Заек и лъв (Приказка на ламба)

Тръгнали веднъж лъвът и заекът заедно на лов. Лъвът убил една антилопа, донесъл я в къщи, отрязал едно лошо парче и го дал на заека. А той взел тлъстите части на антилопата и ги турил да се варят в голям казан. А на заека дал само чирепи от старо гърне. Обидил се заекът и си помислил: „Какво да правя? Лъвът ми даде лошо месо, пък и аз трябва да ям от чирепи. Не, аз ще надхитря лъва.“ Запътил се той към рида, избрал един камък и го хвърлил долу. Когато камъкът се отърколил, заекът изтичал и плюнал върху него сдъвкани листа. След това се върнал в къщи и рекъл на лъва:

— Можеш ли, лъве, да прокараш камък през себе си?

Лъвът попитал:

— А ти можеш ли?

Заекът поканил лъва да дойде с него и да се убеди, че той може да направи така. Отишли те на оня рид. Лъвът хвърлил камъка от рида, а заекът стоял отдолу и, когато камъкът се търкулнал край него, плюнал отгоре му сдъвкани листа. Спуснал се лъвът от рида, видял този камък и помислил, че заекът наистина е пропуснал камъка през себе си. Тогава лъвът също поискал да направи това. Застанал под рида и широко си разтворил устата. А заекът избрал един по-голям камък и го хвърлил право в устата на лъва така, че му изкъртил всичките зъби. Тогава заекът извикал:

— Ох, ох, татко мой, трябва по-широко да си отваряш устата! Ти навярно не си я бил разтворил достатъчно широко! Хайде да те изпратя до къщи.

Когато се върнали в къщи, заекът сложил мехлем на лъва. Вечерта заекът приготвил месо и в казана на лъва турил много сол. А в своето месо не сложил сол. Когато дал на лъва соленото месо, лъвът не могъл да го яде. Той трябвало да яде месото от чирепите, което не било солено. Така заекът изхитрил лъва и получил по-добрата част от месото.