Георги Коновски
Идеалният свят (6)

5.

В това време аз подготвях втората част на плана. Най-напред трябваше да започна с Крейг и помощниците му…

— Дъглас, — казах небрежно една вечер, докато с него пушехме пури на Зелената тераса — А какво показват резултатите от психоформатирането на нашите подопечни?

Зелената тераса беше разположена на сами покрива на небостъргача ми във Филаделфия. Три стъпала оформяха върха на сградата — всяко превърнато в прекрасно място за отдих. Зелената тераса беше наречена заради висящите си градини, Синята заради огромния басейн, Небесната заради функционалното си и красиво летище, украсено с чудесна малка сграда — най-високо разположеният бар в града…

Разбира се, всичко това беше само и единствено за моя услада и разтуха. Гости канех, посрещах бизнес партньори, в бара можеше да се намери всичко — от пиле алкохол и мляко, какви ли не мезета, и, разбира се, жени. Не какви да е…

Та тая вечер бяхме само двамата на Зелената тераса, гледахме града и околностите, обсъждахме следващите етапи по огромната научна програма, която изпълняваше моят Институт по генетика и антропология…

— Сър, резултатите са отлични. По всяка вероятност, скоро ще можем да получим преформатирани обекти…

— По всяка вероятност? — посмръщих вежди. Не обичам несигурността и предпазливостта…

— Сър, говорим за манипулации на съзнанието… Теоретично сме подготвени, проведохме и някои опити върху живи същества. При кучетата…

Вдигнах ръка:

— Дъглас, знаеш, че не се интересувам много от процеса на работата. Искам резултати. И то ясно обяснени — все пак, не аз, а ти си суперспециалиста, нали?

Това явно го поласка и спомогна за разиграването на комбинацията.

— Да, сър, разбира се… Благодаря за доверието, сър… Мисля, до седмица да се заема с промените в човешкото съзнание. Сам ще извърша операцията — техниката е подготвена, обект има, условията съм довел до статус на сигурност и секретност. Ще действам сам, без асистенти…

Кимнах и му долях чашата.

— Обектът, сър…

Пак вдигнах ръка:

— Знаеш — не ме интересува. На Земята има толкова излишни хора, че един повече или по-малко… Пък и няма да го убиваш, я…

Крейг поклати глава:

— Не, не, сър… Никакви посегателства върху обекта. С храната ще бъде приспан, сетне сам го закарвам в лабораторията — и без това стаята му е до сами нея, слагам го в апаратната, отивам в центъра за управление и просто пускам програмата…

Това знаех, даже бях присъствал на опита над някакво кенгуру… И сега се сещах как то се пробуди, стана и тръгна. На четири крака, с походка на кон, без да подскочи дори. А после се залови да яде месо. Бях смаян от несръчните му опити да разкъсва храната. И хич, ама хич дори не поиска да погледне вкусната прясна трева, струпана до кървавата порция…

— Впрочем, какво стана с онова кенгуру?

Крейг се сети:

— Наложи се да го приспим, сър. Нямаше как — и без това щеше да умре. Новото му съзнание не позволяваше на стомаха да иска друга храна…

— А защо не обърнахте процеса?

— Сър, трябваше да бъдем сигурни в праволинейността на форматирането. Ако бяхме преформатирали съзнанието и върнали това на кенгуруто, нямаше да сме сигурни в крайния резултат… Сега знаем — може, съзнанието може да се променя. С нашата апаратура…

Вдигнах чашата:

— Извини ме, просто техническите подробности не ме интересуват. Те са си твое дело, ти си магьосникът, който може от кенгуру да направи вълк и от скромен човечец герой…

Крейг също салютира с питието си:

— Да, сър — огромно бъдеще има пред нас… А вие няма ли да дойдете при операцията? Все пак, първи опит върху човешки обект извършваме…

— Имам доста работа, а на теб ти вярвам напълно. Ти си гения, ти си магьосника…

— Мисля, сър, че този опит ще е последен. После ще можем да променяме матрицата на съзнанието по наше желание…

Пътьом си отбелязах това „ние“… Изпълнителят вече се изживяваше като равен. А в скоро време може да поиска и ръководството на операцията… Колко му е — нали в него са знанията, пък аз… Аз давах само парите…

Проблемите на Крейг бяха два. Единият — прекалената самоувереност и наивната вяра в себе си. Смяташе, че щом е гений в една област, значи може и знае всичко…

Другият проблем бях аз…

Не беше случил на подходящ спонсор — доверчив, честен, достатъчно глупав, за да плаща за нещо, което да не му носи полза…