Нийл Стивънсън (автор)

Нийл Таун Стивънсън
Нийл Стивънсън през 2008 г.
Псевдоним	Стивън Бъри
Роден	31 октомври 1959 г. (65 г.) Форт Мийд, Мериленд, САЩ
Професия	писател
Националност	САЩ
Активен период	1984-
Жанр	научна фантастика, исторически роман, есе
Направление	киберпънк
Награди	„Хюго“, „Локус“
Уебсайт	nealstephenson.com Страница в IMDb
Нийл Таун Стивънсън в Общомедия

Нийл Таун Стивънсън (на английски: Neal Town Stephenson) е известен предимно като автор на научна фантастика, и по-конкретно жанра пост-киберпънк. В книгите си често проявява наклонност към изследване на математиката, валутите и историята на науката. Пише също така нефантастични статии на тема технология в издания като списанието Wired, и допълнително работи като консултант към Блу Ориджин – фирма (финансирана от Джеф Безъс, която се занимава с разработката на пилотируема система за суборбитални полети.

Писал е (предимно заедно с писателя Дж. Фредерик Джордж) и под псевдонима Стивън Бъри (на английски: Stephen Bury).

Роден е във Форт Мийд, Мериленд (седалището на Агенцията за национална сигурност на САЩ), в семейство на инженери и учени в областта на природоматематическите науки. Баща му е професор по електроинженерство, майка му е работила в биохимична лаборатория; единият му дядо е професор по физика, другият – по биохимия. Семейството му се премества през 1960 г. в метрополна зона Шампейн – Ърбана в щ. Илинойс, а след това през 1966 г. – в Еймис, щ. Айова.

Нийл завършва Еймиската гимназия през 1977 г. и следва висше образование в Бостънския университет. Отначало учи физика, но се прехвърля към географията, когато открива, че това ще му даде повече възможност за работа на централния университетски компютър. Завършва през 1981 г. като бакалавър по география, с допълнителна специалност „Физика“.

Първият му роман, „Големият У“ („The Big U“), е издаден през 1984 г. Романът не постига особена популярност, и дълго време не е бил преиздаван. От 1984 г. насам Нийл Стивънсън живее предимно по северната част на тихоокеанското крайбрежие на САЩ; живее със семейството си в Сиатъл, щат Вашингтон.

След „Големият У“, Стивънсън публикува и екотрилъра „Зодиак“, но получава известност чак през първата половина на 1990-те с романа „Снежен крах“, излязъл през 1992 г. Романът слива меметиката, компютърните вируси и други високотехнологични теми с шумерската митология, а също и с анализ на разликите между идеологии като либертаризма, строго пазарния капитализъм и комунизма. Написал е и още няколко романа, средно по един на четири години:

• „Диамантената ера, или Илюстрирано ръководство за една млада дама“ (1995 г.), която описва бъдеще с широко използване на нанотехнологии и с динамични учебници (англ. Dynabooks).
• „Криптономикон“ (1999 г.), новела от 3 книги, която обсъжда концепции от теоретичната кибернетика, през изследванията на Алън Тюринг върху криптоанализа и криптографията в Блечли Парк през Втората световна война, та до съвременни опити да бъде създадено убежище за данни (англ. data haven). В някои държави книгата е била издавана като три отделни тома.
• „Бароковият цикъл“ е исторически роман-цикъл, който в някои отношения е предистория на „Криптономикон“. Състои се от осем книги, и по-късно те са били издавани и поотделно, но отначало е бил публикуван в 3 тома. (Подобно в 3 тома е бил публикуван романът „Властелинът на пръстените“, който се състои всъщност от 6 книги.)
  • „Живак“ (2003 г.) – съдържа книгите „Живак“ (Quicksilver), „Кралят на разбойниците“ (The King of the Vagabonds) и „Одалиска“ (Odalisque).
  • „Объркването“ (2004 г.) – съдържа книгите „Бонанза“ (Bonanza) и „Хунтата“ (The Juncto).
  • „Системата на света“ (2004 г.) – съдържа книгите „Златото на Соломон“ (Solomon's Gold), „Валута“ (Currency) и „Системата на света“ (The System of the World).

С издаването през 2003 г. на „Живак“ Стивънсън създава Метамрежата (англ. The Metaweb) – уики, използващо същия софтуер като Уикипедия, и посветено на идеите и историческия период, описвани в книгата.

В по-ранните си романи Нийл Стивънсън използва големи количества метафори и образи, идващи от популярната култура. Типични са бързият, стегнат диалог и пространните описателни монолози. Тонът на книгите му е смятан за по-малко сериозен и образователен от този на други киберпънкови произведения, например на Уилям Гибсън.

По-късни негови произведения показват сродство със стиймпънка – например „Диамантената ера“ обрисува нво-викториански герои, и използва нео-викториански литературни концепции. Отделни намеци в последващи произведения, напр. „Криптономикон“ и „Бароковият цикъл“ мключват и елементи от готическия роман (главно образът на Енох Рут и свързаните с него теми). Твърдението, че „Криптономикон“ и „Бароковият цикъл“ са научнофантастични произведения, може да бъде оспорвано. Нийл Стивънсън обаче настоява, че те са такива, и издателите обикновено ги класифицират така.

Книгите на Стивънсън обикновено имат сложни и заплетени сюжети, базирани едновременно на голям брой технологични и социологични идеи. Това го различава от много други автори на класическа фантастика, които най-често се фокусират върху малък набор технологични или социологични идеи, и ги разглеждат изолирано. Тази му наклонност към сложност и детайлност го определя като бароков автор. С печеленето на признание, стилът на книгите на Стивънсън става все по-бароков, и обемът им расте; „Криптономикон“ например е около хиляда страници, и съдържа най-различни отклонения, включително обемна еротична история на тема старинна мебелировка и дълги дамски чорапи.

Характерен аспект на неговите книги е „преломът на събитията“ – рязко ускоряване на сюжетния ход, обикновено на около три четвърти от дължината на романа, придружено от много насилие и общо объркване на героите (а често и на читателите). Друг характерен аспект е рязкото завършване на повествованието, без изразени заключения или развръзки, което понякога оставя читателя „в безтегловност“. Много читатели не одобряват това, но известно количество се възхищават на способността на автора да свърже нишките на повествованието и да приключи голям брой събития в обем от около 20 – 30 страници. Единствената книга на Стивънсън, която прави изключение от тези правила, е „Живак“. Ако обаче „Бароковият цикъл“ се разглежда като цялостно произведение, ходът на „Объркването“ показва, че правилото е в сила.

• „Големият У“ (1984)
• „Зодиак“ (1988)
• „Снежен крах“ (1992)
• „Интерфейс“ (1994), под псевдонима Стивън Бъри, заедно с Дж. Фредерик Джордж
• „Спю“ (1994) – разказ
• „Великият симолеонски капер“ (1995) – разказ
• „Диамантената ера, или Илюстрирано ръководство за една млада дама“ (1995]) – награда „Хюго“
• „Паяжината“ (1996) – под псевдонима Стивън Бъри, заедно с Дж. Фредерик Джордж
• „Джипи и параноидният чип“ (1997) – разказ
• „Криптономикон“ (1999)^[1] – награда „Локус“
• „Анатем“ (2008)
• „The Mongoliad“ (2010–2012)
• „Reamde“ (2011)

1. „Живак“ (2003)^[2]
2. „Объркването“ (2004)
3. „Системата на света“ (2004)

• „Хората с усмивчиците“, 1993 г.
• „В царството на Мао Бел“, 1994 г. Един милиард китайци използват нови технологии, за да създадат най-бързо растящата икономика на планетата. Само че информацията иска да бъде свободна. А те?
• „Дънната платка на майката Земя“, 1996 г. Хакерът-Турист пътува през три континента, и разказва историята на бизнеса и технологията на презокеанските оптични кабели, а също така проследява полагането на най-дългия кабел на Земята.
• „Глобалната съседска стража“, 1998 г. Спирането на уличната престъпност в глобалното село.
• „В началото... бе командният ред“. 1999 г.^[3]
• „Включи, настрой се, вегетирай“ – „Ню Йорк Таймс“, 17 юни 2005 г.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Нийл Стивънсън.

• Официалният сайт на Нийл Стивънсън
• Нийл Таун Стивънсън в Internet Speculative Fiction Database
• В царството на Мао Бел, от архива на списание Wired, 1994 г.
• Спю, от архива на списание Wired, 1994 г.
• Великият симолеонски капер Архив на оригинала от 2006-07-25 в Wayback Machine., от архива на списание Wired, 1995 г.
• Дънната платка на майката Земя Архив на оригинала от 2006-07-12 в Wayback Machine., от архива на списание Wired, 1996 г.
• Джипи и параноидният чип Архив на оригинала от 2006-08-30 в Wayback Machine., от архива на списание Форбс, 1997 г.
• Глобалната съседска стража, от архива на списание Wired, 1998 г.
• Нийл Стивънсън получава просветление от Дейвид Чут, „Лос Анджелис Уийкли“, 1999 г.
• Разговор с Нийл Стивънсън от Кетрин Асаро, „SF Site“, 1999.
• Нийл Стивънсън отговаря умно и весело, интервю в Slashdot, 2004 г.
• Миналото, настоящето и бъдещето на Нийл Стивънсън, интервю на Майк Годуин, в броя от февруари 2005 г. на „Reason“.
• Включи, настрой се, вегетирай, редакторска статия върху „Звездни войни“, от архива на „Ню Йорк Таймс“, 2005 г.

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NSK Open Library PLWABN ICCU SNAC IdRef VIAF WorldCat