Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Světlušky, 1974 (Пълни авторски права)
- Превод от чешки
- Вътьо Раковски, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ян Маршичек. Светулки
Превод: Вътьо Раковски
Редактор: Анна Сталева
Художник: Мария Чакърова
Художествен зедактор: Иван Стоилов
Технически редактор: Маргарита Воденичарова
Коректор: Екатерина Тодорова
Издателство: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Държавна печатница „Димитър Найденов“ — Велико Търново
История
- — Добавяне
7.
Светлинка беше хубава и умна светулка. Познаваше всички зеленчуци и всички цветя, умееше да върши всички необходими работи. Беше весела и много обичаше да се смее. Обичаше да пее:
Имам чудна градинка
с чудно весели рози,
ала никой не може
да ги види, не може,
имам чудна градинка…
И все пак имаше някой, който можеше да идва и да ги вижда. Това беше Светланек Калинов. Светлинка му позволи да идва понякога да ги помирисва.
Когато една сутрин тя му показваше розата, която най-много ухае, испанската муха я повика от прозореца:
— Ела веднага, Светлинке, ела да поздравиш с добре дошло своето братче!
Светлинка се втурна в стаята и видя там едно пълничко светулче. Лежеше във ваничката и така пляскаше с ръчички и мяташе крачета, че водата се пръскаше на всички страни.
— Добре ми дошло, братченце! — наведе се тя над ваничката.
Пълнобузко плесна с ръка и я изпръска.
Баща й си умираше от смях:
— Испанска мухо, извадете от водата този водолюб, че ще направи потоп!
Испанската муха извади от водата новороденото, подсуши го и го сложи в ръцете на бащата. Бащата го целуна по-челото и започна да му пее приспивната песен, с която приспиваше някога Светлинка. После го сложи на леглото до майката.
— Цяла мамичка! — си помисли той и се обърна към Светлинка:
— Изтичай до дръвника да ми донесеш съчки, ще запаля печката и ще приготвя вечеря!
Но Светлинка я нямаше в стаята.
— Тя излезе — му каза испанската муха и сама изтича за съчки, за да запали печката.
— Къде може да е отишла Светлинка — изплаши се бащата, — нали ще полетят вече птици? Може да я пипне някоя…
Излезе пред къщи и извика:
— Светлинке!… Светлинке!…
Отговори му само ехото:
— … линке…, … линкеее…
— Светлинка тичаше към калината! — обади се някакъв глас.
Светулко забеляза един щурец, който се припичаше на утринното слънце. Отправи се към калината и на пътя към нея срещна Светлинка с Калинова.
— Да ви е честито, Къпинов, да ви е честит син Светлинек — рече Калинова.
— Кой ви каза, че ще се казва Светлинек? — учуди се Светулко.
— Светлинка! Още като тичаше към нас, викаше: Роди ни се пълнобузко и ще се казва Светлинек! Нося на Светулка курабии, малко мед и малко вино. Щурчето чу това, подскочи и зацвърча:
Иху, иху, ихаха,
тръгвам да се облека! —
и хукна с всички сили към своето жилище.
Изсмяха му се и забързаха по пътечката през тревата и между храстите към къпините.
Когато влязоха в стаята, Светлинек спеше до майка си. Испанската муха готвеше вечеря.
Калинова честити на Светулка, подари й курабиите, меда и виното и се сбогува:
— Бъдете здрава и нека Светлинек да ви носи много радости. И елате, Къпинов, да ме изпратите през храстите да не ме зърнат птиците!
Светулко тръгна и я придружи чак до калината.
— А сега? — си каза той. — Трябва ли да пълзя през гъсталаците? Я по-добре да полетя направо и за минутка да си стигна в къщи! Ако някоя птица се опита да ме грабне, ще се спусна ниско в тревата и ще запълзя…
И полетя.
Фррр, фррр! — приближи се до къпините той.
Хууу, хууу! — втурна се след него шарена птица с разтворена човка. Клап! — тракна клюна си тя досами къпините и а-а да глътне Светулко. Той едва успя да избяга. Птицата блъсна клюна си о стъблото така силно, че къпината се залюля.
Светулко хукна към къщи.
Птицата летеше около къпините, пъхаше си клюна ту тук, ту там и дебнеше с опулени очи.
Светулко се сви между клона под короната на едно дърво. Сърцето му биеше неспокойно. Какво да прави сега?
Видя отворения прозорец във втората стая. Изпъна крила, колкото му стигаха силите, и фррр! — право в прозореца.
Бух, плюс, пляс! — така се блъсна птицата в прозореца, че домът се затресе.
— Какво става? — втурна се в стаята испанската муха.
Светулко сложи пръст на устата си. Но това не помогна.
— Какво издрънча така? — викна от другата стая Светулка.
А Светлинек се разрева.
Скоро испанската муха се върна, след нея се върна и Светулко. Там Светлинка люлееше Светлинек в ръцете си и му пееше:
Нани, нани, радост наша,
ще ти сготвя чудна каша,
сладка ще е тя като сладкиш,
щом я хапнеш, ще заспиш…
Светулко още трепереше от страх, но радостно се усмихна. Беше щастлив баща. Но като взе лъжицата да вечеря, ръката му още се тресеше.
Светлинек заспа. Светлинка го сложи до майка си и изтича в другата стая. Но веднага се върна:
— Прозорецът е счупен! Кой ще сложи стъклото и кой ще оправи дръжката?
— Стъкла поставя бръмбарът житоядец. Има такова трионче, с което се реже стъкло — учеше ги испанската муха. — А дръжки оправя бръмбарът дръжкорог. Ще ви ги пратя и двамата.
Някой почука на вратата.
— Влез! — извика Светлинка.
Влезе Подбукова:
— Щурецът разнася новината, че ви се е родил Светлинек. Идвам да го видя. Ах, какъв е пълнобузко, ще стане чуден светулко. Нося ви, Къпинова, нещо, заповядайте! — развърза вързопчето си тя.
Носеше козунак!
Постави до него бутилка хвойново вино и на тръгване пожела на всички:
— Да сте живи и здрави! Желая ви всичко хубаво!
След малко дойде Поддъбова, след нея Смърчова, Боровинкова, Лиственицова, Елхова, Габърова и Ясенова. Всички носеха подаръци.
— Що подаръци! — радваше се испанската муха. — Ясно е, че съседите ви обичат.
— Хапни си, мами, това е сметаново роло — рече Светлинка.
— Изяж го ти вместо мене, Светлинке!
Но Светлинка не го изяде; ролото трябваше да изяде майката.
Вън засвириха цигулки и се чу песен:
Нани ми, ангелче, нани на̀
мама люлее си нежно сина…
Светлинка изтича към прозореца и забеляза щурчето. На врата му се люлееше един чорап. Поканиха го в стаята.
Толкова се чуди! Чак се облизваше над подаръците! Като го нагостиха, Щурчо дигна чаша хвойново вино:
— Наздраве за хубавия Светлинек, за да слуша своя татѝнек! — Отпи и отново извика: — Да пием и за майката щастлива, нека да е здрава, нека да е жива! — и обърна чашата нагоре с дъното.
— Налей му, Светлинке, щом умее да дига такива хубави наздравици! — каза бащата и Светлинка наля отново на щурчето.
Щурчо дигна чашата и изпи до дъно виното. На тръгване запя:
Живи, здрави тук бъдете
и виното си пазете
да не би кълвач да го разлее!
А Светлинек — дълго да живее!
Разлюля чорапа и Светлинка му хвърли в него няколко курабии.
— Децата ще се зарадват — поблагодари щурчето и си отиде.
Отиде си и испанската муха. Във вързопчето си носеше подаръци.
Светлинек заскимтя. Светлинка го взе в ръце, люлееше го и му пееше:
Спри, Светлинек, спри
и очички затвори…