Матю Райли
Плашилото (1)

ПРОЛОГ

Лондон, Англия

20 октомври, 19:00

Общо бяха дванайсет души.

Само мъже.

Само милиардери.

Десетима от тях бяха над шейсетгодишни. Другите двама бяха на около трийсет, но като наследници на предишни членове, тяхната лоялност беше гарантирана. Макар че членството в Съвета не бе задължително наследствено, с времето беше станало обичайно синовете да наследяват бащите си.

Иначе член се ставаше само с покана, а покани се отправяха рядко — както трябваше да се очаква в такава височайша компания:

Съоснователят на най-голямата софтуерна фирма в света.

Саудитски петролен магнат.

Патриарх на швейцарска банкерска фамилия.

Най-преуспяващият стоков брокер в света.

Заместник-председателят на федералния резерв на САЩ.

Новият наследник на военнопромишления комплекс, който произвеждаше самолетоносачи по поръчка на американското правителство.

В Съвета нямаше медийни магнати, тъй като всеки знаеше, че техните богатства най-често се градят върху дългове и колебаещи се борсови цени. Съветът контролираше медиите просто като управляваше банките, които отпускаха пари на медийните магнати.

Не участваха и държавни ръководители: Съветът беше наясно, че политиците притежават най-нисшия вид власт — краткосрочната. Също като медийните магнати, те са задължени на други за своето влияние. Пък и Съветът бе издигал и свалял достатъчно президенти и диктатори.

Нямаше и жени.

Съветът смяташе, че все още не се е родила жена, достойна да седне на масата. Дори кралицата. Дори наследницата на френската козметична империя Лилиан Матенкор с нейните двайсет и шест милиарда лично състояние.

От 1918 година Съветът се събираше два пъти годишно.

Тази година обаче се бяха събирали девет пъти.

В края на краищата тази година беше крайно особена.

Въпреки че Съветът бе тайна организация, срещите му никога не бяха обгръщани от секретност. Не. Съветът винаги беше смятал, че най-добре пазените тайни съществуват в публичното пространство, гледани от целия свят, без всъщност да бъдат виждани.

Ето защо срещите на Съвета обикновено се провеждаха по време на важни международни събития — ежегодния Световен икономически форум в Давос, Швейцария и различни заседания на Световната търговска организация. Веднъж дори се бяха събрали в Кемп Дейвид, когато президентът не се намираше там.

Днес бяха избрали официалната заседателна зала на лондонския хотел „Дорчестър“.

Вече бяха гласували и бяха стигнали до единодушно решение.

— Значи се разбрахме — каза председателят. — Ловът ще започне утре. Довечера по обичайните канали ще разпратим списъка на жертвите и ще платим награда на онези изпълнители, които представят на мосю Ж. П. Делакроа от АЖМ-Суис обичайната форма на доказателство за премахването на дадена жертва. Жертвите са петнайсет. Наградата за всяка е определена на осемнайсет милиона и шестстотин хиляди щатски долара.

Заседанието свърши след час и членовете на Съвета се оттеглиха, за да пийнат по чаша.

На заседателната маса останаха записките от срещата им. Един от листовете на мястото на председателя беше обърнат с лицето нагоре.

На него имаше списък с имена.

Наистина внушителен списък, меко казано.

Състоеше се от представители на елитните бойни части в света — британската Специална военновъздушна служба, подразделението „Делта“ на сухопътните сили на САЩ и американската морска пехота.

Правеха впечатление израелските военновъздушни сили, както и разузнавателни служби като Мосад и СРС — Службата за разузнаване и сигурност, новото име на ЦРУ. Плюс представители на терористичните организации ХАМАС и Ал Кайда.

Това бе списък от хора — особени хора, блестящи в гибелните си професии, — които трябваше да бъдат премахнати от лицето на земята до дванайсет часа на обяд, 26 октомври, американско източно стандартно време.