Джонатан Раб
Ръкописът Q (10)

Бележка на автора

Би било невъзможно да се захвана с тази книга, без да се възползвам от предимството на наистина изключителната научна литература за ранното християнство. За трудовете им върху гностицизма съм извънредно задължен на Илейн Пейджълс, Кърт Рудолф, Ханс Йонас, Робърт М. Грант, Чарлз У. Хедрик и Робърт Ходжсън, Джио Уидънгред, Дейвид М. Шолър и Бентли Лейтън. За изследванията им върху „Q“ — на Джон С. Клоупънбърг, Кристофър М. Тъкит и Бъртън Л. Мак, чиито произведения бяха неоценими. И за техните по-общи произведения — на Джон Доминик Кроусан (чиято книга „Иисус: биографията на един революционер“ е просто чудесна), Лейф И. Вааг, Ярослав Пеликан, Робърт В. Фънк, Рой Хувър и Християнския семинар — и накрая на Питър Браун, който ми предостави сериозните предположения, върху които изградих моя собствен „Q“.

Светът на манихеите беше по-труден за проникване, но открих, че и в тази сфера има достатъчно богати изследвания. Иейн Гарднър, Луиджи Чирило, Джон С. Рийвз, Пол Мирецки и Джейъсън Бидън са събрали някои от най-любопитните текстове и коментари върху манихейските писания.

Трудът за манихеите на Питър Браун е забележително четиво.

Трудно бих си представил Гърция и Балканите, както по времето на войната, така и след нея, без изключителните книги на Уилям Далримпъл, Майкл С. Селс, Сабрина Петра Ремит, Миша Глени, Лора Зилбър и Алън Литъл, Ноел Малкълм и Питър Маас.

Всички заедно направиха изследването ми истинско удоволствие.