Как козата уплашила хиената

(Приказка на хауса)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)

Издание:

Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи

Второ издание

Преведе от руски: Атанас Далчев

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

 

Сказки народов Африки

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959


Тази приказка е за козата и козленцето й.

Тръгнали те веднъж на разходка и се заблудили в гората. Преди залез слънце видели една колиба и се приближили до нея. А там живеела една хиена с малките си. Видяла хиената козата с козленцето й рекла:

— Добре дошли.

Козата и козленцето влезли вътре. А хиената взела зърно и започнала да го груха. Козата рекла на хиената:

— Я дай да ти помагна.

— Не — отговорила хиената, — та гостите работят ли?

— Ама ти не ме смятай за гостенка, дай да ти помогна — повторила козата, взела един камък и почнала да груха зърното.

Козленцето дошло по-близо до майка си и козата му рекла:

— Сега ще запея и ти пей с мене.

И козата подхванала своята песен. Тя пеела:

— Аз убих десет слона.

— Истина е — пригласяло й козленцето.

— Аз убих десет лъва.

— Истина е.

— Аз убих десет леопарда.

— Истина е.

— Аз убих десет хиени.

— По-тихо, мамо, не пей така — рекло козленцето, — ще чуе хиената, ще избяга и ще ни остави без ядене.

Но хиената чула песента на козата и попитала:

— Какво пееш, козо?

И козата повторила своята песен:

— Аз убих десет слона.

— Истина е — пригласяло козленцето.

— Аз убих десет лъва.

— Истина е.

— Аз убих десет леопарда.

— Истина е.

— Аз убих десет хиени.

— Истина е.

И тогава хиената рекла:

— А да изпратя ли малките си да донесат вода, за да се напиете?

Излязла хиената от колибата и рекла на малките си:

— Бягайте оттук, деца, и не се връщайте, инак козата ще ви убие.

Побягнали децата й и изчезнали в гората, а хиената се върнала при гостите, седнала и, като почакала малко, рекла:

— Ах, скъпи гости, пратих децата си за вода, но нещо ги няма. Извинете ме, ще отида да ги потърся.

Излязла хиената от колибата, побягнала в гората и вече не се върнала.

Така колибата на хиената останала за козата и козленцето.

Край
Читателите на „Как козата уплашила хиената“ са прочели и: