Приказка за девойката, която връщала женихите си (Приказка на еве)

Живели един мъж и една жена. Те имали малка дъщеря. Пораснало момичето и станало хубава девойка. Родителите й били богати хора и в тяхната къща дохождали много момци — да искат дъщеря им. Но девойката отговаряла на всички:

— Не е дошло още време.

А времето минавало, младите хора пак се връщали при нея, но тя все им отказвала:

— Аз имам хубава снага, хубаво лице, затова не бързам да се омъжа.

Чул веднъж леопардът думите на девойката. Превърнал се на хубав момък, взел в ръка санку^[1], пременил се и отишъл в къщата, дето живеели родителите с придирчивата дъщеря. Приближил се момъкът до родителите и рекъл:

— Обикновено изглеждам силен и юначен, но сега вече не съм такъв — разболях се от любов.

Тогава бащата му отговорил:

— Ако казваш истината, вземи онова, което ти харесва.

— Готов съм — рекъл момъкът и влязъл в къщата.

Допаднал момъкът на своеволната девойка, взела тя да го гощава. Тогава той я попитал съгласна ли е да му стане жена и девойката най-сетне дала съгласието си.

Зарадвали се родителите.

Дали на щерка си много неща, двама роби, кози, овце и домашни птици. Бащата казал на младите напътствени думи, майката ги прегърнала и те потеглили на път. Родителите тръгнали да изпровождат младите. Като повървели малко, те се простили още веднъж с тях и се върнали в къщи.

Младата жена и мъжът й продължили своя път сами. Вървели хванати за ръце и разговаряли. Изведнъж мъжът рекъл:

— Яде ми се.

— Ето малко ямса, хапни си! — отговорила жена му.

Мъжът отказал.

— Тогава хапни пилета — рекла жената. Мъжът взел и изял всичките птици, които им били дали за из пътя.

Минало малко време и мъжът попитал пак:

— Нямаш ли нещо за ядене? Гладен съм.

Нямало повече запаси и жената предложила да заколят овцата. Мъжът се съгласил и за миг я изял. Не успели да извървят няколко крачки, и мъжът отново рекъл, че е гладен. Този път жена му предложила козите и той ги изял всичките. А след някое време мъжът пак попитал жена си:

— Няма ли още нещо за ядене?

Клетата жена отговорила, че всичко е изядено и няма вече нищо.

— Как няма — зачудил се мъжът, — ами двамата роби?

Тогава младата жена почнала да плаче и рекла:

— Вземи ги, щом е писано да се случи това. Мъжът отвел робите в храсталака, превърнал се на леопард и ги изял. После отново се превърнал в млад мъж и закрачил из пътя до жена си. До някое време вървели мълчаливо, но после той рекъл:

— Гладен съм, дай ми да си хапна нещо. Заплакала младата жена, разбрала, че сега е дошъл нейният ред.

Покрай тях минавал един ловец. Той чул викове, скрил се в храстите и почнал да гледа какво ще се случи. Вижда — една млада жена паднала на земята и плаче, а мъжът завчас се превърнал на леопард и се приготвил да скочи. А-ха да се нахвърли върху жената. Изскочил ловецът от храстите, грабнал пушката, гръмнал и убил леопарда на място. После се приближил до младата жена и й помогнал да стане. Тя взела да му благодари горещо. Разприказвали се и жената му разправила цялата си неволя. Ловецът отрязал опашката на леопарда и я дал за спомен на младата жена, а после я повикал при себе си на гости. Скоро те се оженили.

Ето и цялата приказка. Нека младите девойки я запомнят добре. Ако момците дохождат по няколко пъти да се сватосват за тях, а те им отказват без причина, дивите зверове се превръщат в мъже и отвличат тези девойки.