Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Casanova, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция
plqsak (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Дерек Паркър. Казанова

ИК „Слънце“, София, 2003

Английска. Първо издание

Редактор: Петя Дочева

Коректор: Петя Николаева

Рецензент: Огняна Иванова

Художествено оформление: Вихра Стоева

Първа корица: Казанова, Антон Рафаел Менгс (частна колекция/Бриджман Арт Лайбръри), фрагмент

ISBN: 954-742-056-9

История

  1. — Добавяне

Десета глава
Неспокойни пътувания — Русия, Полша, Португалия
1764 — 1767 г.

В Кале Казанова се разболява тежко. В гостоприемница „Голдън Арм“, в която е отседнал лекарят му пуска кръв. След две седмици Джакомо се чувства достатъчно добре, за да напусне града, макар че е много отслабнал и жълтеникавата му кожа е обсипана с гнойни пъпки. Той е дал на Брагадино адрес в Брюксел, където да му изпрати пари, и потегля натам заедно с Датури в ролята на негов слуга (Джарба, когото моли да му донесе дрехи от Англия, а после да се срещнат в Кале, за съжаление изчезва).

В Дюнкерк Казанова среща Тереза, племенницата на любовница на граф Тирета. Той е имал краткотрайна връзка с нея и тя му показва шестгодишно момченце, което много прилича на него. „Смях се на себе си, че намирам свои деца навсякъде из Европа“ — пише Казанова.[1] Той не изпитва чувства към незаконните си деца, подобно на много други мъже по онова време. Броят на безпризорните деца в повечето европейски градове е значителен — през 1746 г. в сиропиталищата в Париж има 3233 деца, до 1766 броят им нараства на 5604, а през април 1772 г. 40 процента от децата в града са безпризорни (без да се смятат онези извънбрачни щастливци, за които се грижат майките им.)[2] Да имаш незаконородено дете не е скандално — в края на краищата самият Казанова е такъв. Затова не е странно, че понякога, когато срещне децата си случайно, се разнежва.

Както често се случва в живота му, през следващата година той обикаля из Европа без определена цел. Вероятно прекарва известно време, за да си направи маршрут, спомняйки си хората, които познава, надявайки се да му предложат гостоприемство. Един от тях е принц Брунсуик, Карл Вилхелм. Датури се запознава с един акробат, който му казва, че семейството му е в Брунсуик. Казанова е любопитен да види отново майката на сина си и потегля през Ипър и Турне към Брюксел. Там намира очакваната менителница от Брагадино за двеста холандски дуката (около 6800 английски лири по сегашния курс).

На половината път, твърде скоро след сериозното си заболяване, Джакомо, вече прехвърлил четирийсетте, усеща, че не може да продължи. Те спират да пренощуват във Везел и сутринта бригадният генерал Джон Бекуд, познат от Лондон, който чува за неразположението му, го посещава и препоръчва млад местен лекар, доктор Хайнрих Пипърс. Лекарят го завежда в дома си, поставя го на строга диета и режим и му дава необходимите хапчета живак. Казанова скучае. Той не се чувства добре, когато няма какво да прави и не може да ухажва бъдещи любовници. Пипърс има сестра, на която разрешава да седи и да бродира в стаята на Джакомо. Тя довежда две-три местни момичета. Казанова лежи на едно легло зад завеса и слуша бъбренето им. Но това не го разнообразява особено.

* * *

Следващата драма е свързана с младия Датури. Казанова се привързва силно към момчето. Младежът е красив и интелигентен и е жалко, че умее само как да ходи по въже и да прави фойерверки. Той не е като баща си — наслаждава се повече на виното, отколкото на жените, но двамата се спогаждат. Докато Казанова се възстановява, Датури се разхожда из града и една вечер се връща в ужасно състояние — пребит, облян в кръв и с избити зъби. Младежът се заяжда с някакви войници и ги ядосва. Казанова успява да се сдобие с паспорт, който му дава възможност да продължи сам за Брунсуик, и изпраща Датури да тръгне преди него, за да се лекува там.

Доволен, че поне веднъж през живота си се е държал благоприлично с няколко хубави жени, Казанова се сбогува с доктор Пипърс и отива в Брунсуик, където Датури се появява спретнат и добре облечен и го представя на майка си (която за съжаление е остаряла и погрозняла). Казанова се отдава на удоволствията, които му предлага Брунсуик — живот в двореца, балове, организирани от театралния импресарио на принца и посещавани от най-красивите актриси в града. Той е поканен на пищен бал, на който принцът прави преглед на шест хиляди войници, и с интерес вижда прочутата Елизабет Чъдли, придворната дама на принцесата на Уелс, покровителка на госпожа Корнелис. Двамата си разменят комплименти. През целия ден вали проливен дъжд и муселинената й рокля е толкова мокра, че „все едно беше гола“[3], но тя щастливо бъбри със свои почитатели, очевидно без да изпитва неудобство. Това е напълно в неин стил. Скоро след това Елизабет се появява на бал в Лондон, където изпива две бутилки вино, облечена толкова леко, че прилича на „Ифигения, готова за жертвоприношение, толкова разголена, че жрецът лесно можеше да види вътрешностите й“[4], пише нейна съвременничка на приятелката си.

Все още неукрепнал след болестта, Казанова отива във Волфенбютел в известната библиотека „Херцог Август“ която описва като третата по големина в Европа, и прекарва приятни часове сред книгите. Там, недоволен от превода на Омир от Александър Поуп, той започва да превежда „Илиада“[5]. Моментът е приятен и го изпълва със спокойствие. Джакомо е доволен, че никой в Брунсуик не знае, че се намира само на няколко километра. Той смята, че ако не е слабостта му към жените, би живял щастливо в учение и размисъл.

Той се сбогува с Датури и с другите си приятели в Брунсуик и след четири дни пристига в Берлин, минавайки през Магдебург и Потсдам. В края на юни Казанова отсяда в гостоприемница „Цу ден Драй Лилиен“ на Постщрасе, собственост на французойката мадам Руфин, чийто съпруг е отличен готвач. Джакомо скоро среща стари познати — Жан Калзабиджи, с когото организират парижката лотария и който се занимава със същото в Берлин, и Джордж Кийт, граф маршал на Шотландия, който е трябвало да напусне Англия заради симпатиите си към Стюартите. Казанова помни Кийт от Цариград и от Париж. Графът предлага на Джакомо да се срещне с краля. Това изглежда невъзможно, но Кийт го уверява, че Фридрих Велики отговаря на всички писма и че може без затруднения да уреди аудиенция.

Така и става. Казанова изпраща почитанията си и кралят го поканва в Сан-Суси. Фридрих Велики се оказва неприветлив и първо взима италианеца за инженер по хидравлика (заради небрежно подхвърлена забележка за фонтаните, които не работят, защото налягането на водата е ниско), а после за икономист (заради подобна небрежна забележка за данъците). Срещата е неуспешна, но Казанова оставя превъзходно описание на Фридрих Велики и на различните му ексцентричности (включително да спи с шапката си, което, както отбелязва Джакомо, сигурно е неудобно). Но въпреки недоразуменията, няколко дни след аудиенцията Кийт казва на Казанова, че кралят го е харесал и смята да му предложи официална длъжност. През това време Джакомо отива на галапредставление в операта в чест на херцогинята на Брунсуик, където ще играе известната балерина Джована Денис. За негово изумление и удоволствие балерината се оказва една от първите му любовници — детето, което го целува във Венеция преди двайсет и седем години, когато той е на дванайсет, а тя на шест. На другия ден Казанова я посещава. Тя не го познава, но когато той й напомня, се разнежва. И понеже е все още красива, двамата стават любовници, като се забавляват, лъжейки всички, че са чичо и племенница.

Пет-шест седмици след първата си аудиенция Казанова получава вестта, че Негово величество с удоволствие ще го назначи за учител в ново кадетско училище, което макар в момента да се помещава в кралските конюшни, скоро ще бъде преместено в хубава, строена по поръчка сграда. Учениците му ще бъдат избрани сред най-добрите момчета. Казват му, че длъжността е престижна и ще получи голяма заплата, жилище и отделно пари за дрехи. Джакомо решава да проучи въпроса. Той вижда, че кадетите са дванайсет-тринайсетгодишни нечистоплътни хлапета, които приличат на селянчета и са настанени в мръсни стаи с неудобни легла и потрошени мебели, а учителите им приличат по-скоро на слуги. Точно когато се готви да напусне възмутен, пристига Фридрих Велики. Кралят го поглежда изпитателно — сред мръсотията и калта Казанова блести с хубавия си жакет и инкрустирания със скъпоценни камъни орден — и порицава кадетите за състоянието на едно от нощните гърнета. Казанова се извинява и отказва предложената му длъжност.

* * *

Без някаква особена причина Джакомо решава да отиде в Русия и си наема нов слуга — беден млад мъж на име Франц Ламберт, който се появява в гостоприемницата на мадам Руфин и проси милостиня. Казанова веднага го харесва и макар че Ламберт се оказва изпечен лъжец, говори лошо френски и е неграмотен, решава да го вземе със себе си в Русия. Те потеглят за Митау с препоръчително писмо за Великия канцлер и пристигат там само с три дуката — около деветдесет английски лири. Джакомо инстинктивно ги слага като бакшиш в чинийката на красива прислужница в дома на Великия канцлер. След няколко часа, чул, че той очевидно е заможен човек, щом дава бакшиш от три дуката, при него идва евреин и му предлага пари срещу менителница за един банкер в Санкт Петербург.

Казанова приема парите, добавя към тях още като възнаграждение за съвета, който дава на херцог Кърланд, Ернст фон Бирон, за местната икономика, и продължава пътешествието си. На 21 декември 1764 г. той и Ламберт пристигат в Санкт Петербург. Те се настаняват в жилище на „Милионная“, широка улица, водеща към Зимния дворец, щастливи да се сгреят пред огромната камина, която поддържа приятна топлина в стаите. Казанова излиза навън, където по заледените улици лудешки препускат шейни, карани от селяни, които возят пътници навсякъде за една-две копейки, и е възхитен от огромния град, един от най-красивите в Европа. Река Нева е по-голяма от Сена и по-оживена дори от Темза и гледката към Петропавловската крепост, остров Василий и Адмиралтейството е великолепна. Водите й са чисти и прозрачни и е абсолютно безопасно да гребнеш с шепа и да пиеш, докато плаваш с лодка.

През първата вечер в Санкт Петербург Казанова отива на бал в Зимния дворец. Той е изумен, когато вижда сред присъстващите Екатерина Велика. Тя се разхожда сред хората с евтино домино на лицето, вероятно за да подслушва разговорите им и да провери какво е общественото мнение.

Малко по-късно вниманието му е привлечено от женски глас, който му се струва познат. Дамата маха маската си и Джакомо вижда млада жена, с която е имал връзка преди седем години в Париж, мадам Барет, продавачка на чорапи на ъгъла на Ру Сен-Оноре. Тя му казва, че е дошла в Русия с пътуваща трупа, която представя комични опери, и че използва името Лангладе и доскоро е била любовница на полския посланик, граф Францишек Рзевуски. Мадам Барет е щастлива да се върне в обятията на Казанова, поне докато получи по-изгодно предложение от руския генерал граф Яков Брюс (който двайсет години по-късно става губернатор на Москва).

Джакомо е очарован от светския живот в Санкт Петербург. Както обикновено, той съумява да се запознае с интересни личности като английския дипломатически представител в града, сър Джордж Макартни, който има нещастието да обезчести една от придворните дами на императрицата и предстои да бъде отзован в Лондон, Адам Василиевич Олсувиев, интелектуалец, чревоугодник и личен съветник на Екатерина Велика, Григорий Николаевич Теплов, секретар на императрицата, който е заобиколен от красиви младежи и му е представен като човека, удушил Петър III, и Пьотр Иванович Мелисино, експерт по оръжията и голям женкар. Не толкова видни, но не по-малко интересни са прочутият италиански кастрат Бартоломео Путини, чиято любовница е красивата дъщеря на дворцовия церемониалмайстор (и по-късно става принцеса), и Степан Степанович Зиновиев, двайсет и четири годишен офицер, който започва кариера в дипломацията и през 1773 г. ще бъде назначен за руски посланик в Мадрид.

Руснаците го очароват. Освен, че си пийват солидно и проявяват търпимост към деспотичната власт, управляваща с укази, те притежават и привлекателна, макар и неразбираема непорочна чувственост. В баните се къпят красиви мъже и жени, без изобщо да се поглеждат — нещо, което Казанова не може да повярва и определено не разбира. Освен това руснаците изобщо не ценят човешкия живот. Веднъж той гледа благославянето на Нева на Богоявление, по време на което свещеник потапя бебета в мразовитите води през дупка в леда. Свещеникът изпуска едното и без да се притеснява, прави знак да му подадат следващото бебе, а родителите на мъртвото се радват, че е отишло в рая.

Услужливият Зиновиев преговаря с руски селянин да купи тринайсетгодишната му дъщеря — момиче, което Джакомо е видял на улицата и смята за красиво. Зиновиев обяснява, че тя ще му струва сто рубли — 1600 английски лири — и ще му принадлежи изцяло, а ако избяга, ще заповяда да я арестуват. Казанова трябва само да се грижи за нея и да й разрешава да се къпе веднъж седмично. Единственото друго условие е да не я извежда от страната, защото всички селяни са собственост на императрицата. Сделката се осъществява. Бащата настоява Казанова да се увери, че момичето е девствено. Джакомо я нарича Зайре. Той освобождава Ламберт (безполезен и вечно пиян безделник) и тя му става и прислужница, и любовница, при това бързо научава италиански колкото да се разбират. За кратко време Зайре възприема добрите обноски и го придружава на балове и вечери. Единствените й недостатъци са изключителната й ревност и интересът й към гадаенето на карти. Често тя устройва сцени на истерия и Казанова е принуден да я бие, за да я накара да млъкне.

Разбира се, тя има основание да го ревнува. Джакомо се запознава с двама русокоси офицери, братята Александър Михайлович и Пьотър Лунин, в къщата на познат с лоша репутация. По-малкият брат е бил любовник на Теплов и най-безцеремонно се предлага в интерес на кариерата си (едва деветнайсетгодишен той става генерал-майор). Тъй като е много красив, Казанова подозира, че е преоблечено в мъжки дрехи момиче. Когато сяда до него на вечеря, се възползва от възможността да се увери в мъжествеността му. Опипването е взаимно и след вечерята Пьотр „зае такава поза, че да ощастливи и себе си, и мен“[6]. Но ревнива жена, присъстваща на веселбата, ги разделя и Джакомо я праща по дяволите. Пьотр съблича останалите си дрехи и я предизвиква да направи същото. Тя ги нарича содомити, а те нея — курва. Жената излиза възмутена и после двамата „си дадохме знаци на най-нежно приятелство“, каквото и да означава това.

Казанова се връща в жилището си и Зайре го замеря с бутилка. Картите са й предсказали, че той се е отдал на „противоестествени грехове“. Джакомо хвърля картите в огъня и й казва, че може да остане с него само ако обещае никога повече да не се занимава с тях (вероятно е подозирал, че тя е ясновидка). Няколко дни по-късно двамата заминават за Москва. Пътуването продължава шест дни и седем нощи в едва кретаща карета, теглена от шест коня, и струва куп пари. Казанова е заинтригуван от съперничеството между Москва и Санкт Петербург. Московчани смятат, че екстравагантното общество на Санкт Петербург разорява страната, а жителите на Санкт Петербург се отнасят към хората в Москва като с непохватни чужденци.

Москва е порутен град. Улиците са разбити и непавирани. Но за сметка на това момичетата са по-хубави, отколкото в Санкт Петербург и храната е по-обилна, макар и не толкова добре приготвена. Гостоприемството е несравнимо. Всеки, който се появи на трапезата, е добре дошъл и получава храна, без да му задават въпроси. Казанова и Зайре редовно вечерят навън. Домакините не ги питат дали тя му е съпруга, любовница или незаконна съпруга и се отнасят с уважение към нея. Той обаче предпочита да се върне в Санкт Петербург, макар да съзнава, че който не е видял Москва, не може да твърди, че познава Русия. В Санкт Петербург Казанова се среща четири пъти с Екатерина Велика. Един ден той се разхожда по брега на Нева в лятната градина и вижда императрицата. Тя го пита какво мисли за декоративните скулптури. Джакомо интуитивно разбира, че според нея те са безлични и дори абсурдни и веднага изказва същото мнение. Двамата разговарят за пруския крал и за навика му да прекъсва хората по средата на изречението. Екатерина Велика го пита защо не го вижда на концертите за класическа музика в Зимния дворец, организирани всяка неделя, и той признава, че не се интересува от музика. Макар и озадачена, тя се съгласява с него.

Казанова е възхитен от Екатерина. Тя е очарователна, достъпна, любознателна, красива, непринудена, интелигентна, непретенциозна и почти героично скромна. Императрицата очевидно го смята за интересен, защото когато след няколко дни отново го вижда в градината, изпраща офицер да го доведе при нея. Този път го разпитва за Венеция, за публичните представления там, за Грегорианския календар (той предлага Русия да го възприеме) и за Петър Велики. Седмица по-късно те пак обсъждат календара и Екатерина показва познания по въпроса, които карат Джакомо да подозира, че е чела специално, за да спори с него. Двамата се връщат на темата по време на четвъртата си среща, този път в двореца. Макар че не успява да я убеди във възгледите си, Казанова е смаян от нея като пример за модерен владетел.

Времето, прекарано в Санкт Петербург, е неприятно в едно отношение. От известно време Джакомо страда от хемороиди и състоянието му внезапно се влошава. Болката става почти непоносима и той е принуден да се замисли за операция (неприятна, когато е без упойка). Хирургът, с когото се съветва, го убеждава, че операция не е необходима и че силната болка ще премине с времето. Така и става, макар че проблемът се появява с повече или по-малко усложнения до края на живота му.

Казанова се приготвя да напусне Русия и е принуден да обмисли проблема със Зайре. Той не може да я вземе със себе си и макар че не е сред фаворитките му, е привързан към нея, защото му е служила добре. Тя е съгласна да принадлежи на онзи, който Джакомо определи. За щастие сред познатите му има петдесет и шест годишен архитект, който харесва Зайре и с удоволствие я взима срещу сто рубли. Казанова настоява да даде парите на баща й. По-късно научава, че тя е останала при новия си господар до смъртта му.

* * *

Казанова не напуска Русия сам. Той пътува с актриса на име Валвил, с която се запознава една вечер в театъра. Джакомо веднага я харесва, разбира, че тя иска да замине на запад и й предлага място в специалната си карета спалня. Ла Валвил веднага приема поканата и без да губи време, му става любовница, за да бъде сигурна, че той няма да промени решението си. Месец по-късно те напускат града в голямата карета с удобен дюшек и завивки, след единайсет дни пристигат в Кьонингсбург и се разделят след изключително приятно пътуване. „Бяхме любовници — пише Казанова — само защото не отдавахме значение на любовта; но изпитвахме най-искрено приятелство един към друг.“[7]

В Кьонингсбург Джакомо продава каретата спалня, потегля с пощенска кола с четирима други пътници на шестдневно пътешествие до Варшава, където пристига на 10 октомври 1765 г. Сър Джордж Макартни му е дал няколко препоръчителни писма и той се надява да получи работа в двореца. Казанова няма пари, а редовната издръжка от сенатора Брагадино, с която си позволява да пътува из Европа, не е голяма. Джакомо е свикнал да харчи много повече.

Отначало възможностите във Варшава изглеждат добри. Казанова е посрещнат радушно от неколцина благородници. Крал Станислас Август се среща с него неофициално, сяда от дясната му страна и го кани да посещава редовно двореца. За месец кралят прави на Казанова подарък от двеста дуката (7000 английски лири) без определена причина, освен че го смята за приятен събеседник.

След шест месеца се появява стара приятелка — Ана Бинети. Тя пътува от Виена за Санкт Петербург със съпруга си и партньора си. Кралят е чувал за нея и незабавно предлага хиляда дуката за специално изпълнение. Организирана е прекрасна вечер на балета и тя и партньорът й, Карл Пик, се представят толкова добре, че граф Карло Томатис, Director de plaisir в двореца, ги ангажира за една година. За съжаление това предизвиква буйната завист на друга балерина, Ла Катай, която дотогава е била фаворитка във Варшава, но има вероятност да бъде изместена от Ла Бинети. Публиката е разделена на две. Враждуващите почитатели поздравяват балерините, които често се появяват на една и съща сцена в една и съща вечер, с еднакво силни одобрителни възгласи и освирквания. Граф Томатис предпочита Катай, въпреки че е сгоден за съперницата й. И макар че Казанова познава отдавна Бинети, би било недипломатично от негова страна да не предпочете Катай.

Ла Бинети е твърдо решена да отмъсти на онези, които смята, че я обиждат, и използва новия си любовник, графът и полковник Ксавиер Браники, приятел на краля. В една февруарска вечер Браники присъства на балет и след изпълнението на Катай отива в ложата й, за да поднесе почитанията си. Граф Томатис е с нея и предполага, че Браники е изоставил Бинети в полза на съперницата й. Полковникът й предлага ръката си и я извежда от театъра. Казанова случайно стои във входа, за да се подслони от снега, и забелязва как качват Катай в каретата на граф Томатис и за своя изненада вижда, че и Браники се качва след нея. Графът протестира и приканва полковника да слезе. Браники заповядва на кочияша да потегли. Томатис му нарежда да спре и кочияшът, естествено, се подчинява на господаря си. Полковникът слиза и заповядва на един кавалерист да удари плесница на Томатис. Графът е твърде стъписан, за да помисли за незабавно отмъщение, качва се в каретата и заминава.

Целият град говори за случката. Томатис надава вой за отмъщение, но не е ясно кой кого всъщност е обидил и кралят отказва да вземе страна в спора (макар да е непопулярен, Браники е приятел на Станислас Август). След няколко дни Казанова отива в театъра и сяда в ложата на краля. Възхитен от друга, нова млада балерина, Тереза Касачи от Торино, той отива в гримьорната й, за да поднесе почитанията си. Точно когато се готви да отвори вратата, Джакомо вижда, че граф Браники влиза в ложата на Бинети. Но когато Казанова целува за поздрав Касачи, графът нахлува и го обвинява, че е прелъстил любовницата му. Джакомо отказва да бъде предизвикан и Браники го нарича страхливец.

На другия ден Казанова пише писмо на Браники, предизвиквайки го на дуел. Поканата е приета, пистолетите са избрани и след като се наслаждава на вкусен обяд и превъзходно бургундско вино, Джакомо застава пред съперника си в градина край Вола, село на около половин километър от града. Графът пада и е отнесен в близката гостилница, очевидно смъртно ранен. Казанова също е ранен в ръката. Той намира убежище в един манастир, където хирург изважда куршума, оставяйки ужасна рана. Манастирът е обкръжен от войници, за да го пазят от привържениците на Браники. Противници на графа изпращат на Джакомо пари в брой, възлизащи на четири хиляди дуката — около 140 хиляди английски лири. Той ги връща (като почти веднага съжалява за постъпката си). Но остава доволен, когато получава писмо от краля, който го уверява, че дори Браники да умре, Казанова ще бъде оправдан.

Раната загноява и лекарите са на мнение, че може и да отрежат ръката му. Джакомо не им позволява и се оказва прав, защото раната заздравява. Той се явява в двореца с превързана ръка. Кралят го пита какво се е случило и Казанова отговаря, че страда от ревматизъм. Станислас го съветва да се пази, за да не го хване отново. Междувременно Браники всеки ден изпраща хора да питат за здравето на Джакомо, макар да е много по-сериозно ранен. Графът остава на легло шест седмици и известно време животът му е в опасност. Казанова го посещава и е приет дружелюбно. Разговорът им е изпълнен с „весели и интересни забележки“.[8] Джакомо разказва историята за дуела седмици наред, сетне два месеца си почива сред природата.

Когато се връща във Варшава, настроенията са съвсем различни. Носят се слухове за начина му на живот, за склонността му към хазарт и за нечестността му. Дори се предполага, че в Париж е обесено негово чучело, защото е избягал с печалбата от лотарията. Нещо повече, говори се, че е бил актьор в Италия и следователно не е достоен за вниманието на никой благородник. Всичко това е лъжа, но така или иначе Казанова получава писмо от краля, който му заповядва до седмица да напусне Варшава. Джакомо му отговоря гневно, признавайки, че е готов да напусне града, но без да върне дълговете си. На другия ден кралят му известява, че единствената причина, поради която го гони, е да го спаси от ръцете на врагове и прилага нареждане за 1000 дуката. Казанова изплаща дълговете си и заминава за Вроцлав, а после за Дрезден, където наема апартамент в гостоприемница на централния площад.

В Дрезден, през юли 1766 г., той се среща с майка си, брат си Джовани и сестра си Мария, вече омъжена за дворцов музикант. Джакомо прекарва спокойни пет месеца там с нова любовница — Матон, момиче, с което се запознава във Вроцлав, и успява да убеди да дойде с него в Дрезден. Макар да разполага с малко средства, той я обсипва с подаръци. За съжаление тя не само му слага рога с млад офицер, но и го заразява с гонорея. Казанова я изгонва и се премества в къщата на майка си. Скоро той чува, че Матон е заразила не само офицера, но и други млади мъже.

Казанова оздравява изненадващо бързо, спечелва 400 дуката на карти и отива в Лайпциг за септемврийския панаир. Там среща красива жена на име Кастел-Бажак, която познава от Лондон и Париж и която се преструва на съпруга на авантюриста маркиз Кастел-Бажак. Тя казва на Джакомо, че е оставила любовника си заради граф Дьо Шверин, изпечен мошеник, който е в затвора и няма пукнат грош. Казанова й предлага да я вземе със себе си в Дрезден и Кастел-Бажак с удоволствие приема. За момента тя не може да го възнагради, защото Шверин я е заразил, с венерическа болест, пък и Джакомо не се е възстановил напълно. Те се връщат в Дрезден, грижат се един за друг, докато оздравяват, а после се отдават на любовни игри.

* * *

Казанова решава да отиде в Португалия и обещава en route (по пътя) да придружи любовницата си до Монпелие, родния й град, където има роднини, които да се грижат за нея. Те потеглят в средата на декември, спират в Прага за четири дни и пристигат във Виена на Коледа. Там се настаняват в съседни стаи в сравнително евтина гостоприемница, тъй като вече са останали съвсем малко пари, и се представят като „кавалер Сенгал“ и „мадмоазел Блазен, модистка“. В осем часа сутринта, докато закусват, нахлуват двама полицаи и ги питат как се казват. Ако Джакомо не е съпруг на мадмоазел Блазен, тя трябва да напусне Виена до двайсет и четири часа. Леглото му е оправено и е ясно, че двамата са спали заедно. Вечерта гостилничарят иска да се увери, че мадмоазел Блазен ще спи в стаята си. Те решават, че Виена не е гостоприемен град, но пренебрегват местните разпоредби и вечерят и спят заедно през всичките четири нощи, които прекарват там.

Казанова дава на мадмоазел Блазен трийсет луи от скромния си запас и я изпраща с дилижанса за Страсбург, откъдето тя отпътува за Монпелие, а той остава във Виена. Джакомо прекарва приятно времето си. Една вечер, докато се храни, до масата му се приближава красиво дванайсет-тринайсетгодишно момиче[9] и го заговаря на латински. Заинтригуван, Казанова също отговаря на латински. Тя му казва, че майка й е на разположение в съседната стая, стига да желае. Той обаче отказва. Девойката го убеждава, че е по-добре да отиде, защото иначе майка й ще заподозре, че чука дъщеря й. Този цинизъм, изречен от дете, при това на латински, развеселява Казанова, който избухва в смях. Той обяснява на италиански какво означава думата. Момичето е твърде малко, за да я знае (вероятно я е чуло от някой възрастен) и невинно я повтаря. Девойката отговаря в стихове от крайно неприлична латинска поема, че зеленият плод възбужда небцето повече от зрелия.

Аделаида Почини явно е забележително дете и както се оказва, известна във Виена, където се появява на обществени места. Тя се представя като „малката дъщеря на благородник от Падуа“[10] и демонстрира познания по етика на френски и по физика на латински. С природната й интелигентност очевидно се злоупотребява, защото е научена на няколко неприлични антични стиха, с които да привлича вниманието на богати мъже като Казанова. Аделаида му обещава, че ако отиде с нея, ще го обслужи или като Хебея, или като Ганимед. Макар и неволно — детето е твърде малко дори за Казанова — той се възбужда и я отпраща с два дуката. На другия ден обаче отива на адреса, който му е дала. Аделаида го поздравява от прозореца. Казанова влиза в къщата и докато се качва на горния етаж, среща баща й — комарджия и мошеник, когото познава от Лондон. Вече е късно да избяга и Антонио Почини извиква още двама побойници, които взимат кесията му с 200 дуката, но го оставят да избяга без последствия.

Дали Казанова усеща, че започва да губи почва под краката си? Той, който винаги е живял добре, вече едва свързва двата края (по неговия стандарт), а и преценките му за нещата вече не са така точни. Случаят с Ла Шарпийон в Лондон дълбоко накърнява достойнството му. Джакомо е измамен от малко момиче и се разминава на косъм от побой, а може би и смърт. Нещо повече, здравословното му състояние се влошава (хемороидите го измъчват периодично) и на всичко отгоре, едва четирийсетгодишен, той не се чувства млад. Унилостта му се засилва, когато щатхалтерът на Долна Австрия, граф Шратенбрах, го извиква, показва му откраднатата кесия, твърди, че е нарушил виенския закон срещу хазарта и му заповядва да напусне града до двайсет и четири часа. Разгневен, Джакомо се обръща към принца и императрицата, но безуспешно. Получава малка отсрочка, но после е принуден да замине.

Бележки

[1] Спомени, 10, II, 35. — Бел.а.

[2] Bulletin de la Society de Medicina XIX (Paris, 1925). — Бел. а.

[3] Спомени, 10, III, 49. — Бел.а.

[4] Mrs Montaqu’s, Letters (London, 1963), p. 204. — Бел.а.

[5] Казанова публикува превода си на „Илиада“ във Венеция през 1775 — 1778. — Бел.а.

[6] Спомени, 10, VI, 199. — Бел.а.

[7] Пак там, 10, VII, 157 — 158. — Бел.а.

[8] Пак там, 10, VIII, 196. — Бел.а.

[9] Всъщност тя е много по-малка. — Бел.а.

[10] Wiener Diarium, 29 November 1766. Аделаида умира от туберкулоза на 31 август, 1767 г., на девет години и осем месеца. — Бел.а.