Ян Маршичек
Светулки (3)

3.

На другата вечер Светулко стана по-рано и още по светло полетя към бръмбарчето-дърводелче, което живееше на върбата при реката.

Светулка гледаше подир него и се радваше, че ще има количка. След това се върна в стаята и започна да разтребва. Прекъсна я чукане на вратата.

— Влез! — обади се тя.

— Добър вечер! — появи се на вратата дърводелчето.

— Добро утро и добре дошъл…

— Аз съм дърводелчето от върбата край реката, дойдох да питам каква да бъде тази количка — голяма ли, малка ли, мека или твърда?

— Ами на мен ми стига и средно голяма, но да е твърда.

— А от какво дърво ще я искате — от дъб ли, от ясен ли, от бреза или от габър?

— От дъб я искам — пожела Светулка и попита: — Ами кой ще я обкове?

— Ще я обкове ковачът. Имам един познат в ковачницата на скалата. Ще му кажа да ви я докара, когато бъде готова.

— Много се радвам. А колко ще струва?

— Хич не се притеснявайте, ще се разберем с Къпинов — отговори дърводелчето и понечи да си тръгне.

— Е, седнете, седнете да не отлети с вас и сънят ни, разкажете какво става по света?

— Нищо не знам.

— Понеже живеете до селото и летите през деня, все нещо ще видите и много може да научите.

— Най-често виждам под върбата една красива девойка. Очите й като незабравки, които къса по брега на реката. Плете си венци от тях и си пее… Но аз трябва да тръгвам вече.

И бръмбарът-дърводелец отлетя.

Светулка излезе в градината да работи по лехите. Но едва се наведе и я заболя кръстът, нещо я прободе в гърба и главата й забуча. Когато се изправи, всичко наоколо се завъртя пред очите й. Върна се в стаята, сложи си компрес на главата и си легна. Искаше да заспи, за да не чувствува болка. Но болката не й позволи да заспи.

Когато Светулко се върна от светенето, се изплаши страшно много.

— Боли ме само главата, Светулко — утешаваше го тя, — не се страхувай за мене, ще ми мине.

Опита се да стане и да му приготви закуска, но той не разреши:

— Сам ще си направя закуска — каза Светулко и се залови с готвенето.

Приготви супа от грис, сипа я в чинията и я опита:

— Хм — каза си той, — липсва й нещо! Да ме клъвне кълвач, ако не съм забравил да я посоля!

Светулко посоли супата и даде на Светулка да я опита.

— Пресолил си я малко — упрекна го тя и хапна няколко лъжички.

Светулко изяде две чинии супа. Изми съдовете, смени превръзката на Светулка и седна до нея на края на леглото. Милва я по главата, докато я приспа.

Очите му се затваряха и главата му клюмваше. Можеше да падне на пода. Затова си легна върху леглото и заспа.

Като се събуди, видя Светулка до един камък. Скочи от леглото и хоп! — почна да се премята презглава из тревата. Търкаляше бурета, та роса хвърчеше.

Светулка се смееше.

Светулко скочи, преметна се във въздуха и застана пред нея:

— Нали не съм непохватник?

— Не си, Светулко, не си. Затова изтичай за вода за закуска!

Светулко донесе вода и Светулка свари чай от живовляк. На Светулко му се услади. И курабиите му се усладиха.

Докато си похапваше, чу глас отвън:

— Хайде, Къпинов, да летим!

Позна гласа на Подбуков.

— Не тъгувай! — сбогува се Светулко с нея. — Ако ти стане тъжно, попей си!

— Довиждане, Светулко!

Светулко полетя с другите светулковци да свети на хората. Светулка погледа, погледа след тях, после се върна в стаята и за да не й е мъчно, ми, разтребва и все си пееше:

Имах си гълъб в кафез затворен,

а той политна в поле широко…

После отиде в градината. Плеви лехите. Беше тихо. Само комари плискаха над къпинака. Изведнъж между тях затрептя нещо черно. Изплаши се да не е кукумявка, но се оказа прилеп. Загаси светлинката си и се сгуши под едно листо. Прилепът налапа няколко комара и отлетя.

Продължи да работи и все си мислеше за Светулко.

Щом пропяха първи петли, тя се върна в стаята и започна да приготвя вечеря.

— Нашият комин пуши! — чу радостния глас на Светулко.

Светулко вече влизаше в стаята:

— Моя мила Светулке, как се радвам, че не страдаш! — помилва я той.

Светулка го хвана за ръка и го поведе към масата:

— Седни, Светулко, и си хапни! Като се навечеряш, ще ти кажа нещо много хубаво.

— Кажи ми го веднага, Светулке! — помоли я той.

— Няма да ти кажа, докато не се нахраниш…

Седна и започна да яде. Като се навечеря, отново помоли:

— Кажи ми сега, Светулке!

Светулка се наведе към него и му пошепна на ухото:

— Ако ни се роди малък светулко, ще го кръстим Светлинек, ако ни се роди малка Светулка, ще я кръстим Светлинка…

— Светлинек и Светлинка! Това са чудни имена! Само този Светлинек и тази Светлинка да бяха се родили вече! — пляскаше с ръце Светулко и танцуваше из стаята.

Светулка също се радваше. Но изведнъж нещо я прободе в главата и й притъмня пред очите. Притисна главата си с длани.

Светулко се изплаши. Намокри парцалче в студена вода и превърза главата на Светулка.

— Ела да си легнеш! — предложи й той. — По-бързо ще ти мине.

Светулка си легна и болката наистина след малко започна да намалява. Смени й още веднъж превръзката и болката съвсем намаля.

— Иди да си легнеш и ти, Светулко! И без това си уморен…

Когато си лягаше, над къпинака запя кос. Неговият глас му звучеше като приспивна песен.