Неблагодарност (Дахомейска приказка)

Антилопата Тро и дървото Козо били по-рано неразделни приятели. А се сприятелили така.

Тро често трябвало да се спасява с бягство от своите преследвачи — ловците и хищните зверове. Тя се забелязвала лесно поради високия си ръст и дългите си рога.

Веднъж, изнемощяла от дълго тичане, антилопата спряла да си почине под дървото и взела да му разказва за нещастието си.

— Сестро — рекъл Козо, — най-лесно е да се спасиш от преследвачите си. Щом видиш, че те заплашва някаква опасност, тозчас се скрий под широките ми и големи клони — те се спущат почти до земята и са покрити с гъста шума. Аз ще ти дам закрила.

Тро поблагодарила горещо на дървото. И сега често се спасявала от враговете си под надеждната закрила на своя приятел. Тя се чувствувала в пълна безопасност под клоните му, тъй като нито човек, нито звяр можели да я видят.

Една заран антилопата почивала на своето обикновено място. Като огладняла и не й се щяло да отиде да си търси храна, антилопата почнала да яде листата на дървото.

— Какво правиш, нещастнице! — провикнал се Козо. — Аз ти дадох убежище, а ето ти как ми се отплащаш.

В отговор Тро не казала нищо и продължила да яде. И така било всеки ден. Много се харесали на антилопата листата на дървото и тя ошмулила всички клони, до които могла да достигне.

А след няколко дни минал покрай това място един ловец и веднага съгледал антилопата. Тя спяла дълбоко под дървото и листата не я закриляли. Ловецът се прицелил и убил антилопата.

Така Тро заплатила с живота си за своята черна неблагодарност.