Дерек Паркър
Казанова (4)

Трета глава
Източно обещание
1745 — 1746 г.

Едно от първите неща, които Казанова прави в Болоня, е да отиде при шивач и да си поръча хубава униформа — синя жилетка и бяла пелерина със златен и сребърен ширит, и също такъв темляк за шпага, който в комбинация с гиздава шапка и черна кокарда, дълга шпага и бастун, внушава много повече уважение от черното расо на свещеник.

Наподобяващият испанска униформа мундир, разбира се, не означава нищо. Но Джакомо забелязва, че особено в Болоня представителното му облекло е на почит и никой не си и помисля да иска обяснение от добре облечен офицер кой е и на кого служи. Казанова се настанява в жилище на Виа ал Пелегрино и (както сам признава) решава да смае града. Разхожда се по улиците с красиви арки, възхищава се на собствения си образ във витрините и се перчи в кафенетата, чувствайки се предоволен от себе си.

Едно от непредвидимите неща в живота му са средствата, с които живее, при това доста добре, предимно за сметка на приятели и любовници. Явно успява да го прави благодарение на личността, приятната си външност и остроумие. За съжаление не разполагаме с негов портрет в разцвета на силите му, но знаем, че е бил висок близо метър и осемдесет, мургав, с черна коса и очи. Очевидно е бил необикновено мъжествен и са го смятали за красив. (Дори Фридрих Велики коментира хубостта му.)^[1]

Готов е да пилее пари за жени, на които никога не отказва онова, което искат.

Що се отнася до умението да води разговор, го обсипват с комплименти за неговото остроумие. Казанова обаче не съумява да опише оригиналните си реплики и рядко ги споменава (както винаги, главният източник на информация за него са спомените му, а той не си прави труда да записва духовитите си забележки). Джакомо определено е бил един от най-забавните мъже в Европа по онова време. Приятелят му принц Дьо Лин (който познава всички видни личности тогава) смята Казанова за най-интересният човек, когото познава. „Всяка негова дума е откровение и всяка мисъл — книга.“^[2] Макар и едва двайсетгодишен, Джакомо има изключителни познания в много области.

Всъщност на тази възраст той вече е такъв, какъвто го виждаме в „Спомени“ — често безскрупулен, но винаги щедър и готов за сексуални авантюри, макар често да си въобразява, че е влюбен искрено, импулсивен, докачлив, с приятни обноски, позволяващи му да се сближава с хора от всякакви обществени слоеве и да спечели благоразположението на всеки, който може да му бъде полезен. Казанова е всичко за жените. И за мъжете. Преди да замине за Цариград, той няма представа какво го чака там, нито накъде ще го отведе пътуването. Но това не го тревожи. Нещо ще се появи.

* * *

В Болоня се носят слухове, че елегантният и язвителен Казанова е опасен човек и е дезертирал от полка си, след като е убил капитана на дуел и е откраднал коня му. Дописка за това се появява дори в местен вестник. Джакомо не си дава много труд да опровергае историята. В края на краищата го описват като същински дявол. Но офицерът, чийто кон е откраднал, го открива, и преди да получи новия си паспорт, Казанова се съгласява да плати обезщетение. Паспортът му пристига и на двайсетия си рожден ден той отива във Венеция.

Чичо му, абат Гримани, се изумява, когато Джакомо се появява пред него не в свещенически дрехи като представител на кардинал Аквавива, а в униформа на испански офицер. Изненадани са и синьора Орио, Нанета и Марта, но с удоволствие предлагат на стария си познайник стая на четвъртия етаж до спалнята на сестрите. Той и момичетата махат една дъска между двете стаи, подновяват познанството си и се забавляват приятно няколко седмици.

Почивката не е толкова дълга, колкото предполагат. Майорът във Военното министерство, пред когото Джакомо се явява, му предлага да пътува до Цариград с кавалера Франческо Вениеро — дипломат, който отива там като баило, или венециански посланик. За тази цел Казанова трябва официално да постъпи в армията. Той купува длъжността от болен подпоручик и за един ден става портупей юнкер.

Джакомо заминава с кораб на 5 май^[3] след поредна прощална нощ със сестрите, които пророчески въздишат, че за последен път виждат любовника си. На кораба има двеста славонски войници и мястото под палубите е претъпкано. За щастие един от пътниците е венецианският благородник Джовани Дзуан Антонио Долфино, виден дипломат, който пътува за остров Занте на официална мисия. Той е толкова внушителен и величествен, че е наречен Bucintoro на името на голямата баржа, на която плава папата, когато благославя морето във Венеция на Възнесение Господне. Казанова спечелва благоразположението на Долфино и е поканен да се храни на масата му, където храната не може да се сравни с гозбите, сервирани под палубите.

* * *

Корабът отива първо в Орзера, на брега на Истрия, където натоварват баласт. Джакомо слиза на брега да се поразтъпче и си спомня срещата с брат Стефано, когато до него се приближава непознат и го пита дали е бил и преди в Орзера. Казанова признава, че е бил. Странникът казва, че в такъв случай му е много благодарен. Той е лекар и много години е живял в бедност. Но Казанова е променил изцяло нещата. Той хваща болест и я предава на една гостилничарка. Тя я предава на свой приятел, а той на жена си… и така нататък. В резултат на това за една година лекарят се замогва. За жалост болестта е ликвидирана. Непознатият с надежда пита Казанова дали отново не е заразен, и много се натъжава, когато той го уверява, че е здрав.

Сутринта корабът отплава. На четвъртия ден, близо до бреговете на Грузола^[4], южно от Сплит, се разразява силна буря. Суеверният и неук капитан решава, че това е свръхестествено явление и описва дяволите, които е видял да се мятат в облаците над кораба. Моряците изпадат в паника и напускат постовете си. Корабът се насочва към скалите. С присъщата си бързина и импулсивност, Казанова се изкачва по въжето и извиква на мъжете да се върнат на работа. Свещеникът го обвинява, че е атеист и че помага на бурята. Отначало моряците се подчиняват на Джакомо и корабокрушението е предотвратено, но стихията продължава. След три дни обаче те стават подозрителни, смятайки Казанова за пратеник на дявола. Един от моряците се опитва да го хвърли през борда и благодарение на това, че дрехата му се закача на котвата, той се спасява.

Свещеникът си спомня, че го е видял да носи подозрителен пергамент. Всъщност се оказва ръкопис, който Джакомо купува на шега в Анкона (това би накарало всяка жена да се влюби в притежателя му). Казанова го дава на свещеника и той го хвърля в мангала. Ръкописът обаче гори твърде бавно и моряците все повече се убеждават, че в Казанова има нещо загадъчно. Капитанът е принуден да се съгласи да го свали на брега при първа възможност. За щастие бурята утихва и когато корабът стига до Корфу, цялата история е забравена.

За съжаление до пристигането на баило има месец и през това време Казанова загубва всичките си пари на басет. После залага бижутата си, за да може да остане на игралните маси в местното кафене. Тогава и по-късно в Корфу страстта му към хазарта наистина го завладява. Той изгубва много пари и определено изпитва облекчение, когато оръдията на пристанището известяват пристигането на бойния кораб „Европа“ с кавалера Вениеро и свитата му на борда. Следва поредица от вечери и балове, на които местните военноморски командири забавляват гостите. Впоследствие Джакомо се качва на борда на „Европа“ като адютант на баило.

* * *

Минаретата, куполите и високите кипариси на Цариград смайват европейците. Казанова е възхитен от гледката, докато корабът минава покрай Седемте кули и влиза в пристанището. Пътниците слизат на брега в средата на юли и Вениеро се настанява във венецианския си дворец в предградието Пера. На чужденците не се разрешава да живеят в стария град и в Пера, но там на практика властват европейските посолства, които наемат собствена охрана от еничари. Вениеро вероятно вижда, че младият му адютант е буен, и му нарежда да не напуска двореца без еничарин, назначен от султана, за да го пази от престъпниците и от онези турци, които все още са враждебно настроени и не се доверяват на хора от други националности и вероизповедания.

Два дни по-късно, придружен от пазач, Казанова отива да предаде писмото от папата на бившия граф дьо Боневал (известен също като Ахмед), тогава губернатор на Карамания и Румелия. Той е хубав, пълен мъж, ранен със сабя в корема, където носи сребърна плочка, и е облечен като френски благородник. Ахмед е готов да помогне на Джакомо с каквото може, но военната му длъжност и чин са препятствие. Посещението е само светско. По всичко изглежда, че Ахмед се чувства приятно в компанията на друг европеец. Той завежда Казанова в библиотеката си, където лавиците са отрупани не с книги, а с бутилки вино. Двамата сядат и обсъждат последните клюки. Ахмед с удоволствие научава новини за стари приятели и познати във Венеция.

Той поканва Джакомо на вечеря и го представя на неколцина видни турци. Сред тях е очарователният Исмаил ефенди, бивш министър на външните работи, който се оказва човекът, за когото посланикът Леце му е дал препоръчително писмо. Край трапезата е и известният и богат философ Юсуф Али. Той проявява подчертан интерес към Казанова и разпитва за причините, които са го накарали да се откаже от свещеничеството и да стане военен. Джакомо отговаря, че няма религиозно призвание.

След няколко дни Казанова е поканен в къщата на Юсуф. Двамата вечерят в градински павилион с изглед към морето, пушат лула и дълго обсъждат удоволствието от това. Джакомо научава, че Юсуф е бил женен два пъти и сега живее с третата си съпруга, момиче почти на възрастта на дъщеря му Зелми. Той има и двама сина. Единият е богат търговец в Солун, а другият е на служба при султана. Бъдещето им е осигурено и петнайсетгодишната Зелми ще наследи цялото богатство на Юсуф.

Казанова обядва и с Исмаил в изключително луксозна обстановка, но другите гости са турци и не говорят европейски езици. Исмаил посреща Джакомо много добре и го кани на закуска. След няколко дни, когато Казанова приема поканата, турчинът му показва уединена лятна къща и неочаквано „изрази намерения, които не намерих по моя вкус“^[5]. Младият мъж го отблъсва и Исмаил казва, че само се е пошегувал. Ала Джакомо е убеден, че предложението не е било шега, и си тръгва, решавайки никога повече да не ходи там. Юсуф му обяснява, че според турските обичаи Исмаил е искал само да засвидетелства приятелството си към Казанова. Съветва го да прояви учтивост и да не зачерква Исмаил от списъка на познатите си по такъв незначителен повод. Освен това Исмаил разполага с множество красиви робини и Джакомо може да се възползва от тях.

Казанова и Юсуф все повече си допадат. Двамата водят дълги философски беседи по различни теми, включително по въпроси на изкуството, религията и секса. Всеки разпалено защитава религията си. Юсуф полага особени усилия, за да обясни защо се е покръстил и е станал мохамеданин. След няколко седмици за изненада на Казанова той неочаквано му предлага да отиде в Одрин за година, за да учи богословие, да приеме исляма, да се ожени за Зелми и да наследи огромното му богатство. Смаян, Джакомо измърморва, че ще си помисли. Ако може да се вярва на „Спомени“, той е по-изумен от предложението да се ожени за красиво петнайсетгодишно момиче, отколкото от богатството, което ще му донесе този брак. Казанова възразява, че Зелми дори не го е виждала. Юсуф поглежда към ажурената каменна преграда пред един от високите прозорци и обяснява, че Зелми и съпругата му незабелязано наблюдават госта още от първото му посещение и му се възхищават. Това явно оказва силно еротично въздействие върху младия мъж. Но кой безчестник би сменил вярата си само заради пари! Джакомо не би понесъл срама в Европа, а в Цариград винаги ще си остане изгнаник. Освен това Юсуф е само на шейсет години и може да живее още двайсет, а и Зелми едва ли е толкова красива, колкото твърди баща й. Казанова решава да откаже, но в момента премълчава.

На друга вечеря с Юсуф той отново се среща с Исмаил, който ги кани да вечерят с него. Казанова не може да откаже. След като се нахранват, неаполитански роби изпълняват европейски танци. Повежда се разговор за форлана — моден танц във Венеция и Джакомо казва, че умее да го танцува, но не и без партньорка. Исмаил намира партньорка, а Казанова повиква цигулар от венецианското посолство. За негова изненада жената, която има маска на лицето си, се оказва великолепна танцьорка. Джакомо е възхитен от тялото и движенията й. Докато ги изпраща, Юсуф (който започва да опознава младия си приятел) го предупреждава, че тя сигурно го е харесала и може да се опита да го оплете в интрига, която може да бъде много опасна за него предвид строгостта на турските обичаи.

След няколко дни, докато Джакомо се разхожда по улицата, възрастна жена се опитва да му продаде кесия за тютюн, в която той напипва бележка. Казанова купува кесията. Бележката е от танцьорката, която му предлага среща същата вечер в градината на Исмаил. Джакомо трябва да отиде там пеша и да поиска лимонада от прислужника, който ще го заведе при нея.

Вечерта Казанова отива с придружителя си еничарин в дома на Исмаил. Ефенди го няма, но евнухът познава госта и го поканва в градината. За съжаление обаче прислужникът настоява да го придружи. Джакомо вижда три жени в далечината, но любовна среща не се осъществява. Сутринта той получава писмо от Исмаил, който изказва съжалението си, че не са се видели, и го поканва на риболов на лунна светлина. Казанова подозира какви са мотивите му, но може би се надява, че ще му позволят да се срещне с красивата танцьорка, една от робините му.

Известно време двамата ловят риба от лодка, управлявана от роби, а после Исмаил го завежда в лятната си къща, където вечерят с пържена риба. Джакомо е нащрек, опасявайки се, че Исмаил може отново подхване темата, която не е по вкуса му. След вечерята турчинът освобождава слугата си, хваща Казанова за ръката и го завежда в градинска къща с изглед към голямо езеро. На лунната светлина се виждат три голи момичета. Едната несъмнено е танцьорката. Те „ту плуващи, ту стоящи прави или седящи върху мраморните стъпала, се излагаха на погледите ни откъм всички страни във всички положения на прелестта и сладострастието.“^[6]

Въздействието върху Джакомо е такова, каквото би могло да се очаква. Скоро той се възбужда така силно, че когато Исмаил пристъпва към действие, не е в състояние да окаже съпротива. Всъщност Казанова откликва с радост. В крайна сметка „щеше да бъде неучтиво от моя страна да откажа… Бих се показал неблагодарен — нещо, което не е в природата ми.“ Когато напълно се изтощават и момичетата се оттеглят, двамата се смеят доста сконфузено. После изпиват няколко чаши кафе и с това вечерта приключва.^[7]

Няколко дни по-късно Казанова посещава Юсуф. Поканват го в стая с прелестно женско същество с плътен воал, което го поздравява. Сядат на възглавници. Жената не си прави труда да оправи роклята си и вечно подозрителният Джакомо решава, че Юсуф се опитва да се покаже гостоприемен като Исмаил. Жената се представя като съпругата на Юсуф. Това не попречва на госта да й се възхити. Пък и роклята й разкрива толкова, колкото и скрива (ориенталската одежда „не отнема нищо от удоволствието за очите“, както отбелязва Казанова). Тя се навежда напред, показвайки очарователните си гърди, и определено го насърчава да я целуне за поздрав. Джакомо не устоява и понечва да го стори. За съжаление той се опитва да вдигне воала й (през целия си живот Казанова не може да се възхити на жена, чието лице не смята за красиво). Жената се ядосва и Джакомо трябва да положи усилия, за да я успокои. Накрая се стига дотам, че Казанова признава, че е обезумял от желание, и тя протяга ръка. В същия миг Юсуф влиза. Ах, те са се запознали. Колко очарователно!

Когато Джакомо разказва случката на Ахмед, той прихва да се смее. Казанова би трябвало да е по-наясно. Сега съпругата на Юсуф ще остане с лошо мнение за италианските мъже. Джакомо е трябвало да приеме недвусмислената покана веднага. Сгрешил е, че се е опитал да види лицето й. Това е непристойно, защото лицето е единствената част от тялото й, която я кара да прояви скромност.

* * *

Казанова няма възможност да поднови познанството си със съпругата на Юсуф, тъй като след няколко дни, в началото на септември, напуска Цариград. Юсуф го изпраща с подаръци и с безкрайно съжаление, че не е приел ръката на Зелми. Има подаръци и от Ахмед, и от Исмаил (заедно с писмо за рицаря Да Леце, което Джакомо изгубва). Подаръците са продадени и Казанова пристига в Корфу, където е назначен за адютант на Джакомо да Рива, комендант на галеаса^[8], с най-малко петстотин цехини^[9] в кесията.

Благодарение на длъжността си той установява контакти с всички видни личности в малобройна общност. Сред тях е Винченцо Фоскарини, с чиято млада съпруга Казанова има романтична връзка, подобна на второстепенна оперета. Тя е прелестна кокетка^[10] и Казанова, който лесно се поддава на изкушения, я смята за толкова очарователна, сякаш е същество от друг вид. Известно време тя се държи пренебрежително с него, после като че ли се смилява, а когато го преместват да служи на съпруга й като адютант, Джакомо е убеден, че това е уредено от нея. Семейство Фоскарини му дават стая в къщата си, която е не само до тази на госпожата, но има и прозорец, поставен така, че Казанова ясно да вижда спалнята на Андриана и да наблюдава как тя става от леглото, как се облича и съблича и прави тоалета си — явно (или поне така изглежда), за да го дразни. И нищо чудно, че Джакомо прекарва безсънни нощи.

Андриана продължава да го измъчва. Той открадва кичур от косите й, но тя го принуждава да й го върне. Казанова й отмъщава, като се оттегля в леглото си, гладува и се преструва на смъртно болен. След ден-два тя се смилява над него и му изпраща пакетче с кичур от косите си. С част от тях Джакомо поръчва да му направят гривна и огърлица, а останалите нарязва на ситно и прави на бонбони, които държи в кристална кутия и яде от време на време. Андриана успява да изтръгне тази тайна от него и това явно я смайва. Когато убожда крака си на трън от рози (подобни наранявания може да имат по-сериозни последици при климата на Корфу), му позволява да изсмуче кръвта и съумява да вдигне чаршафа, за да му покаже тялото си. Сетне му разрешава да й помогне да смени долната й риза, но продължава да го държи на разстояние.

Докаран до умопомрачение (и кой ли не би бил?), Казанова се ядосва и излиза от спалнята й. Впоследствие се отдава на ухажването на Мелула, прословута красавица и опитна куртизанка от остров Занте, „чиято рядка красота от четири месеца правеше всички развратници в Корфу или щастливи, или луди“^[11]. Вероятно чула за чувствеността на Казанова, тя много се обижда от отказа му да я наеме. Използва всичките си женски хитрини и в продължение на два часа Джакомо се наслаждава на изключително удоволствие, за което Мелула отказва да вземе пари. Но „наслаждава“ едва ли е най-точната дума, тъй като Казанова се чувства виновен. На другия ден дори се изповядва на Андриана, която обвинява и същевременно упреква себе си. Двамата прекарват известно време в сантиментален самоанализ, след което той си тръгва, отново, без да я люби. И толкова по-добре, защото сутринта изпитва познато усещане, известяващо поредния пристъп на венерическа болест. Джакомо предполага, че ще се излекува за шест-седем седмици. Заболяването се оказва сериозно и се налага да се въздържа от контакти два месеца. Казанова признава за болестта си само пред любимата си. Всъщност всички в Корфу се чудят, че той изглежда здрав. Както е известно, Мелула е заразена и е разпространила слуха, че Джакомо най-после й се е насладил.

Престоят му на Корфу се разнообразява и от друго забележително и дори нелепо събитие. Пращат му е един почти неграмотен френски войник, прислужник на име Лавальор — забавен пияница, който бълва цинични анекдоти и небивали истории. През ноември войникът се разболява и е на път да умре. Той дава на един свещеник пакет, който да предаде на Казанова. Джакомо го отваря и намира печат с герба на семейството му, кръщелно свидетелство и писмо с молба тези неща и смъртният акт на Лавальор да бъдат изпратени на „Негова светлост херцога, моя баща.“

Подписът е „Франсоа VI, Карл Филип, Луи Фуко, принц Дьо Ларошфуко“.

В кръщелното свидетелство името на бащата е Франсоа V, но Казанова решава, че писмото е някаква шега. Никой друг обаче не го смята за смешно и главният проведиторе поръчва да подготвят красива гробница за Лавальор, в която да бъде погребан с почести. Джакомо се опитва да убеди властите, че това са глупости. Но му казват, че е по-добре да мълчи. Няма регистри, които да потвърдят съмненията, а и той не разполага със средства, за да обори абсурдното твърдение на Лавальор.

Лавальор обаче оздравява. Дават му хубав апартамент и елегантни дрехи. Главният проведиторе го посещава и подобно на повечето известни мъже и жени в града се обръща към него с „Ваше превъзходителство“.

Когато се възстановява напълно, всички се надпреварват да го канят на приеми, макар че той бързо се напива и заспива на масата. Казанова се забавлява от всичко това и веднъж тихо му предлага да го качи незабелязано на борда на кораб, пътуващ за Неапол, преди да бъде разобличен. Лавальор отказва, а когато Джакомо публично го критикува, му удря плесница.

Това вече е прекалено. Казанова излиза с него на улицата и го пребива жестоко. Издадена е заповед за арестуването на Джакомо. Той успява да избяга с риболовна лодка и отива на Казопо^[12], остров по северното крайбрежие на Корфу.

Възникват обаче неприятности и с местните жители, но с помощта на подкупи Казанова се настанява в удобна къща, поръчва на някаква жена да му ушие ризи (той избягва само с дрехите на гърба си, но за щастие с пълна кесия) и сформира частна армия от двайсет и четири млади телохранители, тъй като се опасява, че може да се появи кораб със заповед да го арестуват за убийство.

Казанова става почти монарх. Придворните му са объркани, защото не говорят италиански, а той не знае гръцки. Но всички са смаяни от вида и щедростта му. Готвачката му намира няколко местни девойки, които са щастливи, че му шият ризи, и изгарят от нетърпение да задоволят прищевките му. Джакомо се наслаждава на благосклонността им и „на всички красиви момичета им дойде редът.“^[13] Животът е прекрасен. Но след седмица на блажени удоволствия му съобщават за заговор на местния свещеник, който възнамерява да го прокълне и отрови, защото мнозина мъже го обвиняват в обезчестяване на девственици, за които вече не искат да се оженят. Не след дълго пристига въоръжена гемия от Корфу и офицер със заповед да го арестува, но само за бягство, защото документите от Венеция доказват, че Лавальор е самозванец. Казанова се връща на Корфу и става обект на клюки не само защото се е оказал прав за Лавальор, но и заради бягството си и необикновения си начин на живот на Казопо.

Наближава карнавалът, който е необичайно дълъг — от 26 декември 1745 до 3 март 1746 г. И тъй като не достигат актьори, Джакомо предлага да отиде в Отранто, на 160 километра, за да наеме трупа, при условие, че ще получи приходите от представленията в театъра.^[14]

В Отранто Казанова намира две трупи — едната от Неапол, а другата от Сицилия — и прослушва и двете. Сред членовете на неаполитанската трупа са братът и сестрата на Тереза, Петронио и Марина. Петронио носи писмо от Тереза, което уж му е дала, в случай че види Джакомо. Тереза му изпраща любовни поздрави. Пише, че печели много пари като компаньонка на херцог и търпеливо го чака да пристигне в Неапол. Самият той се връща на Корфу в компанията на двайсет актьори и актриси. Веднага щом пристигат, всички офицери хукват при актрисите, които обаче им се струват грозни, с изключение на Марина. След като се уверява, че Джакомо не желае услугите й, тя се справя много добре и изкарва доста пари.

Последните два месеца на Казанова на Корфу са изключително скучни. Андриана, на която е признал за болестта си, приема новината хладно, и заявява, че повече не трябва да се виждат. Скоро след това той престава да бъде адютант на съпруга й. Както обикновено, когато му липсва любовна интрига, Джакомо се впуска в хазарта и когато в края на 1746 г. се връща във Венеция, макар и здрав, пак е без пукнат грош.