ръката му проникна в кожата й. Пръстите му закачиха единия ръб на бельото й и дръпнаха фината материя встрани, за да открият женствеността й пред погледа му. Мъжът изръмжа тихо, вдиша бавно и облиза устни.

Бека беше слисана, изглежда той вдъхваше аромата й. Не беше предполага, че нещо подобно може да се случи и бе в състояние да мисли само за едно. Дали няма да слезе по-надолу? Този въпрос изстреля като с ракета сърдечната й честота.

— Това също не е коремът ми.

Вида срещна погледа й и повтори:

— Мечтаех за това.

Внезапно Брон отвори устни и сведе глава. Лицето му се зарови между бедрата й и тя простена, когато горещият му езикът леко проследи клитора й. Младата жена подскочи, ръцете й пуснаха масата, за да сграбчат черната му коса и юмруците й стиснаха дългите кичури. Опита се да го отдръпне, но той притисна лицето си по-силно и изръмжа. Вибрациите, които се породиха, преминаха от езика му върху чувствителната пъпка и цялото й тяло се напрегна. Облиза я отново, издаде ново ръмжене, което прозвуча повече като тътен, и приложи по-голям натиск. Шеметно удоволствие разтърси тялото й.

— О, Боже! Не е честно.

Вкусът на Бека беше прекрасен. Женският й аромат се смесваше с този на Видовете, защото беше бременна с неговото дете. Това му действаше опияняващо и главата му се замая. Всичко в него крещеше, че тя му принадлежи, белязана от него по всички възможни начини и той искаше да я направи своя половинка завинаги.

Рязкото дръпване на косата му само засили решителността на Брон да й покаже, че той е нейният мъж. Изръмжа силно и дълбоко, цялото му тяло трепереше от силата на емоциите. Пръстите й отпуснаха захвата си и започнаха да масажират кожата на главата му, ноктите й леко се забиваха в плътта му, докато той пируваше с нея.

Опияняващият аромат на възбудата й го стимулираше и, когато страстта му се усили, разкъса сатена, който стоеше на пътя му. Фината тъкан лесно поддаде и той хвърли унищожените й бикини на пода. Искаше да махне и панталоните, но дрехата му бе необходима да държи краката й увити около него. Бека имаше нужда от известно убеждаване, за да го приеме, и той използва устата си да я укроти.

— Брон — простена тя.

Бедрата й се стегнаха около него, а ханшът й се надигна към езика му. Това го накара да изпита чувство на триумф. Бека беше негова, знаеше го, и животинската му същност го тласна напред, за да я вземе. Опита да се успокои, искаше първо да я доведе до оргазъм и да се увери, че тя е готова да го приеме. Никога нямаше да забрави как топлата й плът стегнато се обвиваше около пениса му и трябваше да бъде сигурен, че може да проникне лесно в нея. Освен това го възпираше и страхът — тя носеше детето му и трябваше да я вземе изключително предпазливо.

Езикът му остави клитора й, спусна се по-надолу и облиза розовата сърцевина, от гърлото му излезе стон. Беше толкова мокра, а соковете на възбудата й толкова сладки, че не можеше да й се насити. Потопи върха на езика си вътре в нея. Вагиналните й стени бяха толкова здраво стиснати, че с мъка успя да проникне дори на няколко милиметра.

Тя простена и притисна слабините си срещу устата му. Дишането й се учести — тихите й стонове бяха като музика за ушите му. Бека беше негова. Повтаряше си го отново и отново, за да успокои отчаяната си нужда да се съвкупява с нея, докато я покори. Отдръпна езика си, не искаше да напуска рая, който бе намерил там, но отново се съсредоточи върху снопчето от нерви. Заблиза го трескаво, твърдо решен да я накара да извика името му. Пенисът му пулсираше болезнено и заплашваше да пръсне ципа на дънките.

Разбра, че тя е близо до върха, когато юмруците й отново сграбчиха здраво косата му. Този път не се опита да го отблъсне, вместо това го задържа там и бедрата й го стиснаха здраво.

Краката й трепереха. Пое си дълбоко въздух, щом върховете на пръстите му проследиха процепа на женствеността й. Единият от тях потъна в хлъзгавата горещина, като изследва мекотата отвътре, погали я и започна да се движи.

Бека беше неговата половинка. Тя носеше детето му. Беше само негова.

Младата жена се замята върху масата за прегледи, прехапа силно устни и отчаяно си напомни, че имаше хора наблизо. Брон я бе изненадал с решението си да я люби с уста. Болезнено искаше да стигне до оргазъм, беше толкова близо до края. Когато проникна дълбоко в сърцевината й, Бека отметна глава и запуши устата си с длан. Пръстът му ритмично се движеше навън-навътре, устните му се заключиха около клитора й и го засмукаха. Експлозия от екстаз разтърси цялото й същество и тя извика. Звукът беше заглушен от ръката и памучната материя на блузата й.

Брон освободи набъбналото снопче от нерви и бавно отдръпна пръста си. Пристъпите на удоволствие още отшумяваха в тялото й, когато осъзна, че мъжът бе завъртял раменете си и бе направил нещо, за да освободи краката й, когато единият й глезен се измъкна от панталоните. Силните му длани я стиснаха под коленете и тя се принуди да отвори очи.

Новия вид се изправи на крака и погледите им се срещнаха — в сините му очи се четеше огромно желание. Той отново постави глезените й върху раменете си, наведе леко глава и звукът от сваляне на цип й подсказа какво ще се случи. Не възрази. Брон й липсваше, беше си фантазирала как правят любов, но обстановката около тях не беше подходяща — намираха се в стая за прегледи. Макар че вратата бе заключена и никой не се опитваше да влезе — поне тя не беше забелязала — се чувстваше малко объркана.

Той се приведе леко напред, едната му ръка стисна бедрото й, а другата остана между телата им. Закръгленият й корем скриваше гледката на члена му, но тя усети как дебелата главичка се плъзна през гънките й и се поколеба до отвора, преди да тласне леко напред.

— Ти си моя, Бека — изръмжа тихо. — Предявявам правата си над теб като моя половинка.

— Какво? — Единият й крак трепна и глезенът й се смъкна от рамото му. Босото й стъпало се опря в гърдите му и го блъсна леко.

Екзотичните му очи се присвиха.

— Ти си моята половинка. Моето дете. Моята жена. Моя!

Ледено ужас я връхлетя с брутална сила и я отрезви от сексуалната мъгла, обвила съществото й. Дръпна рязко бедра, размърда задник и от хлъзгавата мокрота на сърцевината й главичката на пениса му се плъзна до клитора й.

— Не!

Мигновено объркване изкриви чертите му.

— Не! — повтори тя по-твърдо.

Новия вид изръмжа.

— Отказваш ми близост? — Той погледна надолу. — Желаеш ме. Не можеш да го отречеш. Няма да те нараня.

Бека отново го бутна по гърдите с голото си ходило. Петата й закачи тениската му и я вдигна няколко сантиметра нагоре.

— Не! Аз не съм твоята половина. Предявяваш правата си над мен? Не!

Лицето му помръкна от ярост и той отметна глава. Изрева. Младата жена изпищя, внезапно ужасена. Брон я пусна и отскочи назад. Тя се претърколи и едва не падна от масата, но успя да се плъзне и да стъпи на крака, без да удари корема си. Единият й глезен все още бе омотан в панталоните и тя почти се спъна в проклетата дреха, докато отстъпваше назад, за да остави масата за прегледи помежду им.

— Ти си моята половинка — изръмжа Брон. — Моя!

Бека се наведе и опита да оправи заплетените панталони, но се паникьоса, тъй като не можа да се справи.

— Отвори вратата! — извика Триша. — Какво става там?

— Разкарай се! — Настоя мъжки глас.

Нещо удари вратата и тя се отвори с трясък. Единственото, което Бека успя да направи, бе да клекне зад масата и бързо да дръпне надолу блузката над оголения си корем.

Слейд нахлу в стаята. Новия вид погледна към нея, после обиколи с поглед помещението и всичко му стана кристално ясно. Извърна се, когато лекарката се опита да мине покрай него. Хвана я през кръста, повдигна я и я бутна в ръцете на другия мъжки Вид, който също искаше да влезе вътре.

— Задръж я в коридора! — заповяда Слейд.

— Какво става? — Триша зарита в ръцете на Вида, огледа се и ахна, когато съзря Брон.

Бека проследи широко отворения поглед на жената и видя, че панталоните на Брон са все още разтворени и членът му стърчи отвън, твърд като скала. Мъжът, който държеше докторката, тихо изруга.

— Мой човек, закопчай се. Това е повече, отколкото искам да видя от теб. — Обърна се с гръб към стаята, с лекарката в ръцете си.

— Пусни ме, Тайгър. Какво става? — Триша се бореше в обятията му.

— Мисля, че е очевидно — изсумтя Слейд. — Закопчай се, Брон. Моята половинка не може да гледа друг пенис, освен моя.

— Махайте се от тук! — настоя Брон. Той напъха твърдата си мъжественост в панталоните, но не си направи труд да ги закопчае. — Това е между Бека и мен.

Говори! — заповяда си наум Бека.

— Няма да бъда твоя половинка. Не ме интересува дали съм бременна и че ти си бащата. Това не е причина да произнасяш подобни думи и какво, по дяволите, означава, че предявяваш правата си над мен? Дори не си го и помисляй!

— Мамка му! — промърмори Тайгър, обърна се и остави Триша да стъпи на краката си. — И ти ли, мой човек? Бях сигурен, че никога няма да стигнеш дотам да правиш орален секс.

Лицето на Бека пламна от срам. Как е възможно да знаят какво току-що бе правил Брон с нея? Най-вероятно се дължеше на силното им обоняние, което само влошаваше нещата. Вдиша през нос, но не долови нищо освен стерилната миризма на стаята — все пак тя не притежаваше подобрените им сетива.

— Бебето е мое и това те прави също моя. — Гневният поглед на Брон се фиксира върху нея и, оголвайки зъби, й изръмжа.

— Да ти го начукам! — Тя забрави за неудобството от присъствието на останалите в стаята, които току-що бяха разбрали за интимния им момент. — Няма да се омъжа за теб, няма да бъдем семейство, и няма да ти позволя да предявяваш правата си върху мен като твоя половинка!

— Това по принцип е едно и също — заяви Тайгър.

Бека му хвърли страховит поглед.

— Благодаря. — После насочи вниманието си отново към Брон.

— Аз ще ти го начукам! — Той пристъпи към нея, но Слейд го сграбчи за ръката. Брон извъртя глава, погледна към юмрука, стиснал бицепса му и изръмжа. — Пусни ме и не се меси!

— Успокой се! — с дълбок глас заповяда Слейд. — Тя е човешко същество, бременна е, а ти й се зъбиш. Поеми дълбоко въздух през устата и овладей емоциите си.

— Не се бийте! — Тайгър нежно избута Триша до стената. — Помещението е твърде малко и жените могат да пострадат.

Брон се отскубна от хватката на Слейд и се опита да мине встрани, но мъжкият Вид го сграбчи отново.

— Успокой се!

— Махнете се и ни оставете сами!

— Да не сте посмели! — простена Бека. — Казахте, че ще бъда в безопасност тук. Докажете го! Махнете го от мен!

— Това е моето дете!

— Не го отричам, но това не ти дава право да правиш прибързани изявления, че сме заедно. Не сме!

— Сме!

Бека отвори уста да възрази, но изведнъж се почувства замаяна, пред очите й затанцуваха тъмни петна и тя почти се свлече на масата. Успя да задържи тялото си върху нея, да не падне на пода, и пропусна звука на грубото ръмжене. Две силни ръце се обвиха около нея — едната около гръдния й кош, а другата около бедрата, точно под заобления й корем.

— Държа те. Какво не е наред? — разтревожи се Брон.

— Обърнете се с гръб! — заповяда Триша на другите двама мъже. — Брон, сложи я на масата. Тя е бременна, а денят беше доста напрегнат. Последното нещо, от което се нуждае, е мъжете да я зяпат, докато е полугола.

— Добре съм — въздъхна Бека. — Пропуснах закуската и обяда. — Замайването премина и тя се размърда, опитвайки да се освободи от силните ръце, които я държаха. — Пусни ме.

— Почакай — промърмори лекарката и забърза към шкафа. Отвори го, взе нещо от него и се обърна. — Ето. Държим тук няколко резервни долнища, в случай на извънредни ситуации. Нямаш представа колко много момчета лекувам с рани по краката, докато се обучават. Дай да ти помогна.

— Ще се справя сама. — Бека обърна глава и погледна нагоре към Брон. — Пусни ме. Мога да се облека сама.

Той искаше да протестира, прочете го в очите му, но Триша внезапно се озова до тях и коленичи.

— Повдигни си крака.

Лекарката вдигна панталоните нагоре, докато Брон продължаваше да я държи в обятията си. Беше благодарна за помощта му, но нямаше да му го каже. Почувства се слаба и знаеше, че Триша е права. Беше наистина един напрегнат ден.

— Тайгър? Заведи я в хотела, а аз ще поръчам храна. Тя трябва да се нахрани и да почива. — Триша погледна към Слейд. — Никой не бива да узнае, че тя е тук. Разпространи това нареждане между всички Видове. Би трябвало да я настаним в една от вилите, но я искам близо до Медицинския център. А това означава в хотела. Там не живеят никакви хора, а Видовете ще запазят в тайна присъствието й.

— Няма проблем, док.

Тя му се усмихна.

— Благодаря, Лолипоп.

Слейд тихо й изръмжа.

— Не ме дразни! — И излезе от стаята.

Тайгър се обърна с лице към тях.

— Джипът чака отвън. Да вървим.

Брон пусна Бека и опита да я вземе на ръце. Тя се дръпна назад и го удари по ръката.

— Недей! Докосва ме достатъчно, благодаря ти много.

— Ще те нося.

— Не. Добре съм. Просто трябва да хапна.

— По-късно ще спорите. — Тайгър внимателно приближи. — Тя е бледа и носи дете. За нея трябва да се полагат грижи, а оставането й тук по-дълго е вредно.

Бека обърна гръб на Брон, срещна погледа на другата жена и кимна.

— Благодаря ти за прегледа с ултразвук.

— Нахрани се и си почни достатъчно. Ще се отбия при теб по-късно. Обади ми се, ако се почувстваш зле или имаш нужда от нещо. Просто се свържи с рецепцията и те ще прехвърлят обаждането на мобилния ми телефон.

— Оценявам загрижеността ти.

Тайгър тръгна и Бека го последва в коридора и навън. Точно както беше казал отпред чакаше джип и Пинк седеше зад волана.

— Заповядай. — Тайгър отвори задната врата.

Младата жена му позволи да я хване за ръката, за да й помогне, но меко ръмжене я стресна и тя извърна глава, за да открие източника. Брон гледаше свирепо мъжа, който я докосваше, сякаш искаше да му откъсне главата. Бека се настани на седалката и Тайгър я пусна. Внезапно Брон пристъпи напред и изви вежди.

— Премести се и ми направи място, Бека.

Тя отказа и се пресегна да хване дръжката на вратата, но тялото му блокира пътя й.

— Ще поговорим по-късно, когато и двамата се успокоим. Отдръпни се. Гладна съм и искам да отида да си легна.

Погледът на Брон омекна.

— Нямах намерение да те плаша, Бека. Съжалявам. — Изведнъж стисна ръката й със своята, дръпна я от вратата и обви топлите си пръсти около нейните. Падна на колене и зарови лице в скута й.

Бека остана изумена, че този огромен мъж бе коленичил на тротоара и се държеше толкова странно. Главата му лежеше до корема й, а ръката му стискаше нейната достатъчно здраво, за да я задържи, но без да й причини болка. Младата жена прехапа устни, осъзнала, че той минава през много тежък емоционален момент и повдигна другата си ръка. Поколеба се, преди пръстите й да докоснат копринените кичури на косата му, искаше да му даде утеха.

— Брон?

— Не ме отпращай. — Думите му бяха приглушени от скута й, но тя ги чу.

Вдигна глава и видя Тайгър да стои насреща й със зейнала уста — изглеждаше съвсем шокиран. Когато погледите им се срещнаха, той затвори уста и сви рамене.

— Поне няма желание да се бие повече. Успокой човека.

Тя нямаше представа какво става в ума на Брон, но знаеше колко тежко самата тя бе понесла истината, когато откри, че е бременна. Беше изпитала и страх, и тревога, след което се почувства въодушевена. Животът й никога повече нямаше да бъде същият. Отне й дни, за да мине през всички тези емоции, а Брон имаше по-малко от час, за да се справи със своите. Погали го по главата, за да го успокои.

— Денят бе кошмарен и за двама ни — призна му тя.

Новия вид кимна в скута й.

— Да.

Бека се бореше с порива си да заплаче. Проклети хормони!

— Добре ли си?

Той не помръдна.

— Не ме отпращай! Трябва да съм близо до теб.

Тя погледна към Тайгър, но той отново сви рамене, очевидно нямаше представа защо събратът му реагираше по този начин.

— Не разбирам.

Брон бавно вдигна глава и срещна погледа й. Сините му очи гледаха измъчено.

— Трябва да съм близо до теб, така както се нуждая от въздуха, за да дишам. Не мога да го обясня. Просто трябва да бъда близо до теб. Ако ме отпратиш, ще изгубя контрол. Не искам да те плаша отново.

Какво ставаше тук? Бека почувства страх. Защо искаше да е близо до нея? Какво ставаше вътре в душата му? Погледите им се заключиха и останаха така. Най-накрая младата жена успя да отмести очи.

— Добре. Можеш да дойдеш в хотела.

Новия вид моментално се изправи и тя издърпа ръката си, докато се местеше на седалката. Брон се качи и седна в непосредствена близост до нея. Тайгър затвори вратата и зае мястото до шофьора, след което Пинк подкара джипа.

Никой не проговори по краткия път до хотела.