Нийл Стивънсън
Снежен крах (67)

67

Първият харпун се лепва за търбуха на хеликоптера, докато се снишават над Долината. Уай Ти по-скоро го усеща, отколкото го чува. Тя познава толкова добре този сладък тласък, че го усеща като ония суперчувствителни сеизмоджаджи, улавящи земетресенията на другия край на планетата. После още половин дузина харпуни удрят в бърза последователност и тя едва се сдържа да не се наведе през прозореца. Разбира се. Търбухът на хеликоптера е яка стена от съветска стомана. Залепва харпуните като с лепило. Само дано продължат да летят достатъчно ниско за обстрелване с харпуни — а това се налага, за да не ги улови радара на Мафията.

Тя чува как радиоприемникът отпред изпуква.

— Вдигни го, Саша, завъждаш паразити.

Тя поглежда през прозореца. Другият хеликоптер, онзи малкият, алуминиевият, лети до тях малко по-високо във въздуха. Всички вътре надничат през прозорците, вперили очи в тротоара под тях. Освен Гарвана. Гарвана все още е в Метавселената.

Мамка му. Пилотът вдига хеликоптера на по-голяма височина.

— Добре, Саша, отърва се от тях — чува се от радиото. — Но два харпуна още висят от корема ти — внимавай да не се закачиш някъде. Тия кабели са по-яки от стомана.

На Уай Ти толкова й трябва. Тя отваря вратата и изскача навън.

Поне така изглежда на онези вътре. Всъщност докато лети надолу, тя се хваща за дръжката, увисва от люлеещата се отворена врата и започва да оглежда долнищата на хеликоптера. Два харпуна са залепнали на нея. Десетина метра по-надолу вижда как дръжките се люлеят на въжетата, пърхат във въздушния поток. През отворената врата тя не чува Райф, но го вижда, седнал до пилота, да ръкомаха: „Надолу, свали го надолу!“

Тя тъкмо това бе предположила. Тая работа със заложниците действа двупосочно. Тя не върши никаква работа на Райф, ако не е при него и не е здрава и читава.

Хеликоптерът започва отново да се снишава надолу към двойната ивица логло, отбелязваща булеварда под тях. Уай Ти се залюлява на вратата, най-накрая се засилва достатъчно и закача с крак единия от кабелите.

А сега ще боли страшно. Но плътната тъкан на комбинезона би трябвало да я предпази от одиране. А и гледката на Тони, който се хвърля към нея в опит да я хване за ръкава, подсилва естествената й склонност да не се замисля много-много. Тя се пуска от вратата на хеликоптера с едната ръка, сграбчва кабела на харпуна, навива го около ръкавицата си няколко пъти и се пуска и с другата ръка.

Излезе права — наистина боли страшно. И когато се люшва под търбуха на хеликоптера и извън лапите на Тони, нещо в ръката й изпуква — сигурно някоя от онези фини костици. Но тя увива кабела на харпуна около тялото си, също като Гарвана, когато се спусна от кораба заедно с нея и успява да се спусне додолу овладяно — но спускането я изгаря.

Додолу, т.е. до дръжката. Тя закача дръжката на колана си, за да не падне, и после се мята, както й се струва, цяла минута, докато се освободи от намотания около тялото й кабел и увисва, закачена за кръста, върти се в безкрайни кръгове между хеликоптера и улицата, без да може да го овладее. После се вкопчва с две ръце в дръжката, откача я от колана и увисва отново на ръце, което всъщност беше целта на упражнението. Докато се върти, тя вижда другия хеликоптер над себе си, малко по-встрани, мярка лицата, които я наблюдават и разбира, че всичко се разказва по радиото на Райф.

И как иначе. Хеликоптерът намалява рязко скоростта си наполовина и започва да се снишава.

Тя натиска друг бутон, въжето се развива чак до края и тя пада за един трепетен миг шест метра по-надолу. Сега лети над магистралата, на три-четири метра над нея, вероятно с около седемдесет километра в час. И от двете й страни рекламите се стрелкат покрай нея като метеори. Ако не броим рояка Куриери, движението е много рехаво.

Хеликоптерът на ПНРР се приближава с пърпорене на опасно разстояние. Тя поглежда нагоре за миг и вижда Гарвана, който я гледа през прозореца. Вдигнал е очилата на челото си само за секунда. Изразът му е особен и тя разбира, че той изобщо не й се сърди. Той я обича.

Тя пуска дръжката. Следва свободно падане.

Едновременно с това тя дърпа ръчката на яката си и се превръща в Човечето на „Мишлен“ — миниатюрни газови патрони се взривяват на няколко стратегически места около тялото й. Най-големият гръмва като пиратка под тила й и изхвърля нагоре яката на комбинезона в цилиндричен балон, който се стрелва нагоре и обгръща цялата й глава. Още въздушни възглавници се издуват около торса и таза й — особено внимание се обръща на гръбначния стълб. Ставите й вече са защитени от бронегела.

Което не означава, че не боли при приземяването. Тя, разбира се, не вижда нищо заради въздушната възглавница около главата й. Но усеща как отскача поне десет пъти. Плъзга се около четиристотин метра и очевидно по трасето се блъска в няколко коли — чува как гумите им изстъргват. Най-сетне се нахаква със задника напред в нечие предно стъкло и се пльосва на предната седалка. Колата се врязва в бетонната бариера. Щом всякакво движение престава, въздушната възглавница се спихва и тя я смъква от лицето си.

Ушите й звънтят. Не чува нищо. Може би при надуването на възглавницата тъпанчетата й са се спукали.

Но съществува и въпросът за големия хеликоптер — забележително талантлив във вдигането на шум. Тя изпълзява на капака на колата и усеща как парченцата стъкло под нея изрязват успоредни драскотини в боята.

Големият съветски хеликоптер на Райф си е там, носи се на около шест метра височина над булеварда и когато тя го забелязва, той вече е натрупал още десетина харпуна. Тя проследява с поглед кабелите до нивото на улицата и вижда Куриерите, опъващи въжетата — този път няма да го пуснат.

Подозрения обхващат Райф — хеликоптерът започва да се издига и Куриерите се отлепят от дъските. Но преминаващият голям камион с двойно дъно е събрал малка армия от Куриери — сигурно около стотина са се закачили за клетата машина — и след няколко секунди всички техни „МагнаПуни“ политат във въздуха, и поне половината се залепят за бронята на хеликоптера още при първия опит. Хеликоптерът се накланя надолу и всички Куриери отново стъпват на земята. Още двайсетина Куриери долитат и се захващат. Онези, които не уцелват, се хващат за нечия чужда дръжка и също му натежават. Хеликоптерът на няколко пъти се опитва да се издигне, но е все едно прикован за асфалта.

И започва да се спуска. Куриерите се разпръскват, така че той да кацне по средата на слънце от кабели.

Тони Охраната се навежда през отворената врата — движи се бавно, прескача кабелите с високо вдигнати колене, но някак си успява да запази равновесие и достойнство. Той се отдалечава от хеликоптера, застава под въртящите се перки, изважда изпод якето си „Узи“ и изстрелва кратък откос във въздуха.

— Разкарайте се от хеликоптера, ваш’та мама! — изревава той.

Куриерите, общо взето, си тръгват — нали не са глупаци. А Уай Ти върви жива и здрава по тротоара — мисията е изпълнена. Тревогата е свършила, няма причини да продължават да тормозят тия тъпаци от хеликоптера. Те отлепят харпуните от търбуха на хеликоптера и навиват кабелите.

Тони се оглежда и забелязва Уай Ти. Тя върви право към хеликоптера. Изкълченото й тяло се движи непохватно.

— Качвай се обратно в хеликоптера, кучко! Върви ти на тебе! — крясва й той.

Уай Ти грабва една свободна дръжка от харпун, който още никой не се е погрижил да намотае. Натиска бутона, което изключва електромагнита, и главата пада от бронята на хеликоптера. Тя го навива, докато между дръжката и главата не остават около четири метра отпуснат кабел.

— Навремето четох за един пич на име Ахав — казва тя и завърта харпуна над главата си. — Въжето на харпуна му се увило цялото около онова, което искал да уцели. Голяма грешка.

И тя мята харпуна във въздуха. Той преминава през плоскостта на витлата, близо до центъра, и тя вижда как кабелът, който няма скъсване, започва да се увива около фините части на роторната ос като гарота около шията на балерина. Наблюдава през предното стъкло реакцията на Саша — той трескаво натиска бутони, дърпа лостове, а от устата му се излива поток от руски проклятия. Дръжката на харпуна изскача от ръката й и тя вижда как отхвърча към центъра, все едно той е черна дупка.

— Той сигурно просто не е знаел кога да се пусне, като някои други хора — казва тя. После се обръща и си тръгва. Чува как зад нея големи парчета метал бъркат пътя и се нахакват едно в друго на висока скорост.

Райф отдавна се е усетил какво става. Той вече тича по средата на платната, награбил лека картечница, и търси кола, която да реквизира. Горе хеликоптерът на ПНРР се рее и наблюдава. Райф поглежда към него, махва с ръка и крещи:

— Към летището! Към летището!

Хеликоптерът прави последна обиколка над мястото и наблюдава как Саша бракува съсипаната бойна машина, как побеснелите Куриери накупчват и разоръжават Тони, Франк и президента, как Райф, застанал посред лявото платно, принуждава една кола на „Коза Ностра Пица“ да спре и изхвърля шофьора. Но Гарвана не вижда нищо от това. Той гледа Уай Ти през прозореца. И когато хеликоптерът най-сетне се килва напред и отлита в нощта, той й се усмихва и вдига палци. Уай Ти прехапва устна и му показва среден пръст. С това връзката им приключва, както тя се надява, завинаги.

Тя взема назаем дъска от един изпаднал в благоговение скейтър, завлича се до най-близкия „Купи и отлети“ отсреща и започва да звъни на майка си да я прибере.