Дерек Паркър
Казанова (16)

Бележки за използваните парични единици

Казанова обича да пътува и финансовите му дела, описани в „Спомени“, са свързани с различни парични единици — предимно италиански, френски, немски, холандски и руски. В опитите да оценим състоянието му срещаме и допълнителната трудност, че в някои страни има повече от една валута — например италианската лира има различни стойности в Анкона, Бергамо, Болоня, Генуа, Флоренция, Милано и Неапол.

Подходих към проблема с изчисляването на авоарите на Казанова по съвременния курс, използвайки система, създадена от Пабло Гюнтер за книгата му „Пътуването на Казанова“ (Линдау, 1999). Той се позовава на издание, озаглавено „Голямото пътуване, или пътешествие в Нидерландия, Германия, Италия и Франция“, публикувано в три тома през 1749 г. и преработено през 1756 и 1778 г. от английския писател Томас Нюджънт (1700? — 1772), чиито пътувания съвпадат с тези на Казанова. Търсейки базова валута със стойност, близка до тази на германската марка, Пабло Гюнтер избира римското baiocco (една хилядна от дуката) и го съпоставя с различните тогавашни валути, цитирани от Нюджънт. Например венецианската секвина или цехина се равнява на 183,600 baiocco, френският луидор на 400, немският дукат на 150, а английската лира — на 400. Според Банк ъф Ингланд през 2001 г. една английската лира от 1760 г. се равнява на 71,29 лири. Следователно по сегашния курс 1 baiocco би било равно на 0,178225 лири. В цялата книга съм работил на тази основа.

Не трябва обаче да забравяме, че в различните страни и региони инфлацията и дефлацията довеждат до плаващи стойности на валутата. Във всеки случай най-доброто, на което можем да се надяваме, е приблизителна стойност. Понякога, когато сумите изглеждат прекомерно високи, може да виним за неточността им или Казанова, или изминалото време и промените в обмяната на валутата. Но находчиво измислената система на Пабло Гюнтер изглежда сравнително най-точна и аз с благодарност я възприемам.