Ян Маршичек
Светулки (9)

9.

Някои светулковци предвещаваха, че зимата ще бъде лоша.

— Дори и да не е лоша, това не бива да ни плаши — каза Светулко. — И за да съм сигурен, че сме добре подготвени за нея, ще свикам всички светулки и светулковци.

Помоли Светланек да облети всички къщички и да съобщи, че утре след залез слънце ще има при къпините събрание на цялото село на светулките.

Ето ти новина!

На другия ден вечерта след закуска светулките и светулковците се събраха при къпините. Дойдоха и децата.

Навсякъде сияеха светлинки.

Светланек се позавъртя около Светлинка:

— Нали добре свиках светулките?

— Добре, Светланко, татко е доволен.

Светулко излетя над къпините и проговори:

— Скъпи светулки, мили светулковци, мили деца! Започваме нов живот. Помагахме си при брането на дърва, та всяко семейство да е подготвено и за най-големия студ. Искам всяко семейство да преживее сигурно зимата, без глад и беднотия. Затова кажете на кого какво не достига!

Обади се Ясенова:

— Ние нямаме достатъчно юргани. Трябва ни още един, роди ни се тази година светулче.

— Кой може и би желал да услужи с юрган? — попита Светулко.

— Елате у нас, Ясенова — предложи помощта си Брезова и сама помоли: — Кой ще ни помогне със зеленчук? Слаба ни беше реколтата тази година.

— Ние имаме много зеленчуци, с удоволствие ще ви помогнем — обеща Светулка.

— Имаме малко мед за децата — обади се Лиственицова.

— Елате у нас, ще ви помогнем — предложи помощта си Акациева.

— Нямаме достатъчно мармелад — оплака се Боровинкова.

— Ние ще ви дадем малко назаем, догодина ще ни го върнете — охотно предложи Рябинова.

— На нас ни е нужно малко хвойново вино в случай, че нашият дядо заболее — съобщи Подбукова.

— Елате у нас! — покани я Хвойнова.

— Кой има нужда от потягане на врати и прозорци — обади се неочаквано бръмбарът полски ковач от скалата, — евтино ще му услужа.

Обадиха се четирима светулковци.

— Ела, ковачо, за паница грах и чиния леща — напомни му Светулка.

— Комуто е нужно да му се оправят вратите и кепенците, аз също на драго сърце ще му услужа — предложи и бръмбарът-дърводелец от върбата.

Записаха се пет семейства.

— Който има разбито стъкло на прозорец, веднага ще му го сменя — съобщи бръмбарът житоядец.

Записаха се двама светулковци.

Настана тишина.

— Никой ли не иска думата? — попита Светулко.

— Аз искам думата! — обади се глас от леса.

— Ела тук, музиканте! — покани Светулко щурчето. И помоли светулките: — Подарете му кой каквото може, да не умре от глад. Ще ни свири през май на излета.

Щурчето заподскача, заликува и затича към къщичката на горската полянка под пъна.

Всички изполягаха от смях.

Светлинек подскачаше и викаше:

— Иху, иху, ихуху! — и се премяташе през глава.

— Довиждане до излета! — извика Светулко и закри събранието.

— Довиждане! — разотиваха се светулковците и светулките.

Къпинови си влязоха в къщи. Майката свари чай и прибави към него курабии с мед. Светлинек само се облизваше.

Светлинка излезе в градината да погледа как баща й зазимяваше розите. Разглеждаше купчинките пресни клончета от иглолистни дървета и пръст, които прикриваха храстите.

Изведнъж усети на очите си длани и чу глас:

— Познай кой е!

— Знам твоя глас, Светланек — засмя се тя и сне дланите от очите си.

Видя обаче бръмбара полски ковач. Превиваше се от смях.

— Махни се от главата ми, мръсник такъв — помрачня тя.

— Ще се махна и ще ти оставя този истинския — смееше се полският ковач и тичаше към къщи.

Пред Светлинка стоеше Светланек и й стържеше морковче:

— И аз ли да си отида?

— Ти не! По-добре погледай как хубаво зазими татко розите!

Светланек гледаше, но с ъгълчето на окото си наблюдаваше Светлинка.

Към градината идеше щурчето. Държеше цигулката под мишница, а на врата си беше превързал нов чорап.

— Отде взехте чорапа? — попита го Светлинка.

— От никъде.

— Сигурно не сте го уплел сам…

— Не съм го уплел, но не съм го и взел…

— Как да разбирам това?

— Уплете ми го паякът. Боде, боде, с остър трън, докато стана готов.

— Трябва и вас да ви бодна с трън, за да не си правите майтап с мене!

— Ах, как би ме заболяло! — извика щурчето и изтича към вратата.

От нея излизаше полският ковач. Носеше паница грах и чиния леща.

— Защо не си ги пресипахте, ковачо, в торбичката? Щяхте да можете да летите и по-бързо да стигнете в къщи — обърна му внимание Светлинка.

— Умно хрумване! Личи си, Светлинко, че ядеш остроумна каша — поблагодари полският ковач и се върна вътре.

След малко, понесъл на рамо торбичката, разпери криле и полетя към къщи.

После излезе щурчето. Беше наведено, защото пълният чорап го теглеше към земята.

Дойде Брезова за зеленчук.

— В какво ще го вземете? — попита я Светлинка.

— Услужете ми, Къпинова, с количката, че нашата е счупена.

Услужиха й с количката и я напълниха със зеленчуци. Брезова едва я повдигна.

— Радостна е, че й помогнахме, нали, мами? — каза Светлинек.

— Трябва да си помагаме и да се обичаме, Светлинек!

Изведнъж задуха студен вятър.

Светлинек се затресе от студ и изтича в стаята.

— Ела, Светлинке, в къщи да не настинеш — подкани я майката. — А ти, Светланек, иди си, че ще те прониже вятърът!

И понеже нямаха никаква работа, легнаха си и си говориха дълго.

Под прозореца се чуха цигулки и песни.

Светлинка отвори прозореца.

Под него стоеше Светланек и пееше:

— Лека нощ, Светлинке, лека нощ…

Пригласяше му на цигулка щурчето.

— Светланек пее хубаво — похвали песента майката.

На Светлинка сърцето й подскочи.

— Лека нощ, Светланек — каза тя, когато Светланек свърши песента, и му се усмихна.

Светланек скочи към прозореца, но Светлинка го затвори под носа му. Но и когато дърпаше завесата, пак го погледна. Така й харесваше.

Легна си, но не можа да заспи. В главата й звучаха цигулки и песни.