Джуд Уотсън
В дълбините (19)

Глава 19

— Робърт Кахил Хендерсън е бил блестящ химик — каза Ейми, докато четеше бързо. — Бил е сгоден за братовчедка на кралица Виктория. Бил е поддръжник на Дарвиновата теория. Точно заради това търсачката показа толкова много резултати. Интересно…

— Да. Събуди ме, когато свърши — подметна Дан. Беше се излегнал на едното от двете еднакви легла в свободната стая у Кен. Погледна гардероба. — Сигурни ли сме, че са хванали змията?

— Да. Та един прекрасен ден той най-неочаквано развалил годежа — което по онова време е било голяма сензация — и е поел към топлите морета. Заявил, че отива да проучи Дарвиновата теория. Но той не е бил естествоизпитател, бил е химик — добави замислена Ейми. — Странно.

— Все тая — прозина се брат й. — Кога ще започне интересната част?

— Обикалял е островите в Индонезия, докато накрая се е установил на един, за да прави опити. Смята се, че е загинал при изригването на Кракатау през 1883 година.

— Кракава ли?

— Кракатау — поправи го Ейми. — Огромно изригване на вулкана. Всъщност няколко изригвания. Планината направо се е срутила, после се е вдигнало огромно цунами, погубило трийсет и шест хиляди души. Последното изригване се е чуло чак в Австралия. Заради прашния облак, който се е вдигнал при изригването, дори в Съединените щати са наблюдавали невероятни залези.

— Сега вече започна готината част.

— Точно така! Преобърнатата фунийка сладолед — извика развълнувана Ейми. — Това е било вулкан! Той е нарисувал Кракатау. Но защо толкова внезапно е изоставил годеницата си и е заминал за Индонезия? Все трябва да има някаква причина.

— Разбира се — съгласи се брат й. — Не е бил вчерашен. Или се жениш, или си се излежаваш по плажовете. И никаква надпревара. Дори с вулкана е бил напред.

— Значи когато Кракатау е изригнал, той е бил някъде наблизо. Спасил се е на косъм — заключи Ейми. — Добрал се е някак до Сидни. И оттогава го търсят и от рода Кахил, и Мадригалите.

— Защо?

Намерите ли нещо, то принадлежи на всички. Задържите ли го, се превръщате в крадци. Елементарно.

Това беше най-странното. Лицето на Дан беше пред Ейми, но за миг тя се пренесе далеч оттук.

Стоеше по нощница и слушаше възрастните.

— Земята вика Ейми — каза брат й.

Тя не заспа, докато хората не излязоха от къщата. Чу как входната врата се затваря. Надзърна, за да се увери, че наистина са си тръгнали. Но те стояха плътно един до друг под прозореца й. Ейми го открехна леко, за да ги погледне още веднъж. Видя само главите им отгоре.

— Ама че наглеци — каза красивата жена. — Вече знаем отговора. Открили са човека в Австралия. Трябва да се погрижим още тази нощ.

Тя беше виновна.

Тя беше виновна.

— Ейми! Говориш си сама. — Дан се взря в нея. — Сериозно те питам, добре ли си?

Тя погледна брат си. Бледото му лице, загрижеността му за нея, макар че той се опитваше да не се притеснява. От астматичния пристъп беше останал без сили, а се преструваше, че му няма нищо. От тъмните кръгове под очите му Ейми разбра колко е изтощен.

— Добре съм — каза тя.

— И сега накъде? — попита я Дан. — Обратно към Сидни ли?

Ейми се прокашля. Гласът й прозвуча дрезгаво.

— Дарвин. Трябва да вървим по техните стъпки.

* * *

На другата сутрин в самолета Ейми се облегна на седалката и отвори биографията на Амелия Ърхарт, която беше взела за малко от Шеп. Не знаеше какво търси и започна да прелиства книгата, като четеше ту на едно, ту на друго място, а Нели си беше сложила слушалките и не забелязваше нищо, докато Дан напредваше бързо с пакетчето чипс с вкус на пилешко. През нощта се беше наспал много добре и отново си беше върнал обичайния стръвнишки вид.

— Слушай, Дан — извика тя. — През 1935 година, когато е била на Хаваите, Амелия се е консултирала с един изтъкнат вулканолог.

— Много интересно — подхвърли Дан и разкъса опаковката на един „Вайълит Кръмбъл“.

— Толкова ли не разбираш? Дори тогава тя може би е събирала сведения за Кракатау — каза сестра му.

Дан затвори очи и се престори, че хърка силно. Ейми въздъхна и погледна страниците, които беше свалила от интернет и беше разпечатала на принтера на Кен. Зачете разказите за първото избухване на вулкана. От време на време съобщаваше по някой интересен факт на Дан, въпреки че той беше събрал всички опаковки, беше ги намачкал на топка и уж играеше баскетбол с тях. Ейми прочете нещо, което я накара да изправи гръб. Прочете го още веднъж бавно.

— Дан!

— Ура! Още три точки.

Ейми го замери с една възглавница.

— Дан! Слушай сега. В деня, когато вулканът е изригнал, към Батавия — така по онова време се е казвала Джакарта — е поел кораб, който е изпаднал в беда. Навлязъл е в огромния облак пепел, а после по палубата се е посипала градушка от камъни и застинала лава. Затова капитанът е спрял в едно пристанище на доста километри оттам. Така и не е стигнал, закъдето е тръгнал, наложило се е да се върне. Но чуй сега — пренасял е волфрам.

Дан изправи гръб.

— Волфрам ли? Другото име на тунгстена, един от ключовете към загадката.

— Не само това — капитанът споменава, че на палубата е имало и много смирна. Върху нея са се посипали камъните и застиналата лава, затова капитанът е наредил да я свалят долу в трюма. Каква е вероятността един кораб да прекарва едновременно и тунгстен, и смирна?

— Карали са ключове. Вероятно на Хендерсън, нали?

— Точно така! Той е събирал ключове към загадката! — извика Ейми. — Ами да! Бил е учен, разработвал е някаква формула. Може би точно заради това е толкова важно той да бъде открит — търсят го всички кланове. Направил си е нещо като лаборатория… — Ейми удари с все сила седалката. — На Кракатау. Ами да! Той явно е наредил да му доставят някои неща. А после, когато Кракатау е изригнал… лабораторията е била разрушена. Той е бил застигнат от цунамито… но се е спасил.

— Единственото, което е останало… е било в главата му — продължи Дан. — И той се е побъркал.

Ейми кимна при спомена за налудничавите надписи, оставени сякаш от обсебен в рудника.

— Обзалагам се, прави сме в предположението, че е бил от клана Екатерина. Нападнал е Марк Твен, значи не може да е от клана Джанъс. Както личи, Изабел не знае много за него, тоест той не е и от клана Лусиан. Със сигурност не прилича на човек от клана Томас.

Дан се намръщи.

— Знаем, че в началото на XIX век Константин от Русия, който е от клана Лусиан, е намерил повечето ключове. Както личи, по онова време и двата клана са се доближили доста.

Ейми почука с пръст по листовете.

— Знаеш ли какво още има тук? Остров Ява влиза във вулканичен район в Тихия океан, наричан Огнения кръг. РКХ не е имал предвид опала. Имал е предвид Ява. Точно там трябва да отидем сега!

* * *

Нели пое управлението на самолета, а Шеп влезе отзад, за да се изтегне на една от седалките. Той примига, когато Ейми и Дан споменаха Джакарта.

— Казах, че ще направя всичко за вас, и ще си удържа на думата, но самолетът ми няма такъв обхват — каза той. — Според мен дотам има над две хиляди и петстотин километра. По-добре се качете на самолет от някоя пътническа авиолиния. От Дарвин летят колкото щете. Имам сателитен телефон, мога да го уредя направо оттук. — Шеп се поколеба. — Разчитам Нели да се грижи за вас. Но има ли вероятност на Ява да ви застрашава нещо? Струва ми се, че опасностите ви преследват, освен ако това не е невероятно лош късмет. Можете да останете известно време при мен. Не че ставам за баща… аз не съм нищо друго, освен запален сърфист. Не можете ли да не се занимавате с… каквото не искате да ми кажете, че се занимавате?

Ейми примига, за да спре внезапно избилите сълзи.

— За нас ще бъде чест да постоим при един запален сърфист като теб. — Тя преглътна. — Но се налага да го направим.

Известно време Шеп я гледа в очите. После кимна.

— Никога не съм се опитвал да разубедя и Арти.

Докато той им запазваше места за самолета, Ейми погледна надолу. Прелитаха над червена пръст и високи зъбери, а също над тъмносиня река, която криволичеше из каньон. Беше невероятно красиво.

— Ждрелото Катрин — обясни Шеп, след като затвори телефона. — Тук, в Северна Австралия, има много живописни места.

— Жалко, че… — подхвана момичето.

Но не си довърши мисълта. Ще бъде прекрасно да ги разгледам следващия път, когато тръгна на околосветско пътешествие.

— Взех ви билети за самолет, който излита около час, след като пристигнем — съобщи Шеп. — Нямаме никакво време, но познавам летището. Ще успеем. — Той погледна Ейми и Дан. — Когато отидем там, ще бъде голяма лудница, затова си мисля как сега му е времето да ви кажа, че ако някога ви трябва нещо от мен, го имате. Няма да ви подведа отново.

— Благодаря — отвърна Ейми. — Ти не си ни подвеждал.

— Помогна ни в моменти, когато друг на твое място щеше да се разпищи и да избяга — допълни Дан. — Братовчеди, докато сме живи.

— И още нещо — продължи Шеп. — Дотук ме гониха на любимия ми плаж, за малко да ме блъснат на писта и да ме убият в рудник, наложи се да забавлявам цели два часа в пивницата най-скучния човек в Кубър Пиди. Да не говорим пък, че вече ви обичам и тримата. И така, изплюйте камъчето. Истината. Мисля, че заслужавам да я знам. Какво всъщност става? И пропуснете извънземните.

Ейми и Дан се спогледаха.

— Добре де — въздъхна тежко момичето. — Баба ни Грейс е оставила завещание, според което можем да избираме между един милион долара и издирването на трийсет и девет ключа, които, бъдат ли събрани заедно, ще ни превърнат в най-могъщите хора на земята. И ние предпочетохме да тръгнем да търсим ключовете. Заедно с най-различни ужасни роднини от рода Кахил, които до един са се опитали да ни убият.

Шеп въздъхна.

— Ако не искаш да ми кажеш, твоя воля.

* * *

Не беше минал и час, когато пред тях изникна град Дарвин, разпрострял се покрай красиво пристанище. Зад него беше необятното синьо море. Приземиха се и изтичаха през летището на гишето на „Куонтас Еърлайнс“.

— Изключено — чуха те да казва някой. — Не може да няма места за първа класа.

Жената на гишето се наведе напред и зашушука. Ейми, Дан и Нели се отдръпнаха зад една колона. Заинтригуван, Шеп ги последва.

— Какво става, банда? Пак ли глутница кръвожадни извънземни?

— Правилно си разбрал — потвърди Дан.

— Не можем да се качим на този самолет — прошепна Ейми.

Шеп надзърна иззад колоната, за да разгледа Изабел, Натали и Иън.

— Не ми се виждат чак толкова страшни.

— Току-що се опитаха да те убият с най-отровната змия на планетата — поясни момчето.

— На всяка цена трябва да се доберем до Ява — настоя Ейми.

Шеп поклати глава.

— Прекалено опасно е. Не мога да ви пусна.

Ейми го изгледа спокойно. В очите й нямаше молба, имаше само решителност.

— Каза, че ще ни помагаш, независимо от обстоятелствата.

Шеп кимна без желание.

— Тая работа не ми харесва, но добре. Време е за план Б. Елате да погледнем в пилотската зала.

* * *

Шеп ги отведе в онази част на летището, където пристигаха чартърните полети. Влезе в красивата зала, сякаш беше негова, и я огледа.

— Имаме късмет — прошепна той на Ейми, Дан и Нели. — Видях един човек, който ми е задължен.

Те тръгнаха след Шеп, който се отправи нехайно към висок мъж в пилотска униформа, седнал с чаша кафе при прозореца.

— Грег! — извика той. — Да те срещна точно тук!

— Не съм те виждал от цяла вечност, Шеп. Кога ще станеш достопочтен човек и ще си намериш истинска работа?

— Предполагам, никога. — Той ги представи набързо. — Лошото, мой човек, е, че стана една каша. Трябва да се доберем някак до Джакарта. И по една случайност си спомних, че ми дължиш услуга.

— Не, мой човек. Ти ми дължиш услуга.

— Моля? Не помниш ли как миналата година те смених в Брисбейн?

— Върнах ти услугата миналия декември в Пърт.

Шеп се почеса по главата.

— Вярно. Е, сега имаш ли работа?

— Тъкмо се връщам от полет. Ще си взема няколко седмици почивка.

— Страхотно! Значи ще ти дължа още една услуга. — Шеп озари приятеля си с усмивка. — Дай ми за малко самолета си.

* * *

Не знаеха как Шеп го е направил, но той успя да уреди всичко. Понеже щяха да летят с чартърен полет, ги пуснаха бързо през проверката. Останаха да чакат в лъскавата зала, докато Шеп уговаряше подробностите на заминаването.

— И така — каза той, потривайки ръце. — Готово. Осми хангар. Изгарям от нетърпение да полетя с този самолет. Много луксозен е. Направо страхотен.

— Наистина хвърли доста усилия заради нас — каза Ейми. — Благодаря.

— Правя го за Арти и Хоуп — отвърна Шеп. — И за вас двамата. Роднини сме. Струва ми се, че след толкова години разбирам какво означава това. Дължа ви още по-голямо „благодаря“.

— Роднини сме, човече.

Дан протегна юмрук, Шеп направи същото и кокалчетата на пръстите им се допряха.

— Роднини сме — повтори Ейми.

Тя също докосна със свити пръсти юмрука на Шеп. Той се прокашля.

— И така. Да се качваме на самолета, докато не съм се отказал.

Когато излязоха от залата, за да отидат при самолета, ги блъсна влажен въздух. Дан се качи по стълбичката и надникна вътре. Беше луксозно, с плюшени седалки, зала за хранене и екрани на всяка седалка.

— Охо! — възкликна момчето. — Ще пътуваме като тузари. Най-после!

— Предстои ни близо осемчасов полет — обясни Шеп. — На борда би трябвало да има достатъчно храна, филми, игри, каквото искате. — Той се обърна към Нели. — Обзалагам се, че не си виждала досега такъв красавец.

— Всъщност съм летяла с такъв от Акрън до Рейкявик — отвърна тя.

— Леле, Госпожица Тайнствена — възкликна Шеп. — Що за гувернантка си?

— Просто обичам да летя — уточни Нели.

— Виждам, че братовчедите ми са в добри ръце — каза й Шеп. — Запази самообладание, когато пред теб се изправи тайпан, и можеш да прелетиш със самолет океана. Страхотно съчетание.

Ейми погледна към Дан. Колко ли още изненади щеше да им предложи Нели?

Точно тогава при тях дойдоха няколко униформени служители.

— Извинявайте, сър — каза любезно най-високият на Шеп. — Мога ли да видя паспорта ви?

Той протегна ръка.

— Вече минахме през проверката — възрази Шеп.

— Паспортът, ако обичате — отсече твърдо служителят.

Шеп провери в джобовете на късите си панталони.

— Мислех, че е тук. Почакайте малко.

— Бъдете така любезен да дойдете с нас, ако обичате.

— Ето ги! Дечицата ми! — екна глас в хангара.

Вътре влезе забързана жена в черна рокля, долепила длани. Трябваше да мине известно време, докато познаят Ирина. Беше с кърпа, вързана под брадичката, и очилца без рамки.

— Ето ги малките ми пирожки! — извика тя. — Добре ли сте? Той да не ви е направил нещо?

— Кой да ни е направил нещо? — попита Дан.

— Тази жена твърди, че ви е братовчедка — обясни служителят.

— Да… води ни се братовчедка — призна Ейми, — но…

Служителят се извърна към Шеп.

— В такъв случай сте задържан за отвличане.