Георги Коновски
Идеалният свят (24)

23.

Още десетина дни бяхме без физическа връзка с външния свят. През това време подготвяхме експедицията. Нашите учени — Бойл, Гатлинг — баща и син, Крейг, Шелдс, Пенлоу се трудеха неуморно около всъдехода…

Тази машина бяхме подготвили за специалните условия, както наричахме поразената Земя…

Дебела броня от специални сплави, отблъскващи дори 122 милиметров снаряд, изстрелян от километър разстояние, задържащи всякакви поразяващи човека лъчения…

Вътре — достатъчно комфортни условия за осем души: четири разтегаеми койки, маса, която можеше да се използва многофункционално, резервоари за вода, удобен хладилник с фризер за храната, друг за необходимите материали, оръжеен ъгъл… Както и възможности за дистанционно управляема стрелба навън…

Отгоре имаше малка куличка за седнал наблюдател, който посредством мощни камери наблюдаваше околността на разстояние над две мили…

Известно време смятах да тръгна с кораба. Така — око да види, ръка да пипне…

После стигнах до извода, че окото ще може да види и от Дома, а ръката… Засега ръката няма да може нищо да пипне. Но пък имаше вероятност нея да пипнат…

Просто животът в Дома се усложняваше — въпреки всичките ми усилия да го доведа до идеална простота…

Безделието…

Разбирате ли — тези, които цял живот са се трудили, не са оставяли миг свободен, не са се чудели какво ще правят не сега, а дори след година… Точно тези хора си намериха занимания в Дома…

Не само учените, а и уж недообразованите (както по документи бяха, да речем, Обадая Хънтър или Джилбърт Руфус) веднага си намериха занимания…

Както казах, някои се заеха с възпитанието и обучението на децата и младежите, други работеха върху запълването на чуждото свободно време. Рипли, мисис Рипли, мистър Лефлай, Хамилтън, както и някои от младежите, дойдоха един ден и помолиха да се заемат с подобряване на зимната градина и спортната зала. Съгласих се — макар да се чудех какво още искат? Там всичко беше направено по поръчка, имаше и двама треньори, както и трима градинари…

Оказа се, че всичко е наред — според лаик като мен. Признавам си — не си падам по спорта, не виждам смисъл да лея пот и хабя енергия ей така, за да се доказвам…

Обаче, спортната група — „Бандата на лудите спортисти“, както бяха наречени, имаше страхотни идеи…

Сформираха отбори по баскетбол и волейбол, устроиха тренировки за всички възрасти, изградиха график за занимания на всички желаещи…

Дори един ден и на мен поднесоха някакъв лист с принтиран план за физически отдих, както го нарекоха…

Аз се подсмихнах:

— Да, да — зная, че от умствен труд се почива най-добре с физически. Обаче, защо ли не съм видял шофьор или товарач да решава интеграли, за да си почине от физическия труд?

— Но, мистър Саркиз, ние не ви предлагаме да се товарите, а да се разтоварвате… — някак си смутено каза младата Гатлинг, Джейн — Мисля, че няма място за ирония…

Усетих — момичето ще се разплаче от разочарование. Толкова усилия, гарнирани с желание да ме изненадат приятно…

— Джейн, Джейн, — повдигнах брадичката й — Всичко е наред. Просто не бях подготвен за инициативата ви. А имам нужда, разбирам го…

— Значи ще тренирате? — подскочи момичето…

— Не бих бил чак толкова уверен… — започнах, но видях пак роса в очите й — Обаче, ще положа всички усилия. И съм ви много, много благодарен…

Младата Гатлинг се беше включила и в своеобразен кръжок по цветарство и градинарство. Обучаваше ги Кейси, моят градинар, шеф на големите оранжерии, а ръководството пое инициативният съпруг на Мери — Тиодър Кристоферсън…

Що се отнася до, както споменах, хората без особено образование, свикнах да ги намирам в библиотеката. Авантюризмът, приключенията, търсенето на адреналина, бяха откъснали някои от нас от света на науката и сега намериха време да компенсират. И не само Обадая или Джилбърт залягаха примерно над книгите. Знанието подейства като дрога върху някои от младите и дори малките. Например, внучката на Гатлинг не само четеше, ами и мъкнеше вечер към техния апартамент по няколко книги. И дори успя да привлече във вълшебния свят на знанието и две от каките си — въпреки че бяха на по 15 години, възраст, в която в главата не шумят мисли, а емоции, мераци и бръмбари… При това бръмбари с бръмбари в главата…

Лошото беше, че свикналите на безделие… Не можаха да свикнат на безделие…

Онзи живот — предишния, в който те не бяха пръст мръднали, за да създадат нещо по-полезно от флирт, интрига, сватба, онзи живот уж ги беше научил на изфинен мързел…

А се оказа — ново за мен! — че тогава те са били страшно заети, просто са нямали време дъх да поемат от ангажименти…

Покупки, срещи, секс, кротко алкохолизиране, празни приказки в стил информационна кухота и претенциозна глупост…

Все дейности, които ангажират много — дори до безкрайност…

Тук бяхме малко над 200 човека, повече от половината обслужващ персонал…

Което отнемаше 50% от възможните обекти за клюки и злословие…

А освен това нямаше магазини и молове, търгове, разпродажби…

Плюс липсата на ВИП заведения — в няколкото се хранехме всички, отдъхвахме всички, играехме и се забавлявахме…

Тогава — какво удоволствие е да си сред всички?

Липсва кордонът, отделящ от тълпата…

И червеният килим за избраните…

Така скуката обхвана немалко от съжителите ни. Жени — най-вече, но и мъже. При това не условни — като големият син на Гатлинг (той беше изключително зает с подготовката на полета, въпреки че професията му на дизайнер беше много далеч от тая дейност, и не скучаеше), а претендиращи за мъжественост и висещи половината ден във фитнеса младежи…

Е, дамите намериха занимавка. Коя ли измисли киносеансите — не зная, но започнаха да се събират в апартаментите и да гледат видеозаписи от предишния живот. Всеки ден някоя от тях прожектираше и разказваше, обсъждаха чертите, пороците (най-вече) и качествата на приятелите и приятелките си, злословеха — като че за живи хора…

Младежите опитаха да намерят алкохол, а след неуспеха на експедициите си по всички позволени кътчета, устроиха нещо като гладиаторски игри във фитнеса. Още при първата пробваха да включат някои хора извън групата си — например, по-малките момчета. Само бързата намеса на охраната предотврати конфликта, а острите действия на поелите своеобразната отговорност за младото поколение Мери и Кристин дълго време изстудяваха желанията за физически сблъсъци…

(Ще спомена само, че Кристин изпълни обещанието си — втурвайки се във фитнеса, откри с пръв поглед зетят на Бийвър и само с един замах го просна на пода…(

А после с доизглаждането на обстановката се заех аз…

Но това е друга история…