Георги Коновски
Идеалният свят (3)

2.

Но да карам поред…

Трябва да съм внимателен и скрупульозен. Нали разказвам за един само слушател — за себе си…

Поради което мога да бъда честен…

А това не ми се е случвало често в живота…

Поне досега…

Вярно, веднъж признах дълбоките си чувства. Смело — макар сърцето ми да спираше, откровено — макар да не виждах смисъл, изцяло — макар да разбирах глупостта, която правя…

Това ми струваше две години… И половината ми състояние…

Да, двадесет милиона не са малко пари. Поне за мен в оня момент…

Просто търговски сделката беше изключително неизгодна — две години и двадесет милиона срещу…

Да си кажа направо — за всеки сексуален контакт платих по сто хиляди…

За тия пари можеше да си наема публичен дом. Който щеше да работи само за мен поне пет години. С всичките труженички в него…

Даже малкия пръст на левия крак щеше да блести облизан…

Но…

Тя ми харесваше…

Какво — харесваше… Влюбен бях… А това означава — гол мисионер сред племе канибали след пости…

Е, платих си…

И после изключих чувствата, оставих се на разума…

А аз разчитам най-вече на него…

И в бизнеса, и преди това…

Когато бях учител…

Това не съм го казвал, да…

Но след колежа една година преподавах в нормално училище. Където се опитах да сея доброто и вечното…

А се оказа, че съм разпръсквал бисери…

Тогава опитах да въведа някакъв ред във виелицата от двата хаоса — на пуберските и просветната каша…

Започнах с нещо като въведение. Преди часа посрещах учениците пред кабинета си, те се строяваха, поздравявахме се, после влизаха и всеки заемаше определеното му място…

Ред… Орднунг…

След няколко месеца разбрах — външно изглежда зле, тоталитарно, вътрешно е безсмислено…

Защото отличителна черта на учениците преди войната беше противоречието с всичко нормално за нас. Те бяха готови да ходят на ръце и заднешком — само и само да докажат колко са оригинални и неподчиняващи се на възрастните…

Което беше още по-смешно, когато си от страната на тия възрастни и знаеш как хубаво след време подобни бунтари се вписват в строгата система наоколо им…

Бунтът, изразяван чрез несъгласия, роптаене, алкохол, секс, наркотици, всъщност си беше част от системата. Системата, за която всичко е бизнес — при това сексът, алкохолът и наркотиците бяха най-печелившите му сектори…

А разум…

Да, имаше разумни ученици… Най — често това бяха най-некадърните. Които разумно избираха кое е полезно за тях и бяха разбрали, че мимикрията е средство за оцеляване…

Имаше и разумни умници — но двете неща си противоречаха. Ако Колумб беше разумен и приел, че светът е само в познатите черти… Ако Магелан беше разумен и убеден в плоскостта на Земята… Ако Айнщайн беше разумен и сигурен в неделимостта на материята…

Точно в това училище дойде за пръв път идеята ми за идеалния свят…

Отначало — след един крясък към учениците: „Да мога да ви направя роботчета…“

Който крясък не им направи впечатление…

Не съм сигурен дали изобщо го разбраха…

За тях учителят беше същество, сложено отпред — за да ги тормози и забавлява. И, каквото и да кажеше — умно, глупаво, стандартно, разумно, полезно…

Просто отлиташе в безкрайния вакуум между ушите им…

Но аз се замислих…

Идеален свят с хората не можеше да се построи…

Абсурд!

Различията — расови, полови, интелектуални, физически — не позволяваха унификация…

А именно унификацията е основата на идеала…

Прекрасни сгради — което идваше и от различията. Красиви градини — различни в елегантната си симетрия.

Приказна музика — омайваща с различията на синхронността си…

Красиво, прекрасно, приказно…

И разнообразно…

Извън нормата…

А нормата е основата на идеала…

Тоест — идеалният свят трябва да се състои от идеални елементи. Основно — най-важният…

Човекът…