Мързеливка (Дахомейска приказка)

В едно семейство расла девойка на име Догбе. Тя имала много братя и сестри. Всички деца според силите си помагали на родителите на полето и в къщи. Само Догбе не знаела да прави нищо и не искала да се научи на нищо. Така станала мързеливка.

Тя пораснала и станала много хубава девойка. Един момък обикнал Догбе за нейната хубост и дошъл да се сватоса за нея. Но родителите на Догбе не я дали — казали му, че той няма да сполучи с такава жена. Тя няма да му приготви нито акаса^[1], нито палмово вино, защото не знае да прави нищо.

Момъкът си отишъл, а оскърбената Догбе заплакала горчиво. Плакала цял ден и легнала да спи със сълзи на очи. А на сутринта станала и помолила майка си да й помогне да се избави от мързела, да се научи да работи.

— Научи се първо да приготвяш храна, дъще. Ето например акаса. Никак не е мъчно да я приготвиш. Вземи царевица, натопи я през деня във вода, след това я счукай, събери цялото брашно и го залей с вода. Триците ще изплават отгоре, ти ги обери от останалото брашно, а тестото сложи да се вари, доливай в него вода и го бъркай през цялото време. Когато тестото изплава отгоре, значи се е сварило. Можеш да правиш от него хлебчета, да ги завиваш в листа и да ги отнасяш за продан на пазара.

На следния ден Догбе, още щом се събудила, взела от баща си пари, купила царевица и почнала да прави от нея хлебчета, както я научила майка й. А после ги занесла за продан на пазара. Така правила тя всеки ден и спечелила доста пари.

Веднъж момъкът, който се сватосвал за Догбе, отишъл на пазара и си купил там няколко хлебчета. Те му харесали. Взел да разпитва кой е приготвил тия вкусни хлебчета и много се зарадвал, когато научил, че били хлебчетата на Догбе. Скоро той се оженил за Догбе. Младите били много щастливи и мъжът не можел да се нарадва, че има такава трудолюбива жена.