Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 3,7 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- artdido (2015)
- Източник
- genek.info
Издание:
Георги Коновски. Бъдеще евентуално
Корица: Деян Костадинов
Предоставено от автора.
История
- — Добавяне
6.
Опитът излезе успешен…
И пак седяхме с Дъглас Крейг на Зелената тераса — вече две седмици по-късно…
Отпуснат, разсеян, аз се вглеждах в далечината и мислех върху получените днес вести от моя човек в Държавния департамент. Тия идиоти смятаха, че ще спечелят дори ядрена война…
Планираха европейски конфликт, в който щяха да се сражават до последния европеец. А после пак да се появят и започнат строежа на новия свят. По техен план…
Забравяйки едно — при война главната цел не са стрелците в първите редове, а щаба на врага. И противникът вече има оръжия, с които може да достигне тоя щаба — ако ще и зад океана да е…
Отделно, че не е важно кой колко ядрено оръжие има. Важното беше, че реално запасите от него стигаха, за да унищожат планетата…
Или поне по-голямата част от нея…
На което аз разчитах. Все пак, какво спасение щеше да е, ако планетата е унищожена, а нейде на 50 — 60 метра дълбочина стотина човека са оцелели?
Ще изкараме някоя и друга година и…
Какво натам?
Знам — твърде несигурно беше да се разчита на късмета и съдбата. Но не вярвах във всеобщото унищожение. Трябваше, някак си трябваше, пораженията от войната да се окажат неголеми…
Все пак, майката Природа беше оцелявала много пъти…
Я как са изчезнали динозаврите, но останалите им съвременници — акули, гущери, крокодили — са стигнали до наше време. Да не говоря за насекомите и влечугите, пък за безсмъртните медузи — хептен…
Така че — увеличих темповете на работа…
Затова и бях извикал Крейг:
— Биофермата е готова за действие, господарю — каза той и ми наля питие. Беше застанал до креслото ми, поприведен, готов да изпълни всяка моя заповед…
— Крейг, а какво стана с новите форматирания?
— Сър, има вече осем човека, готови да живеят и умрат за вас. Вложил съм в тях бойни умения, тактическо мислене, две бази на изпълнителност — основна и резервна, както и комплекс на подчинение лично на вас…
— Дъглас, за охрана на Дома са ми необходими поне тридесет охранители…
Крейг виновно ме погледна:
— Да, господарю, зная… И всички се стараем — но знаете как се изразходват супердисковете. Бавно е програмирането им, а един стига само за три форматирания…
— Твоите помощници са добри. И се стараят, зная…
— За нас, сър, няма ден и нощ. Нашата цел е да ви служим…
Кимнах и замълчах. Всичко вървеше добре. Което трябваше да бъде — все пак, бях планирал основно нещата, предварително обозначих възможните проблеми и предвидих решенията им. Обстойно, с голям замах, на сигурна здрава база…
Домът беше почти готов. Единият апартамент трябваше да бъде за мен. Единадесет — за избрани хора, които можеха да си платят.
Етажът с общежитието можеше да побере близо сто човека. Но ми бяха нужни петдесет. По четирима в стая — обитателите на това ниво бяха непретенциозни, хранеха се с малко, но питателни средства за поддържане на живота и зареждане с енергия, личната хигиена беше автоматизирана и сведена до пълно почистване на организма веднъж дневно. В специално помещение, при специални условия.
За тези… Щях да кажа „хора…“ но нека бъда точен — служители… Та за тях щяха да се грижат четирима от помощниците на Крейг. Също непретенциозни, многофункционални, със съзнание, форматирано около главната ценност на света — аз…
Огромната крачка към новия свят, към идеалния свят, в който хората са носители на мислене близо до моето и отражение на моето, беше почти направена…
Имах налице третото и четвъртото ниво на бъдещето — охранителите и научните работници. Първото виждах всяка заран в огледалото…
Оставаше да намеря второто ниво — интелектуалното. Тези, които щяха да се размножават и да владеят от мое име света…