Нелсън Демил
Пантерата (42)

41.

Не искахме да влизаме в Таиз с надупчени коли, а и Майк ни обясни, че градът бил и свърталище на Ал Кайда и център на антиправителствена дейност и че комунистите още били силни по тези места.

Нещо като йеменски Сан Франциско.

Добрата новина беше, че безпилотните самолети са засекли отворена бензиностанция извън града. Тези „Предатор“ са по-добри от джипиеси — защото могат да изстрелват ракети.

Както и да е, последвахме джипа на Бренър и скоро видяхме бензиностанцията.

Бренър се обади по радиото:

— Коли едно и пет зареждат първи. Всички други да заемат позиции.

Майк паркира край пътя с включен двигател. Джиповете на Кейт и Бък направиха същото, а водещата кола и опашката спряха при двете колонки.

Въоръжен със своята М-4, Бренър слезе от колата и отиде до Бондмобила да види как е Замо.

Бък слезе, също въоръжен.

— Трябва да направя посещение по домовете — каза Клеър и се изниза с докторската си чанта.

Аз също слязох с моята М-4 и огледах обстановката, докато вървях. Бензиновите колонки бяха нови, но паркингът бе неасфалтиран, а сградата представляваше малък панелен куб, от който излязоха шестима йеменци в опърпани бели роби, всички със своите йеменски бастуни, известни също като АК-47. Не бях виждал толкова много огнева мощ на бензиностанция, откакто бях прекосил Алабама с кола.

Двама от йеменците бяха работници в бензиностанцията — тук нямаше самообслужване, — а останалите бяха досадно любопитни. Заразглеждаха надупчените джипове и Бък завърза разговор с тях. Нямах представа какво им казва — може би, че сме стреляли по себе си за забавление. Сигурно щяха да повярват.

Клеър вече се беше качила в джипа на Замо, а Бренър беше пъхнал главата си през прозореца. Направи ми място и аз също надникнах. Замо седеше на задната седалка, а Клеър развиваше окървавения бинт под левия му лакът.

— Как е? — попитах го.

— Идеално. Стига да не ми задават тъпи въпроси.

Клеър махна бинта и каза:

— Не е чак толкова лошо.

— Знам — отвърна Замо.

— Ще почистя раната и ще я превържа. Може да се наложи да те зашия в хотела. — Подаде на Замо шишенце антибиотици. — Искаш ли болкоуспокоително?

— Не.

— Може ли да си върши работата? — попита Бренър. Питаше Клеър, разбира се.

— Като едното нищо — отвърна Замо.

Тук всичко изглеждаше под контрол, така че тръгнах към постройката, за да потърся тоалетна и с надеждата, че може би ще мога да си купя чипс и сода. Вътре обаче нямаше нищо, освен няколко бели пластмасови стола и молитвено килимче. В коя посока е Мека ли? Ориентирайте се по килимчетата.

Бък дойде и каза:

— Тоалетните са отзад.

Минахме през отвора, зад който имаше малка канавка, запушихме си носовете и си свършихме работата. След нас се наредиха още няколко момчета от ДСС, после Бренър и накрая Кейт, която попита:

— Кой е оставил дъската на чинията вдигната?

Стояхме обърнати с гръб към нея, докато използваше унисекс канавката. Това беше чудесен момент за заздравяване на отношенията помежду ни и бях сигурен, че ни очакват още подобни изживявания в Лошите земи.

Както и да е, целият А екип беше налице, така че използвахме възможността за бързо съвещание, преди да продължим по пътя.

— Съобщих за инцидента в посолството по сателитния телефон и те ще предадат доклада ми във Вашингтон — уведоми ни Бък. — Държавният департамент ще уведоми йеменското правителство. Ние обаче не трябва да потвърждаваме за никакво използване на ракети „Хелфайър“ без предупреждение.

— Не мисля, че автомати могат да причинят подобни поражения, Бък — посочих аз.

— С лично оръжие можеш да взривиш крайпътни бомби и пълни резервоари — отвърна г-н Бренър. — Йеменците нямат достатъчно добре екипирани следователи, които да определят причината.

Да бе. Е, както и да е.

— Хауард може би ще поиска да докладва нещата такива, каквито всъщност бяха — обади се Кейт.

— Кажи му, че всъщност бих искал да поговоря с него — отвърна й Бък.

Кейт кимна и се отдалечи.

— Важно е да няма противоречащи си версии за случилото се — обясни Бък на мен и Бренър.

— Така е — съгласих се. — Особено когато версиите са верни.

— Ние станахме жертви на атака на Ал Кайда — продължи с обясненията Бък. — Не искаме да ни възприемат като агресори или провокатори. В Щатите има групи, които са против нашата програма за убийства с ракети. Ако се разчуе, този инцидент може да бъде изтълкуван погрешно като нападателен вместо като защитен.

Точно така. Не искаме да разстройваме групите за защита на човешките права с нашата програма РАЙ — Ракетни атаки в Йемен. Това си го измислих, нали чаткате.

— Важно е да не бъдем обявени за персони нон грата и да бъдем принудени да напуснем страната — добави Бък.

Съгласих се, но посочих:

— Ако не бяха ракетите, щяхме да бъдем обявени за неживи персони.

Бък пропусна думите ми покрай ушите си и продължи:

— Тази засада, наред с атаката срещу „Хънт Ойл“, ще накара Вашингтон да преразгледа военната ни мисия в Йемен. Също както стана заради „Коул“.

Ясно. С две думи, понякога се нуждаеш от нападение, за да могат нещата да станат по твоя начин. Аламо, „Мейн“, Пърл Харбър, Тонкинският залив, „Коул“ и така нататък. Понякога нападението е непровокирана изненада, а понякога не.

Та като стана дума за това, посочих:

— Пътуването до Аден можеше да стане с чартърен самолет или с „Шпионеър“. С Кейт се съгласихме да играем ролята на стръв, а не на жертвени агнета.

— Много добре знаеше какво правим, Джон — напомни ми Бренър. — Кейт също знае. Току-що направихме голям удар. Живи сме, а те са мъртви. Край на дискусията.

Не точно.

— Не съм сигурен, че всичките ти момчета знаят, че сме пуснали въдица на Ал Кайда — казах му.

Той ме погледна.

— Те знаят рисковете всеки път, когато излизаме от посолството.

— Ясно. А доктор Нолан? Тя просто се опитва да си изплати студентския заем. А Хауард?

— Ти го покани — напомни ми Бренър. — Не аз.

— Добре. И последно. Предполагам, че тази малоумна идея е на ЦРУ. Ще забележите обаче, че с нас няма човек от ЦРУ.

Никой не коментира това и аз се обърнах към Бък.

— Обади ли му се?

— Обадих се на шефа на отдела в Сана.

— И той щастлив ли е?

— Направо въодушевен. — Бък ме погледна. — Вие с Кейт изпълнихте поне частично целта си тук, така че ако искате, можете и двамата да се приберете у дома. Разбери се с жена си — добави малко рязко.

Това прозвуча като предизвикателство за мъжествеността ми.

— Аз съм тук да убия Пантерата — отговорих. — Но искам да съм в течение и да ми казвате какво става.

— Оттук нататък ще е така — увери ме Бък. — Сега шоуто е твое, Джон, и ти си звездата. Ще намериш Пантерата. Или той ще намери теб.

Определено знаеше как да си подбира думите. Имам предвид, голям артист. Но въпреки това ми харесваше.

— Някакъв шанс един от онези крайпътни разбойници да е бил Пантерата? — попитах.

— Всички се надяваме да е така — отвърна Бък. — ЦРУ ще подслушва разговорите по радиото и сателитните телефони.

— Добре. — Значи отново бяхме приятелчета и въздухът бе чист (ако не се брои вонята от канавката), и щяхме да работим като екип до следващата серия глупости на Бък.

Хауард се появи от постройката, видя канавката и я използва, след което ми каза:

— Не знам дали ще мога някога да ти се отплатя, че ме покани да дойда.

— Ще измисля нещо — обещах му аз.

Бък вече беше измислил нещо и се обърна към него.

— Това е въпрос на националната сигурност, Хауард, както и деликатен дипломатически въпрос от най-високо ниво. Моля те да не казваш на никого нищо, което би могло да компрометира тази мисия.

Или ще ти видим сметката.

Хауард реши да се упражнява да не казва нищо на никого, затова само кимна и се отдалечи.

Събрахме се пред бензиностанцията. Джиповете бяха с пълни резервоари, предните стъкла бяха почистени от тленни останки и всички се качихме по колите си. Господа, запалете двигателите. И потеглихме на югоизток към Аден.

— Самолетите остават на позиция, докато не стигнем целта си — съобщи по радиото Бренър. — Пътуват още два, въоръжени с ракети.

Страхотно. И тъй, какво научихме от разходката ни през страната? Че Ал Кайда знае за пътуването ни до Аден — но това почти се подразбираше. Научихме също, че Ал Кайда е склонна и способна да атакува брониран американски конвой. Бяха си изиграли добре ролята. Онова, което не знаеха обаче, или не очакваха, бяха ракетите „Хелфайър“ — и то, защото идиотите от йеменското правителство обикновено казваха не на използването им. Ние обаче решихме този проблем, като не ги попитахме. Това беше нова игра.

Ние пък не знаехме дали Ал Кайда знае, че г-н Джон Кори е бил в конвоя. Можехме да приемем обаче, че са знаели. Всъщност Ал Кайда знаеше, че Джон Кори и Кейт Мейфийлд ще бъдат в Йемен още преди ние самите да го разберем. Ние пък не знаехме дали Пантерата сега е в рая, в Мариб или някъде другаде. Където и да се намираше, беше бесен.

Добре. Аз също бях бесен.