Неблагодарност

(Дахомейска приказка)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)
Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)

Издание:

Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи

Второ издание

Преведе от руски: Атанас Далчев

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

 

Сказки народов Африки

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959


Антилопата Тро и дървото Козо били по-рано неразделни приятели. А се сприятелили така.

Тро често трябвало да се спасява с бягство от своите преследвачи — ловците и хищните зверове. Тя се забелязвала лесно поради високия си ръст и дългите си рога.

Веднъж, изнемощяла от дълго тичане, антилопата спряла да си почине под дървото и взела да му разказва за нещастието си.

— Сестро — рекъл Козо, — най-лесно е да се спасиш от преследвачите си. Щом видиш, че те заплашва някаква опасност, тозчас се скрий под широките ми и големи клони — те се спущат почти до земята и са покрити с гъста шума. Аз ще ти дам закрила.

Тро поблагодарила горещо на дървото. И сега често се спасявала от враговете си под надеждната закрила на своя приятел. Тя се чувствувала в пълна безопасност под клоните му, тъй като нито човек, нито звяр можели да я видят.

Една заран антилопата почивала на своето обикновено място. Като огладняла и не й се щяло да отиде да си търси храна, антилопата почнала да яде листата на дървото.

— Какво правиш, нещастнице! — провикнал се Козо. — Аз ти дадох убежище, а ето ти как ми се отплащаш.

В отговор Тро не казала нищо и продължила да яде. И така било всеки ден. Много се харесали на антилопата листата на дървото и тя ошмулила всички клони, до които могла да достигне.

А след няколко дни минал покрай това място един ловец и веднага съгледал антилопата. Тя спяла дълбоко под дървото и листата не я закриляли. Ловецът се прицелил и убил антилопата.

Така Тро заплатила с живота си за своята черна неблагодарност.

Край
Читателите на „Неблагодарност“ са прочели и: