Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джон Кори (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Panther, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Редакция
maskara (2015)
Допълнителна корекция
hammster (2016)

Издание:

Нелсън Демил. Пантерата

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2012

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка ИК „Бард“: Десислава Петкова

ISBN: 978–954–655–353

Печат „Полиграфюг“ АД — Хасково

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от hammster

7.

Том стана да ни посрещне и се поинтересува:

— Как прекарахте уикенда?

— Разгледахме изложбата на Моне в „Метрополитън“ — Осведомих го. — Освен това се уредих с мацка в събота вечер. А ти?

След като размяната на любезности приключи, той попита:

— Е, стигнахте ли до някакво решение?

— Приемаме назначението — каза Кейт, без дори да погледне към мен.

Том се усмихна.

— Добре. Сядайте.

В кабинета на Том има фотьойли и канапе около масичка за кафе и домакинът ги използва за важни хора или за онези, които трябва да бъдат прецакани с финес. Двамата с Кейт се настанихме с лице към прозореца. Том седна на канапето и започна:

— Първо бих искал да споделя, че оценявам готовността ви да приемете задграничното назначение.

И така нататък. Изслушахме кратка реч, която сигурно изнасяше на всеки, който заминава за една или друга помийна яма.

Прекъснах излиянията и пожеланията за късмет и попитах:

— Няма ли да ни кажеш за какво всъщност става дума?

Той се престори на изненадан от въпроса ми.

— В общи линии онова, което ви казах в петък. — И обясни: — Един от тримата главни умове зад атаката срещу „Коул“ в момента е в Йемен. Задочно е подведен под отговорност. Вие ще сте част от екипа, който го издирва.

— Какво ще правим с него, след като го намерим? — попитах.

— Ще го арестувате.

— И?

— И ще го екстрадирате в САЩ. Или може би в Гуантанамо.

— Ясно. Но както ми беше казано, когато бях там, и както най-вероятно знаеш, Том, конституцията на Йемен изрично забранява екстрадиране на йеменски граждани по каквито и да било причини, в това число тероризъм и убийство.

— Да… така е. Но правят изключения. И Кейт ще работи именно върху това в качеството си на юридически аташе.

— Досега не са направили нито едно изключение, но добре. Сигурен ли си, че от нас не се иска да очистим онзи тип? — попитах просто за протокола.

— Ние не убиваме хора — уведоми ме той.

— Така е, не убиваме хора — съгласих се аз. — Но сме използвали безпилотни „Предатор“ и ракети „Хелфайър“ в Йемен и другаде, за да… да кажем… изпарим между петдесетина и стотина души.

— Това е различно.

— Сигурен съм, че изпарените го разбират.

Том като че ли започна да губи търпение.

— Ще ви дам информация, която ще занесете в Йемен. Заподозреният притежава американски паспорт. Твърди, че има двойно гражданство — йеменско и американско. Така че да, имаме достатъчно доводи пред йеменските власти за екстрадирането му. И не забравяйте, че не убиваме американски граждани.

— Всъщност го правим, ако се сражават на страната на врага. Освен това, както знаеш, ако успеем да го задържим и го предадем на йеменците, може никога повече да не го видим. Някои от организаторите на атаката срещу „Коул“ бяха заловени и вкарани в йеменски затвори, след което мистериозно избягаха — напомних му аз.

— Предлагам да не избързваме. Всяко нещо по реда си. Първо трябва да пипнем този човек.

— Да. И тъй, да обобщим — намираме йеменеца с американско гражданство, предаваме го на йеменското правителство и се надяваме, че те ще ни го върнат.

— Точно така.

— Не може ли поне да го поизмъчваме? Мъничко?

— Някакви други въпроси? — поинтересува се Том.

— Как се казва въпросното лице? — попита Кейт.

— Ще научите името му, когато стигнете там. Ще ви кажа само, че е известен с бойното си прозвище ал Нумаир. В превод — Пантерата.

Май ми е писано да се забърквам с араби, избиращи си имена на големи котки. Предишният такъв беше Асад — Лъва. Сега пък трябва да имам вземане-даване с пантера. Надявам се, че следващият ще се нарече Писанчо.

Както и да е, имах впечатлението, че Том иска да ни каже колкото се може по-малко. Или че не знае много.

Всъщност самият той го призна.

— Ако трябва да съм честен, нямам пълен достъп до информацията и зная само онова, което вече знаете и вие. Ще получите пълен инструктаж, когато стигнете на място.

Тъй като с Кейт ни предстоеше да заминем на опасна мисия във враждебна страна, имах чувството, че мога да проявя известно неуважение към Том без особени последици, така че му напомних:

— В петък спомена, че ще ни кажеш нещо секретно и щом го чуем, вече сме приели назначението. Прав ли съм?

Той кимна.

— Това, което чухме досега, е нищо — продължих аз. — Можем да станем, да се върнем на работните си места и да забравим за Йемен.

— Предполагам, че можете. Но това няма да ме направи щастлив. Вас също.

— Добре, да опитаме друг подход. Колко опасна е тази мисия по десетобалната система?

Той се замисли как да отговори и накрая каза:

— Залавянето на високопоставен лидер на Ал Кайда е опасна работа.

— От едно до десет.

— Десет.

— Защото?

— Би трябвало да е очевидно. — И обясни очевидното: — Той има охрана, намира се на неприятелска територия, знае, че е мишена, а нашите ресурси и възможности в Йемен са оскъдни.

— Ясно. И няма да го изпарим с ракета „Хелфайър“, защото…?

— Предполагам, че защото го искаме жив. За да го разпитаме.

— Значи всъщност няма да го предаваме на йеменското правителство. Работата ни е да убием телохранителите му, да го пипнем жив и да го измъкнем тайно от страната, за да го подложим на разпит.

— Ще бъдете инструктирани на място. Както казах, ще сте част от екип.

— Кои са в екипа ни? — попита Кейт.

— Нямам представа.

Кейт имаше важен въпрос.

— Ако бъдем задържани от йеменското правителство, кой ще ни се притече на помощ?

— Посолството. Разбира се, и двамата ще имате дипломатически имунитет.

Обичам дипломатическия имунитет. Върши работа горе-долу в половината случаи, когато те спипат да нарушаваш местните закони. В другата половина от посолството изпадат в амнезия и изобщо не си спомнят кой си.

Помислих си, че май разбирам една от причините двамата с Кейт да бъдем избрани да участваме в една на практика секретна операция. Беше свързано с прикритието ни. Официално САЩ бяха там само да помагат на йеменските сили за сигурност в разследването на атаката срещу „Коул“ и служителите на ФБР, хора като мен, се въртяха периодично. Стига да сме малко на брой и да не се задържаме твърде дълго, йеменското правителство нямаше нищо против американци да действат на тяхна територия.

Повечето работещи срещу тероризма американци биваха прикрепвани към посолството за прикритие (както щеше да бъде прикрепена Кейт), така че йеменските власти можеха публично да твърдят, че страната им не се е превърнала в американски съюзник или аванпост. Всъщност, ако „Коул“ не беше атакуван в пристанището на Аден, нямаше да имаме никакви хора в Йемен, ако не броим малобройния персонал на посолството. Сега обаче бяхме запънали вратата с крак — или, иначе казано, йеменците бяха позволили на камилата да си пъхне муцуната в шатрата. Това обаче не означаваше, че искат цялата камила да нощува вътре.

И поради всички тези причини ЦРУ не беше добре дошло там, но неколцина служители на Управлението можеха да се понесат.

— ЦРУ участва ли в операцията? — попитах.

— Сигурен съм, че ще разберете, когато стигнете там — отвърна Том.

— Не се и съмнявам. Каза, че този тип е от Ал Кайда — напомних му.

— Нима? Той всъщност е лидерът на йеменския клон на новосформирана група, наречена Ал Кайда на Арабския полуостров или АКАП — призна Том.

— Благодаря, че сподели.

— Засега не е нужно да знаете това и не сте го чули от мен — напомни ни той. — Когато отидете на място, ще научите повече и от мен. Ще ви кажа обаче, че този тип е търсен и за други престъпления, не само за атаката срещу „Коул“.

— Какви по-точно?

— Обичайните. Убийства, отвличания, заговори и така нататък. Убил е много хора преди и след „Коул“, йеменци, европейци и саудитци. Повечето терористични акции в Йемен могат да се проследят до Пантерата.

— Гаден тип — отбелязах.

— От най-гадните — съгласи се Том. — И предател на страната си.

— Да, истински задник. Има ли награда за главата му?

— Министерството на правосъдието предлага пет милиона.

— Не е зле. Жив или мъртъв?

— Както падне.

— Колко ще можем да задържим?

— Николко. Получавате чек на всеки две седмици — напомни ни той.

— Министерството на правосъдието ще използва ли парите от наградата, за да ни измъкне, ако ни отвлекат, или ни тикнат в йеменски пандиз?

— Ще се погрижа да го направят за Кейт — отвърна Том и се усмихна. — Ти ще трябва да се оправяш сам.

Аз също му се усмихнах. Том може да бъде забавен. Особено когато майтапът е за моя сметка.

— Ще ти липсвам ли? — попитах го сладко.

— Не — призна Том.

Той стана, ние също.

— Погрижете се днес да минете през медицинския отдел и се обадете в отдел „Пътуване“. Помолих от правния отдел да ви помогнат за всичко, което може да ви потрябва. Освен това ще уредя среща с отдел „Външни работи“ за инструктаж по въпросите на културните особености.

Боже мой. Само това не. Преди предишното ми пътуване до Йемен бях успял да се измъкна от четиричасовата лекция от Държавния департамент, но научих за нея от други момчета, които не бяха извадили такъв късмет.

— Това е жестоко от твоя страна, Том — казах.

— За Кейт е задължително — уведоми ме той, — но съм сигурен, че ще е от полза и за двама ви. До четвъртък трябва да сте напълно готови. Ще се срещнем отново в петък, в десет сутринта, за последен инструктаж и координати на хората за контакт в Сана. Заминавате в петък вечерта. Някакви въпроси?

Нямахме повече въпроси, така че се ръкувахме и излязохме.

— Не мога да повярвам, че отиваме в Йемен да заловим един от главните организатори на атаката срещу „Коул“ и лидер на Ал Кайда в Йемен — каза Кейт, докато вървяхме към асансьора.

Беше въодушевена, но и мъничко неспокойна. И наистина, това беше сериозна работа от огромно значение за нас в професионално отношение, както и голяма победа за нашите, ако успеехме да спипаме целта си. Обратната страна също беше сериозна — можеха да ни убият или заловят. Лично аз отдавна съм свикнал с мисълта, че могат да ме убият. Но да те заловят терористи в чужда страна е, както казват, по-лошо и от смъртта.

— Джон? Още ли нямаш нищо против?

Не си спомнях изобщо да съм имал нещо против. Но пък обичам предизвикателствата. Освен това се вбесих, като си спомних как агентите на ФБР, моя милост включително, бяхме разигравани от йеменската полиция и силите им за сигурност при предишното ми посещение там. Играеха от двете страни в разследването на „Коул“, пречеха ни да си вършим работата и снасяха информация на противника. Страхотни съюзници. Абсолютни задници, честно. Сега обаче ми се отваряше шанс да ги наритам.

— Джон?

— Има една стара арабска поговорка: „По-лесно е да сриташ камила в топките, отколкото да уловиш черна пантера, захапала гъза ти“.

— Знаеш ли и други такива?

— Боя се, че да.

— Можеш ли да ги задържиш за себе си?

— Може би звучат по-добре на арабски.

— Май се очертава дълга година.

— Бъди оптимистка. Ще сме мъртви, преди да изтече.