Михаил Герчик
Лети, Икар! (13)

Глава тринадесета

Привидението от малиновото езеро ● Само миг преди смъртта ● Победа ● На път

Колко бе спал, трудно бе да се каже — може би два часа, може би двадесет минути, — но изведнъж страшни викове и зловещи стонове го разбудиха. В първия миг Ожегов не можеше да разбере нищо: огънят беше изгаснал, в пещерата цареше космическа нощ. Във виолетовия мрак можеха само да се различат смътни очертания на тълпа от хора, които се мятаха от единия ъгъл на пещерата до другия. Те се блъснаха един-друг и огласяха всичко наоколо със страшни викове на отчаяние и животински страх.

В следващия миг той видя, че по цялата пещера се движат фосфоресциращи светлочервени нишки, които проникват във всеки ъгъл на пещерата.

Ожегов включи прожектора. Млечнобяла светлина огря наоколо и това, което той видя, го накара веднага да скочи на крака и трескаво да улови дръжката на пистолета си.

Някакво гигантско същество, излязло от незнайните глъбини на малиновото езеро, бе нападнало беззащитните хора и бе закрило с тялото си входа на пещерата. Неговите десетки ръце — дълги, тъмнокафяви пипала с малки главички-смукачи, на които трепкаха като огънчета рубинови очи — се мятаха из пещерата, сякаш душеха нещо. Напипвайки жертвата си, пипалата мигновено се обвиваха около нея, като чупеха и дробяха костите на задъхващия се от викове човек и го отвличаха към изхода.

Там, запълнила цялото пространство, тежко се люлееше разплутата студена маса на тялото на чудовището, щракайки сухо огромната си челюст.

Лъчът на светлината замая и парализира чудовището, неговите огромни пипала замряха върху облените в кръв камъни, без да изпускат своите жертви. Диваците, поразени от тая нова, неизвестна на тях опасност, паднаха на пода. Но изведнъж, разсичайки въздуха със свистене, от тялото на исполина се отдели дебел колкото човешка ръка бич и с мощен удар в гърдите повали Ожегов върху камъните. Сякаш видяло в него своя най-опасен враг, всички пипала на чудовището се спуснаха към него. Преди Андрей Дмитриевич да се опомни, се видя целият оплетен в тях.

Няколкото десетки пипала, обхванали Ожегов, започнаха бавно да се свиват, приближавайки го към страшната уста. През стъклото на скафандъра, изстинал от ужас, той видя огромното фосфоресциращо око на чудовището, устремено в него и парализиращо волята му, видя гигантските брадавични израстъци по тялото му, мърдащите му кални парцаливи крайници. Някакво вцепенение бе обзело Ожегов.

Част от пипалата изведнъж се скъсиха и Ожегов се оказа в хоризонтално положение. Изглежда, готвейки се да го глътне, чудовището искаше колкото е възможно повече да отдалечи източника на светлина от себе си. Ръката на Андрей Дмитриевич, която бе плътно притисната към тялото му и здраво стискаше пистолета, се оказа точно срещу устата на чудовището, Тогава той меко натисна бутончето на спусъка.

В тоя миг той отлетя в най-отдалечения ъгъл на пещерата и като се удари в камъните, падна на пода. Смъртоносният К-лъч бе пронизал чудовището, предсмъртната тръпка обхвана неговите пипала и те започнаха конвулсивно да се удрят в камъните. Лежейки на една страна, Ожегов отново насочи пистолета, като се целеше там, където беше окото на чудовището. Конвулсиите веднага престанаха — чудовището беше мъртво.

Диваците, събрали се в ъгъла, с ужас наблюдаваха тоя двубой. Те не можеха да повярват на неочакваното спасение и със страх очакваха, че ей сега отново ще се размърдат пипалата и ще ги унищожат. Но пипалата бяха неподвижни и Ожегов вече ги разглеждаше с любопитство.

Широк поток от кървавочервена светлина удари в пещерата. Ожегов изгаси прожектора. Започваше третият ден от неговия престой върху планетата на пигмеите, диваците и чудовищата. Като стъпи върху трупа на чудовището, той махна с ръка и подкани скупчилите се в ъгъла диваци да излязат от пещерата.

Скоро малкият отряд начело с Ожегов и младия вожд се скри сред високата трева.