Михаил Герчик
Лети, Икар! (16)

Глава шестнадесета

Кацане ● Посрещане ● Ремонтът на „Малахит“ ● „До втора среща, приятели!“

Още когато корабът започна да намалява скоростта си, Алюа изпрати подробна радиограма до изкуствения спътник на Сирасколия за необикновената среща на екипажа с хора от Земята и за причината на връщането на „Ар“. Оттам радиограмата бе предадена на Сирасколия.

Цялата планета с ликуване се готвеше да посрещне скъпите гости. Конструкторите изучаваха чертежите на „Малахит“, предадени от Алюа. Много преди пристигането на „Ар“ товарните ракети започнаха да доставят на спътника-космодрум първите връзки и части за бъдещия двигател на „Малахит“.

Икар заедно с Нор носеше дежурството на централния пулт за управление на „Ар“, когато радиофоните съобщиха радостната вест — върху екраните на локатора се появиха първите ракети-посрещачи.

Като включи локатора за странично наблюдение, Икар с вълнение наблюдаваше огромните, прилични на сребристи риби ракети, които изглеждаше, че висят на известно разстояние от „Ар“ и в същото време не оставаха нито метър назад от него. И колкото повече приближаваха целта, толкова повече ракети покриваха зеленикавия екран на локатора, сякаш искаха да демонстрират величието, което бе достигнал народът на Сирасколия.

Двигателите за обратно действие бавно убиваха скоростта на звездолета. А когато, спътникът „С–14“ от светеща точка се превърна в гигантско, леко изтеглено колело, съединено вместо със спици със сложни метални конструкции, Алюа сам застана на централния пулт за управление.

Мощни радиопеленгатори уверено водеха „Ар“ към мястото за кацане. Като направи две широки извивки около спътника, той леко се плъзна по външната плоскост на „колелото“, пробяга по нея на своето скиобразно шаси и уверено влезе в покрития хангар.

Изминаха няколко мъчителни минути, преди сигналната лампичка да съобщи, че изходната кабина на кораба е съединена с вътрешните помещения на спътника-пристанище. Целият екипаж на „Ар“ се събра пред готовия да се отвори люк. Преди всички стояха Икар и Ожегов.

— Това не е нашата планета. Това е частица от нея, създадена от гения на нашия народ, и на вас, изминали чудовищно далечен път, ние предоставяме почетното право първи да стъпите на нея — каза Алюа с треперещ от вълнение глас.

Забръмча моторът, който вдига тежкия люк на „Ар“. Андрей Дмитриевич и Икар, хванати за ръце, стъпиха върху широката площадка на стълбата. Приветствените викове на стотици хора ги замаяха. С внезапно просълзили се очи двамата гледаха към потока от хора, чийто край се губеше някъде зад плавната извивка на помещението. Андрей Дмитриевич и Икар стояха пълни с гордост за своята Земя, която ги бе изпратила тук, а зад тях стояха Алюа, Ия, Нор — хората, които бяха направили толкова много, за да могат те да достигнат до изкуствения спътник на планетата.

Увлечени от ликуващата тълпа, Андрей Дмитриевич и Икар бавно вървяха напред по ярко осветения вътрешен коридор-колело на спътника. На завоя Андрей Дмитриевич се огледа: мощни електромагнитни кранове вече подхванаха корпуса на „Малахит“ и леко, като перушинка, носеха многотонната грамада към хангара, където звездолетът, щом получи двигател, трябваше отново да се роди, за да завърши величавия си полет.

* * *

Дните върху изкуствения спътник на Сирасколия се сляха за Ожегов и Икар в един непреривен поток. След кратък сън и лека закуска те напущаха своята каюта, за да се върнат в нея пак късно вечерта. Бързият лифт ги отнасяше в хангара, където се създаваше третата степен на „Малахит“ — неговият двигател.

Работеше се и денем, и нощем. С всеки час спътникът отлиташе все по-далече и по-далече по своята орбита, удължавайки и без това невероятно далечния път на Ожегов и Икар до Земята. Да чакат неговото връщане към най-близката точка до нея не можеше, защото щяха да изминат повече от три земни години.

Почти целият екипаж на „Ар“ по време на ремонта на „Малахит“ отлетя в родината си. Андрей Дмитриевич и Икар горчиво съжаляваха, че не могат да отидат на Сирасколия — те бяха необходими тук. Инженерите строяха двигателя на „Малахит“ с нови прибори и приспособления и те трябваше да бъдат изучени преди отлитането на кораба.

Но мъката, че няма да видят планетата, бе смекчена от ежедневните специални предавания по телевизията от Сирасколия и от туй, че редом с Ожегов и Икар върху стапелите на хангара работеше и Ия. Тя не отлетя на своята планета и остана на спътника, без да слуша уговарянията на Алюа и Нор.

С всеки ден „Малахит“ все повече и повече заприличваше на предишния красавец-звездолет. Наново боядисан в светлозелена защитна боя, той караше по-силно да бият сърцата на Ожегов и Икар. Той обещаваше скорошна среща със Земята.

Заедно с Андрей Дмитриевич Ия работеше на монтажа на апаратурите на двигателя — най-отговорната работа по възстановяването на „Малахит“. Тя с тъга мислеше, че скоро ще трябва да се раздели с тези удивителни светлокожи хора, към които се бе привързала през това време.

Често, напущайки работа, Ия отиваше в кораба, в каютата на Ожегов, и с вълнение разглеждаше снимката на неговата загинала жена. Оттам тя се отправяше в обсерваторията на спътника. Съсредоточена, замислена, тя сядаше пред обектива на електронния телескоп и дълго гледаше там, където в леката атмосферна мъгла величаво плуваше в космоса планетата на двете звезди — Сирасколия. Често обективът се покриваше с гъста пелена — Ия беззвучно плачеше.

Андрей Дмитриевич и Икар забелязаха как рязко се промени Ия. И те също все по-често и по-често със съжаление мислеха за това, че трябва скоро да се разделят.

Веднъж, когато след работа се върнаха в своята каюта, Ожегов изпитателно изгледа Икар и каза:

— А какво ще стане, ако поканим Ия да отлети с нас на Земята?

— Тя ще откаже — с тъга отвърна Икар. — Не, тя, разбира се, ще откаже…

— А все пак аз ще поговоря с нея — замислено, сякаш припомняйки си нещо, каза Ожегов. — Може би…

Той рязко се извърна и излезе из каютата.

* * *

Икар с нетърпение чакаше завръщането на баща си. Той още не можеше да си обясни дългите разговори на Ожегов с Ия през време на полета, погледите, които те понякога си разменяха. Той не разбираше защо баща му все по-често се уединяваше в своята каюта на „Малахит“. Но момчето чувствуваше, че Ия завинаги е влязла в техния живот и където и да бъдат, те с тъга ще си спомнят за нея. Колко хубаво щеше да бъде, ако Ия се съгласи да отлети с тях!

… Рязкото блъскане на вратата накара Икар да се изправи. В каютата влязоха Андрей Дмитриевич и Ия и Икар чу ликуващия глас на баща си:

— Тя е съгласна, Икар! Тя е съгласна! Ние заедно ще отлетим на Земята!

Икар се хвърли към Ия и крепко-крепко я прегърна. А тя, развълнувана, щастлива, ласкаво го галеше по меките златисти коси, по тръпнещите рамена и тихо говореше:

— Ние ще бъдем добри другари, Икар! Нали? Ние ще бъдем добри другари. Аз ще помогна на Андрей Дмитриевич да установи връзка със Сирасколия… Аз трябва да бъда там, където е и той…

След два месеца ремонтът на „Малахит“ беше завършен. Екипажът на „Ар“ също се събра на спътника-космодрум: корабите трябваше да отлетят почти едновременно.

Решението на Ия да отиде на Земята заедно с Ожегов и Икар не бе осъдено в Сирасколия — всеки гражданин на Родината на човешкото щастие е свободен сам да решава своята съдба, стига неговото решение да не е във вреда на обществото. В отлитането на Ия сирасколийци виждаха полза — тя щеше да помогне на земните жители бързо да установят връзка с тяхната планета. Вместо Ия в състава на експедицията на „Ар“ беше включен нов лекар.

И ето настъпи минутата на прощаването. Крепки ръкостискания, другарски погледи, огромни букети цветя… Алюа, Нор и другите членове на експедицията се изкачват по стълбата на кораба. Електромагнитните кранове ги извеждат на стартовата площадка и корабът бавно се плъзга в космическата нощ като дълга блестяща мълния.

След него стартира „Малахит“. Известно време корабите, разделени на хиляди километри, летят по един курс. Върху екрана на локатора Ия, Ожегов и Икар виждат светещата черта на „Ар“. После Алюа изменя курса на своя звездолет и чертата изчезва. Андрей Дмитриевич включва двигателите, постепенно увеличава тяхната мощност и притихва пред централния пулт за управление. „Малахит“ лети към Земята.