Михаил Герчик
Лети, Икар! (14)

Глава четиринадесета

Пред останките на „Малахит“ ● Оглед на кораба ● По лъча на индикатора ● Над Трит ● В устата на гущера ● Към Ар

Сирасколийците безмълвно стояха пред останките на „Малахит“. Ия подкрепяше Икар и бързо увеличаваше достъпа на кислород в неговия скафандър. Най-после момчето отвори очи и от гърдите на всички се изтръгна облекчителна въздишка. Алюа сложи тежката си ръка върху рамото на Икар и внимателно го привлече към себе си.

— Ти трябва да се радваш, Икар. Да се радваш, а не да скърбиш — ласкаво каза той. — Вашият „Малахит“ издържа най-сериозното изпитание, без да изгори в атмосферата при кацането си на планетата Трит. Значи сега няма защо да се страхуваш за живота на баща си. Вие имате здрави скафандри. Нито хора, нито животни са страшни за тях и ние скоро ще го намерим. Нека сега огледаме внимателно всичко наоколо и сигурно скоро ще разберем какво се е случило тук.

Освен първото предположение, преминало вече в увереност, че корабът и малката площ около него са били арена на борба, прегледът повече нищо не даде.

Алюа се свърза по радиото с кораба „Ар“ и нареди да донесат от там специален уред „ИМ“ — индикатор на миризми, — с помощта на който щяха да тръгнат да търсят Ожегов. През това време Икар отвори вътрешния люк на „Малахит“ и голяма група сирасколийци влезе в кораба. С неволен трепет пристъпи Икар прага на щурманската кабина. Думите на Алюа го бяха ободрили и сега той вярваше, че скоро ще види баща си.

Ударът в повърхността на планетата при кацането не беше причинил значителни повреди във вътрешността на „Малахит“.

— Покажи ни вашия кораб, Икар — помоли Алюа. — И без това ние не можем да започнем търсенето, докато не донесат прибора.

Икар с радост се съгласи. От щурманската кабинка те влязоха в дълъг коридор, разделен на отсеци, и Икар разведе сирасколийците из лабораториите, обсерваторията, корабната библиотека. Сирасколийците с интерес разглеждаха приборите, определящи курса на кораба, антиметеоритните оръдия, устройствата, регулиращи температурата и влажността на въздуха, осветлението…

Няколко пъти Икар улавяше възгласите на възхищение от чудесната оригиналност и смелост на конструкторското решение в апаратурата на „Малахит“.

Икар поведе сирасколийците из жилищните помещения на кораба. В малки каюти стояха удобни кресла-кревати, столове с подвижни облегалки, прибори, които автоматично повтаряха показанията на главните апарати в централния пулт за управление.

По-нататъшното разглеждане на кораба бе прекъснато от появяването на Нор, който по радиото ги извика на палубната площадка. Нор носеше индикатора на миризми. Можеха да пристъпят към търсенето на Ожегов.

Индикаторът представляваше дълга плоска кутийка, по-голямата част на която заемаше млечнобял екран с черна стрелка. Върху пулта на кутийката имаше многобройни бутончета за управление.

— Как мислиш, какво от кораба най-често пипаше твоят баща? — Алюа попита Икар.

— Книгите и картите — уверено отвърна момчето.

— Направете анализ — каза командирът на Нор и Ия. — И по-скоро. А после заедно с Икар тръгнете да търсите Ожегов. Мисля, че тримата лесно ще се справите с тая работа. А ние ще продължим изучаването на планетата.

Анализът им отне няколко минути. На пластмасовото листче в бележника на Нор се появи сложна формула. Натискайки подред бутончетата, той започна да дава команди на индикатора.

Скоро стрелката на екрана оживя. Като включиха двигателите си, Икар, Нор и Ия започнаха да търсят.

Индикаторът също като граничарско куче безпогрешно водеше Ия, Нор и Икар по следите на Ожегов. Те постояха на хълма, откъдето той бе наблюдавал боя между двата гиганта, бяха край езерото и в пещерата, където той нощува. После приборът ги поведе по пътя на пигмеите. Икар, като видя в прохода разкъсаните от хищниците трупове на диваците, потръпна от ужас при мисълта, че с тях е бил и неговият баща. Те внимателно огледаха прохода, но стрелката на прибора показваше да продължат търсенето.

Настъпи нощ. Като включиха прожекторите, Икар, Ия и Нор, прилични на някакви си фантастични птици, бавно кръжаха във въздуха. Огледът на пещерата с разлагащите се остатъци на гигантския октопод потресе другарите — нито на Земята, нито на Сирасколия имаше такива чудовища. Икар разбра, че баща му е въоръжен, и това го ободри.

Новият ден ги свари над степта. После те навлязоха в някаква безлистна гора. А стрелката на индикатора упорито ги зовеше напред, там, където стърчаха зъберите на високите планини.

После те остро свиха на север. Гората се отдръпна и те видяха голяма гладка поляна. На поляната, заемайки голяма част от нея, се разстилаше селище, опасано с висока ограда от обгорени дървета. Зад оградата бяха разположени леки конусообразни хижи, виеше се дим от огньове. В центъра се издигаше висок чардак, приличен на пожарна кула от древно време, застлана най-отгоре с леки пръти. Очевидно оттам жителите на селището наблюдаваха за своите противници и животни, които бродят наоколо.

На кулата стояха няколко светлобронзови воини. Размахвайки копия, те крещяха нещо и показваха с ръце към небето, като подскачаха в безсилна ярост. В този миг, сякаш дочула техните викове, стрелката на индикатора се устреми нагоре.

Като по команда Икар, Ия и Нор погледнаха към кървавочервеното небе, обсипано с петна от сивочерни облаци. Право над себе си те видяха гигантски гущер. Разпънал широко мощните си крила от черна блестяща кожа, той бавно набираше височина. В дългата му правоъгълна уста, осеяна с няколко реда огромни триъгълни зъби, гущерът носеше плячка. Тя изглежда беше тежка за него: хищникът летеше бавно.

Стрелката на индикатора упорито показваше нагоре и озареният от страшна догадка Нор, който държеше прибора, първи полетя след гущера. Ия и Икар, догонвайки се един-друг, се спуснаха след него.

Гущерът носеше в устата си Ожегов.

Двигателите на Икар, Ия и Нор бяха много по-мощни от „двигателя“ на страшната птица. След няколко минути другарите кръжаха около гущера, дирейки удобно място за нападение. Тяхното оръжие беше много страшно и те трябваше да действуват внимателно с него. То можеше да направи това, което гущерът не бе успял да направи — да разруши скафандъра на Ожегов.

— Ще стрелям аз — извика Нор, като забеляза, че Икар хвана пистолета си. — Вие отвличайте вниманието на гущера.

Хищникът вече забеляза преследвачите си. Огромните изпъкнали жълти очи равнодушно погледнаха трите странни птици, кръжащи около него. Така се случваше винаги: намери ли плячка и веднага всякакъв дребосък се събираше кой знае от къде, надявайки се на остатъците.

Но тези птици се държаха някак си странно. Те се движеха пред самата му уста и гущерът започна да се сърди. Разтворил своите дълги извити нокти, той се приготви за всеки случай да защищава своята плячка.

Тънкият като игла лъч от светлина, излетял от тръбичката, закрепена на дясното рамо на Нор, прекъсна полета на гущера. Като изпусна из устата си тялото на Ожегов, той полетя надолу.

Икар бързо се спусна към баща си и го подхвана във въздуха. Ия улови Андрей Дмитриевич от другата страна. Тогава малката група стремително се понесе към мястото, където стоеше корабът „Ар“.

Диваците, които със суеверен ужас наблюдаваха битката във въздуха, скочиха от наблюдателницата и като крещяха силно, побягнаха към своите хижи.