Дерек Паркър
Казанова (3)

Втора глава
Абатът и дамите
1743 — 1745 г.

Казанова е освободен в края на юли 1743 г., тъкмо навреме, за да се срещне с епископ Бернардис, който пристига във Венеция. Епископът го поздравява любезно. Уредено е абат Гримани да изпрати племенника си в Рим, където двамата с Бернардис отново да се срещнат и да отидат заедно в Марторано през Неапол.

Джакомо не е особено въодушевен от плана. Той вече е решил, че няма да следва попрището на велик проповедник и свещеник, и възможността да стане секретар на епископ на отдалечена област в Калабрия не го привлича. Но, така или иначе, отива, просто защото в момента няма какво други да прави.

Казанова отплава от Венеция на 18 октомври в компанията на венецианския посланик в Рим, Кавалиере Андреа да Леце. Той трябва да го остави в Анкона, където отец Лазари, приятел на семейство Гримани, ще му даде пари да продължи пътуването си. Гримани го изпраща с десет цехини — близо 330 английски лири. Това трябва да е изглеждало великолепен подарък, особено след като му предстои да получи още в Анкона. Казанова прекарва последна нощ с „моите малки женички“ Марта и Нанета. Години по-късно той пише, че първата му любов „не ме научи почти на нищо ново, което би могло да ми послужи в училището на живота, понеже беше напълно щастлива, несмущавана от никаква грижа и непомрачавана от никаква себелюбива проява.“^[1]

Свитата на посланика (която не е голяма — присъстват само той, дворцов управител, свещеник, прислужник, готвач и съпругата му и неколцина слуги) първо спира в Киоца. Дворцовият управител казва на Джакомо да слезе на брега и да се забавлява, докато има възможност. Казанова го склонява да му намери подслон и отива в кафене, където среща двама познати от Падуа. Единият е едноок монах, който го завежда в местен бордей. Джакомо се включва в играта на карти. Последиците са тежки — той отново се заразява с гонорея и загубва повече от 500 днешни английски лири. Залага дрехите си за 30 цехини — над 980 английски лири (винаги харчи много пари за дрехи) — и се връща на кораба.

Венерическите болести и играта на карти са двете характерни особености в живота му. Второто е страст, която почти се равнява на тази към жените. Макар да залага на всичко, Казанова предпочита фараон — стара игра на карти. На масата се слагат бронзови жетони, после „банката“ раздава картите и участниците печелят или за себе си, или за „банката“. Както при повечето игри, има и други правила в полза на „банката“. Има казина, но фараон обикновено се играе в частни домове, включително в тези на духовниците, а вероятно и в къщата на майката на Джакомо, тъй като там той за пръв път вижда да се играят карти за пари.

Казанова гледа на играта на карти като на средство за осигуряване на доход. Но обмисля възможността да превърне хазарта в професия, когато финансовото му положение е най-лошо — във Венеция през 1745 г. — и често играе само за да запълва времето си. Той обаче притежава инстинкти на професионален комарджия, не обича да губи и не става от игралната маса, когато печели. Бива го и да лъже. Тогава това се смята за общоприето умение (измамниците са известни като „подобрители на късмета“). Така че от време на време Казанова използва способностите си, за да се погрижи дамите, които играят край него, да печелят.

Спечелените и изгубените от него суми са значителни. Четейки спомените му, човек остава с убеждението, че е печелил повече, отколкото е губил. И въпреки че вероятно не е така, защото шансът за успех на играча е твърде малък, Казанова действително успява да разори „банката“ шест пъти, като всеки път прибира сума, равняваща се на около 9000 английски лири. Печалбата му, когато е „банка“, възлиза на 160 500 английски лири (макар че загубите може би са също толкова). През периода, отразен в „Спомени“, той пише, че е спечелил общо 11 608 000 английски лири по курса в днешно време, а загубите му са само 899 852 лири.^[2]

Казанова се оплаква от финансовото си състояние, докато тартанът (кораб с две мачти и триъгълно платно) напуска Киоца. В Орсара на гемията се качва странстващ монах, грубоват, червенокос селянин на около трийсет години на име Стефано, който очевидно няма представа какво е християнски морал, и се хвали колко е лесно да живее от щедростта на другите. Той демонстрира това, като завежда Джакомо в гостилница, където подлъгва гостилничарката да ги забавлява безплатно. Казанова я убеждава да удължи гостоприемството си. Той е толкова запленен от нея, че я отвежда в леглото въпреки силно заразната си болест. В Анкона ги слагат под карантина за двайсет и осем дни (в Месина върлува чума), от края на октомври до края на ноември. Казанова наема стая и не излиза, предимно заради обеднелия си гардероб. Предимството е, че почивката му помага да се възстанови от гонореята.

След две седмици партерът на къщата, където е отседнал, е нает от турчин, търговец от Солун, който има красива и млада робиня, гъркиня. Тя е черноока, висока и стройна и облечена в колоритна национална дреха и скоро привлича погледа на Джакомо, докато чете или бродира на двора. Не след дълго той й изпраща писмо („Ангел на Изтока, аз те обожавам.“^[3]), моли я да си поприказват и й предлага да се качи на една от памучните бали до стената, откъдето ще могат да говорят през дупка в пода на балкона му.

Връзката им е изпълнена с препятствия. В полунощ момичето идва и подава ръката си през дупката да я целуне. На свой ред Казанова пъха ръка през дупката и тя му позволява волности, каквито са възможни в такова неудобно положение. На другия ден той с радост вижда как тя уговаря един от слугите да постави пълен със стока кош под балкона му. Джакомо намира клещи и изкъртва една от дъските на балкона, за да може момичето да провре главата и раменете си. Тя му прави френска любов, а после го моли да я откупи, като казва, че господарят й е готов да я продаде за две хиляди пиастри. Казанова се оплаква, че няма пари, и тогава гъркинята предлага да открадне кутия с диаманти от турчина, които да продаде, за да я купи.

Джакомо може да е всякакъв, но не и крадец. Девойката е разочарована, но оценява християнския му морал. Възбуден до крайност, той успява да откърти дъските и да я изтегли на балкона. В следващия миг Казанова усеща ръка на рамото си и чува пазачът да го пита какво прави. (Тъй като Джакомо и момичето са голи, отговорът е очевиден.) На другия ден карантината е прекратена и Казанова е освободен. Потегляйки, той вижда, че момичето горчиво плаче.

* * *

Брат Стефано предлага да придружи Казанова до Рим пеша — разстоянието е около 225 километра. Джакомо се радва, че има водач, макар и неприятен. Стефано е майстор в измъкването на пари и безплатна храна от простодушни селяни, които предлагат гостоприемство. Двамата скоро се скарват, сбиват се и се разделят. Без познанията на монаха за опасностите по време на пътуването, Казанова скоро загубва кесията си, стопанинът на неугледна и мръсна стая, където нощува, едва не го изнасилва, кракът му загноява (не е свикнал да върви по пет-шест часа на ден) и точно когато е в състояние да продължи, брат Стефано се появява отново. Монахът поне има много пари, измъкнати от лековерни хора, и плаща за лечението и подслона на Джакомо.

Нещата обаче все повече се влошават. В друга ужасна крайпътна странноприемница двамата пътници са настанени в една стая с възрастен мъж, две стари вещици, две голи деца, крава и зло куче. През нощта стариците и кучето ги нападат. Монахът удря с тоягата си в мрака. Чува се глъч, после настъпва тишина. Сутринта от жените няма и следа, а старецът лежи мъртъв с рана на челото. Казанова и брат Стефано бързо напускат странноприемницата и се качват на кола за Сполети. Там отново се скарват за трюфели, които брат Стефано е откраднал от красива и щедра стопанка на гостоприемница. Джакомо поваля монаха в крайпътния ров и продължава сам към Кастелнуово, Фламиния и сетне към Рим.

Останал само с дребни пари, Казанова очаква с нетърпение да се срещне с епископ Бернардис и да започне по-удобен живот. За съжаление се оказва, че епископът е напуснал града преди десет дни и е оставил малко пари и указания за Джакомо да се присъедини към него в Неапол. Казанова научава, че Бернардис е отпътувал за Марторано, на 320 километра, и решава да върви дотам пеша, защото отново закъсва с парите. В Портичи той похарчва последните си монети за нощуване и сутринта се разхожда из града, преди да продължи пътешествието си. Джакомо посещава като турист кралския замък, където разговаря с един грък, търговец на вино и минерали, който го поканва в стаите си да опита мускатово вино. Той вижда стъкленици с живак и изведнъж си спомня урок по химия от университета. Разрежда живака с олово и бисмут и удвоява количеството на сместа. После обяснява измамата на гърка и му продава рецептата за петстотин английски лири. Търговецът остава много доволен и му подарява кутия с дузина бръснача със сребърни дръжки.

До Марторано Казанова продължава пътя си вече по-приятно. Там радушно го посреща епископът, който обаче веднага започва да се оплаква от бедността си и това се вижда от условията му на живот. „Дворецът“ му се оказва полуразрушена и оскъдно обзаведена къща. Двамата сядат в порутена трапезария и ядат салата с гранясало олио. После епископът нарежда да вземат единия дюшек от леглото му и да го сложат в съседната стая за Джакомо. На другия ден Бернардис признава, че заплатата му е много по-малка от дълговете. Никой в епархията не може да пише правилно и няма учебници. На литургията в катедралата Казанова се отвращава от оскотелите енориаши — затъпели и груби мъже и грозни жени. Когато се връщат в двореца, той незабавно моли епископа да го освободи от задълженията. Бернардис би се радвал на компанията на интелигентния млад мъж, но сърцето не му дава да откаже. След като прекарва само шест часа в Марторано, Казанова отново е на път и както често става в живота му, заминава, без да има представа къде отива и защо.

* * *

На 16 април 1744 г. Джакомо се връща в Неапол и този път носи писма от епископа, с които да се представи на неколцина знатни граждани — маркиз Галиани, Карло Карафа и херцог Маталона. Всъщност той вече познава някои от тях. Но Казанова остава за малко в града, като се занимава предимно с писане на стихове, някои от които са публикувани и високо оценени от критиката. Литературните му произведения обикновено се харесват. По-късно той ще напише няколко пиеси и ще публикува над двайсет книги — повечето към края на живота си. Сред читателите на сонетите, които написва в Неапол, е някой си Антонио Казанова. Мъжът се смята за братовчед на Джакомо. Независимо дали това е така, или не (родословното дърво е неясно), Антонио щедро предоставя на Джакомо пълен гардероб модни дрехи, включително пътнически костюм с позлатени илици. В края на май той потегля с него към Рим.

В каретата пътуват приятен адвокат от Неапол на име Джакомо Кастели, съпругата му Лукреция и сестра й Анджелика.^[4] Адвокатът е около петдесетгодишен, но съпругата и сестра й са много по-млади. Така пътуването се превръща в изпитание за деветнайсетгодишния младеж със силен сексуален нагон, който се е въздържал няколко седмици. Причината не е тясната карета, която подскача по неравните пътища и не предразполага към романтично настроение. Притеснението идва от това, че през XVIII век в крайпътните странноприемници обикновено настаняват непознати хора в една стая. Пътниците приемат това за нормално и не роптаят. Жените не се стесняват да се събличат в компанията на непознати мъже. Повечето, изглежда, възприемат възгледите на сестрата на Наполеон, принцеса Боргезе, която на въпроса дали не се чувства „малко неудобно“ да позира гола пред скулптора Канова, отговаря: „Не. Огънят в стаята беше запален.“^[5]

В Капуа всички са настанени в стая с две легла, а в Терачина прекарват нощта в подобно помещение, този път с двойно и единично легло отстрани. Казанова не мигва цяла нощ, гледайки двете красиви жени en deshabille (разсъблечени), които спят на около метър от него. Отчаянието му се засилва, когато вижда, че Лукреция се измъква от леглото си и ляга при съпруга си.

Сутринта Джакомо е уморен и потиснат и се преструва, че го боли зъб като извинение да не говори. Синьора Кастели обаче го заподозира в лъжа и привечер успява да остане насаме с него. Тя не само изтръгва истината, но признава, че разбира причината за лошото му настроение. И Казанова бързо се развеселява.

Следващата спирка е в Марино, където спътниците вечерят в стая с единично легло. Другото е в малък килер без врата, който прилича по-скоро на шкаф. Двете жени решават да спят в килера, оставяйки мъжете да делят другото легло. Адвокатът започва да хърка и Казанова се опитва да се измъкне от леглото, но скърцането е толкова силно, че го събужда. По-късно през нощта на улицата се чува врява и адвокатът отива да види какво става. Щом Кастело излиза от стаята, Джакомо ляга при двете жени и си позволява волности, на които те не се съпротивляват. Леглото се строшава. Адвокатът се връща, но не може да отвори вратата, защото дръжката заяжда. Той отива да търси ключ. В тъмното Казанова се нахвърля върху Лукреция, но след миг разбира, че това е сестра й. После сграбчва другата жена и стига до оргазъм. Вратата се отваря и той непохватно се втурва към леглото си. Интригите, съпътстващи прелъстяването, понякога са твърде комични, както става ясно от авантюрите на всеки голям любовник. Така и любовните подвизи на Казанова често са смешни за читателя. Трябва да се отбележи, че от дистанцията на времето те са смешни и за него. Макар че не обича да му се подиграват, той винаги е готов да се надсмива над себе си.

Пътуването приключва на другия ден, когато Джакомо слиза от каретата на площад „Испания“ в Рим. Адвокатът му дава адреса си и настоява Казанова да го посети, Джакомо обещава да го стори.

* * *

В края на септември 1744 г. Казанова се озовава във Вечния град с малко пари, прилични дрехи и несломима амбиция да се възползва от препоръчителните писма на епископа. Той отива първо при отец Антонио Агостино Джорджи, глава на Августинския орден и директор на библиотека „Анджелика“. Джорджи е в добри отношения с папа Бенедикт XIV и кардинал Аквавива^[6], за когото Казанова също има препоръчително писмо и скоро посещава. Приемат го любезно, питат го дали се интересува от политика и после го изпращат с поръката да научи френски колкото е възможно по-бързо. Джакомо с радост установява, че братовчед му от Неапол е дал указания на един банкер да му отпусне щедра сума и незабавно наема адвокат на име Далаква, който да го учи на френски.

И, разбира се, навестява синьор Кастели. Уви, адвокатът не е вкъщи, но Казанова с удоволствие се запознава с Чечилия Кастели, майката на сестрите. Лукреция и Анджелика се радват, че го виждат отново — и толкова скоро. Те го запознават с по-малката си сестра Ана Мария и брат си Джузепе, красив, петнайсетгодишен свещеник. После се появява и синьор Кастели, който посреща Казанова с радост, и му казва да се чувства като у дома си.

На другия ден Джакомо се настанява в двореца на кардинал Аквавива — великолепния Испански дворец на площад „Испания“. Предоставят му апартамент с две малки приемни и антре, водещо към спалня. Всички помещения са красиво обзаведени. За него се грижи абат Гама — Джовани Патрицио да Гама де Силвейра, главният секретар на кардинала, който го насърчава в изучаването на френски. Освен да учи, Казанова трябва да изпълнява някои свещенически задължения и да се храни в Испанския дворец. Джакомо се учудва, че всички на масата носят като него духовнически одежди, независимо дали са свещеници или не. В Рим едва ли не всеки иска да стане свещеник и що се отнася до облеклото, желанието все едно е осъществено. Казанова е предупреден да внимава как се държи — например да не ходи твърде често в къщата на Кастели, където живеят три привлекателни млади жени. И без това клюките са основното занимание в Рим.

Абат Гама обаче не гледа сериозно на съветите си. Той завежда Казанова в кафене, където свободно се изказват еретични идеи. Там се шегуват с Джакомо, защото загадъчно е напуснал службата си при друг кардинал. Дали това е заради допълнителните услуги, когато негово преосвещенство е с нощно боне на главата? После влиза млад мъж, който е толкова красив и с такива сочни устни, че Казанова го смята за момиче. Абат Гама повиква младежа и му го представя като известния кастрат Бепино дела Мамана^[7], певец, прочут из цяла Европа. Казанова признава, че го е помислил за момиче, и Бепино му предлага да прекара нощта с него, за да го обслужи или като момиче, или като момче. Джакомо отказва. Абат Гама само кимва и се усмихва. Духовниците знаят за кастратите още от XVII век, когато на жените е забранено да се появяват на сцената и в църковните хорове в папските държави. Забраната остава в сила до края на XVIII век, но е позволено на кастрирани младежи да пеят и да изпълняват женските роли в операта или в църковните песнопения. (Английският музиколог д-р Бърни отбелязва, че трийсет години по-късно тези операции продължават да се правят.) През четирийсетте години на XVIII век повечето мъже певци в Италия са кастрирани.

Що се отнася до предложението на Бепино, несъмнено повечето кастрати водят порядъчен живот. Мнозина обаче са готови да проституират. Казанова, който познава много кастрати, винаги ги възприема от гледна точка на секса. Всъщност често пъти кастратите са много добри изпълнители — певците Николо Грималди (наричан Николини), Гаетано Майорано (Кафарели) и най-великият от всички — Карло Броски (Фаринели) са сред най-обожаваните на музикалните матинета. Някои имат диапазон от почти четири октави, сладникави, безполови гласове, могат да задържат определен тон в продължение на минута и създават и поддържат модата на белкантовото пеене, завладяла публиката в Европа през епохата на Казанова.

Ден-два по-късно Кастели поканва Джакомо на семеен излет в Тестачо. Младежът тактично иска разрешение от абат Джорджи. Монахът се съгласява и казва, че това ще бъде напълно порядъчно събитие в семейство с безупречни нрави. И така, в един четвъртък през октомври Казанова, Кастели, бъдещият зет (сгоден за Анджелика) и дамите потеглят с няколко карети. На връщане след приятния следобед Джакомо съумява да се настани в каретата на Лукреция, която очевидно няма нищо против малко любов. Времето минава толкова бързо, че двамата са изненадани, когато каретата изведнъж спира и синьор Кастели отваря вратата — за щастие от страната на съпругата си. Тя слиза съвсем бавно, за да има време компаньонът й да оправи дрехите си. (Джакомо си дава сметка, че това е много по-лесно за мъжа, отколкото за жената, която няма бельо, което да я затруднява.)

Реакцията към предложението на кастрата и отзивчивостта на синьора Кастели към ухажването на Казанова са показателни. Моралът в Европа днес може и да е разпуснат, но през XVIII век понякога той, изглежда, не съществува. Казанова води свободен живот не само защото е неустоим за жените, макар причината да е точно такава. Отношението към секса на Континента и в Англия наистина е твърде освободено. Разбира се, има ревниви съпрузи и съпруги, които пазят в тайна извънбрачните си връзки. За много жени обаче сексът е нещо като ръкуването или изпиването на чаша кафе. Хората от средната и висшата класа приемат, че мъжете преди и след брака са свободни да раздават благоволението си.^[8] Освен това много жени не са склонни да подминат удоволствието от „онези неоценими радости, най-големите, на които човешките същества могат да се радват.“^[9] Не трябва да се изненадваме, че Казанова успява да спечели благоразположението на жените дори още на първата среща.

* * *

Уроците по френски вървят добре. Понякога, когато Далаква не може да присъства, на Казанова преподава дъщеря му Барбара. Далаква скоро забелязва, че тя и красивият ученик са твърде погълнати един от друг. След известно време Барбара престава да идва на уроците, за да се среща с любовника си. Джакомо иска да знае причината и разбира, че двойката е заловена „на местопрестъплението“ от баща й, който забранява на младежа да идва в къщата. Любовникът няма пари, нито професия. Какво да правят? Казанова му съчувства и постъпва глупаво, дори си позволява да бъде куриер на влюбените. Междувременно той и Лукреция все повече се посвещават един на друг. На излетите сред природата Лукреция успява да се отдалечи от компанията, за да се наслади на неотразимото вълнение да се съблече гола и рискувайки, се люби в обществени паркове.

Далаква се разболява и Барбара дава редовно уроци на Казанова. На него му е приятно и се заема сериозно с тях. Естествено, не се сдържа и се опитва да целуне учителката си, но не настоява, когато тя отказва. В същото време обстоятелствата го улесняват и той продължава да разнася писма между нея и любовника й.

Казанова започва да се занимава с политика сред духовенството и си издейства аудиенция с Бенедикт XIV. Срещата не е толкова смразяваща, както би могло да се очаква. Джакомо знае, че папата е учен и мъдър човек и установява, че може да разговаря с него свободно. Негово светейшество е непредубеден (води кореспонденция с Волтер) и се забавлява от разказа на Казанова за положението в Марторано. Поздравява го, че е спечелил покровителството на кардинал Аквавива и го поканва отново да го посети. Джакомо остава доволен, когато разбира, че новината за одобрението на Бенедикт XIV бързо се разпространява в Рим. Хората започват да го гледат с уважение като на човек, който се издига в обществото.

Нещата вървят изключително добре. Следва още един изпълнен с наслади излет със семейство Кастели, този път до Тиволи в събота и неделя в дома на ухажора на Анджелика, дон Франсиско, където двамата ще живеят, след като се оженят. Малката вила е очарователна. Казанова се настанява в хубава стая до цветарника, в съседство с покоите на Лукреция и Анджелика. Ключалката се оказва на много удобно място и по знак на Лукреция Джакомо може да наблюдава как сестрите се събличат. За негово щастие те не носят нощници. Веднъж, щом Лукреция угася свещта, той влиза в стаята. „Това е моят възлюблен — казва Лукреция на сестра си. — Мълчи и спи!“^[10]

Те прекарват изпълнена с наслади нощ. Анджелика тактично им обръща гръб, ала на зазоряване признава, че не е мигнала цяла нощ. Лукреция иска да й представи Казанова. „Обърни се! Виж сестра си щастлива! Познай щастието, което те очаква, когато някога любовта те постави под сладката си власт“^[11] — казва тя. После предлага Джакомо да прегърне сестра й като награда за мъките й. Казанова твърди, че отначало е отказал, но Лукреция е настояла и той се е почувствал задължен, след като е прекарал нощта с нея, да задоволи и сестра й, и то три пъти.^[12] На закуска с удоволствие вижда щастливите, зачервени лица на сестрите и забелязва, че Анджелика е „по-жива от обикновено“, но избягва да го погледне в очите. По-късно, когато остава насаме с Лукреция, той я укорява, че е тласнала сестра си в обятията му. Тя отговаря, че това са глупости, и тъй като скоро двамата със съпруга й ще напуснат Рим, Анджелика ще й бъде отлична заместничка. След седмица Кастели и Лукреция заминават за Неапол.

Първите читатели на нецензурираните дневници на Казанова, чието публикуване започва едва през петдесетте години на XX век, вероятно смятат, че случки като тази в Тиволи, са измислица. Няма причина да се съмняваме, че е било така, а да се твърди обратното, би означавало погрешно разбиране за сексуалното поведение по онова време. За повечето хора от XVIII век сексът е нещо естествено, като яденето и пиенето, и те му се отдават със забележителна свобода. Уединението не е оценявано високо. Както видяхме, пътници от двата пола често спят в една стая, дори в едно легло само няколко часа, след като са се запознали. Същата фамилиарност цари и в частните домове, където се влиза от една спалня в друга и само завеси прикриват обитателите от чужди погледи. Да се прави любов с една жена, докато в стаята има друга, не е нещо необичайно. Подобна близост може би е била по-обичайна, отколкото предполагаме. Любенето сред природата, както и ходенето по голяма нужда, често става на обществени места. Затворените карети предоставят удобни (и несъмнено опасни) възможности за това, подобно на влаковете без коридори през Викторианската епоха.

* * *

След заминаването на Лукреция Казанова отделя повече време за задълженията си на секретар, които изпълнява за всеобщо задоволство, както и за уроците по френски. Пише и любовни стихове за кардинал Аквавива, известен със своята настойчива и ненаситна чувственост. Кардиналът знае за литературните способности на Казанова, забелязва успеха му с дамите (абат Гама е наясно с историята му с Лукреция и тъй като е твърде недискретен, бързо разпространява мълвата) и го моли да напише стихове като подарък за „маркиза Г.“, една от неговите приятелки.

Казанова решава, че задачата не е особено трудна, и хитрината се оказва сполучлива. Негово преосвещенство разумно променя тук-там стиховете и вмъква няколко грешки. Той обяснява на Казанова, че дамата ще помисли, че те са твърде съвършени, за да са написани от него. Впоследствие разбира, че са успели да смаят благородничката. В замяна Джакомо се сдобива с красива кутия за емфие от злато и емайл. Той получава и ласки от въпросната дама и тъй като си дава сметка, че тя вероятно е разбрала измамата, се подготвя да добави благодарността си към тази на кардинала. Но преди да го стори, облаците се сгъстяват.

Барбара Далаква е бременна и любовникът й организира бягство. Късно една вечер в началото на януари 1745 г. Барбара отива при Казанова в двореца на кардинала и го моли за помощ. Любимият й всеки момент може да бъде арестуван, ако това вече не е станало. Тя е толкова разтревожена, че припада. Джакомо наплисква лицето й с вода, слага я на леглото и на сутринта я убеждава да се остави на милостта на Аквавива. Барбара се съгласява. Тъй като кардиналът е ревностен почитател на красотата, се отзовава на молбата й и урежда да я приемат в манастир. Междувременно обаче се разчува, че девойката е прекарала нощта в стаята на Казанова и е бременна от него. Аквавива приема обяснението на Казанова — (който наистина е невинен и дори не се опитва да се люби с нея, когато я завежда в леглото си), но не посмява открито да не обръща внимание на „брътвежите“, че си е затворил очите за скандала около протежето си. Кардиналът с нежелание освобождава Джакомо от задълженията му. Обещава му препоръчителни писма и го пита къде иска да отиде.

Казанова съвсем случайно споменава Цариград и вероятно не е имало особена причина за този избор. Впрочем Андреа да Леце наскоро е назначен за посланик на Венеция там и Джакомо може да се е надявал на неговото благоразположение. Кардиналът веднага се съгласява с предложението и му дава препоръчително писмо до граф Клод Александър Боневал, френски и по-късно австрийски генерал, който е работил за турците, приел е исляма и се нарича паша Осман, Ахмед паша. Да Леце му дава второ препоръчително писмо до известен и богат турчин. Кардиналът го снабдява и с паспорт, за да пътува безопасно през фронтовите линии на испанската и австрийската армии, които се сражават в Романя.

Казанова отива в дома на Кастели, за да се сбогува. Там е само дона Чечилия, свекървата, която му съобщава новината, че Лукреция е бременна. Размислите са излишни и не водят доникъде. Джакомо й праща най-горещи поздрави. За съжаление от кратката му връзка с Анджелика не излиза нищо. Сватбата й вече се е състояла и той не е бил сред поканените. През февруари 1745 г. Казанова напуска Рим и тръгва за Венеция, откъдето ще замине за Цариград.

В кесията си има двеста цехини — около 6544 английски лири. Кардиналът му подарява сума, възлизаща на 22 900 английски лири. Джакомо превръща повечето пари в менителници, които са служели като съвременните пътнически чекове. Негови спътници са жена на средна възраст и дъщеря й. („Момичето беше грозно и прекарах едно доста отегчително пътуване.“)^[13]

На 25 февруари Казанова спира в Анкона. Стопанинът на гостилницата, в която се отбива, му подхвърля, че ако иска, може да послуша хубава музика. „Първата актриса“ в театъра в Анкона живее в странноприемницата и има забележителен глас. Той завежда Джакомо в стая, където са настанени жена на средна възраст, две девойки и две момчета. От „актрисата“ няма и следа. Но докато го запознава с едно от момчетата, изключително красиво и на около седемнайсет години, гостилничарят обяснява, че е кастрирано и пее с „ангелски глас“.

Момчето се нарича Белино и става един от най-известните и харесвани певци по онова време.^[14] Казанова е очарован както от самия него, така и от гласа му, макар да е малко смутен от „хубавите гърди“, скрити под мъжкото му облекло. Това не е нещо необикновено за кастратите, но по онова време едва ли са правели изкуствени гърди.

Рано сутринта, преди Джакомо да е станал, Белино идва в стаята му с брат си Петронио — който не е толкова женствен и си изкарва прехраната като прима „балерина“ в пътуваща оперна трупа. Белино предлага на Казанова, докато е в Анкона, Петронио да му стане прислужник. Джакомо с готовност се съгласява, изпраща Петронио да донесе кафе и поканва Белино да седне на леглото му, „с намерението да го третирам като момиче“. Ала двете по-малки сестри на Белино — Чечилия (дванайсетгодишна певица) и Марина (единайсетгодишна танцьорка) ги прекъсват. Те влизат, скачат в леглото и възбуждат Казанова — но не достатъчно. Когато Петронио се връща и му „залепя с полуотворени уста една сладострастна целувка върху устните; във всеки случай аз нямах този вкус, който той предполагаше у мене“, той приема очевидната покана на момчето. Джакомо не си пада по такива неща. Това „предпочитание е далеч от развлеченията“. Петронио явно е „момче за удоволствие“, факт, който не притеснява Казанова. „Това не е рядкост в Италия, където в това отношение не цари нито безразсъдна нетърпимост, както в Англия, нито такова диво и жестоко преследване, както в Испания.“^[15]

А Белино? Възможно ли е влечението, което чувства към момчето, да е към кастрат или към преоблечено момиче? Казанова е объркан и си спомня възхищението си към Белино. Твърдо решен да разбере истината, той гощава семейството с хубава храна — за което всички са му благодарни. Майката признава, че директорът на местния театър им е платил съвсем малко и са останали без пукнат грош, тъй че ще трябва да се приберат пеша в Болоня. Джакомо й прави щедър подарък и обещава още пари, ако му каже дали Белино е момиче. Тя отрича с възмущение. Възрастният свещеник на епископа лично е прегледал сина й! Жената обаче лукаво предлага на Казанова сам да провери, ако иска да се увери в истината.

Джакомо купува вино за цялото семейство и когато остава насаме с Белино, се опитва да потвърди подозренията си, но момчето го отблъсва. Казанова започва да се ядосва, тъй като е похарчил доста пари за семейството. Решава обаче, че гневът няма да го доведе доникъде, и отново поканва семейството на вечеря. Той фриволно закача момичетата, които седят от двете му страни. После целува Белино, плъзва ръка в пазвата му и заявява, че не е възможно такива хубави гърди да принадлежат на момче. „Това е един недостатък, който споделям с всички подобни на мене“ — тъжно казва Белино и когато Казанова се опитва да докосне с устни гръдта му, той става от масата.

По-късно в спалнята на Казанова идва Чечилия по поръка на майка си, за да помоли Джакомо да закара Белино до Римини, където има ангажимент в оперен спектакъл. Казанова се опитва да подкупи Чечилия, за да му каже дали Белино е момиче. Тя отговаря, че няма представа, тъй като не го е виждала гол. По-късно майка й позволява да прекара нощта с Джакомо (като обяснява, че той е „човек на честта“). Сутринта Казанова дава на момичето малко пари, „на които щеше особено да се зарадва, без да се закълна във вечна вярност.“^[16]

Джакомо убеждава Белино да се разходят на пристанището. Там вижда турски кораб, който се готви да отплава за Александрия. На палубата той с изненада познава красивата гъркиня, която преди време почти успява да изтегли на балкона на стаята си. Преструвайки се, че се възхищава на стоките на господаря й, Казанова влиза заедно с Белино в една от каютите. Въпреки присъствието на момчето, Джакомо страстно се нахвърля върху робинята, която откликва с радост. Но неочакваното завръщане на турчина прекъсва любовната им игра.

Докато се връщат с лодка към брега, Белино признава, че е смутен и разочарован от това, което е видял. Според него жената не трябва да се отдава на мъжа само от сладострастие. Казанова само се подсмихва. Какво толкова се е случило! През нощта в спалнята му е изпратена Марина. Макар и по-малка от сестра си, тя се оказва изключително веща за възрастта си и показва еротични умения, които удивляват и дори поучават любовника й.^[17] На сутринта Марина щастлива занася щедрото възнаграждение на майка си.

Когато идва време да напусне Анкона, Джакомо удвоява усилията си да разбере дали Белино е кастрат. Той предлага подкуп — сто цехини (3300 английски лири), за да му позволят да го прегледа, но му отказват. Той дори плъзва ръка между краката на момчето и му се струва, че напипва член. После обаче се отдръпва и засрамен казва на Белино, че ако иска, може да пътуват заедно до Римини, без да се страхува, че ще му се нахвърли.

Но когато остава насаме с момчето в каретата, Казанова все още се съмнява в мъжествеността на спътника си. Той го моли да признае, че е момиче, и обещава да го дари с безусловната си любов. Белино мълчи. Джакомо го обвинява, че е показал прелестите си, за да го измъчва, а после го е отвратил с разкритието, че всъщност е момче. Белино все така мълчи. Казанова добавя, че чувствата му са толкова силни, че ако момчето не се съгласи доброволно, ще трябва насила да затвърди подозренията си. Белино избухва в сълзи и моли кочияша да спре, защото иска да върви пеша до Римини. Джакомо му се извинява.

Въпреки това до края на краткото пътуване до Синигалия, където двамата ще прекарат нощта, Джакомо продължава да притиска Белино да му позволи да се увери, че е момче. Обещава му, че ако е така, ще го остави на мира. Ала Белино е прозрял нрава на Казанова и му казва, че доказателството за собствената му мъжественост няма да сложи край на неговата страст. Възбудата му е така силна, че ще продължи да го ухажва независимо дали е момче, или момиче, и накрая вероятно ще го изнасили, от което и двамата ще се срамуват.

В Синигалия им дават най-хубавата стая в странноприемницата, в която обаче има само едно легло. Казанова пита дали да наеме втора стая за спътника си. За негова изненада Белино отговаря, че няма нищо против да спят заедно. Така, през нощта Джакомо се уверява, че Белино, когото оттук нататък нарича Тереза, наистина е жена.

През паузите между любенето тя му разказва, че като дете е била осиновена от Фелис Салимбени, кастрат и учител по пеене, който я завежда в Рим заедно със сина си Белино. Истинският Белино умира. Тереза има прекрасен глас и Салимбени я убеждава да се преструва на кастрат, за да направи професионална кариера. Той я снабдява с изкуствен член, който може да се прикрепи на съответното място и да имитира мъжественост поне при недотам обстоен преглед. След смъртта на учителя измамата продължава, както и певческата й кариера под ръководството на майка й. Сега единственото желание на Тереза е Казанова да й бъде покровител, макар че не харесва леконравното му отношение към секса. Тя твърди, че една от причините за колебанието й да му се отдаде, е обидата, която й е нанесъл, когато се е нахвърлил върху гъркинята пред очите й. Тереза е разочарована и от факта, че той е готов да спи със сестрите й (макар че семейството явно продава сексуална благосклонност със същото въодушевление, с което показва уменията си в пеенето и танцуването). Момичето обаче настоява Казанова да й бъде покровител, защото наистина се нуждае от такъв човек. Където и да се появи, я преследват развратници, които я мислят за преоблечено момиче, или други, които биха се възползвали, ако се окаже, че е момче. Тереза не иска брак, а предпочита да му бъде любовница, приятелка, каквато той желае…

Джакомо е запленен и решава да се ожени за нея. Тереза, разбира се, е възхитена и предлага да отидат във Венеция, където може да изкарва добри пари като певица. Казанова обаче не иска да бъде издържан от жена и предпочита да замине за Цариград, а тя да остане в театъра в Римини, след което да се съберат.

Двамата решават да закусят в Пезаро. Испански офицер иска да види паспортите им и за свой ужас Казанова установява, че е изгубил своя. Проблемът е сериозен. По това време испанците се сражават с австрийците за околностите на Римини. Джакомо е арестуван до пристигането на новия му паспорт от Рим. Той дава пари на Тереза и я изпраща за Римини. Нощта прекарва върху сламата на пода на караулното помещение.

Казанова стои в ареста десет дни и се зарича никога повече да не бъде небрежен. Междувременно загубва значителна сума на фараон от професионалния комарджия от Неапол Джузепе д’Афлизио (известен още като Дон Бепе ил Кадето и Джузепе Маркати), когото през следващите години ще среща под различна самоличност в Лион, Виена, Мюнхен и Болоня. Лекотата, с която Казанова губи пари, и приятният му характер го правят популярен. Благодарение на това той може да се разхожда свободно из града. Една вечер вижда кон, оставен непредпазливо от нехаен офицер, мята се на седлото (никога преди това не е яздил) и препуска в галоп. Испанските стражи му викат да спре, но Джакомо не знае как и конят литва като вятър. Казанова отчаяно се вкопчва в гривата му и минава през испанските и австрийските фронтови линии. Край ушите му свистят куршуми.

Най-после се свлича от седлото. Питат го какво иска и той казва на австрийските постови, че носи писмо за принц Лобковиц, главнокомандващия армията, чийто щаб е извън Римини. Завеждат го при него и Казанова си признава всичко. Принцът се разсмива, съветва го в бъдеще да бъде по-внимателен с паспорта си и го пуска да си върви. Джакомо тръгва към близкото кафене и първият човек, когото среща на улицата, е Петронио, който му дава адреса на Тереза. Казанова знае, че ще бъде трудно да влезе без паспорт в Римини. Но за щастие се появява керван от мулета, кретащи в дъжда към града. Той слага ръка на врата на едно от животните и влиза в Римини като мулетар.

Казанова е възхитен, когато вижда любовницата си в женски дрехи. Тя е решила да захвърли завинаги мъжките си одежди и да не се появява като кастрат (на сцената в Римини се допускат жени). След кратката им среща Джакомо се измъква от града и отива в Болоня. Оттам той пише на Пезаро, от когото иска нов паспорт. Преди паспортът да пристигне, Казанова получава писмо от Тереза, в което тя му съобщава, че й е предложен договор за мястото на примадона в операта „Сан Карло“ в Неапол с висока заплата. Пита го какво да направи и дали той може да отиде при нея в Неапол. Ако иска, тя е готова да се откаже от предложението и да се върне при него. Сърцето не му дава да й каже да отхвърли чудесната възможност да продължи кариерата си. Но, от друга страна, как да отиде в Неапол и да живее с парите на любовницата си? Нещо повече, Лукреция и съпругът й също са там и това може да доведе до усложнения. Казанова отговаря на Тереза да приеме предложението и както вече са решили, да се съберат след завръщането му от Цариград.