Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Snow Crash, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)

Издание:

Нийл Стивънсън. Снежен крах

Американска, първо издание

Преводач: Светлана Комогорова — Комо

Редактор: Иван Крумов

Коректор: Николай Теллалов

Оформление на корицата и предпечатна подготовка: Kuasar

ИК „Квазар“, София, 2002

ISBN: 954-8826-32-1

 

Neal Stephenson

Snow Crash

Copyright © 1992 by Neal Stephenson

 

Печат „Инвестпрес“ АД — София

Кристална библиотека „Фантастика“ №36

 

© Светлана Комогорова — Комо, превод, 2002

© Иван Крумов, редактор, 2002

© Квазар, оформление на корицата, 2002

© ИК „Квазар“, 2002

 

Формат 54×84/16

Печатни коли 36

Тираж 1200

История

  1. — Добавяне

64

Гарвана вече е яхнал мотоциклета. Ако Хиро го погне пеша, може да го настигне, преди да е излязъл на Улицата.

Но може и да не го настигне. В такъв случай Гарвана ще се носи към Центъра с десетки хиляди километри в час, докато Хиро се опитва да се добере до своя мотоциклет. При тези скорости изгуби ли Хиро Гарвана от поглед, изгубил го е завинаги.

Гарвана пали мотора и започва внимателно да маневрира из джунглата към изхода. Хиро си плюе на невидимите пети и се изнася на максимална скорост към стената.

Две секунди по-късно той изскача навън и хуква към Улицата. Мъничкият му, микроскопичен, невидим аватар не може да кара мотоциклета, затова той си връща нормалния вид, скача на седлото и обръща машината. Оглежда се назад и вижда Гарвана да се носи към Улицата. Логическата бомба излъчва меко синьо сияние като тежка вода в реактор. Още не е видял Хиро.

Сега е неговият шанс. Той изважда катаната, насочва мотора към Гарвана и надува газта със стотина километра в час. Няма смисъл да връхлита прекалено бързо — единственият начин да убие аватара на Гарвана е да му отреже главата. Да го прегази с мотоциклет не би имало никакъв ефект.

Демон-охранител търчи към Гарвана и размахва ръце. Гарвана вдига поглед, забелязва връхлитащия към него Хиро и се хвърля напред. Мечът разрязва въздуха зад тила му.

Твърде късно е. Гарвана трябва да си е отишъл вече, но когато се обръща назад, Хиро го вижда насред Улицата. Нахакал се е в една от подпорите на монорелсовата линия — непресъхващ източник на неприятности за мотоциклетистите-любители на високите скорости.

— Майната му! — изругават едновременно и двамата.

Гарвана обръща към центъра и дърпа ръчката точно когато Хиро излиза зад него на Улицата и прави същото. След секунди и двамата се носят към Центъра с около осемдесет хиляди километра в час. Хиро е на около километър зад Гарвана, но не го различава ясно: уличните лампи са се слели в две гладки паралелни жълти ивици, а по средата им сияе Гарвана, вихрушка от евтини цветове и едри пиксели.

— Ако успея да му отсека главата, свършено е с тях — казва Хиро.

— Ясно — обажда се Хуанита. — Защото ако убиеш Гарвана, ще го изритат от системата и той не може да влезе пак, докато Гробищните демони не ликвидират аватара му.

— А тях ги контролирам аз. И затова всичко, което трябва да направя, е да убия това копеле само веднъж.

— Когато се приземят с хеликоптерите, ще имат по-добър достъп до мрежата и могат да пратят в Метавселената някого другиго да изпълни задачата — предупреждава Хуанита.

— Грешиш. Защото на земята ги чакат Чичо Енцо и Господин Ли. Трябва да го свършат до един час, защото иначе няма да го свършат никога.