Ян Маршичек
Светулки (12)

12.

Беше първи май. Въздухът беше наситен с ухания на цветя.

На горската полянка под калината пееше Светланек. Неговата песен долетя чак до къпините. В градинката под една къпина стоеше Светлинка и слушаше. Майка й я наблюдаваше и си спомняше за своята младост.

— И аз ли съм била толкова хубава? — се питаше тя.

Бащата я забеляза:

— Какво има, а, какво има? Надявам се, че няма да се разплачеш сега, когато всички се радват и очакват тържеството?

Светлинек го чу и измънка:

— Кога най-после ще почне тържеството на летенето?

— Скоро, скоро, само да оправим спортната площадка. Утре започваме работа.

За работата бръмбарът полски ковач от скалата им изкова мотики, а бръмбарът дърводелец от върбата им сложи топоришки. Разкопаваха с тях една част от горската поляна, товареха пръстта на колички и дигаха насип около спортната площадка.

Дърводелецът от върбата покани другарите си и скова маси и пейки. За зрителите направиха столове. За пилони рендосаха лескови пръти. Паяците изтъкаха пъстри знамена и изплетоха въжета, бръмбарите гробари изкопаха около спортната площадка дупки и дърводелците пуснаха в тях пилоните.

Преди тържеството светулковците полетяха към върховете на пилоните и прикрепиха на тях знамената. До един пилон имаше масичка. Казваха й трибуна.

Затрептяха знамената. Под тях се събираха на ята светулковците и посрещаха светулките. Долитаха или идваха пеш и поканените бръмбари, полски ковачи, дърводелци, гробари, испански мухи, виолетови бегачи, седемточкови калинки и много други. Насипът дори не стигна за всички. Затова някои бръмбари изпълзяха или литнаха по храстчетата и дърветата.

Светлинек стоеше до музикантите и гледаше техните инструменти. Щурчето капелмайстор му казваше кой инструмент как се казва: цигулка, бас, кларнет, флигорна, тромбон. После почука с палка по пулта пред себе си и музикантите дигнаха инструментите. Капелмайсторът махна с палката и музикантите започнаха.

Светлинек наблюдаваше един по един музикантите и слушаше.

Когато музиката свърши, се чу звънец. Шумът притихна. От трибуната заговори бащата:

— Уважаеми гости, скъпи светулки, мили светулковци, чаровни деца! Радвам се, че преживяхме живи и здрави зимата и се надявам, че ще живеем цяло лято в щастие, в приятелство, в мир и любов. Приготвили сме тържество, за да можем да се порадваме и повеселим. Приветствам ви с добре дошли и пожелавам успех и сполука на нашето мило тържество!

— Успех и сполука! Успех и сполука! — викаше събранието.

Светлинка притича до Светланек и му пошепна нещо. После извика:

— Светулки, стройте се!

— Светулковци, след мене! — заповяда Светланек.

След малко светулковците маршируваха след Светланек. Светлинек вървеше последен. Музикантите свиреха марш. Светулките се наредиха в кръг, светулковците ги обградиха също в кръг. Светланек стоеше зад Светлинка.

Светулковците пееха:

— Пасла мома овчици…

Светулките сядаха, ставаха, завъртаха се, преплитаха се, танцуваха, светулковците потупваха с нозе, заобикаляха светулките и накрая заедно с тях в колона по двама се отдалечаваха.

Играта се харесваше на зрителите.

— Това, това по наше време го нямаше! — викаше дядо Подбук Подбуков.

— Всички светулковци, които ще летят за първи път тази година, да дойдат при мене! — извика Светулко. — Ще проведем състезание по бързина! Победител ще бъде този, който облети четири пъти игрището за най-кратко време!

Светулковците се състезаваха, Светулко измерваше времето.

Пръв се класира Светлинек. Спечели цял напръстник мед. Музикантите изсвириха тържествена фанфарна музика в негова чест. Бащата и майката му се усмихваха, Светлинка му изказа своите благопожелания.

После се състезаваха по бягане светулките. Състезанието спечели Светлинка. Обиколи за най-кратко време игрището. Получи бутилка малинов сок.

После — състезание по теглене на въже. Светулко раздели свободните светулки и определи водачи на групите. Това бяха Светланек и Яворанек. Подаде им въже от горски хмел. Хванаха се за него, опряха се с нозе о земята и се мъчеха да притеглят съперника си през поставено помежду им дърво.

Светланек изкрещя:

— Внимание, хаей руп! — и дръпна въжето с всичка сила.

Яворанек залитна, но се опря с крак о дървото и също извика:

— Дръжте се, приятели!

Неговата група издържа.

— Браво! — крещяха зрителите.

Светланек забеляза, че Светлинка ръкопляска, и пусна въжето. Неговата група не издържа и загуби състезанието.

— Защо пусна въжето? — скара се Светлинка на Светланек.

— Защото ръкопляскаше на Яворанек.

— Колко си наивен, Светланко — усмихна се тя и хукна към светулките.

Светулките се готвеха да играят на скачане на въже. Въжето опъваха Светулко и Подбуков. Светулко викаше на светулките, на които беше им дошъл редът:

— Хайде, хоп!

Светулките се засилваха, на някои не им се удаваше. После прескачаха въжето. Най-много пъти го прескочи Илемка, затова победи и получи купичка мармелад. Музикантите засвириха в нейна чест, Яворанек я поздрави. Неговото приветствено слово я зарадва повече от мармелада.

— Какво става? — питаха се зрителите, като виждаха, че Къпинов и Подбуков очертават в средата на игрището квадрат и го покриват с пъстър килим, изплетен от треви и цветя.

— Следват гръцко-римски състезания! — обяви Светулко Къпинов.

Състезанията започнаха. Двойките се прескачаха, някои се търкулнаха вън от арената. Накрая излязоха Светланек и Яворанек. Светланек хвана Яворанек около кръста, но чевръстият Яворанек му се изплъзна. Не нападаше, само се бранеше. Когато разбра, че от постоянните атаки Светланек се измори, премина от отбрана към нападение. Успя да залепи Светланек на тепиха.

— Едно… две… — броеше Светулко.

— Светланек! — извика Светлинка.

— … три…

Светланек се обърна по корем. Яворанек се опитваше да го обърне пак по гръб, но Светланек сви нозе, клекна, опъна гръб и склони глава. Яворанек прелетя през него и падна по гръб, просто тупна. Светланек светкавично бързо го притисна с плещи към земята.

Светулко отброи секундите и хвана Светланек за ръка: дигна я над главата му в знак, че е победил. Музикантите изсвириха в негова чест тържествена фанфарна музика. Светлинек имитираше капелмайстор.

Когато музиката свърши, зрителите изръкопляскаха:

— Браво!

Светлинек ръкопляскаше също, а капелмайсторът му се поклони.

После Светлинка свика светулките. Подреди ги в кръг, извади една, после втора и постави двойката с лице към себе си. Хванаха се за дясната си ръка, а лявата сложиха на кръста. Танцуваха и пяха.

Дойде редът на състезанието с тротонетки, за което се готвеше Светлинек. Стоеше в строя и държеше тротонетката. Баща му измери пътя и от двете страни нареди светулки, за да им светят, понеже имат по-силна светлина от светулковците.

— Внимание, хайде хоп! — извика баща му.

Светулковците хукнаха.

— Хип, Светлинек, хип, хип! — крещеше Светлинка, но не беше нужно. Светлинек беше все напред, все на първо място.

Втори беше Смърчинек, трети Боровинек. Светлинек спечели орехова торта и си я раздели с другарите. После изтича към музикантите. Те тъкмо се готвеха да засвирят нещо ново.

Светулко измерваше разстоянието за хвърляне на копие. Копията направи бръмбарът полски дърводелец от сухи стъбла на изтравничета. В това време Светлинка подреди светулките за скок на дължина и на височина.

След тези състезания имаше състезания на колело, а после упражнения на греда. Гредата донесоха на рамо Светланек и Яворанек. Беше много добре изгладена. Светулка и Илемка донесоха стойка и сложиха върху нея гредата.

— Светулки, започваме!

Светулките минаваха по гредата. Голям смях падаше, когато някоя от тях започваше да се олюлява. Но не падна нито една. Дойде ред и на светулковците. Най-сигурно мина по гредата Яворанек. Светлинек стигна до средата, обърна се към майка си и започна да се клатушка. Но запази равновесие и стигна до края.

— Кой може да мине по гредата с колело? — предложи Светулко.

— Аз! — обади се Еланек и скочи на гредата. Светулко му подаде колелото, Еланек се засили и изведнъж се озова долу. Зрителите се изсмяха.

После изпробва своята сръчност Брезанек, но също падна. Дори Елшинек не можа да мине.

— Да не мога да мина по тази греда? — изперчи се Яворанек, скочи на гредата и хвана подаденото колело. Опита се да запази равновесие, после внимателно направи крачка — и — туп! — падна с колелото и така си остана върху него.

Светланек хвана колелото и тръгна заедно с Яворанек по арената, като викаше:

— Слава на победителя!

Зрителите се смееха.

— Ако тренирате упражненията, светулковци — каза Светулко, — мисля, че следващата година ще минете по гредата всички. После вдигна дясната си ръка: — Стройте се в три редици!

Младежта се строи. Светланек хвана знамето и застана пред светулковците. Светлана застана със знамето начело на светулките. Музикантите засвириха марш. Младежта маршируваше и пееше.

Упражненията завършиха, започна свободна забава.

Музикантите засвириха танц галоп. Светулките и светулковците се извиха в кръг. Светланек покани за танц Светлинка, Яворанек — Илемка. Танцът привлече и гостите. Щурчето капелмайстор весело пееше — свърши едно и веднага започна друго, танцьорите дори не си и отпочинаха.

Когато музиката свърши, всички ръкопляскаха.

— Великолепно, великолепно! — викаха светулките.

— Да се повтори, да се повтори! — викаха всички.

И музикантите повтаряха. То беше въртене, блясък, ликуване, смях. Кукуригането на петлите заглъхна в тях.

Забавата трая чак до изгрев слънце. Музикантите бяха уморени. Капелмайсторът пресипна от пеене.

Когато всички най-после си тръгнаха към къщи слънцето беше се издигнало и се смееше над горската поляна.