Беднякът и водната жена

(Приказка на ламба)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)
Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)

Издание:

Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи

Второ издание

Преведе от руски: Атанас Далчев

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

 

Сказки народов Африки

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959


Живеел си един човек. Той бил тъй беден, че нямало какво да яде. Веднъж взел мрежата и отишъл на реката да лови риба. Хвърлил мрежата и извлякъл една прекрасна жена. Уплашил се беднякът, а жената му казала:

— Да идем в твоето село!

— Не — отговорил беднякът, — роднините ми ще ме изгонят. Аз съм толкова беден, че няма с какво да храня дори себе си.

— Добре — рекла жената. — Хайде да живеем в запуснатата колиба.

И ето, настанили се в запуснатата колиба. Легнали да спят. Когато настъпила дълбока нощ, жената станала и сътворила много прекрасни неща — добитък, и къщи, и роби, и хора. На сутринта беднякът се събудил и видял всичко това. Зачудил се той, а жена му казала:

— Мъжо мой! Всичко това е твое, но само не отивай на онова място, където ме улови!

И той отговорил:

— Защо ще отивам там пак, когато съм станал толкова богат!

И така те живели много дни. Но веднъж този човек видял мрежата си и се запътил на онова място, за което му било казано да не ходи. И ето, когато стигнал там, хвърлил мрежата, изтеглил я и видял друга жена, още по-хубава от първата. Почнал той да я моли:

— Да идем в селото!

Но тя отговорила:

— Не, отпърво иди и убий жена си и после ела да ме вземеш!

Грабнал този човек копието си, отишъл в гората, забил копието в дървото муломбе и копието се обагрило от червения сок като от кръв. Върнал се той и показал копието на жената. Но тя му рекла:

— Не, ти не си я убил, а само си пронизал дървото муломбе.

Той пак се запътил назад, отишъл в селото и убил една девойка-робиня. Но когато се върнал на реката и показал копието, обагрено с кръв, жената рекла:

— Не, ти уби само робинята си. Жена ти е останала жива, тя седи в колибата ти.

И тогава той отърчал в къщи и пробол с копието жена си. И изведнъж, о ужас! Всичко изчезнало — и добитъкът, и робите, и къщите, а заедно с тях и двете жени. И останал той пак сам и дори по-беден, отколкото бил.

Край
Читателите на „Беднякът и водната жена“ са прочели и: