Нийл Стивънсън
Снежен крах (51)

51

От няколко мили разстояние Сала изглежда обезпокоително жизнерадостно. Дузина прожектори и поне още толкова лазери са монтирани върху издигащата се грамада на „Ентърпрайз“ и сноват по облаците като на холивудска премиера. По-отблизо Сала вече не изглежда толкова светъл и бодър. Огромният килим от малки лодки е обвит с мъждив облак от жълта светлина, която разваля контраста.

Една-две от лодките горят. Не с хубавия, весел пламък на лагерен огън, а високи, клокочещи пламъци, бълващи черен дим, както когато гори варел, пълен с бензин.

— Сигурно има война между бандите — теоретизира Елиът.

— Енергиен източник — гадае Хиро.

— Забавляват се — заключава Рибешкото око. — На шибания Сал си нямат кабелна телевизия.

Преди действително да скочат в Ада, Елиът отваря резервоара и пъха вътре измервателната пръчка, за да провери горивния запас. Не казва нищо, но не изглежда особено щастлив.

— Изключете всички светлини — командва Елиът, когато им се струва, че все още са на километри от целта. — Спомнете си, че вече са ни забелязали няколко стотици въоръжени и гладни хора.

Вик вече обикаля яхтата и гаси лампите по най-простия начин — посредством чук. Рибешкото око стои и слуша Елиът напрегнато — изведнъж се е преизпълнил с уважение към него. Елиът продължава:

— Махнете яркооранжевите дрехи, дори и да настинем. Оттук нататък лежим на палубата, гледаме да не се показваме и не си говорим, освен ако не се наложи. Вик, ти заставаш в средата на палубата с пушката и чакаш някой да ни освети с прожектор. Който и откъдето да ни освети, стреляш по лампата и я гасиш. Това включва и джобни фенерчета от малки лодки. Хиро, ти ще си бордовият патрул. Обикаляш яхтата по края и видиш ли плувец да се покатерва на борда, отсичаш му ръцете. Освен това бъди нащрек за всякакви куки. Рибешко око, ако в разстояние на трийсет метра от нас се появи друг плаващ обект, потапяш го. Ако видите хора от Сала със стърчащи от главите им антени, опитайте се да убиете първо тях, защото те могат да разговарят помежду си.

— Със стърчащи от главите антени ли? — пита Хиро.

— Да, гаргойлите на Сала — обяснява Елиът.

— Кои са те?

— Че отде да знам бе, мамка му? Само съм ги виждал няколко пъти отдалеко. Както и да е, завеждам ви право в центъра. Като се приближим достатъчно, давам дясно на борд и завивам около Сала обратно на часовниковата стрелка, за да потърся някой, склонен да ни продаде гориво. Ако стане най-лошото и се намерим на самия Сал, не се делим и си наемаме гид, защото ако се опитаме да обикаляме из Сала без помощта на някого, който познава времето, ще си навлечем белята.

— Що за беля? — пита Рибешкото око.

— Като например увисване в изгнила и покрита с тиня товарна мрежа между два кораба, клатушкащи се в различни посоки, без нищо под нас освен ледена вода, гъмжаща от чумави плъхове, токсични отпадъци и китове-убийци. Някакви въпроси?

— Да — обажда се Рибешкото око. — Може ли да си вървя?

Добре. Щом и Рибешкото око го е страх, значи и Хиро го е страх.

— Спомнете си какво стана с един пират на име Брус Ли — припомня им Елиът. — Той беше добре въоръжен и силен. Един ден спря до сал с бежанци — търсеше си дупе за надупване — и преди да се усети, умря. Сега много хора искат да направят и с нас същото.

— Тия нямат ли си нещо като ченгета? — пита Вик. — Чувам, че имали.

С други думи, Вик доста време е утрепал в гледане на филми за Сала на „Таймс Скуеър“.

— Хората на „Ентърпрайз“ действат малко в стил „Гняв Божи“ — обяснява Елиът. — По периферията на самолетоносача са монтирани картечници — картечници тип „Гатлинг“ като Разума, но стрелят с по-големи куршуми. Първоначално са били монтирани за сваляне на ракети „Екзосет“. Удрят със силата на метеорит. Ако някой се опита да заплашва Сала, те ликвидират проблема. Но малко убийства и бунтове не са достатъчни, за да привлечеш вниманието им — виж, друго си е дуел с ракети между съперничещи си пиратски организации.

Изведнъж ги уцелва лъч на прожектор, толкова голям и мощен, че ги заслепява.

После отново става тъмно. Изстрелът от оръжието на Вик блясва и отеква над вълните.

— Добър изстрел, Вик — похвалва го Рибешкото око.

— Наркотрафикантска лодка — казва Вик, докато гледа през вълшебния си мерник. — С петима на борда. Идва насам. — Пак изстрел. — Поправка, четирима на борда. — Бум. — Поправка, вече не идват насам. — Бум. Огнено кълбо изскача от океана на петдесет-шейсет метра от тях. — Поправка, лодка няма.

Рибешкото око се размива и започва да се пляска по бедрата.

— Записваш ли всичко това, Хиро?

— Не — отвръща Хиро. — Няма да се запише.

— О — Рибешкото око се слисва, все едно това променя всичко.

— Това е първата вълна — посочва Елиът. — Богати пирати в търсене на лесна плячка. Но те имат много да губят и се плашат лесно.

— Още една голяма яхта — обажда се Вик. — Тя обаче обръща.

Пронизителният вой на извънбордов мотор надделява над плътното боботене на техния дизел.

— Втората вълна — продължава Елиът — ужким-пиратите. Идват много по-бързо, така че бъдете нащрек.

— Това нещо е оборудвано с радар с милиметрови вълни — обажда се Рибешкото око. Хиро го поглежда — сиянието от вградения екран на „Разума“ осветява отдолу лицето му. — Виждам ги все едно е бял ден.

Вик стреля няколко пъти, вади пълнителя и слага нов.

Моторница ги подминава, тичайки по вълните и ги обстрелва с мижави лъчи от фенерчета. Рибешкото око дава два кратки залпа с „Разума“, вдига облаци топла бяла пара в студения нощен въздух, но не улучва.

— Пести си боеприпасите — съветва го Елиът. — Дори и с „Узи“ не биха могли да ни уцелят, ако не намалят малко скоростта. А ти не можеш да ги уцелиш дори и с радар.

Втора моторница профучава покрай тях от другата страна, по-близо от първата. И Вик, и Рибешкото око се въздържат от стрелба. Чуват как ги заобикаля и завива обратно.

— Тия двете лодки се срещат — докладва Вик. — С тях има още две. Общо четири. Разговарят.

— Набелязани сме — обажда се Елиът — и сега планират тактиката си. Следващия път ще е наистина.

Секунда по-късно два фантастично силни гърмежа отекват от задната част на яхтата, където се намира Елиът — придружени с кратки светлинни проблясъци.

Хиро се обръща и вижда как на палубата се строполява тяло. Не е Елиът. Елиът клечи там, стискал огромния си патлак за камбала.

Хиро притичва, поглежда мъртвия плувец в мъждивата светлина, процеждаща се през облаците. Плувецът е гол, ако не броим дебелия черен налеп от грес и колан със затъкнати в него пистолет и нож. Продължава да стиска въжето, с което се е изтеглил на борда. Въжето завършва с кука, закачена за изкорубеното, изпотрошено фибростъкло отстрани на яхтата.

— Третата вълна малко подрани — установява Елиът с писклив, разтреперан глас. Толкова се старае да звучи хладнокръвно, че ефектът е тъкмо обратният. — Хиро, в тази пушка има още три патрона и ще запазя последния за тебе, ако още някой от тия гадове се качи на борда.

— Съжалявам — казва Хиро и изважда късия уакизаши. Щеше да се чувства по-добре, ако в другата ръка стискаше деветката, но му трябва свободна длан, за да се крепи да не падне зад борда. Прави една бърза обиколка на яхтата, търси още куки и намира една от другата страна, закачена за перилата, закачена за обтегнато въже, което се губи в морето.

Поправка: обтегнат кабел. Мечът му няма да го пререже. И е толкова обтегнат, че не може и да го откачи.

Докато клечи там и се мъчи с куката, една мазна ръка изскача от водата и го сграбчва за китката. Още една ръка търси другата китка на Хиро, но вместо нея стисва меча. Хиро вади оръжието — усеща, че ще падне сеч — и забива върха му първо между тези две ръце тъкмо когато някой забива зъби в чатала му. Но чаталът на Хиро е защитен — към мотоциклетния костюм има твърд пластмасов предпазител, и затова човекът-акула си напълва устата с бронирана тъкан. После хватката му отслабва и той пада в морето. Хиро откача куката и я пуска подире му.

Вик стреля три пъти в бърза последователност и едно огнено кълбо огрява борда. За миг те виждат всичко наоколо в разстояние на стотина метра — ефектът е все едно да запалиш лампата в кухнята посред нощ и да видиш, че плотовете гъмжат от плъхове. Около тях сноват поне десетина малки лодки.

— Имат коктейли „Молотов“ — предупреждава Вик.

Хората в лодките също ги виждат. От няколко посоки към тях се устремяват трасиращи снаряди. Хиро вижда как поне на три места проблясват дула. Рибешкото око веднага открива огън с „Разума“ — веднъж, втори път, кратки откоси от по няколко десетки заряда и пуска едно огнено кълбо, този път доста далече от яхтата.

Изминали са поне пет секунди, откакто Хиро е помръднал, затова той отново проверява наоколо за куки и продължава да обикаля покрай борда. Този път е чисто. Двамата гресирани явно са били комбина.

Един коктейл „Молотов“ описва дъга в небето и се разбива в десния борд на яхтата. Не успява да нанесе особени вреди. Вътре щеше да е много по-зле. Рибешкото око надига „Разума“ и полива мястото, откъдето долетя коктейлът, но сега, когато цялата страна на лодката е осветена от пламъците, те привличат повече пистолетни куршуми. На тази светлина Хиро вижда как струйки кръв текат оттам, където се е затворил Вик.

Откъм левия борд той вижда нещо дълго, тясно и ниско да плува във водата, а от него се подава торс на мъж. Мъжът е с дълга, падаща по раменете коса и стиска в ръка два и половина метров прът. Тъкмо когато Хиро го забелязва, той мята пръта.

Харпунът се стрелва над шест метра водно пространство. Милионите издялкани фасети на стъклената му глава пречупват светлината и тя заприличва на метеор. Харпунът уцелва Рибешкото око в гърба, пробива като нищо бронежилетката, която той носи под костюма и излиза през корема му. Ударът издига Рибешкото око във въздуха и го изхвърля от лодката. Той се пльосва във водата по очи, вече мъртъв.

Бележка наум: радарът не улавя оръжията на Гарвана.

Хиро поглежда към Гарвана, но той вече е изчезнал. Още двама мазници, рамо до рамо, се прехвърлят през парапета около три метра пред Хиро, но в първия миг пламъците ги заслепяват. Хиро вади деветката, прицелва я нататък и дърпа спусъка чак докато и двамата цопнат във водата. Не е сигурен колко патрона още са му останали.

Чува се кашляне и съскане, светлината от пламъците помръква и угасва съвсем. Елиът ги е залял с пожарогасителя.

Яхтата се клатушка под нозете на Хиро, той пада на палубата по лице и си удря рамото. Докато се изправя, осъзнава, че те или току-що са се нахакали в нещо голямо, или то се е блъснало в тях. Носи се тропот на тичащи нозе по палубата. Хиро чува как някои от тези нозе преминават покрай него, пуска уакизашито, изважда катаната, като в същото време се завърта и забива дългото острие в нечий корем. Междувременно някой прокарва дълъг нож по гърба му, но той не успява да проникне през тъканта — само малко го заболява. Катаната се изхлузва лесно, което си е чист късмет, защото е забравил да спре удара и като нищо можеше да се заклини. Той отново се обръща, инстинктивно парира замахналия нож на другия мазник, вдига катаната и го прасва в чутурата. Този път го прави както трябва и го убива, без да забива ножа. Двама нови мазници са застанали от двете му страни. Хиро избира посока, замахва с меча встрани и обезглавява единия. После се обръща. Още един мазник се препъва към него по разлюляната палуба с боздуган с шипове в ръка, но за разлика от Хиро не може да запази равновесие. Хиро се потътря насреща му, като пази центъра на тежестта си ниско и го набожда на катаната.

Още един мазник наблюдава смаяно всичко това от носа на яхтата. Хиро го застрелва и той рухва на палубата. Още двама от тях доброволно скачат от лодката във водата.

Яхтата се е оплела в паяжина от стари келяви въжета и мрежи, обтегнати над водата като капани за клети наивници като тях. Моторът на яхтата продължава да боботи, но витлото не помръдва — нещо се е увило около оста.

Гарвана не се вижда никакъв. Може би са го наели само за да удари Рибешкото око. Може би не е искал да се омотае в паяжината. Може би е схванал, че след като е обезвредил Разума, лоените топки ще се погрижат за останалото.

Елиът вече не управлява яхтата. Дори не е на борда. Хиро го вика по име, но отговор няма. Дори и мятане във водата не се чува. Последното, което направи Елиът, беше, че се наведе през борда с пожарогасителя и угаси пламъците от коктейла „Молотов“. Сигурно, когато яхтата подскочи и спря, е паднал зад борда.

Сега са много по-близо до „Ентърпрайз“, отколкото очакваше. По време на битката покриха много метри вода и се бяха приближили повече от необходимото. Всъщност Хиро вече е отвсякъде обкръжен от Сала. Горящите останки от коктейла „Молотов“ осигуряват мъждива, трепкаща светлина, която осветява лодките, оплели се в мрежата наоколо.

Хиро не смята, че ще е мъдро да изкара яхтата обратно в открито море. Там конкуренцията му идва в повече. Куфарът, служещ като енергиен източник на Разума и временен склад за муниции, лежи отворен на палубата до него, а на цветния му монитор пише: Съжаляваме, получи се фатална системна грешка. Моля презаредете и опитайте пак.

А после пред погледа на Хиро той напълно сдава и умира от снежен крах.

Един от картечните откоси е покосил Вик и той също е мъртъв. Наоколо още половин дузина лодки се носят по вълните, уловени в паяжината — до една хубави яхти. Но всички те са празни черупки — свалили са им моторите и всичко останало. Също като мюрета пред укритието на ловеца. На шамандурата наблизо стърчи написана на ръка табела с надпис „ГОРИВО“ на английски и на други езици.

По-навътре в морето няколко от корабите, които по-рано ги преследваха, обикалят около паяжината. Те знаят, че не могат да влязат — тук е царството на черните гресирани плувци, паяците в паяжината, които са мъртви почти до един.

Ако той се качи на самия Сал, няма как да е по-зле от това. Нали?

Яхтата си има малка лодка — от най-маломерните надуваеми моторници с малък извънбордов мотор. Хиро я спуска на вода.

— Идвам с теб — обажда се глас.

Хиро се извърта, вадейки пистолета, и се оказва, че е насочил дуло в лицето на филипинчето. Момчето примигва, като че малко е изненадано, но не особено уплашено. В края на краищата, мотало се е с пирати. Ако става въпрос, не се шашка особено и от всички трупове на яхтата.

— Ще бъда твой водач — казва момчето. — Ба ла зин ка ну па ра та…