Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Ляцi, Iкар! [= Лети, Икар!], (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
K-129 (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
Mandor (2016)

Публикувано във вестник „Септемврийче“, броеве 21-52/1960 г.

История

  1. — Добавяне

Глава девета

По следите на „Малахит“ ● Ия се изказва в Съвета ● „АР“ тръгва по нов курс ● Трит — планетата на червеното слънце ● Кацане

Като определи предполагаемата скорост на „Малахит“ и пресметна какво влияние биха могли да окажат върху него космическите тела в района, където се движеше корабът, Алюа поведе „Ар“ по дългия и сложен път. Заедно със звездолета по паралелен курс бяха пуснати да търсят и четири ракети, изстреляни от борда на „Ар“ и снабдени с високочувствителни уреди. Радиолокаторите, пеленгаторите, инфрачервените ловци с невидимите си пипала опипваха космическото пространство на няколко стотици хиляди километра.

От тоя миг, в който „Ар“ тръгна по пътя на „Малахит“, Икар нито за минута не напущаше залата на главния локатор. Алюа отлично разбираше състоянието на момчето и затова му разреши даже да обядва, наблюдавайки екрана. Разходките на Икар по кораба се прекратиха.

Два пъти, ту намалявайки, ту увеличавайки скорост, „Ар“ премина през зоната, където предполагаха, че може да се намира „Малахит“, но от кораба нямаше и следа.

Като долагаше пред Съвета за хода на търсенето, Алюа каза:

— Уредите, които измерват метеорите, показват, че по времето, когато „Малахит“ е бил в тая зона, е невъзможно да се е срещнал с някакво космическо тяло. Траекториите на метеоритите и другите тела не съвпадат с траекторията на неговото движение. Значи остава предположението, че „Малахит“ е попаднал в зоната на притеглянето на планетата Трит и неговите следи трябва да се дирят там. Ако продължим търсенето на „Малахит“, нашият кораб ще се отклони доста от целта си и маршрутът ни ще се удължи. Затова аз не мога да реша този въпрос, докато не изслушам мнението на членовете на Съвета.

Като завърши речта си, Алюа седна в креслото и внимателно огледа своите сътрудници. Сърцето на Икар тревожно се сви: от решението на тези хора сега зависеше съдбата на неговия баща. Момчето твърдо вярваше, че баща му е жив.

Членовете на Съвета не мислиха дълго. Думата взе Ия. Мургавото й лице бе посивяло от вълнение, решително и открито гледаше тя членовете на Съвета.

— Много хилядолетия ние, хората от родината на човешкото щастие, знаехме, че някъде в неизвестните глъбини на вселената има светове, където живеят също такива разумни същества като нас. Ние мечтаехме за среща с тях, мечтаехме за ония времена, когато хората, отделени едни от други с чудовищни разстояния, ще се обединят в едно семейство, за да могат да си предават опита и знанията, натрупани от тях през вековете на сурова борба с природата.

Ние тръгнахме да ги дирим, срещнахме се с тях и научихме, че някъде далече, на планетата Земя, хората също мечтаят за това, за което мечтаем и ние, и осъществяват своите мечти решително и упорито.

Нима ще оставим един от тях, претърпял катастрофа в бездните на космоса, да загине? Нима няма да направим всичко, за да го спасим, ако той е още жив, и да му помогнем да се върне на своята родна планета?

Ние сме длъжни да полетим към планетата Трит и да претърсим всяко нейно кътче, ако Трит наистина е единственото място, където може да бъде „Малахит“. Членове на Съвета на експедицията, когато говорите за милионите километри път, за изменението на маршрута и за другите също много важни неща, помнете, че вие говорите за човека!

Членовете на Съвета на експедицията, които се изказаха след Ия, единодушно решиха да продължат търсенето на Ожегов на планетата Трит. Нор Инд насочи „Ар“ по нов курс. Ракетите спътници бяха прибрани на кораба, който стремително намаляваше скоростта си. След сто петдесет и осем часа „Ар“ навлезе в атмосферата на планетата Трит и започна да я обикаля, готвейки се за кацане.

Мощните оптически и локационни прибори се насочиха към планетата.

Застанал при оптическия апарат, Икар наблюдаваше тоя чужд свят, надявайки се да види баща си.

Като избра огромна равнина, Алюа подготвяше кораба за кацане. След няколко минути корабът спря с лек тласък, като вдигна в небето облаци прах.

Анализите и пресмятанията, направени при влизането в атмосферата на планетата и завършени в момента, когато корабът кацна на планетата, показаха, че кислородът, който се съдържа във въздуха, е недостатъчен и хората трябва да се движат със скафандри.

Гигантски прожектори педя по педя опипваха пространството около „Ар“. Специални автомати изнесоха от кораба прибори, излъчващи смъртоносни лъчи, и оградиха с тях един голям участък против нападения на неочакван враг. Полусферите на големите кълбета се отвориха и първата група космонавти стъпи на планетата Трит.