Нийл Стивънсън
Снежен крах (62)

62

— Просто си вършех работата, пич — казва тя. — Тоя тип, Енки, искаше да предам съобщение за Хиро, и аз го доставих.

— Млъкни — срязва я Райф. По тона му не си личи да е ядосан. Просто иска тя да замълчи. Защото онова, което тя направи, вече няма значение, след като всичките онези „антенки“ накупчиха така Хиро.

Уай Ти поглежда през прозореца. Те летят над Тихия океан — доста ниско, и водата се носи бързо под тях. Тя не знае с каква скорост летят, ама май че е доста голяма, по дяволите. Винаги е смятала, че океанът би трябвало да бъде син, но всъщност по-скучен сив цвят не е виждала. А той се точи с километри.

След няколко минути още един хеликоптер ги настига и полита успоредно с тях, доста близо, във формация. Хеликоптерът на RARE — онзи с докторите.

През прозореца на кабината тя вижда Гарвана на една от седалките. Отначало мисли, че е още в безсъзнание, защото е прегърбен и не помръдва.

После той вдига глава и тя вижда, че той е в Метавселената. Той протяга ръка и избутва за миг очилата на челото си, вглежда се през прозореца и забелязва, че тя го наблюдава. Очите им се срещат и сърцето й затреперва немощно като зайче в торба. Той се усмихва и й махва.

Уай Ти се обляга назад и пуска щората.