Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Casanova, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция
plqsak (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Дерек Паркър. Казанова

ИК „Слънце“, София, 2003

Английска. Първо издание

Редактор: Петя Дочева

Коректор: Петя Николаева

Рецензент: Огняна Иванова

Художествено оформление: Вихра Стоева

Първа корица: Казанова, Антон Рафаел Менгс (частна колекция/Бриджман Арт Лайбръри), фрагмент

ISBN: 954-742-056-9

История

  1. — Добавяне

Девета глава
Към Лондон и отчаянието
1763 — 1764 г.

В началото на лятото на 1763 г., два дни след като се сбогува с Марколина, Казанова си купува луксозна едноместна карета със стъклени прозорци, нов тип превъзходни пружини и тапицерия от тъмночервено кадифе, която той нарича „Самота“. По всичко изглежда, че разполага с доста пари, тъй като дава за нея четирийсет луи (около 2850 английски лири). Без съмнение, както винаги, мадам Д’Урфе е била щедра. Джакомо вероятно получава редовна издръжка от Брагадино и често изкарва значителни суми на карти. Но финансовите му сделки са неясни. Той изпраща два куфара и се приготвя да напусне Лион в шест часа сутринта. Решава да пътува по халат и нощно боне и да излезе от каретата след четирийсет и осем часа, когато пристигне в Париж.

Вечерта преди да замине при него идва очевидно богат търговец на име Моро, който го моли да вземе дъщеря му до столицата, тъй като му се налага да замине спешно по работа. Разбира се, тя може да пътува на покрива, но това би било твърде мъчително за нея. Макар каретата да е едноместна, Моро предлага на Казанова да дръпне малко назад седалката, а момичето, което е дребно, да седне на ръба й.

Адела е хубава девойка и Джакомо не може да откъсне поглед от напъпилите й гърди. Това обикновено е добър знак и играе ролята на препоръка, но Казанова още страда от раздялата с Марколина и е решил в бъдеще да се ограничи само със сексуални авантюри, без да си позволява да се влюби. Дъщерята на търговеца по всяка вероятност ще го заплени и няма да е безопасно часове наред да бъде с нея в такова малко пространство. Ала момичето също се примолва на Джакомо, защото не може да понесе мисълта да пътува в дилижанс с всичките съпътстващи това неудобства. Тя го уверява, че ще седи в краката му и няма да му създава никакви неприятности. Казанова се съгласява, но й казва, че трябва да пътува в задната част на каретата, където обикновено седи слугата.

Разбира се, Адела сяда до Джакомо, като се старае да не се обляга на него и да го постави в неловко положение. Той се държи приятелски и момичето с готовност се смее на духовитите му забележки. Те прекарват нощта в Руан, на сто и десет километра от Лион, пътуват, без да разговарят, до Варен, където обядват богато. Адела се напива с шампанско и заспива в каретата, облегнала глава на рамото на Казанова. Когато се събужда, разбира, че е в обятията му, и избухва в смях.

Двамата нощуват в Сен-Пиер, където след великолепна вечеря търговецът решава, че трябва да пътува през нощта, за да бъде на зазоряване в Невер, където има работа. Какъвто е обичаят, Адела и Казанова си лягат в една стая, но макар да има две легла, той уверява читателите на „Спомени“, че не е успял да изгони момичето от своето. На сутринта тя вече не е девствена и намачква чаршафите върху другото легло, за да заблуди слугите. (Казанова се подсмихва, защото петната кръв не може да не бъдат забелязани). Те продължават към Невер, където Моро се присъединява към тях и поради причини, известни само на него — вероятно вижда Казанова като богат зет — определено насърчава Адела да сподели леглото му. И тя го прави, докато пристигат в Париж. Джакомо спира каретата пред часовникарски магазин и й купува скъп часовник като прощален подарък.

* * *

Казанова решава да посети другия си брат. Франческо го посреща като съюзник срещу Гаетано, който живее на гърба на семейството му. Обидил е слугите в къщата и готвачът се заканва, че ще напусне, защото му се бъркат в кухнята. Гаетано се отказва от попрището на свещеник и предлага да си изкарва прехраната, като преподава италиански. Но тъй като не говори френски и е неграмотен, нищо не се получава. Джакомо му дава двайсет и пет луи, при условие че се върне в Италия, но издава менителници, които може да бъдат осребрени само по време на различни етапи от пътуването му. С малко късмет това е единственият начин да изчезне от живота им. Гаетано негодува, но при възможността да замине за Италия с двайсет и пет луи или да остане в Париж без пукнато су, макар и неохотно, потегля за родината си.

Казанова се среща с мадам Д’Урфе няколко пъти и се съгласява да заведе младото й протеже Джузепе Помпеати, граф Д’Аранда, в Лондон, при майка му — Тереза Имер. Тя води бурен живот, след като прогонва бебето от леглото си, за да се люби с Джакомо във Венеция. Тереза Имер се омъжва за балетист на име Помпеати, оставя го, за да стане любовница първо на маркграфа на Бавария, после на принц Лотарингски, и известно време ръководи театър в Брюксел. Заплашена със затвор за неясно престъпление, Тереза Имер избягва в Холандия. Казанова я среща за кратко в Ротердам в края на 1758 г. Установява, че тя мизерства, дава й пари и завежда Джузепе в Париж, където мадам Д’Урфе щедро плаща за пансион и училище. Сетне Тереза приема името на друг любовник, Жан Ружербо Корнелис, и отива в Лондон, където като госпожа Корнелис устройва модни балове в Карлайл Хаус на площад „Сохо“.

Казанова, изглежда, стига до извода, че е отишъл твърде далеч в злоупотребите си с мадам Д’Урфе. Преди да замине за Англия, той я посещава през юни 1763 г., за да се сбогува, и това е последната им среща (през август той получава писмо от нея, в което тя го отпраща завинаги и намеква, че най-после е разбрала какъв е измамник). На 11 юни в Кале Джакомо купува билети за себе си, Джузепе Помпеати и Клермон и щедро споделя лодката с херцог Бедфорд, който е участвал в мирните преговори във Фонтенбло. В Дувър Казанова е възмутен от строгата проверка, която правят митничарите — „изключително досадни, нахални, недискретни и дори нечестни“.[1] После заминава за Лондон, очарован от хубавите английски карети (на които винаги се е възхищавал), красивата природа и елегантните градове Кентърбъри и Рочестър, и вечерта пристига в Карлайл Хаус.

Казанова е смаян от положението на старата си приятелка. Госпожа Корнелис има забележителен напредък, откакто за пръв път се появява в Лондон като певица — в операта „La Caduta d’Giganti“ от Глук в Хеймаркет през 1746 г. Според доктор Бърни тя пее „толкова мъжествено и агресивно, че в гласа й почти не се долавят признаци на женственост“.[2] До 1760 г. Тереза натрупва достатъчно пари, за да си купи голяма къща в източната част на Сохо, и дава прочути балове и вечери, на които присъства модният елит на Лондон. Посетителите се наричат „Дружеството“. Идват дори членове на кралското семейство. Цената на билетите е висока — две гвинеи (най-малко 140 английски лири).

Но баловете не са така порядъчни, както предполагат кралските особи. Например има „разходки“ на оскъдно облечени млади жени „в нарушение на законите и всички принципи на благоприличието“, а на улицата отвън често се вдига такава врява, че госпожа Корнелис слага бележка, умолявайки „носачите и кочияшите да не се карат и да не чупят стъклата на каретите си“.

Тя обаче не предлага подслон на Джакомо и Джузепе в Карлайл Хаус, а ги изпраща в къща наблизо, Джузепе получава спалня, три хубави приемни и двама слуги, а Казанова — само една малка стая. Преглъщайки гордостта си за момента, той излиза да разгледа Лондон и отива в „Принц Орански“, кафене срещу театър „Хеймаркет“.

Младите мъже в Англия прекарват много време в кафенетата — нещо като клубове за бедните (както пише доктор Джонсън), където няколко часа на ден човек може бъде в много добра компания и да похарчи не повече от три пенса за кафе или чай. През зимата весело бумти огън и в по-хубавите кафенета дори предлагат вестници. Някои са по-порядъчни, а други са известни с лошата си репутация. Същото важи и за лондонските кръчми. Не можеш да влезеш в „Митър“ на Флийт Стрийт, ако не си добре облечен. Но на други места правилата не са толкова строги и сервитьорите често са добре информирани сводници.

В онази първа вечер Казанова си поръчва чаша лимонада и докато пие, повежда разговор със свой съотечественик — писателя Винченцо Мартинели, един от най-известните италианци в Лондон, познат на Бозуел и Джонсън, който от години работи върху нов превод на „Декамерон“. Той съветва Казанова да избягва кафенета като „Принц Орански“, където е пълно с крадци и безделници, и да наема обзаведено жилище.

По онова време в Лондон няма хотели. Гостите, които не могат да отседнат при приятели или роднини, се настаняват в странноприемници, докато си намерят жилище в частен дом. През 1762 г. Бозуел успява да се сдобие с удобни стаи за 22 лири годишно, като плаща допълнително за въглища и свещи. Храни се в къщата, но обикновено обядва в близката евтина гостилница, макар и понякога с хазяина си. Казанова прави същото и от „Пъблик Адвайзър“ му посочват подходяща къща в Пел Мел. Джакомо отива там и след като е в Лондон само от няколко часа, наема къща на четири етажа, с по две хубави стаи отпред и отзад, превъзходни мебели, красиви ленени покривки и спално бельо и отлично обзаведена кухня за осемдесет и седем гвинеи на месец.[3] За пореден път той харчи нашироко пари за собственото си удобство. Казанова има значителни капитали в Кралската борса, която посещава почти всяка вечер. Докато ходи по работа в застрахователната кантора, Джакомо се сприятелява с един от директорите, Самуел Бозанкьо. Той му намира чернокож прислужник, когото нарича Джарба, на името на един от неуспелите ухажори на кралица Дидо. Казанова наема и други слуги и готвач, който разбира от „истинска“, т.е. континентална храна, защото английската не му харесва.

„Хората ми се смееха, когато казвах, че се храня вкъщи, защото в кръчмите не сервират супа. Питаха ме да не съм болен. Англичаните ядат много месо и малко хляб и пестят пари за супа и десерт. Според мен английският обяд няма начало, нито край. Супата се смята за нещо скъпо, защото дори слугите не биха яли говеждото, от което е направена. Казват, че била само за кучета… Опитах се да свикна с бирата им, но след седмица се отказах. Горчивият вкус, който оставяше в устата ми, беше непоносим.“[4]

Казанова смята англичаните за студени и понякога за много неприятни — ако някой върви по улиците, облечен дори сравнително добре, рискува да си спечели подигравки и да бъде замерян с кал. Ходят по голяма нужда и пикаят на публични места с подчертана непристойност.

„Отивайки към Бъкингам Хаус, видях в храстите вляво едно безобразие, което ме изненада. Четири-пет души ходеха по нужда и минувачите виждаха задните им части.

— Отвратително — казах на Мартинели. — Онези свини трябва да се обърнат с лице към нас.

— Напротив, тогава хората ще ги познаят и със сигурност ще ги гледат, а като показват само задниците си, ни принуждават, освен ако не проявяваме подчертан интерес към онази част на тялото, да извръщаме поглед…“

„Англичанин, който иска да пусне една вода, не отива в нечий вход или уличка, или в двора си, както правим у нас“ — казва Мартинели. „Те обръщат с лице към улицата и пикаят там. Но хората в минаващите карети ги виждат, и мисля, че това също е лошо“ — отбелязва Казанова. Мартинели явно е свикнал с английските навици и възразява: „Кой казва на хората в каретите, че трябва да гледат?“[5]

Някои от развлеченията, които англичаните харесват, са непривлекателни като маниерите им. Джакомо смята, че боят с юмруци, по време на който зрителите залагат кой ще умре от раните си, е варварство. Мартинели обяснява, че това е позволено, стига да са направени залози — боят за развлечение е незаконен и се разрешава заради възможността за печалба. Боят с петли също не се нрави на Джакомо. Граф Пемброук се гордее с петела си, победител в над трийсет борби със стоманени шипове, прикрепени за ноктите му.

Когато човек знае къде да отиде и какво да прави, Лондон предлага плътски развлечения като всеки друг цивилизован град в Европа. Казанова обича да посещава баните в Ковънт Гардън, където ходи, „за да се изкъпя, да вечерям и да спя с проститутка по избор“.[6] Те са изключително удобни, макар да не са евтини — шест гвинеи — почти 425 сегашни английски лири. Нищо чудно, че Бозуел предпочита момичетата, които се продават под колоните на Ковънт Гардън или в не толкова скъпите бордеи на Кингс Плейс край Пел Мел.

Винченцо Мартинели се оказва не толкова приятел, колкото желан познат на Казанова, който го представя на д-р Матю Мати, директор на Британския музей. Той пък на свой ред го запознава с д-р Джонсън, с когото обсъждат етимологията (известният „Речник“ вече е публикуван). С Бозуел явно не се срещат в Лондон, макар че може би по-късно се виждат случайно.

* * *

Веднага щом Джакомо се връща в дома си в онази първа нощ в Лондон, идва Тереза, най-после готова да го посрещне както подобава. Той забелязва промяната в характера й и съвсем не е щастлив от това. Тя се държи студено с него и не е особено доволна от Джузепе, когото иска да нарича Джоузеф. Той ще стане известен като „господин Корнелис“ („По-добре да си го запиша, за да не го забравя“ — казва Казанова с ирония, на която Тереза не обръща внимание). Тя възнамерява синът й да учи счетоводство и да управлява делата й. Момчето излиза от стаята и Тереза споделя с Казанова, че той е зле възпитан и лошо образован, за разлика от Софи, осемгодишната им дъщеря, която получава най-доброто образование, което може да се купи с пари. Софи може да свири на клавесин, да си акомпанира на китара, когато пее, и танцува с очарователна грациозност. Момичето не знае нищо за баща си и Казанова трябва много да се старае, за да установи контакт с нея. Джакомо така и не я опознава.

Тереза организира последния си бал за годината, но за съжаление не може да му даде билет — „безплатният списък“ е само за благородници. Но Казанова е добре дошъл да гледа. Ако някой го попита кой е, тя ще обясни, че е човекът, довел сина й от Париж в Лондон. Кавалер дьо Сенгал не остава доволен, но греши, като мисли, че Тереза е неблагодарна. Скоро след това, когато получава писмо от Пасано, който я моли да свидетелства за поквареността на Казанова, тя отговаря, че е видяла „само доброта, благородство и приятелство от мосю Дьо Казанова“ и го смята за „човек на честта и неподкупността, чиито действия към мен (и не се съмнявам, към целия свят) са на почтен човек“.[7] Трудно е да се обясни хладното й държане — вероятно заради репутацията на Казанова тя е имала чувството, че доброто й име ще бъде опетнено пред хората, които забавлява и от чието покровителство зависи.

Джакомо решава да стане известен в Лондон. Той има няколко препоръчителни писма — за синьор Джовани Дзукато, венецианския дипломатически представител, който е изключително надменен и се изсмива подигравателно, когато Казанова се обръща към него, за да го представлява в съда. Дзукато очевидно знае, че Джакомо е persona non grata във Венеция, и вероятно получава указания да не му помага. Но френският посланик Клод Рение, граф дьо Гуерши, го посреща дружелюбно и една сутрин го представя (той е издокаран с хубави дрехи, с всичките си пръстени и часовници и с ордена си на аленочервена панделка) в двореца на кратък разговор с крал Джордж III (чийто глас е толкова тих, че Джакомо няма представа какво му е казал) и кралица Шарлот, с която леко флиртува. Казанова е доволен, че венецианският дипломат присъства, а Дзукато е объркан, когато техни величества го поздравяват като кавалер дьо Сенгал.

Франческо Лоренцо Морозини, един от пратениците на посолството на Кверини в Лондон, дава на Казанова писмо за лейди Харингтън, най-видната лондонска дама. В дома й в Сейнт Джеймс той се забавлява с игра на карти (позволена дори в неделя на територията на двореца, когато навсякъде другаде е забранена). Компанията в къщата на лейди Харингтън е повече от вулгарна (каквато е и самата тя). Там Казанова се запознава с десетия граф Пемброук, който е бивш камердинер на Джордж II и преди пристигането на Джакомо в Лондон предизвиква скандал, избягвайки с дъщерята на един от лордовете на Адмиралтейството. Той се завръща при съпругата си, но не прекъсва извънбрачната си връзка. Графът е пословичен женкар като Казанова и напълно разбира желанието му да изпита удоволствията, предлагани от жените в града.

Първите опити на Казанова в това отношение са неуспешни. Пемброук го изпраща в бордей, където Джакомо вижда десетина жени и нито една не му харесва. По-късно новият му приятел обяснява, че човек трябва да знае към кого да се обърне, и му дава списък на млади жени, на които може да се наслади за четири, шест или дванайсет гвинеи (между 300 и 850 английски лири). Казанова опитва късмета си и в Ранело и Воксхол, двете големи градини за развлечения в Лондон. В първата му дават урок по английски маниери, когато избира красива млада жена и постига своето в карета на връщане към града. Когато след ден-два отново я посещава, тя го поздравява студено и отказва да го представи на приятелките си, твърдейки, че „подобни епизоди не са повод за запознанство“.[8] Той стига до извода, че Англия и английските маниери са озадачаващи.

Казанова започва да изпитва потребност от постоянна компания. Той не обича случайните връзки — и както Пемброук подчертава, има достатъчно място в къщата, за да настани някоя приятелка. Лондон е пълен с хубави момичета. Може и да убеди някоя да дойде да живее с него. Джакомо мисли дълго по въпроса и на 5 юли 1763 г. в „Газет енд Лъндън Дейли Адвъртайзър“ се появява следната обява:

„Малко семейство, неженен джентълмен или дама, със или без слуга, може незабавно да бъдат настанени в аристократичен и елегантно обзаведен първи етаж със специални предимства в Пел Мел, с храна, ако е необходимо. Етажът се дава под наем при изгодни условия, защото не е обикновена гостилница, и по-скоро заради компанията, отколкото за печалба. Моля, обърнете се към госпожа Редоу, шапкарката срещу магазина за играчки на господин Диърд в Пел Мел до Хей Маркет, Сейнт Джеймс.“[9]

Естествено, неженените джентълмени и малките семейства получават отказ. Неомъжените дами се преценяват по-внимателно. Казанова е възмутен от кандидатките — „възрастните жени, които казват, че са млади, от уличниците, блудниците и безочливите проститутки“. Но накрая се появява красиво чернокосо момиче. Тя е на около двайсет години и говори чист италиански. Но за съжаление обяснява, че не може да си позволи повече от два шилинга седмично. По една случайност Джакомо има предвид точно тази сума, или поне така казва. Нещо повече, готвачът му може да приготвя превъзходни ястия само за пет пенса на ден. Младата жена се казва Полин. Когато го пита как да изрази благодарността си за любезността му, Казанова й предлага да вечеря с него, когато е сам. Той отива на разходка в парка, вече „влюбен“ в нея и изгарящ от нетърпение да я склони да се любят.

Историята на Полин е забележителна и романтична. Тя казва, че е дъщеря на португалски благородник, който е хвърлен в затвора по подозрения за заговор срещу краля. Полин е изпратена в манастир, където игуменка е леля й, и е сгодена против волята си за млад португалски граф. Преоблича се като мъж, а любовника си като жена и двамата се качват на кораб за Англия. Изпреварва ги съобщение за арестуването им. В Плимут задържат графа (още преоблечен като жена) и го връщат в Португалия, а Полин получава разрешение да слезе на брега. Тя отива в Лондон, продава бижутата, които носи, и накрая се озовава под покровителството на Казанова.

Щедростта и чарът му отново си казват думата. Той с изненада установява, че Полин е девствена, но пламенна любовница, и двамата прекарват няколко седмици на бурна страст. После пристига писмо от годеника й, който е освободен под гаранция. Той й обещава да й прости и да се ожени за нея, ако се върне в Португалия. Макар и натъжен, Джакомо веднага се съгласява, че Полин трябва да замине и дори я придружава чак до Кале. Той е неутешим, както след раздялата с Анриета. Но това не продължава дълго, защото съвсем скоро друга жена ще му причини много повече страдания.

* * *

Ако Полин е забележително невинна чаровница (поне докато среща Казанова), Мари е съвсем различна. Майка й, баба й, нейните сестри, деца на швейцарски пастор, са проститутки. Тя с въодушевление следва техния път. Майка й се казва Аугспургер. През 1759 г. Казанова я среща за кратко в Париж и безразсъдно взима две съмнителни менителници от нея и сестра й. Те изчезват набързо и го оставят с празни джобове. Мари е изключително красива седемнайсетгодишна девойка и е известна като Ла Шарпийон на господата, които я посещават в къщата на майка й на Денмарк Стрийт в Лондон. Тя е дребна, със светлокестеняви коси, хубава бяла кожа, малки, но съвършено оформени гърди и изящни ръце и крака. Нещо повече, Мари Шарпийон има прелестно, открито лице, което според Казанова „свидетелства за душа, отличаваща се с деликатност на чувствата и благородство на маниерите, обикновено наследени по рождение“.[10] Джакомо се запознава с нея през септември в къщата на свой познат и мигновено е запленен. Той поканва Мари и леля й на вечеря и моли Пемброук да се присъедини към тях.

Пемброук знае каква е репутацията на Мари и предупреждава Казанова да внимава. Графът дава двайсет гвинеи за бързо опипване в храстите във Воксхол, след което тя взима парите и изчезва. Когато се срещат отново, Мари му се присмива, че се е оставил да го измамят толкова лесно. Но Казанова е запленен от хубавицата, не е в състояние да разсъждава трезво и е толкова възбуден, че след като Мари и леля й си тръгват, е принуден да отиде на баня с приятеля си, където да утолява страстта си с две красиви сестри.

След ден-два той отива при Мари и загубва много пари на карти срещу трима явни мошеници. Това би трябвало да бъде още едно предупреждение, но Джакомо е безнадеждно влюбен в нея, макар че тя му отказва и най-невинната ласка, опитвайки се да изкопчи от него сто гвинеи, за да подпомогне очевидно несъществуващия бизнес на майка си. Казанова благоразумно отказва и Мари изчезва за няколко дни. После му съобщава чрез леля си, че е обидена, задето я е пренебрегнал. Жената казва, че Мари е болна, но с радост ще го приеме. Той незабавно хуква към къщата на Денмарк Стрийт, но се оказва, че момичето се къпе. Джакомо се вбесява и си тръгва, но лелята набързо се съгласява да го заведе на горния етаж, където той наистина вижда Мари в банята. Тя заема няколко прелъстителни пози, показвайки му всичко, което иска да види, но продължава да го държи на разстояние.

Разгневен, Казанова презрително хвърля на леля й банкнота от сто лири и излиза. И това е краят. Но когато шест дни по-късно случайно се срещат във Воксхол, Мари отново го запленява и той изпраща писмо на майка й, обещавайки й още сто гвинеи за една-единствена нощ с девойката, която не може да прогони от мислите си. На другата сутрин Мари отива при него и горчиво го укорява за опита му да я купи като животно. Казанова моли за прошка и през следващите две седмици похарчва близо 400 гвинеи, за да забавлява и нея, и леля й. Най-после Мари го допуска в леглото си, но това е всичко, което му позволява. Макар да е принуден да прибегне до насилие, Джакомо не постига нищо и се прибира вкъщи с главоболие.

На следващия ден той получава писмо от майката на Мари, в което се казва, че дъщеря й е наранена и има треска след безразсъдната му физическа атака и е принудена да внесе в съда обвинения срещу него. Казанова е разярен. Какво да прави с тази неотстъпчива хубавица? Анж Гудар, журналист с лоша репутация, с когото през 1759 г. се запознава в Париж и който познава семейство Шарпийон, му предлага решение — да си купи специално кресло с пет пружини за 100 гвинеи. Седне ли някой в него, щракват закопчалки за ръцете и краката и ги разтварят, а креслото повдига тялото така, че изнасилването става лесно. Казанова отказва. Подобно деяние може да бъде наказано със смърт, пък и не е по вкуса му.

Скоро след това докарват Ла Шарпийон в дома му. Тя е сама и Джакомо има възможност да я види, без присъствието на леля й. Мари го укорява за поведението му и се съблича, за да му покаже охлузванията си. Очарован, Казанова й предлага да я настани в къща в Челси с месечна издръжка петдесет гвинеи. Той наема къща и й плаща сто гвинеи в аванс, но когато я завежда там, Мари твърди, че е неразположена и отказва да се люби с него. На сутринта той се събужда, осъзнал, че тя отново го е излъгала, и я изритва от леглото. С разкървавен нос, Мари се оплаква на портиера на къщата, който съветва Казанова, че е по-добре да я остави на мира, защото може да подаде жалба срещу него. След ден-два Джакомо чува, че Мари възнамерява да се оплаче, обвинявайки го в опит за содомия (тогава содомията се смята за углавно престъпление). Той обаче е все така влюбен в нея и изпълнен с чувство за вина, че я е ударил. Казанова й изпраща скъп сервиз за чай от дрезденски порцелан и красиво огледало, дава на майка й и леля й двете съмнителни менителници, които дотогава е крил от тях. Но Мари и този път остава неблагосклонна. Джакомо не може да я забрави, макар че се среща с други жени, сред които и прочутата Кити Фишър, вероятно най-известната проститутка в Англия, с която може да се забавлява само за десет гвинеи. По време на излет в парка Ричмънд Мари, изглежда, е готова да се смили над него. Тя го завежда в лабиринта на кралица Каролина, хвърля се на тревата и заема съблазнителни пози. Казанова е убеден, че Мари го желае. Но в последния момент тя отново го отблъсва.

Обезумял от отчаяние, той изважда джобно ножче и я заплашва, че ще пререже гърлото й. Но почти веднага се вразумява и я оставя. Казанова пише на майка й, че иска да му върне менителниците. Тя му отговаря, че ще му ги даде само лично. Вечерта Джакомо отива на Денмарк Стрийт и заварва Мари да се люби с красивия си фризьор. Той пребива младежа и в гнева си счупва огледалото и сервиза за чай и изпотрошава мебелите. Ужасена, Мари побягва. Казанова изпада в паника, защото знае какви злини дебнат девойките в Лондон през нощта!

Разбира се, не след дълго Мари се появява, но си ляга и се преструва, че е тежко болна. Джакомо е съкрушен и решава, че животът е станал твърде труден за него. Той написва завещанието си, натъпква джобовете си с оловни сачми и тръгва към Темза. За щастие, докато стои на Уестминстърския мост, втренчен в тъмните води, го познава Агар, приятел на Пемброук. Агар го кани да вечеря с него и двамата отиват в кафене „Канон“ на Кокспър Стрийт, където Джакомо тайно изважда сачмите от джобовете си. След проявената слабост, той бързо се съвзема, зяпнал един мъж и две жени, които голи се впускат в моряшки танц. Казанова е смаян, че мъжът е в ерекция през цялото време и решава, че трябва да опита.

Така Казанова отлага самоубийството си за следващия ден и двамата с Агар отиват в Ранело. В Ротондата там виждат Мари Шарпийон, явно в добро здраве, защото танцува менует. Джакомо внезапно отрезвява. Вече и дума не може да става за любов. През следващите няколко дни той прави така, че да арестуват майка й и леля й — заради съмнителните менителници. Те събират двеста и петдесетте гвинеи, необходими за компенсиране на загубите му, а Мари му изпраща писмо, заклеймявайки го като злодей и отвратителен лъжец. Но най-после Казанова е свободен, макар за кратко, защото след два дни е арестуван заради жалбата на Мари и е изправен пред съда на Боу Стрийт, където известният сляп съдия сър Джон Филдинг го осъжда на доживотен затвор за опит да остави белези по лицето на момиче.

Казанова възразява, че е невинен. Съдията настоява Джакомо да доведе двама свидетели, които да гарантират, че никога повече няма да се опита да извърши такова престъпление. Позволяват му да изпрати слугата си да намери двама лондончани и го откарват в затвора „Нюгейт“, който той описва като „място на нещастие и отчаяние, ад, какъвто Данте би измислил“. И съвсем не преувеличава. Мол Фландърс, героинята от едноименния роман на Даниел Дефо, описва цветущо затвора, където „адският шум, крясъците, ругатните и врявата, вонята и мръсотията и всичките ужасяващи болезнени неща, които видях там, се обединяват и превръщат това място в символ на самия пъкъл или в нещо като преддверие към него“.

Казанова е освободен след гаранциите на търговеца на вино и шивача си, които дават клетвени показания в негова полза. Ла Шарпийон наблюдава освобождаването му отдалеч. Джакомо си купува папагал от магазин близо до Шарлот Стрийт, учи го да казва „госпожица Шарпийон е по-голяма курва от майка си“ и смята въпроса за приключен. И наистина е така, защото най-после успява да се отърве от тази девойка, която се вбесява, когато за способностите на папагала е съобщено в „Сейнт Джеймс Кроникъл“. Тя се съветва с адвокати дали може да съди птицата за клевета, но й казват, че трудно ще го направи.

Казанова похарчва над 150 000 английски лири за Ла Шарпийон, но е ощетен от нея по-скоро емоционално, отколкото финансово. Той знае, че не може да устои на красотата, но вероятно така и не осъзнава глупостта и самозаблудата, до които това го довежда. Джакомо отново ще бъде измамен, но няма да позволи на друга жена да засегне така дълбоко чувствата му.

* * *

Следващата сериозна авантюра на Казанова е с пет сестри.[11] Негов познат го представя на жена от Хановер, фрау Мариане фон Швихелд, която живее мизерно с дъщерите си в къща на Лестър Скуеър и с надежда чака обезщетение от правителството за щетите, нанесени на имението й от херцог Къмбърланд по време на Седемгодишната война. Джакомо отива там и заварва съдия-изпълнител в стаите. Тъй като се готвят да ги арестуват заради дълг от двайсет гвинеи, той казва на най-красивото момиче, че ще плати, ако бъде добра към него. Тя отговаря, че не знае за какво става дума, и избухва в сълзи. Точно когато Казанова си тръгва, се връщат двете по-големи сестри. Той ги разпитва и те се споделят, че са разговаряли с неколцина богати мъже и всички са ги харесали, но никой не е бил готов да им помогне, ако не получи в замяна някои „благосклонности“. Казанова набързо им обяснява житейските факти. Момичетата молят за помощ мъжете, защото си мислят, че ще ги омаят с красотата си. Искат пари, но не са готови да дадат нищо в замяна. Ако са грозни и могат да убедят някого да им помогне, той би го сторил веднага. Но за хубави и млади жени условията са други. Познават ли Ла Шарпийон? Та той е похарчил много пари за нея и не е получил нищо, освен няколко ласки. Парен каша духа.

Момичетата се надяват, че майка им ще го склони, но той и на нея казва същото. Тя се възмущава, или поне се преструва. Съпругът й е бил благородник и те заслужават уважението, което им се полага по рождение. Джакомо отговаря, че в такъв случай ще ги уважи, като напусне дома им. Ако фрау фон Швихелд иска пари, той трябва да притежава една от дъщерите й. Тя възразява, че няма какво да ядат и скоро ще ги арестуват… Казанова е готов да помогне — донякъде — и дава на съдия-изпълнителя двайсет лири — стойността на непосредствения дълг. Освен това поръчва да им донесат хубава вечеря. Но не е готов на повече щедрост, без да получи наградата, която иска. Дори заплашва, че ако не му дадат едно от момичетата, ще си вземе обратно двайсетте лири. Майката отговаря, че дъщерите й никога няма да станат проститутки. Казанова смята това за похвално и добавя, че ще им пее хвалебствени песни из Лондон като образци на добродетелта и ще харчи парите си другаде. После всички сядат да вечерят. Жените изпиват шест бутилки вино и се напиват безпаметно. Джакомо не се възползва от това и си отива.

На другия ден семейството отново отказва да се съгласи с условието му и той си взима парите. Вечерта четири от сестрите отиват в дома му и му съобщават, че майка им е арестувана и че няма къде да спят. Казанова им предлага легла. През нощта Фреин, най-голямата, влиза в стаята му и ляга при него. „Тя ми позволи да правя каквото искам — спомня си той, — и това беше всичко. Не ме удостои с една-единствена целувка. Удоволствието продължи не повече от четвърт час.“ Джакомо й дава двайсет лири и й казва, че всички трябва да си тръгнат рано на другата сутрин. „Не съм доволен от теб. Вместо да се отдадеш на любовта, ти проституираш. Засрами се!“[12]

На разсъмване в стаята му влиза втората сестра, Виктория, и е толкова отзивчива, че Казанова остава доволен и също й дава двайсет лири. След няколко часа се появява майка им, благодари му и се преструва, че не знае как са спечелени парите. Семейството остава известно време в къщата му и дъщерите без угризения се редуват в леглото на Джакомо, а майка им приема положението с въодушевление.

Няколко изключително приятни седмици Казанова се наслаждава на новия си харем. Купува на момичетата великолепни дрехи и ги води на езда в парка. Той се грижи да са подобаващо издокарани и настоява да присъства на пробите. Джакомо показва девойките на приятелите си, много от които (включително Пемброук) правят неуспешни опити да ги съблазнят. Любимката на Казанова е най-малката сестра — Габриела. Той дори смята да се ожени за нея, макар в „Спомени“ да пише, че обича момичетата „като баща“ и „мисълта, че се любих с тях не пречеше на чувствата ми, тъй като не мога да разбера как може един баща нежно да обича очарователната си дъщеря, без поне веднъж да е спал с нея“. Разсъждавайки по този въпрос, Джакомо стига до заключението, че умът и половите органи са неразделно свързани.

С обичайната си щедрост и безгрижие той харчи свободно за ятото си любовници — „моите момичета“, както ги нарича. Августа, третата дъщеря, му е отнета от Пемброук. Той написва договор (Казанова е свидетел), с който й осигурява петдесет гвинеи месечно в продължение на три години, за да му бъде любовница. После друга от сестрите избягва с любовник и Джакомо остава само с три — любимката му Габриела, Виктория и Хиполита. Последните две го смятат за свой съпруг. Казанова прави всичко, за да живеят добре — купува им дрехи, бельо и подаръци и накрая разбира, че се е разорил. Той продава диамантите и другите скъпоценни камъни. Остава му само онова, което е на него. Майката на любовниците му се възползва от момента, за да заяви, че ще заведе семейството си обратно в Хановер. Тя го поставя пред fait accompli — местата им са запазени и след три дни те тръгват на път, оставяйки го неутешим, както винаги, когато е загубил очарователна любовница. Три дни той не приема никого и не става от леглото, потънал в печал.

Сетне прави оценка на положението. Не е плащал на слугите си един месец и дължи на търговеца на вино и на другите доставчици много пари. Джакомо продава кутиите си за емфие, всичките джобни часовници, повечето си дрехи — два сандъка — и след като изплаща дълговете си, остава само с осемдесет гвинеи — 6000 сегашни лири. Той напуска къщата в Пел Мел и наема жилище на Грийк Стрийт, задържа само един слуга, чернокожия Джарба, и пише писмо на сенатора Брагадино, молейки за помощ.

Към края на февруари 1764 г. Казанова обядва в гостилница „Канон“, когато вижда познат, самозваният барон Хенау, който го поканва да играят на зарове. За половин час Джакомо спечелва сто гвинеи. Хенау му предлага менителница, която не можел да осребри, защото не знае къде са банките в Лондон. Казанова я занася на познат банкер и получава 520 лири (над 37 000 английски лири по днешния курс). Той дава парите на барона, който му изплаща печалбата. Джакомо похарчва петдесет гвинеи, за да пренощува в обятията на една от любовниците на барона и остава толкова доволен, че я посещава още два пъти. После обаче установява, че го е заразила с венерическа болест. Казанова решава да прибегне до лечение с живак и точно когато се готви да отиде на лекар, получава писмо от банкера си, че менителницата на Хенау е фалшива.

Джакомо незабавно тръгва да го търси, но баронът е изчезнал. Четири месеца по-късно Хенау е обесен в Лисабон за неясно престъпление — участ, която може да сполети и Казанова. Той има само няколко гвинеи (парите от Венеция още не са пристигнали), но взима малка сума от един евреин банкер. Шестте гвинеи му стигат да напусне страната. Джакомо потегля към брега в компанията на млад мъж.

Няколко седмици по-рано Казанова е получил писмо, подписано от затворник, който твърди, че му е кръщелник. Джакомо Датури е красив мъж на двайсетина години, акробат в „Литъл Тиътър“ в Хеймаркет, хвърлен в затвора заради дългове. Датури убеждава Казанова, че всъщност му е син. Той си спомня обстоятелства, описани от майка му, за които никой друг не би могъл да знае.[13] Джакомо плаща десет лири, за да го освободят и му осигурява по десет шилинга седмично, с които да живее. В последствие заминава с него за Франция.

В Рочестър обаче Казанова се разболява и е принуден да пренощува, опитвайки се да прогони болестта с обилно потене. На сутринта стига до Дувър и след половин час се качва на лодка за Кале.

Бележки

[1] Спомени, 9, VII, 161. — Бел.а.

[2] Charles Burney, History of Music (London, 1806), IV, p. 453. — Бел.а.

[3] Сумата 6200 лири изглежда огромна, дори за съвременния лондонски стандарт, въпреки че включва заплатите на иконом, готвач и слуги. Но затова пък напълно съответства на екстравагантния стил на живот на Казанова. — Бел.а.

[4] Спомени, 9, VII, 181. — Бел.а.

[5] Пак там, 9, X, 253. — Бел.а.

[6] Пак там, 9, VII, 173. — Бел.а.

[7] Charles Samaran, Jaques Casanova, p. 222. — Бел.а.

[8] Спомени, 9, VIII, 191. — Бел.а.

[9] Цит. От Childs, Casanova, p. 188. — Бел.а.

[10] Спомени, 9, XI, 273. — Бел.а.

[11] Вж. Бележка за личните имена в края на книгата. — Бел.а.

[12] Спомени, 10, I, 11. — Бел.а.

[13] Датури вероятно е Джакомо Тантини, известен като Датур. Мнозина от семейството му са били танцьори във венецианските театри. — Бел.а.