Дерек Паркър
Казанова (9)

Осма глава
Прехвърляне на души
1761 — 1763 г.

Казанова остава в Париж за кратко заради дуел, но използва времето си там възможно най-добре. След четири години мадам Д’Урфе, която вече е на средна възраст, още очаква с нетърпение да разбере как точно душата й ще бъде прехвърлена в тялото на новородено момче. Казанова оправдава забавянето си, като обяснява, че за да успее начинанието, на церемонията трябва да присъства видният розенкройцер Кверилинт, който обаче е хвърлен в лисабонски затвор от Светата инквизиция.

Разбира се, такъв човек не съществува. Кверилинт е оприличен на Кристиан Розенкройц, предполагаемия основател на Ордена на розенкройцерите през XIV век, който днес се смята за митична личност. Твърди се, че розенкройцерите са били посветени в древното езотерично познание. Казанова използва цялата тази загадъчност, за да мами благодетелката си. Той твърди, че британският дипломат лорд Стормънт, с когото скоро предстои да се срещне по време на мисията си в Аугсбург, е свързан с Ордена на розенкройцерите и ще му окаже съдействие. За целта обаче трябват много пари и скъпи бижута, с които да подкупи лорда. Мадам Д’Урфе отговаря, че с удоволствие ще осигури всичко необходимо.

Джакомо си почива няколко дни и посещава брат си Франческо и неколцина стари приятели. Един ден, докато се разхожда в градините на Тюйлери, той среща една от балерините в операта, известна като Ла Дазенонкур. Макар че тя е прочута с лекото си поведение, Казанова никога дотогава не е имал връзка с нея. Той й се представя и я поканва заедно с приятелката й на вечеря в „Шоази“. Сред посетителите има познати на Ла Дазенонкур, които сядат на тяхната маса. Храната е превъзходна и те прекарват приятна вечер. В един момент Джакомо започва да търси пръстена си, който е извадил от ръката си, за да го покаже на един от гостите, Джузепе Сантис, известен комарджия. Сантис заявява, че пръстенът не е у него. Приятелят му — португалец — твърди, че го е видял да го връща. Казанова скача с извадена шпага. Сантис признава, че е взел пръстена и се заклева да му го върне на четири очи. Португалецът качва момичетата на карета и потегля към града. Тогава Сантис казва, че пръстенът всъщност е в джоба на приятеля му. Двамата отново кръстосват шпаги и Казанова сериозно ранява Сантис (който по-късно се възстановява и е осъден на затвор за измама).

Джакомо бързо си събира багажа, отбива се при мадам Д’Урфе, за да й каже да даде парите и бижутата на Коста, който да му ги донесе в Аугсбург, и на сутринта напуска Париж. В Страсбург той отново среща госпожица Дезармоа, която го запознава с красивата танцьорка Катерина Рено. Казанова си спомня, че я е виждал в Дрезден, където е била любовница на управителя на конюшните на курфюрста в Саксония. Джакомо веднага я кани да отиде с него в Аугсбург, където ще живее с него като официална любовница. Тя с радост се съгласява и двамата потеглят.

Скоро обаче танцьорката започва да му досажда.

Когато се напие, тя става твърде страстна дори за него и той е принуден да я моли да се въздържа.

В Аугсбург Джакомо наема хубава малка къща, където двамата се настаняват. Тъй като никой не му се обажда във връзка с конференцията, Казанова отива за няколко дни в Мюнхен заедно с Катерина. Поради липса на други развлечения той се отдава на хазарт. Ала градът е известен със своите комарджии. Джакомо играе на карти срещу знаменития професионалист Джузепе Афлизио и загубва много пари. Понеже не е получил никакви средства от мадам Д’Урфе, той е принуден да заложи бижута на стойност четирийсет хиляди франка^[1], които така и не си връща. После установява, че се е заразил с гонорея от Катерина, която явно е преценил погрешно. Дори съпругата на саксонския курфюрст знае каква е репутацията й предупреждава Казанова, че докато го няма, Катерина забавлява други мъже в къщата им. Тогава Джакомо решава да се върне в Аугсбург и да я остави в Мюнхен (при Дезармоа, където тя веднага се настанява). Междувременно отива на лекар, който му препоръчва бани и масажи с живак. Състоянието му се влошава, тъй като в слабините му се появяват тумори. По време на операцията обаче лекарят срязва артерия и Казанова едва остава жив.

През този месец на изпитания Джакомо разбира, че Коста е избягал от Париж с всичките пари и скъпоценности, които му дава мадам Д’Урфе. Джакомо подозира (и с право), че и Ледук тихомълком го краде. За щастие покровителката му изпраща банкова гаранция за петдесет хиляди франка^[2] и това го спасява от финансова катастрофа.

В същото време става ясно, че планираната конференция в Аугсбург няма да се състои, тъй като отношенията между Англия и Прусия се влошават. Казанова решава да обърне повече внимание на здравето си и благодарение на грижите на отлична готвачка, бързо се възстановява. Той поглъща такива огромни количества храна, че хазяинът му се опасява да не умре от преяждане. Лекарят също го предупреждава да бъде по-умерен в храненето. Джакомо обаче продължава в същия дух и скоро се чувства достатъчно добре, за да се отдаде на плътски удоволствия. Той прелъстява и готвачката, и дъщерята на хазяина си. При едно посещение в театъра открива сред артистите свой стар познат — Доменико Баси, с когото преди години учи в семинарията „Сан Чиприано“. Баси е захвърлил расото, за да стане актьор, но семейството му, както и цялата трупа, едва свързват двата края. С присъщата си щедрост Джакомо организира няколко благотворителни представления и дори им дава още пари, с които да излязат от тежкото си финансово положение. Накрая си устройва малка оргия с Баси, съпругата му, тринайсетгодишната им дъщеря, още двама членове на трупата, след което изсипва кесията си на масата, за да се поделят парите.

* * *

В средата на декември Казанова напуска Аугсбург и заминава за Париж, където пристига в последния ден на 1761 година. Макар и неохотно той освобождава Ледук, настанява се в хубав апартамент на Ру дьо Бак, обзаведен специално за него от мадам Д’Урфе, и решава изцяло да се посвети на тяхното „велико дело“. Казанова казва на покровителката си, че Кверилинт още е в затвора, но че могат да осъществят духовната трансформация и без него. След това й обяснява каква е процедурата. Най-напред, използвайки методите на розенкройцерите, той трябва да обезчести младо момиче, което да зачене и да роди син. Детето трябва да прекара седем дни в леглото на мадам Д’Урфе. На седмия ден, долепила устни до бебето, тя ще умре и душата й ще се пренесе в тялото му. Казанова ще се грижи за него със съдействието на розенкройцерите, а след три години духът на мадам Д’Урфе ще се събуди в момченцето и тя ще осъзнае новото си съществуване като мъж.

За да осъществи плана си, Джакомо се нуждае от млада жена, която да се съгласи да му помогне. Време е да повика Мария Ана Кортичели, която вече е изпълнила договора си в Прага. Той споделя с мадам Д’Урфе, че Ла Кортичели е подходящата жена, тъй като е потомка на византийския род Ласкарис, свързан с нейния през 1554 г. (това, разбира се, са измислици). В края на февруари Казанова отива в Мец и изпраща на Мария пари за път. Уговорката е тя да зачене по пълнолуние в присъствието на покровителката му. Докато я чака да дойде, Джакомо прекарва времето си с Ратон, хубава петнайсетгодишна актриса в местен театър. Тя му предлага да отнеме девствеността й срещу двайсет и пет луи (1780 английски лири) и се съгласява да прекара една нощ с него за едно луи, за да го увери, че е девствена. Казанова установява, че всъщност Ратон владее отлични методи за фалшифициране на девственост, но пък се оказва чудесна компаньонка и той се ползва от услугите й за 75 сегашни английски лири на ден.

Когато Мария пристига, Джакомо я запознава подробно с всичките врели-некипели, а после я завежда в замъка на мадам Д’Урфе в Пон-Кар, където в понеделника на Страстната седмица ги приемат подобаващо. Мадам е приготвила легло в стаята си за безценната „девственица“. В уречената нощ тя завежда Мария гола, покрита само с великолепен воал, в леглото на Казанова и внимателно наблюдава съвкуплението (за щастие Джакомо не се смущава от присъствието на воайори). След месец той намира ясновидец, за да го пита дали Мария е заченала като се погрижва отговорът да е отрицателен. Маркизата обаче не се отчайва и решава да опитат отново по пълнолуние през май и уговаря Казанова да се срещнат в Екс-ла-Шапел.

Казанова (или кавалер дьо Сенгал, както вече неизменно се нарича) и Мария пристигат в Екс на 21 май 1762 г. Там Джакомо е принуден да я държи изкъсо, тъй като поведението й е под всяка критика, и може би с основание. Джакомо е настоял да изостави красивия си млад слуга, към когото се е привързала, а освен това присвоява ценните подаръци, с които маркизата я отрупва. Мария признава, че е бременна от свой любовник в Прага и го заплашва, че ще разкрие всичко на мадам Д’Урфе. Казанова я изпреварва и предупреждава маркизата, че Мария е омагьосана от черна вещица и че не трябва се вярва на безумните й думи.

Покровителката му го пита какво става с тяхното „велико дело“. Той й казва, че трябва да напише писмо на Човека в Луната, духа на Селена, в което да поиска съвет. Маркизата се опасява, че това едва ли ще бъде лесно, но Казанова я уверява, че няма да е трудно въпреки сложната процедура. След вечеря двамата отиват в предварително приготвена баня, пълна с благоухания, и се събличат. Точно по пълнолуние, докато повтаря заклинания на измислен език, Казанова взима въпросното писмо до Луната и го изгаря в пламъците на огън от хвойнови изпарения. После той незабелязано изважда лист гланцирана хартия (който е скрил в ръката си) и след малко думите, написани със сребро, се появяват върху листа. От посланието става ясно, че се налага церемонията да бъде отложена до следващата пролет, когато ще се състои в Марсилия в присъствието на Кверилинт. През това време мадам Д’Урфе трябва да отиде в Елзас с някоя вдовица и дъщеря й, на които да предложи гостоприемство.

Маркизата е твърде озадачена от последната препоръка, тъй като тя изобщо не познава вдовица. Когато показва писмото на Казанова, става чудо. Той случайно познава вдовицата на френски офицер (известен картоиграч, убит на дуел), която има дъщеря, изключително красиво момиче на име Мими, и мадам Д’Урфе настоява да вземе семейство Аше под крилото си. Вдовицата и дъщеря й са много развълнувани, когато Джакомо им разкрива плана. Особено въодушевена е Мими. И така, Казанова заедно с маркизата, вдовицата, Мими и Мария тръгват на път и за два дни прекосяват Ардените. Джакомо обаче решава да спрат за известно време под някакъв претекст, за да може да се наслади на Мими още една-две нощи. Освен това той е очарован от романтиката на планинския пейзаж. Казанова оставя семейство Аше в Колмар и заедно с маркизата и Мария отива в село Зулцбах, където тримата прекарват чудесно в компанията на барон Шаумбург, приятел на мадам. Тук Казанова прави може би най-ексцентричният облог в живота си.

В три часа следобед той сяда да играе пикет с офицер на име Д’Ентрагю. Играта продължава до късно през нощта. В девет часа сутринта офицерът усеща, че Джакомо е уморен и предлага да заложат сто луи (около 7000 английски лири) с уговорката, че губи онзи, който пръв огладнее или заспи. Казанова се съгласява. На обяд и двамата отказват храна, в четири часа по взаимно споразумение хапват борш, а вечерта Д’Ентрагю вече „прилича на изровен от гроба труп“. Джакомо обаче още се държи. Играта продължава втора нощ, макар че уменията им далеч не са забележителни. В девет сутринта те сръбват още борш, но Д’Ентрагю припада. Казанова отива в дрогерия, купува си средство, предизвикващо повръщане, спи няколко часа и става свеж като кукуряк. Облогът е спечелен.

* * *

След десетина дни той и двете жени продължават към Базел. Там по щастлива случайност Джакомо успява отново да отложи „великото дело“. Една вечер се прибира, готов да прекара нощта с Мария, която вече не харесва, но поне винаги е на разположение. Казанова влиза в спалнята и я вижда в обятията на млад мъж, чието расо е захвърлено на пода. Случката е добре дошла, защото Казанова може да твърди пред мадам Д’Урфе, че Мария е омърсена от Дявола в образа на свещеник, и му е нужно време да я пречисти, за да я използва в церемонията за „великото дело“.

Казанова изпраща Мария за Торино с достатъчно пари, с които да живее, докато му потрябва отново, и отива с мадам Д’Урфе чак до Безансон. После тя продължава към Лион, а той към Женева, където си почива и прекарва времето си в светски развлечения, но този път не посещава Волтер. Джакомо е по-склонен да поднови познанството си със синдика Шатовьо и трите му дъщери, които са красиви, леснодостъпни и благосклонни. С тях живее и едно хубаво и добродетелно момиче на име Елена, братовчедка на една от сестрите. В дома на Шатовьо Казанова се запознава и с братовчедката на Елена, Хедуиг, племенница на протестантски свещеник, с когото за кратко се среща в Женева и разговаря на религиозни теми (особено по въпроса дали Свети Августин е бил прав в предположението си, че Дева Мария е заченала Исус през ушите). Хедуиг е много красива, но Казанова хвърля око на Елена. Синдикът също я гледа похотливо, но той е възрастен мъж и далеч не притежава физическите достойнства на Джакомо. Девойката пък е твърде хубава, за да се предаде без съпротива на съперник, та дори това да е домакинът. Освен това е изключително скромна и неопитна, което прави преследването й още по-интересно.

По време на вечеря в дома на чичо й, Хедуиг и Казанова разпалено спорят на богословски теми. По-късно синдикът се оттегля в стаята на Елена и едно от другите три момичета. Впоследствие споделя с Джакомо, че когато понечил да я обладае, тя се скрила под завивките и не го удостоила дори с поглед. Той предлага на Казанова да си опита късмета, но се оказва, че Елена отказва да бъде прелъстена. Тя няма нищо против другите да правят каквото искат, но желае да я оставят на мира. И докато се чуди какво да прави, Джакомо решава да замине за Лозана при бившата си икономка, сега мадам Лебел. Тя има син от него, който е на 18 месеца. Верен на думата си, Лебел е приел детето като свое. Тримата прекарват приятна вечер. Това е една от жените, които Казанова истински обича и се радва, че тя е щастливо омъжена за прекрасен човек. И през ум не му минава да се люби с нея.

Когато се връща в Женева, Джакомо започва да крои планове как да прелъсти красивата Елена. Положението се усложнява от присъствието на майка й, която ревностно я пази. Джакомо кани на вечеря момичетата, майката на Елена, чичо й и неколцина други познати. Хедуиг забавлява гостите с богословски разсъждения, питайки се какво ли дете би се родило, ако добрата самарянка зачене от Иисус. Казанова се уединява с нея и с Елена в градината. Вечерта е гореща и девойките решават да се изкъпят във фонтана. Компаньонът им любезно им помага да си подсушат ходилата, бедрата и… „Изпаднах в екстаз, като видях скритата красота на двете най-хубави момичета в Женева.“^[3] Хедуиг признава, че макар да владее богословската страна на нещата, не е наясно с чисто практическия въпрос относно Иисус и самарянката, той като не познава мъжкото тяло, нито пък знае как се зачева дете. Казанова с удоволствие й позволява да огледа слабините му. Дори срамежливата Елена е заинтригувана от действието на сътворителния атрибут. Девойките с интерес наблюдават течността на живота, която Джакомо отъждествява със „Словото“, т.е. със Сътворението: „в началото бе Словото“. Непорочната Елена е завладяна от преживяното и нетърпеливо пристъпва към действие.

На другия ден Хедуиг продължава да размишлява по въпроса дали Адам и Ева са се съвкупявали, докато са били в райската градина, или след като са ги прогонили оттам; дали Господ знае собственото си съществуване; как е възможно материята да е създадена от нищото и какво означава думата „дух“. В това време Елена вече е измислила начин как тримата с Хедуиг и Казанова да прекарат нощта. Тя предлага на Джакомо да отиде при майка й следващата вечер, а после да излезе и да затръшне вратата все едно си е тръгнал. Така и става. Девойките го завеждат в малък килер, където има печено пиле с трюфели, хляб и бутилка отлично вино „Нюшател“.

Докато седят в мрака, Казанова им разказва за ненаситната си страст към жените и за уловките, които използва, за да ги прелъсти, но подчертава, че никога не е обладавал своите жертви против волята им. Той споделя най-голямото си откритие, а именно, че добродетелна и скромна девойка като Елена проявява благосклонност, ако мъжът направи опит за сближаване в присъствието на друга жена. Тогава и двете обикновено се осмеляват да стигнат докрай. А може би готовността на едната да се отдаде неизбежно води до падението на другата. Джакомо заявява, че родителите на непорочните девойки поемат голям риск, настоявайки да ги придружава друго момиче, че за тях това е много по-опасно, отколкото да се разхождат с млад мъж. Защото ако едното момиче си позволи да бъде благосклонно, другото започва да ревнува и се бои, че ще изглежда недостатъчно любезно. Така двете се насърчават взаимно и успехът на прелъстителя е сигурен. Той е убеден, че ако не е била Елена, сигурно е щял да прелъсти по-смелата Хедуиг. Но без нея едва ли би пожънал успех с Елена.

След четири часа, прекарани в килера, Елена завежда Казанова в стаята на Хедуиг, където момичетата го молят да им покаже как е изглеждал Адам и с радост се разголват по „Евино облекло“ (Хедуиг цитира Свети Климент Александрийски, който казва, че истинският срам е само в дрехите, скриващи непорочността). Оказва се, че и двете девойки са девствени, но тъй като има голям опит с жените, Казанова (който предвидливо си слага презерватив) бързо ги посвещава в изкуството на любовта, причинявайки им много повече удоволствие, отколкото болка. (Поне така е според него.) Освен това той твърди, че ги е обладал шест пъти и е довел Елена четиринайсет пъти до оргазъм. Джакомо описва случилото се доста колоритно и не без известна доза самохвалство.

Трябва да предположим, че девойките са се забавлявали, защото нетърпеливо си устройват същото забавление и на следващата нощ, знаейки, че Джакомо скоро ще напусне града. Той отива при тях в единайсет вечерта. След няколко часа на плътски наслади те заспиват, събуждат се в четири и Казанова се разделя с тях в шест и трийсет толкова изтощен, че прекарва остатъка от деня в леглото. Това е красноречив пример за непреодолимия му чар. Две интелигентни и скромни млади жени са прелъстени с лекота, а после са изоставени. Но те нито протестират, нито го обвиняват. Приятелят на Джакомо, синдикът, определено е наясно със случилото се, но не го приема твърде сериозно. Така Казанова за пореден път идва, вижда и побеждава.

Рано на другата сутрин той заминава за Лион, където мадам Д’Урфе му дава петдесет хиляди франка (148 800 английски лири). С парите Джакомо си купува хубави дрехи и в средата на септември 1762 г. пристига в Торино, където наема къща и започва да кани приятелите си на изискани вечери. Мария Кортичели още живее в градчето Риволи, северно от Торино заедно с французина кавалер Карло Райберти, кавалер Карло Адалберто Фламинио Райберти, някогашен държавен секретар в кралство Сардиния и настоящ главен помощник в Министерството на външните работи. Райберти е платонично влюбен в Мария (Казанова смята, че той е сдържан и равнодушен към жените и вероятно затова поверява Кортичели на грижите му). Кавалерът моли Джакомо да й уреди уроци по балет, тъй като е убеден в големите й възможности на балерина и би желал тя да танцува на предстоящия карнавал. Мария изглежда в добро настроение и след като е родила, напълно е възстановила фигурата си.

Казанова се съгласява да помисли за уроци по балет, Но първо решава да се разтуши. Затова отива при шапкарката, чиито момичета са му били на разположение по време на последното му посещение в Торино. Тя му разказва всички любовни интриги в града и споделя, че за съжаление няколко момичета са напуснали. Освен това властите са се заинтересували от къщата й и са я принудили да обещае, че ще изпраща момичетата си да обслужват само дами. Шапкарката обаче уверява Казанова, че все нещо ще се уреди, като го представи на родителите на някои от девойките, за да получи разрешение да ги забавлява в неделя.

Джакомо я пита къде може да намери балетмайстор от операта в Торино. В този момент миг влиза клиент, който иска да си купи копринени чорапи. Мъжът се оказва Луи Дюпре, известен балетист, когото Казанова е видял в Париж през 1750 г. Той се е оттеглил от сцената и дава частни уроци. Райберти вече е споменал на Дюпре за кавалер Сенгал. Дюпре казва, че с удоволствие ще обучава Мария, стига да има талант. След няколко дни тя отива на урок и Джакомо се уверява, че ще стане добра балерина, след което предплаща на Дюпре уроците за три месеца.

Гледката в балетната зала е доста забавна. Казанова с любопитство наблюдава момчетата и момичетата, облечени в костюми за упражнения, както и техните натруфени с пелерини и маншони майки. Вниманието му е привлечено от висока и грациозна девойка с благородна осанка и решава да попита една красива жена коя е тя. Жената се оказва собствената й майка, вдовица от Лука. В този момент момичето на име Агата се приближава до тях да поиска кърпичка, за да избърше лицето си, и тя с удоволствие ги запознава. Казанова й предлага своята — бяла и напарфюмирана с розово масло — и пита дали може да я посети. Девойката се съгласява, но само в присъствието на мадам Дюпре. Властите в Торино строго следят за морала на младите.

Както и преди, Казанова се утешава с превъзходната храна в града и наема добър готвач, който му поднася великолепни ястия и най-отбраните вина в страната. Той обаче редовно посещава уроците по балет и не след дълго установява, че отчаяно е влюбен в Агата. Под предлог, че носи на мадам Дюпре подаръци, Казанова успява два пъти да остане насаме с момичето. Но времето е твърде кратко, за да я омае, пък и трябва да уважава нейната добродетелност. От друга страна, Агата разбира за връзката му с Ла Кортичели и не желае да бъде втора след нея. Неочаквано Казанова е принуден да напусне Торино и това слага край на похожденията му. Случаят е само загатнат в спомените му, но по всичко изглежда, че е свързан с познанството му с графиня Дьо Сен Жил, една от видните личности в града. Тя се привързва към Мария и ревностно я брани, когато Джакомо разбира, че девойката продължава да спи с всеки срещнат. Графинята разговаря с Казанова и го пита какви са намеренията му към момичето. Той отговаря, че вече не се интересува от нея. След ден-два из Торино е разпространен донос за отношенията му с Мария и мадам Д’Урфе. Това не го притеснява особено, защото текстът е неграмотно написан. Казанова обаче признава, че заминава от Торино малко след като историята плъзва из града. В действителност Джакомо е изгонен от началника на полицията, граф Д’Алие, близък приятел на Дьо Сен Жил, по неясни причини.

Най-после Казанова си тръгва след тъжна раздяла с Агата, наема нов слуга на име Клермон и прекарва известно време в Милано по време на карнавала през февруари 1763 г. Там Джакомо гостува на граф Джузепе Атендоло-Болонини, с когото се е запознал в Торино. Къщата на графа е малка и бедно обзаведена, а ястията приготвя една от камериерките на съпругата му. Казанова има изискан вкус, но не това го интересува. Както обикновено, той предпочита да отседне в хотел, пък и графинята изобщо не го привлича, тъй като е студена и неприветлива. Джакомо се утешава донякъде, когато на сцената на местния театър вижда старата си любов Тереза. Тя е напуснала съпруга си Парези и отново се хвърля в обятията му, сякаш никога не са се разделяли. Той подновява и познанството си със сина им Чезарино.

Казанова се забавлява на карнавала с присъщото си въодушевление. Харчи щедро за новите си приятели, докато е гост на графа. Веднъж дори приготвя красиви бални костюми за петима от тях. Той купува скъпи дрехи — жилетки и жакети за мъжете, фина коприна, кадифе, батиста, сатен и други платове за жените. После тайно срязва дрехите и нарежда на един шивач да съшие парчетата с екзотични платове. Петимата се появяват на бала като просяци в дрипи, молещи за милостиня. Костюмите им предизвикват истинска сензация — такова, разбира се, е намерението на Казанова. За всички става ясно колко много струва да разкъсаш скъпи нови дрехи и после да ги съшиеш с още по-ефектни платове. Самият Казанова отива облечен като Пиеро и е възхитен от ефекта, който е постигнал. Шивачът на костюмите е сгоден за красива млада жена на име Дзеновия, с която Джакомо се забавлява в нощта след бала.

След като карнавалът приключва, Казанова се озовава в замъка на Паоло Атендоло-Болонини (брат на Джузепе), който се намира в Сан Анджело край Милано. Макар и масивна, постройката е полуразрушена и неуютна. Стените са напукани, стълбите нямат перила, прозорците на спалните са изпочупени, а в гредите зеят огромни дупки, в които птици са свили гнезда. Граф Амброзио (както е известен Паоло) посреща гостите си на парадния вход, чиято врата е широко отворена не в знак на гостоприемство, а защото е строшена и не може да се затвори. Казанова се настанява в малко по-удобните стаи на Сфорца, другия брат на графа, който по това време отбива военната си служба. Слугата на Джакомо роптае, че няма скрин за вещите им, нито дори ключалка на вратата. Джакомо повдига въпроса пред графа, който отговаря, че в Сан Анджело няма крадци, но че ако той настоява, ще повика ключар да постави ключалка. Той уверява Казанова, че не бива да се притеснява, тъй като и спалнята на сестрите на жена му (а тя е до неговата) също не се заключва. Когато разбира това, Джакомо решава да не ползва услугите на ключар.

Вечерта се запознава с графиня Онората и двете й по-млади сестри. Храната е отлична — хубава супа, телешко варено, осолено свинско, дивеч, салам, мортадела и прясно маскарпоне. Казанова е очарован от невинността, с която графинята кърми шестмесечното си бебе край трапезата. На другия ден го завеждат в манастир, в който живее жена — някога известна проститутка в Милано — толкова красива, че я посещават мъже от всички краища на страната. Година по-рано губернаторът на Милано я арестува и я отвеждат в недостъпния Манастир на разкаялите се грешници, където монахините са отдадени на работа и молитви, а единственият мъж е гостуващият свещеник. Мария Магдалина (по настояване на губернатора тя е прекръстена) е най-красивата монахиня, макар и облечена в груби вълнени одежди. Жената е психически неуравновесена и пожелава иконите на светците мъже да бъдат махнати, защото я безпокоят. Когато вижда Казанова, Мария Магдалина скача и започва да крещи, че той е зъл грешник и трябва да бъде изгонен. Тя ридае, изпада в истерия и е изведена от стаята. Виждайки съсипаната й хубост, „жертва на тирания“^[4], Джакомо се разплаква.

* * *

Известна утеха му дава възможността да извади късмет с малката сестра на графинята — Клементина. Тя е тиха и скромна и се изчервява, щом я заговори. Това, че е непорочна, бързо разпалва страстите му. Казанова отново е „влюбен“. Двамата си разменят комплименти — тя го нарича Толанс (колесничарят на Херакъл), а той нея — Хебея (дъщерята на Зевс). Джакомо разбира, че Клементина обича да чете, но разполага само с трийсетина книги. Затова отива в Лоди и купува сто екземпляра, посветени на поезията, историята, пътешествията, философията и любовта. Клементина е изумена и не може да повярва, че книгите са за нея. Двамата прекарват вечерта, като четат и разговарят за поезия. Казанова е доволен. От всички жени, които е обичал, тази е най-интелигентната и най-възхитителната. Следващият ден минава по същия начин. Джакомо разбира, че Клементина се интересува от математика, и й подарява кутията си с математически пособия.

Докато е в Лоди, той поръчва и предплаща обяд за дванайсет души. Когато идва време да тръгнат, Клементина не се появява. Казанова отива в стаята й и я заварва в леглото. Тя обяснява, че е чела „Аминда“ от Тасо и е заспала едва на зазоряване. Джакомо я гледа, докато се облича, и се уверява, че тялото й е също толкова прекрасно, колкото и ума. Най-после всички потеглят към Лоди. Казанова държи бебето на графинята коленете си. То се разплаква и графинята го взима, за да го кърми, а когато Казанова иска да вкуси млякото й, тя не възразява. Той пита Клементина дали може да я удостои с подобно внимание, но девойката се изчервява и Казанова се примирява сконфузен.

След вкусния обяд, Джакомо и Клементина четат превода на Анибал Каро на „Енеида“. Става късно и Казанова си позволява да й каже, че я обича. Тя едва не признава, че също го обича, но казва, че колкото по-дълго се въздържаш от желанието си, толкова по-лесно му устояваш. И ако останат само приятели, ще могат да прекарват часове и дни заедно, без да се тревожат от „нежелана страст“.^[5]

Сутринта Клементина го събужда рано. Тя вече е започнала да чете „Пастор Фидо“ от Гверини и желае да я продължат заедно. Двамата прекарват щастливи в спалнята й и довършват книгата. После Клементина свенливо се съблича и си ляга. Казанова я целува, но тя се противи. Той не настоява повече и когато се прибира в стаята си, се пита дали е стигнал твърде далеч, или не.

На сутринта Джакомо отново влиза в спалнята й. Елеонора вече е станала, но Клементина все още спи, тъй като е чела до три часа сутринта. Елеонора предлага на Джакомо да легне при нея и да я изненада, когато се събуди. Той се съгласява и когато Клементина се обръща да целуне сестра си за добро утро, едва не го прегръща. Двамата избухват в смях. Клементина негодува, смятайки че сестра й може да я посрами. Елеонора отмята завивките, за да покаже, че Казанова е с нощница и боне, но в същия миг вижда, че сестра й е гола, и излиза от спалнята. Джакомо успява да целуне гърдите на Клементина. Тя обаче не му разрешава повече волности и той разгневен се прибира в стаята си.

Клементина е склонна да флиртува и приема ласки, но само толкова. Тогава Казанова решава да провери какво би станало, ако малко я поглези. Той знае, че девойката не е била в Милано (макар градът да е само на двайсет и пет километра от замъка) и организира екскурзия за нея и сестрите й. Джакомо пише на Дзеновия да им купи рокли, украсени с най-хубавата испанска дантела, наема най-добрия майстор на торти в града, поръчва обяд за осем души, независимо от цената, и вечерта съобщава, че настоява да заведе цялото семейство на излет, но не казва къде. Клементина е очарована и когато си лягат и му пожелават лека нощ, двете с Елеонора решават да изтръгнат тайната от него. Казанова им я разкрива и те радостно го прегръщат. Елеонора се обръща с гръб и Клементина най-после му позволява да я обладае.

На другия ден, когато пристигат на площад „Кордуцио“, дамите са поканени в специална стая, за да видят новите си рокли — едната от сатен с цвят на перли за графинята, другата от розов сатен на бледозелени райета за Клементина и третата — небесносиня с бродирани пъстри цветя и френска дантела за Елеонора. Те са възхитени, а графът е доволен, когато Джакомо настоява да подари роклите на жените от негово име.

Обядът е истинско пиршество. Трапезата е отрупана с риба, месо, стриди и отбрано шампанско. Години по-късно, Казанова пише в спомените си:

„Обичах и бях обичан, здравословното ми състояние беше добро, имах много пари и ги харчех, бях щастлив и го признавах пред себе си, присмивайки се на моралистите, които твърдят, че в света не съществува истинско щастие… Има щастие, което е съвършено и реално, докато продължава. Щастието преминава, но това не означава, че не е съществувало, и онези, които са му се наслаждавали, не съзнават това. Не заслужават да бъдат щастливи онези, които го изпитват и го крият от себе си, или го получават, но го пренебрегват.“^[6]

След като постига целта си, Казанова известно време се наслаждава на благосклонността на Клементина. Тя го пита дали е достойна да му бъде съпруга. Джакомо отговаря, че той не е достоен да бъде неин съпруг, и се подготвя за неизбежната раздяла. Казанова обещава, че ще дойде отново след година и ще купи имение наблизо, където ще живеят заедно с децата си. Независимо дали му вярва или не, Клементина прекарва с него всяка нощ до заминаването му, докато сестра й Елеонора спи или се преструва, че спи в същото легло. Казанова дори не се опитва да види Клементина отново. След близо година тя се омъжва за граф Басано Нипотия, ражда му двама сина и, изглежда, живее щастливо с него.

* * *

Казанова напуска Милано на 20 март 1763 г. с нова компаньонка, девойка, която нарича мадмоазел Крозен. Тя е приятелка на Дзеновия и се обръща за помощ към него. Крозен е порядъчно момиче от Марсилия, но е прелъстено и изоставено от маркиз Антонио дела Кроче, познат на Джакомо от игралните маси във Венеция. Вероятно защото още е влюбен в Клементина, Казанова решава да не прелъстява Крозен, и я представя за своя племенница. Една нощ, когато наемат стая в една гостоприемница, той я поканва в леглото си и тя е готова да се подчини. Джакомо обаче се отказва и те спят в отделни легла.

В Генуа Казанова се среща първо Джакомо Пасано^[7] — шейсетгодишен поет и художник (предимно на еротични картини). Казанова се запознава с него в Легхорн през зимата на 1760 г. и смята да го представи за Кверилинт, въображаемия розенкройцер, който ще му помага в довършването на „великото дело“, замислено с мадам Д’Урфе. Пасано живее в мизерия заедно с грозната си и нечистоплътна съпруга и с дъщеря си. Джакомо го наема за „секретар“. От самото начало е ясно, че Пасано едва ли ще се справи със задълженията си. Помолен да намери готвач, той предлага свой братовчед, който се оказва най-лошият готвач в града, ако не и в цяла Италия. Единственото нещо, което успява да постигне е, че свързва работодателя си с Жозеф Боно, богат търговец на коприна и банкер от Лион, който му оказва финансова помощ и му дава съвети.

Джакомо наема старата си приятелка Анета за камериерка на „племенницата“ си, както продължава да представя мадмоазел Крозен. Разбира се, причината за това е, че по този начин тя винаги му е подръка. Но мадмоазел Крозен харесва момичето, чувствата й са споделени и споразумението е напълно задоволително. „Племенницата“ продължава да стои настрана от Казанова и съвсем не е шокирана от връзката му с Анета. Често влиза в стаята му и сутрин седи на леглото, дори когато той се люби с момичето. Това му харесва, защото винаги се възбужда от присъствието на воайор, особено жена, която е на път да покори.

Джакомо прави планове да напусне Генуа в понеделник по Великден (3 април 1763) и да замине за Марсилия, където го чака мадам Д’Урфе. Във вторник сутринта на Страстната седмица Клермон му съобщава, че един свещеник иска да го види. Дрипавият и мърляв монах, който се хвърля в прегръдките на Джакомо, се оказва по-малкия му брат Гаетано, който вече е на двайсет и девет и е ръкоположен преди няколко години. Той признава, че е видял адреса на брат си в писмо в дома на сенатора Брагадино. Казанова му дава пари, за да отиде в Генуа. Гаетано е мързелив, неграмотен и напълно лишен от гордост и самоуважение. Иначе е приятен, с красиво лице и гъсти, лъскави коси. И вероятно с това привлича високата, красива и „апетитна“, но надменна млада жена, която представя на брат си в гостоприемницата, където е отседнал — и където се налага да остане, защото Казанова не го допуска вкъщи.

Марколина не е особено очарована от Гаетано и споделя с Казанова, че той й е разказал легенди за богатствата и забавленията извън Венеция и така я е подлъгал да тръгне с него, заявявайки, че е влюбен в нея. Но впоследствие с нищо не е показал, че я обича, нито й е осигурил достатъчно средства. Дори е продал вещите и дрехите й. Марколина не го допуска в леглото си, защото вече знае, че е безделник и просяк, и моли Джакомо да й даде пари, с които да се върне във Венеция. Тя не спира да говори и когато Гаетано се опитва да я прекъсне, му зашлевява плесница. Той избухва в сълзи. Казанова е изненадан, но Марколина заявява, че това не се случва за пръв път и вероятно няма да е за последен.

Казанова дава пари на Гаетано да си купи свястно палто, жакет и няколко ризи и му казва да подари дрипите си на бедните. После завежда Марколина в къщата, където е отседнал, и разказва историята й на мадмоазел Крозен. Отрежда легло на Анета и поръчва на хазяйката да й купи рокля, бельо, чорапи, обувки и всичко друго, от което се нуждае. Междувременно мадмоазел Крозен е ухажвана от порядъчен млад мъж, с когото се е запознала на една от вечерите на Казанова. Джакомо я съветва да се сгоди за него. Самият той не се сдържа и прави опит да обладае Марколина, но тя го отблъсва, а когато я кани да замине с него във Франция, пита дали ще се ожени за нея. Казанова отговаря, че вече е женен. Марколина знае, че това е лъжа, и му го казва. На сутринта Джакомо я заварва в леглото с Крозен, която заявява, че Марколина я е „изнасилила“. В този момент идва Анета. Казанова я хвърля на леглото и я люби в присъствието на другите две жени. Всички са доволни и се забавляват чудесно.

За мадмоазел Крозен е ясно, че докато Казанова прави любов с камериерката, той е вперил поглед в Марколина. (За щастие Анета е късогледа и не забелязва този пропуск в добрите обноски.) Във всеки случай Крозен заявява, че е готова да се отдаде на Джакомо, когато отидат във Франция. Причината за това обещание остава неясна.

Когато напускат града, Анета със сълзи на очи е изпратена при майка си (с красива, нова рокля и трийсет цехини — 980 английски лири). Гаетано, който линее сам в една гостоприемница, научава, че трябва да придружи Казанова по море до Марсилия, откъдето ще отиде в Париж на гости на брат им Франческо. Той се възпротивява (макар и безуспешно), като обяснява, че не може да пътува по море, защото му става лошо. Така или иначе, е поръчан кораб с петнайсет гребци, снабден с малко оръдие и мускети за защита срещу пирати. Когато в средата на април Джакомо, мадмоазел Крозен, Марколина и Пасано потеглят, Гаетано е принуден да тръгне с тях. Корабът се оказва удобен. Клермон е надзиравал товаренето на каретата на господаря си на палубата и е сложил вътре пет дюшека, на които да спят Гаетано, мадмоазел Крозен и Марколина. Първата вечер тримата седят на палубата под сенник с фенери, наслаждават се на хубава храна и превъзходно бургундско вино.

На зазоряване Казанова се събужда между две красиви жени, но потиска страстите си. В края на краищата едната от тях е Крозен, която той уважава твърде много, за да й посегне. Пък и тя му е обещала да бъде благосклонна, след като стъпят на френска земя. Колкото до другата, Джакомо (макар да не уважава брат си, който повръща на няколко метра от тях) разбира чувствата му към Марколина и е сигурен, че ако накърни добродетелността й, горкият Гаетано може да се хвърли през борда от отчаяние.

Не след дълго корабът стига до Сан Ремо, където Казанова завежда двете жени в една гостоприемница да пият кафе, а той решава да поиграе на карти (този път внимава, защото няма много пари за губене). На сутринта вятърът е насрещен и морето е развълнувано, така че след известно време на Марколина и на мадмоазел Крозен им прилошава и корабът спира в Ментон. Там Джакомо посещава Оноре III, принц на Монако, член на семейство Грималди, което управлява княжеството от 1297 г. Казанова се запознава с него в Париж. Принцът го посреща доста сдържано, за разлика от съпругата му Мария Катерина, която е по-любезна. Тя вероятно се радва на възможността да разговаря с приятен гост, защото бракът й е нещастен. Мария Катерина е принудена да се омъжи от майка си (която по онова време е любовница на принца), и когато възразява, се оказва, че трябва да избира между двореца и манастира. Принцът е непоправим женкар и докато Казанова разговаря с принцесата, в стаята се втурва прислужница, подгонена от господаря си.^[8]

По време на обяда с двете жени към Джакомо се приближава млад френски офицер от френския гарнизон и пита дали може да седне при тях. Той е напудрено, високомерно конте и Казанова мигновено изпитва неприязън към него. Офицерът го упреква, че не е представил двете жени на принца и това го вбесява. Не е ясно дали офицерът действа като сводник на Оноре, но им урежда да вечерят в двореца. Казанова недоумява, че младият мъж е упълномощен да организира такава покана, но след петнайсет минути той се връща с кралската заповед. Джакомо заявява, че не могат да вечерят с принца, защото трябва да се възползват от благоприятния вятър и незабавно да отпътуват. Разочарован, офицерът си отива, но отново се връща, за да съобщи, че принцът е заинтригуван от двете красавици и че до четвърт час ще бъде при тях. Както винаги съобразителен, Казанова казва, че в такъв случай се налага да отиде до кораба, за да донесе превъзходен пастет, който Негово височество ще хареса. Дамите трябва да го придружат, за да се преоблекат в по-подходящи тоалети. Офицерът също тръгва с тях. Щом се качват на борда, Джакомо нарежда на капитана незабавно да отплава, макар че Гаетано и Пасано са още на брега. Когато вдигат котва, офицерът се втрещява, притеснен какво ще каже на принца, и скача в лодката, с която са дошли.

Пътниците пристигат първо в Антиб. Там Казанова наема стаи, поръчва да разтоварят каретата и багажа и се нахранва добре. Анета си ляга. Джакомо напомня на мадмоазел Крозен за обещанието й и я завежда в леглото си. На сутринта тя изразява задоволството си, че не са се любили, преди да е приела предложението на младия си ухажор, който едва ли може да я задоволи като Казанова. Той приема комплимента с присъщата си невъзмутимост, а после всички слизат да закусят. Появяват се Пасано и Гаетано, които са яздили чак от Ментон. Гаетано непрекъснато се оплаква, тъй като се е натъртил от седлото, а и през цялото време се е чувствал зле. Дори любезният разговор с принца се превръща в жалък фарс. Когато Негово височество го пита какви са отношенията между Казанова и мадмоазел Крозен, Гаетано отговаря, че тя е cuisine (кухня) вместо cousine (братовчедка).

Казанова поема към Марсилия, отчаяно влюбен в мадмоазел Крозен. По време на пътуването (разстоянието е 165 километра) спират четири пъти, за да може Джакомо да прекара няколко нощи повече с нея.

* * *

В Марсилия Казанова изпраща брат си и Пасано в „Тринайсетте кантона“, известна швейцарска гостоприемница в града, където от няколко седмици е отседнала мадам Д’Урфе и с нетърпение очаква пристигането му. Джакомо се заема да настани двете млади жени, оставяйки неохотно мадмоазел Крозен в къщата на мадам Одибер — порядъчна дама, която преди няколко години се е грижила за Розали. Там тя ще чака годеника си. Казанова завежда Марколина в друга къща, където Розали също е пребивавала известно време, и й дава хиляда дуката, за да се върне във Венеция.

В „Тринайсетте кантона“ наивната мадам Д’Урфе го посреща притеснено. В спомените си той споделя разговора си с нея с известна доза срам заради „абсурдността на аргументите на горката жена, която е влюбена в най-измамната и химерична доктрина“, както и заради лъжите, „в които нямаше зрънце истина. Отдаден на разврат и влюбен в живота, който водех, аз се възползвах от заблудите на жена, която ако не от мен, щеше да бъде излъгана от друг. Аз бях предпочетеният и в същото време се забавлявах.“^[9]

Маркизата е много щастлива, когато разбира, че Кверилинт е освободен от затвора и е на разположение (Пасано, разбира се, макар и старателно, е недостатъчно подготвен за своята роля). Тя е приготвила подаръци за видния розенкройцер — седем пакета, съдържащи метала, управляван от една от планетите, и съответните седемкаратови скъпоценни камъни: диамант, рубин, изумруд, сапфир, хризолит, топаз и опал. Първата мисъл на Казанова е да запази за себе си това съкровище и да не го дава на Пасано. Той го слага в специално „осветена“ кутия, която в присъствието на маркизата хвърля в морето (разбира се, след като в последния момент я заменя с друга).

В това време мнимият Кверилинт и Гаетано редовно вечерят с мадам Д’Урфе. Пасано няма представа какво да отговори на умозрителните, спиритически въпроси, които тя му задава, и мънка несвързано. Той е предупреден да не се напива, за да не провали играта. Гаетано не знае какво става, тъй че мадам Д’Урфе го мисли за глупак и накрая стига до извода, че е малоумен. Джакомо обяснява, че го е довел, за да всели духа на вълшебник в него и да стане баща на получовешко, полупризрачно същество.

Казанова усеща, че не може да даде ход на нещата и понеже е отегчен до полуда от бръщолевенето на покровителката си, решава малко да си почине. Той казва на мадам Д’Урфе, че трябва да замине за седмица в провинцията, за да се отдаде на пълно въздържание от компанията на жени и всяка вечер да се моли на Луната. Тя, естествено, проявява разбиране и Джакомо прекарва известно време с Марколина, която го забавлява превъзходно (той си дава сметка, че от години не се е наслаждавал на истинска венецианска блудница). Марколина му казва, че е роден да носи късмет на нещастни момичета. Двамата си подхождат напълно. Макар да е ясно, че тя би го последвала навсякъде, Казанова не смята да се жени, но няма намерение да й попречи, ако пожелае да си намери подходящ съпруг.

Междувременно възникват проблеми. Гаетано досажда на Марколина и незабавно е изпратен в Париж, а Пасано се заразява с гонорея. Той се опитва да изнуди Казанова и иска от него хиляда луи (над 71 000 английски лири), в противен случай ще разкрие измамата на мадам Д’Урфе. Джакомо отказва да плати и Пасано написва нескопосано писмо на маркизата, в което й разказва цялата история, както и че нейният герой е довел от Марсилия две момичета, с които се развлича всяка нощ. За Казанова не е трудно да убеди маркизата, че Кверилинт е обсебен от Дявола. Тя настоява да се консултират с кабалистична пирамида, която разкрива, че духът на истинския Кверилинт е изпратен в Млечния път, а човекът в леглото в съседната стая е черен дявол. Но в крайна сметка Казанова е принуден да плати на Пасано. Той успокоява покровителката си, като я уверява, че истинският Кверилинт ще му изпрати „Вест“ от Млечния път и всичко ще бъде наред, след като красива Undine^[10] пречисти него и мадам Д’Урфе в баня с бистра вода.

Идеята за нимфата е нова. Джакомо се притеснява, че няма да може да се възбуди, когато дойде време да обладае покровителката си, която макар и още красива, е стара. Пък и той не е първа младост. Ако му провърви някое хубаво момиче да разпали страстта му в банята, може и да се справи както трябва. Казанова решава, че Марколина е подходящата девойка. Той й дава подробни указания какво да прави при изпълнението на ритуалите в банята, но подчертава, че основната й задача е да го възбуди достатъчно, за да може да осъществи съвкупление с покровителката си.

Церемонията се извършва между пет и пет и половина следобед на 26 април 1763 г.^[11] Предишния ден Джакомо скрива Марколина в един шкаф и й дава лист хартия, на който е написано послание, че тя е нимфата, дошла от Рона, за да ги пречисти, но й е забранено да говори. Писмото е написано със стипца и когато листът се намокри, думите се появяват върху хартията. После Казанова си ляга, позволявайки на Марколина да спи до него, но прекарва една от редките си нощи на въздържание, защото трябва да запази сексуалната си енергия за следващия ден.

Джакомо и маркизата обядват заедно. Мадам Д’Урфе е облечена с великолепна рокля, украсена със злато, и е окичена с диаманти и изумруди, чиято стойност дори Казанова не може да пресметне. Деколтето й разкрива гърди, „които преди четирийсет години бяха несравнимо красиви във Франция“.^[12] В два и трийсет нимфата незабелязано излиза от шкафа и се появява с празния лист хартия в ръка. Джакомо построява пирамида, която му казва, че тайното послание ще се появи само когато хартията се намокри. Посланието смайва маркизата. Тримата се събличат и влизат в старателно подготвената вана. Казанова се втренчва в прелестите на Марколина и успява да обладае възрастната си покровителка. Церемонията се извършва на три пъти. Бог знае защо Джакомо прави това, сякаш иска да предизвика съдбата. Той пише, че половин час се готви за втория акт, но дори най-дръзките нежности на Марколина не го възбуждат. За пръв път през живота си той се преструва, че изпитва оргазъм — вероятно успешно, защото маркизата остава доволна и дори Марколина не се усъмнява.

Сетне тримата си почиват. Марколина се възбужда силно и започва да гали маркизата, която е изненадана, но възхитена, а после насочва ласките си към Джакомо. Той се възбужда, но не може да стигне до оргазъм с покровителката си и отново се преструва. Накрая се обличат. Маркизата сваля диамантената си огърлица и я дава на Марколина, която щастлива се оттегля в шкафа. В това време Казанова убеждава мадам Д’Урфе, че когато му дойде времето, ще роди момче, но дотогава трябва да почива сто и седем часа. Маркизата си ляга, а той измъква Марколина от къщата и цяла нощ я люби (човекът явно е неизтощим). Марколина моли да я вземе със себе си и Казанова се изкушава да го стори, давайки си сметка, че тя е по-опитна любовница от Анриета или от М. М. Но остава верен на природата си и решава да даде възможност на Марколина да се омъжи и да води спокоен, благоденстващ и безметежен живот.

На другата сутрин Джакомо отново отива при мадам Д’Урфе, която му предлага да се оженят и когато се прероди в мъжка рожба, да й стане настойник. Освен това тя с нетърпение чака да се люби с нимфата, щом стане мъж. След като вече й се е насладила като жена, би желала да я притежава като мъж, когато удоволствието сигурно ще бъде по-голямо. Казанова я окуражава, но нищо не й обещава и заявява, че трябва да се посъветва с ясновидеца. После построява пирамида, която разкрива, че детето трябва да се роди там, „където се срещат две реки“. Това място очевидно е Лион и мадам Д’Урфе заминава, за да чака щастливото събитие.

* * *

Преди да напусне Марсилия, Казанова с радост присъства на сватбата на мадмоазел Крозен. Междувременно Марколина (на която е дал 460 луи) се запознава с богат търговец на вино, който иска да се ожени за нея. Джакомо е много доволен, защото благодарение на него всички са много по-богати, отколкото са били, когато се е запознал с тях, и в крайна сметка той е сторил повече добрини, отколкото злини.^[13] Но Марколина твърдо отказва на търговеца на вино. Тя настоява да остане с Казанова, докато й нареди да се върне във Венеция и не желае да се омъжи за друг. Затова той я взима със себе си в Авиньон. Пътуването е скучно, с изключение на това, че каретата се строшава на един кръстопът близо до Кроа д’Ор, пред Екс, и двамата се възползват от гостоприемството на овдовяла аристократка, живееща в замък наблизо. Жената е много загадъчна, извинява се, че е навехнала глезена си и си ляга, като през цялото време крие лицето си от Джакомо. Но явно харесва Марколина и я поканва в леглото си за любовна нощ. Казанова стига до заключението, че жените от провинцията винаги са се славели с лесбийските си наклонности.

Това, разбира се, е нелепо, защото Марколина с удоволствие се люби и с мъже, и с жени. Той я разпитва подробно и тя признава, че е имала над четиристотин „приятелки“ през последните десет години, след като е открила удоволствията на секса. Марколина разпознава „паролата с фустата“, знак, че някоя жена иска да прави любов с нея (изглежда, това е френска целувка), и не вижда нищо лошо да се отдаде на тази наслада. Първото й преживяване с мъж (изповедника й в местната църква) е интересно, но не особено съблазнително. Но сексът с Казанова е съвсем друго нещо. Макар любовта с жени да е приятна и понякога доходна (тя му показва пръстен на стойност триста луи, подарен й от графинята), Марколина е напълно щастлива с Джакомо и се надява да я заведе в Англия, където има чичо, слуга на венецианския посланик.^[14] Идеята му допада. Макар да няма намерение да се жени, той още не е готов да се откаже от нея.

В Авиньон тя изважда писмо, което графинята я е помолила да даде на Казанова. Той го отваря. В плика има празен лист хартия с подпис: „Анриета“. Загадъчната жена е бившата му любовница, която за последен път е видял в хотел „Дьо Балисез“ в Женева. Джакомо е прекарал нощта в къщата й, но тя не е пожелала да види лицето й. Казанова е озадачен и нещастен, че не е могъл да размени нито дума с нея. Причината за нейното решение не е ясна. Може би е остаряла през годините. Във всеки случай те повече не се срещат, макар че Анриета го вижда още веднъж, без Казанова да я познае.

* * *

В Лион мадам Д’Урфе с нетърпение очаква Джакомо. Той построява няколко пирамиди, за да я увери, че всичко ще бъде наред, и тя трябва незабавно да замине за Париж. Но когато се обажда на Йосиф Боно, банкерът има лоша новина за него. Той го уведомява, че минавайки през Лион на път за Лондон, Гаетано го запознава с Пасано, който заявява, че е отровен от Казанова, и иска да го разобличи публично като „най-големият измамник на земята… разорил мадам Д’Урфе с богохулствените си лъжи… магьосник, фалшификатор, крадец, шпионин, предател, лъжец на карти, клеветник, имитатор на почерци и накратко, най-лошият човек.“^[15]

Казанова решава да не обръща внимание на това, но Боно го уверява, че подобни обвинения могат да му причинят много неприятности и да доведат до криминално разследване. Той успява да намери адвоката, който се подготвя да представлява Пасано, прочита обвиненията и установява, че са точни. Но въпреки това подава оплакване срещу Пасано в местния съд и чака да види как ще се развият събитията. На следващия ден го посещава адвокатът на Пасано. Клиентът му смятал, че е отровен и умира. Адвокатът представя няколко доказателства срещу Казанова, сред които няколко луидора — по-меки, отколкото трябва, и очевидно фалшиви^[16] — и писмо от Гаетано, потвърждаващо обвиненията. Но срещу хиляда луи (над 71 000 английски лири) е готов да ги оттегли.

Боно действа като посредник и отхвърля предложението от името на Казанова. Пасано, който сигурно е отчаян, сериозно болен и без пукнат грош, се съгласява да оттегли обвиненията си срещу сто луи. Казанова не се съгласява. Честта изисква клеветите да бъдат публично отречени (фактът, че са истина, не означава нищо за него). Боно е по-разумен и се опитва да го убеди, че сто луи са нищо в сравнение с позора, който би му донесло дело в съда. Но приятелят му държи на своето. Два дни по-късно Боно казва на Казанова, че Пасано е напуснал града, след като е оттеглил всичките си обвинения. Оказва се, че банкерът му е платил сумата. Казанова е свободен да замине за Париж.

На другата вечер, докато е на театър с Марколина, Джакомо е изненадан да види синьор Томазо Кверини, италианския дипломатически представител в Лондон, в една от ложите.^[17] С Кверини е синьор Мемо, един от тримата братя от Венецуела, които Казанова познава много добре. Джакомо се представя — Мемо го помни — и между другото моли Кверини да говори с властите, за да му разрешат да се върне във Венеция, където още е persona non grata. Казанова ги запознава с Марколина, която веднага ги очарова. Двамата са поканени на обяд с представители на посолството. Джакомо облича най-хубавия си светлосив кадифен жакет, риза с дантелени маншети (на стойност петдесет луи), кичи се с часовници, пръстени и други бижута. Марколина също е с най-красивата си рокля и „блести като звезда“. Казанова разказва историята за бягството си от „Оловните стени“ (два часа всички слушат в захлас), а в това време Марколина омайва Кверини. Слугата му Матео, който поднася блюдата, остава с впечатлението, че я познава, и му се струва, че това е племенницата му. Той се колебае, но всъщност излиза прав. Джакомо решава — не без известно съжаление, че е най-добре да се върне във Венеция, особено ако Марколина си осигури покровителството на Кверини. Това не се оказва трудно. Кверини скоро безумно се влюбва в нея и трогнат от срещата между слугата и отдавна изчезналата му племенница, се съгласява да остави момичето под закрилата на почтената си икономка по време на пътуването му до Венеция. Марколина е неутешима, но поне парите, които Казанова й дава, и допълнителните средства, придобити от мадам Д’Урфе, са достатъчни, за да й осигурят добър доход. Тя вероятно вече осъзнава, че Джакомо няма да се ожени за нея.

Те прекарват няколко страстни нощи. Казанова й дава каретата си, за да го придружи чак до Ле Понт дьо Бовоазин. Оттам той се мята на коня си, препуска като луд в обратната посока и спира едва когато стига до Лион, „надявайки се да убия коня и да загина с него. Но смъртта никога не идва при нещастника, който копнее за нея.“^[18]