Михаил Герчик
Лети, Икар! (10)

Глава десета

Подаръкът ● Картата на Трит ● Търсене ● По странната пътека ● Откритие ● „Малахит“ е намерен ● Ожегов изчезнал

Преди излизането от кораба Ия направи подарък на Икар — малък антигравитационен двигател, който позволяваше на момчето свободно да се движи във въздуха, да се издига и спуска, където си поиска. С такива двигатели бяха снабдени и скафандрите на всички членове на екипажа.

За да бъдат свободни ръцете му, Икар се възползува от друг тип биокибернетически преводач — обръч, който плътно, но леко обхващаше главата му. Той даваше възможност на момчето да поддържа връзка с всички членове на екипажа, където и да се намират те.

Алюа заповяда: всички да се съберат. Картографите на кораба вече бяха приготвили карта на планетата Трит. Цялата планета беше разделена на тридесет и пет квадрата. В експедицията, която търсеше „Малахит“, заедно с Икар участвуваха седемдесет души. Другите останаха в кораба, за да подготвят апаратите за изследване и да започнат изучаването на планетата.

Като раздаде на началниците на групи карти и се разбра с тях за сигнализацията, Алюа нареди да започне търсенето. Хората, облечени в скафандри и прилични на някакви необикновени чудовища, сякаш бяха без тегло. Те се издигнаха над планетата на височина три метра и полетяха в различни страни.

Всички на кораба знаеха как здраво се бе привързал Икар към Ия и затова Алюа нареди на девойката да се грижи за него по време на търсенето. Той определи за тях най-лекия, първия квадрат, в който се включваше районът, където бе кацнал „Ар“, и който заемаше площ само 82 хиляди квадратни километра.

Усвоил бързо начина за управление на двигателя, Икар, като следваше Ия, полетя на изток, там, където се издигаха островръхите дървета на непроходим лес.

Това бе удивителна гора без малки дръвчета. Сякаш че огромните дървета бяха пораснали изведнъж всички заедно и след това там под тях не бе расло нищо освен кафяв мъх. Те така гъсто бяха сплели своите възловати ръце-клони, че почти не пропускаха под сводовете си даже светлината на мощните прожектори, прикрепени върху шлемовете на Ия и Икар. Нито гласове на птици, нито рев на зверове — нищо не огласяше този огромен, враждебен лес, който подпираше с върховете си нажеженото, пламтящо небе.

Внезапно вниманието на Икар бе привлечено от група дървета, които като клин се простираха напред. На многометровите исполини сякаш с гигантски бръснач бяха отсечени върховете. Под тях върху мъха лежаха овъглени като от пожар клонки. Икар се издигна по-високо, закръжи над гората и видя, че напред, докъдето стига погледът, върховете на с дърветата бяха все така отсечени и обгорени. Изглеждаше, че някой бе прокарал през гората огромен коридор, крачейки от дърво на дърво, като е повалял върховете им под себе си.

Тази странна пътека заинтересува и Ия.

— Да видим какво е това и да завършим нашето летене — предложи тя и Икар с радост се съгласи. Предчувствието за нещо необикновено го обхвана с невероятна сила. Като лекокрила птица той полетя напред, оглеждайки внимателно наоколо. Ия летеше заедно с него.

Този полет продължи около час. Ия и Икар пролетяха около двеста километра, а гигантската пътека все още нямаше край. Но сега вече незнайният дървосекач бе повалял не върхове, а цели дървета и те в плътни купчини се бяха струпали на земята, устремили нагоре страшните пики на прекършените си стебла.

Откритието опари едновременно и двамата: такава пътека би могъл да направи само звездолет при кацане. Издавайки глух звук, Икар увеличи скоростта, за да премине по-бързо целия път. Ия се устреми след него.

Внезапно гората се свърши. Икар и Ия долетяха до огромна поляна, която се простираше край някакво езеро. Почти в центъра на поляната, разстлал върху тревата гигантските си платна-парашути, лежеше металически цилиндър. Беше „Малахит“ — по-право това, което бе останало от него след катастрофата и след отлитането на „Звездичка“.

Ия като мълния се устреми надолу, а Икар като ранена птица затрепка във въздуха: от вълнение той бе забравил как трябва да превключи двигателя за спускане. Ия прелетя до него и дръпна ръчната. Икар плавно полетя надолу.

Като слизаше, Ия успя да извика в микрофона: „Всичко е в 24 сектор на първи квадрат. «Малахит» е намерен!“

Икар не пресметна точно мястото на спускането си и кацна на осемдесет метра далеч от „Малахит“. Но силата на притеглянето на Трит бе около три пъти по-малка от земната и момчето, даже с такъв тежък скафандър, само като направи десетина крачки, стигна до своя кораб.

— Татко, къде си? Това съм аз, Икар — задъхвайки се от вълнение, викаше момчето, забравило, че е в скафандър и баща му не би могъл да го чуе. — Къде си, татко?

Дотичал до „Малахит“, Икар тежко падна на тревата. Ия внимателно го прихвана. Люкът на „Малахит“ беше отворен. Всичко наоколо — разхвърляните книги, разбитите прибори, парчетата от карти, фото и киноленти — свидетелствуваше за жестока борба. Като положи изгубилия сили Икар на тревата, Ия се изкачи на площадката за наблюдение. Външният люк на изходната камера беше отворен, но вътрешният, плътно завинтен, преграждаше пътя за кораба.

Над поляната се показаха първите сирасколийци, долетели на сигнала, който им изпрати Ия.