Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Атанас Далчев, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- unicode (2007)
Издание:
Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи
Второ издание
Преведе от руски: Атанас Далчев
Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ
Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА
Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ
9537526432
Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.
Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.
Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а
Печатница „Д. Благоев“ София
Сказки народов Африки
Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина
М—Л, 1959
История
- — Добавяне
Агбонгботиле бил много беден. Нямал нито какво да яде, нито какво да облече. И ето веднъж решил, че е по-добре да напусне тези места. Той отишъл и намерил убежище в един празен термитник[1]. Хранел се само с палмови орехи, защото нямало нищо друго. Така минали много месеци, но Агбонгботиле не искал да умира. Всяко утро той се обръщал към бога Ориша:
— О, Ориша, благодаря ти. Благодаря ти днес, защото съм още жив.
И така живеел като полски плъх — ял само кокосови орехи и пил вода.
А в това време по тия места живял друг беден човек, комуто останали много малко пари. И той решил, че най-добре е за него да отиде да се обеси. Той купил сладкиши агиди, еко и изпекъл питка. После намерил хубаво въже, за да се обеси, и отишъл право на онова място, дето живеел Агбонгботиле. Но беднякът не знаел, че Агбонгботиле бил там; той се покачил на едно дърво и завързал въжето. До мръкване седял на клона на дървото. Най-после изял една агида и хвърлил листа на земята. Когато видял листа, Агбонгбогиле изтичал, грабнал листа, изял го и почнал да благодари на бога Ориша. Беднякът видял това. Той изял остатъка от агидата и пак хвърлил листа долу. Агбонгботиле прибрал листа, скрил го и отново поблагодарил на Ориша. Като чул това, беднякът слязъл от дървото и разказъл на Агбонгботиле, че иска да се обеси, защото няма пари. Агбонгботиле рекъл:
— Ето вече седем месеца как нямам пари. Ям само кокосови орехи, но пак не съм се обесил. Не бива, защото си беден човек, да правиш това. Върви по своя път и ще си намериш щастието. Когато станеш голям човек, спомни си за мене.
И беднякът си отишъл. По пътя срещнал хора, които били пратени от вожда на големия град, за да намерят чужденец и да го направят цар.
— Ти кой си? — попитали те бедняка. И бедният човек рекъл:
— Аз съм чужденец.
Те се зарадвали, че той е тъкмо оня, когото търсели, и го взели със себе си. Поклонили му се, дали му кон, жени и хубава къща и го направили цар.
Минали седем години и царят забравил, че някога бил бедняк. Сега ял по всяко време всичко, което поисквал. Веднъж си спомнил за Агбонгботиле. Заповядал на слугите да приготвят повече храна и да доведат кон, за да идат на мястото, дето живеел Агбонгботиле.
Пристигнали там и намерили Агбонгботиле в термитника. Той много се уплашил, когато ги видял, и помислил, че са дошли да го убият, защото живеел без дрехи. Но те го предумали да излезе, дали му ядене, пиене, дрехи и всичко, което било потребно, и го повели към къщата на царя, за да го направят помощник на царя. Агбонгботиле не познал човека, който бил цар. Царят му рекъл:
— Аз съм оня, когото ти спаси от смърт. Аз бях беден тогава и исках да се обеся.
Агбонгботиле си спомнил за него и царят го направил свой помощник.
Когато царят ставал сутрин от леглото, той не се молил на Ориша, а Агбонгботиле винаги правел това.
В къщата на оня цар имало седем врати и една от тях царят не смеел да отваря, защото му били казали: „Всички шест врати са отворени за тебе освен една. Да не си помислял да отваряш тази врата.“
Но веднъж царят решил да отвори забранената врата и да види какво се намира зад нея. Затова повикал Агбонгботиле и Агбонгботиле се съгласил да отиде с царя, но не пожелал да влезе в забранената врата. Тогава царят отворил вратата и влязъл вътре. Вратата се хлопнала веднага след него и Агбонгботиле останал сам. А когато царят поискал да излезе от стаята и се обърнал назад, намерил се изведнъж пак в своя град и станал такъв бедняк, какъвто бил.