Алфред Бекер
Кражбата на водния знак (12)

В ръцете на правосъдието

И така, Леонардо и Карло поеха по следите на Алберто Манчини и двамата му придружители.

— Мислиш ли, че майстор Андреа ще последва съвета ти и ще изпрати някого във Флоренция? — попита Карло по едно време.

— Всъщност най-добре ще е самият той да отиде във Флоренция — поклати глава Леонардо. — Боя се обаче, че той няма да направи нищо.

— Може би е ред ние да проявим разум и да обърнем коня. Нали вече научихме всичко.

— Не, това са само предположения. Дали наистина всичко е така, никой още не би могъл да каже. Пък и без това за мен случаят ще е приключен, едва когато формата за водния знак се върне при собственика си…

— … и майстор Андреа от чиста благодарност ти подари една купчина хартия — довърши Карло.

— Точно така! — кимна Леонардо.

— Впрочем аз зная странноприемницата на стария Северио — рече накрая Карло. — Баща ми ги снабдява непрекъснато с всевъзможни стоки. А аз доста често го придружавам при неговите пътувания.

— Разбирам. Тогава би могъл да водиш, в случай че се объркаме.

— Е, не знам пътя чак толкова добре. Добре че засега можем да следваме дирите на онези тримата.

Леонардо изпъшка.

— Слава богу!

 

 

Когато странноприемницата на стария Северио най-сетне изникна пред очите им, конете на Алберто Манчини и двамата му придружители още стояха пред портите й. Това означаваше, че не бе минало много време от идването им, иначе животните отдавна щяха да са разседлани и отведени в конюшнята.

— А сега какво? — попита Карло. — Този път, преди да приближим странноприемницата дори само с една-единствена конска крачка, първо ще ми кажеш какъв е твоят план. Не искам да преживявам още веднъж такъв провал, какъвто имахме в работилницата на майстор Флавио. Кой знае в каква дупка ще ни пъхнат този път!

Леонардо въздъхна.

— План, та план… — подигра се той на приятеля си. — Някои неща не могат да се разрешат с предварителен план. Трябва просто да се изчака и да се види какви възможности ще изникнат.

— Аха, разбирам — например възможността да спим в тъмно подземие до сандък с говежди кости! — отвърна ядосано Карло. — Смятам, че има и много по-добри възможности от тази.

Внезапно от храстите се дочу шумолене. Изпращя клон. Леонардо се обърна стреснат.

От храстите се надигна въоръжен мъж с арбалет в ръка.

— Спри на място и слизай от коня! — нареди той.

Друг въоръжен мъж изскочи от храстите от другата страна на пътя. Носеше меч на кръста и аркебуз на гърба си. Плащът му беше вързан с шарфа на градската стража на Флоренция. Той хвана коня на Леонардо и Карло и го поведе след себе си, така че да не стои повече на пътя и да не се вижда откъм странноприемницата.

В следващия миг околните храсти зашумоляха и поне трийсетина мъже изпълзяха от скривалищата си. Двамата стражи свалиха децата от коня.

— Но какво става тук? — извика Леонардо.

— Спокойно, спокойно! — прекъсна го един от мъжете.

А друг добави:

— Тези хлапета за малко да развалят всичко.

— Леонардо! — възкликна внезапно един добре познат глас.

Леонардо се обърна и видя сред въоръжените мъже баща си. — Леонардо! Карло! Какво, за бога, правите тук?

— Това е дълга история — рече Леонардо, докато се хвърляше в прегръдките на баща си.

— Вие сте продължили да разследвате случая с откраднатия воден знак, прав ли съм? — ахна господин Пиеро. — Точно това, което не биваше да правиш!

— А ти пък очевидно си успял да убедиш някого във Флоренция и в банка „Медичи“, че трябва да се действа бързо — отвърна Леонардо.

— Да, тук съм заедно с капитан Барези от градската стража и няколко души от банка „Медичи“, за да спасим каквото все още може да се спаси. Когато фалшивите банкноти се появят на пазара, щетите ще са непоправими. Никой вече няма да се доверява на полиците на банка „Медичи“.

— Тогава вие сте дошли тук, за да заловите Алберто Манчини — заключи Леонардо.

Господин Пиеро кимна.

— Точно така — значи и това сте разкрили. Алберто Манчини е бил освободен наскоро от служба в банката, защото се е забъркал в измамнически дела. След това изчезнал безследно. Но преди това поръчал на един флорентински занаятчия да му направи копие на печата, с който подпечатват банкнотите в банка „Медичи“.

— Е, сега вече всичко си дойде на мястото! — провикна се Леонардо. — Онова, което му е липсвало, са били формата за водния знак и достатъчно хартия с водния знак на Медичите.

— Точно така.

— Наемниците, на които е било платено да откраднат формата за водния знак, лагеруват при работилницата на майстор Флавио — обясни Леонардо. — И тъй като майсторът не е успял да изработи достатъчно качествена хартия с водния знак на Медичите, всичко трябва да се преработи отново. — Леонардо се усмихна. — Това означава, че капитан Барези има достатъчно време да залови бандата!

Капитан Барези изчака, докато един от двамата телохранители на Негово Превъзходителство излезе пред странноприемницата, за да отведе конете в конюшнята.

Конюшнята се намираше от задната страна на сградата и след като телохранителят изчезна с конете зад ъгъла, капитан Барези даде знак и мъжете му щурмуваха странноприемницата.

Леонардо много искаше да наблюдава всичко от непосредствена близост, но баща му, естествено, не позволи.

Едва когато Манчини и неговите хора бяха заловени и вързани, на момчетата им беше разрешено да се приближат до странноприемницата.

— Протестирам най-остро! — горещеше се Манчини. — Това е престъпление! Дръзко отвличане! Толкова ли е могъщо семейство Медичи, че да може да си позволява всичко?

Но Манчини стана тих като мишка, когато един от хората на капитан Барези донесе от неговата стая копието от печата на Медичите.

— Във Флоренция ще ви изправят пред съд! — обеща капитан Барези.

 

 

След това цялата група потегли към работилницата на майстор Флавио. Леонардо и Карло осведомиха капитана колко човека лагеруват там под командването на наемника Руджеро.

— Формата за водния знак в момента вероятно е в ситото и всички усилено работят новата партида хартия — предположи Леонардо.

— Е, тогава ще можем да съберем достатъчно доказателства — поклати глава капитан Барези.

Тъй като не искаха да позволят на Руджеро и неговите хора да се изплъзнат, тръгнаха, без да са отпочинали.

Късно следобед приближиха работилницата на майстор Флавио. Капитан Барези и отрядът му имаха числено превъзходство, но все пак той трябваше да остави част от хората си да охраняват тримата пленници.

Господин Пиеро, Леонардо и Карло заедно с пленниците и техните стражи, както и представителят на банка „Медичи“ изостанаха назад, докато капитанът и отрядът му обкръжиха воденицата.

Леонардо се обърна към представителя на банка „Медичи“, чието име междувременно беше узнал. Той се казваше Паоло Кариола.

— Вие ли сте човекът, който трябваше да вземе утре формата за водния знак от майстор Андреа ди Марко? — заговори Леонардо изискания господин, чието облекло беше почти толкова екстравагантно, колкото и това на Алберто Манчини. Но поне Паоло Кариола не носеше фалшив меч, обсипан със скъпоценни камъни.

— Да, аз съм — потвърди Паоло Кариола. — Имах късмет, че баща ти съобщи за нападението над воденицата на майстор Андреа.

— Майстор Андреа няма никаква вина, господин Кариола. Той се грижеше много всеотдайно за формата за водния знак. Но никой майстор на хартия няма шанс срещу аркебузи и арбалети.

— Възможно е — кимна Кариола. — Във всеки случай банка „Медичи“ е много благодарна на баща ти и на теб, разбира се. Това няма да бъде забравено.

— Това означава ли, че баща ми ще прави повече сделки за семейство Медичи?

Кариола се усмихна.

— Да, на това може да се разчита — потвърди той.

В този момент от воденицата прогърмяха изстрели. Хората на Руджеро бяха призовани да се предадат. Някои от тях изтеглиха мечовете си. Нямаше как да подготвят толкова бързо аркебузите си за стрелба, а и арбалетите също трябваше първо да бъдат заредени. Но когато отекнаха още два предупредителни изстрела от различни посоки, членовете на бандата се предадоха.

Хората на капитан Барези нахлуха във воденицата и заловиха майстор Флавио. Откраднатата форма за водния знак беше взета от ситото. Един от хората на капитан Барези я занесе веднага на Паоло Кариола, който я пое със задоволство.

Хартията, произведена до този момент в работилницата, също беше конфискувана.

— Какво ще стане сега с тази хартия? — попита Леонардо баща си.

Господин Пиеро вдигна рамене.

— Ще бъде доказателствен материал и ще се използва по време на процеса.

— А след това?

— Ако си въобразяваш, че ще ти дадат от нея, трябва да те разочаровам! На грешен път си!

— Но защо? Господин Кариола каза, че нашите заслуги няма да бъдат забравени!

Господин Пиеро сложи с усмивка ръка на раменете на сина си.

— Да, но никой не би раздавал просто така хартия с водния знак на Медичите — дори когато качеството й не позволява да се използва за банкноти или други документи. Най-вероятно цялата партида ще бъде преработена.

Леонардо въздъхна.

Колко много рисунки можеше да направи на тази хартия!

 

 

Малко по-късно господин Пиеро, Леонардо и Карло се разделиха с отряда на капитан Барези и потеглиха към Винчи.

Беше почти полунощ, когато най-сетне влязоха в селцето. За щастие, неприятностите на Леонардо с дядо му и на Карло с родителите му не надхвърлиха границите на обичайното. Всички бяха толкова доволни от благополучното завръщане на момчетата, че ядът им бързо премина.

При следващото си пътуване до Флоренция господин Пиеро щеше да отведе със себе си коня, с който Леонардо и Карло избягаха от воденицата на Флавио, и да го предаде на градската стража. В края на краищата, той принадлежеше на един от хората на Руджеро.

 

 

Няколко дни по-късно двете момчета изведоха кобилата Марчела от конюшнята и потеглиха към воденицата на майстор Андреа.

— Държа на обещанието, което ти дадох тъй лекомислено — рече майстор Андреа. — Събрал съм ти купчина хартия. Ето, вземи я и я използвай, както намериш за добре. Признавам, че всъщност е твърде скъпа, за да бъде запълнена с драскулките на едно дете, но не съм човек, който ще вземе да се отмята от думата си!

— Трябва да помислите върху моето предложение — рече Леонардо.

— Кое предложение?

— Да използвате дърво за производството на хартия!

— Ох, престани, моля те! По-добре ми направи предложение как да поправя достатъчно бързо винтовата преса, която тези бандити ми строшиха, та да си изпълня поръчките в срок.

— Значи работилницата ви върви добре?

Майстор Андреа кимна с въздишка на облекчение.

— Да, банка „Медичи“ ще продължи да работи с мен. За да мога да насмогна с поръчките, приех учениците на майстор Флавио. След като той е в затвора, във воденицата му едва ли скоро отново ще се изработва хартия. И съвсем между нас… Те и без това не бяха научили много при майстор Флавио!

— Има ли между тях случайно един чирак с червена коса? — попита Леонардо.

Но преди майстор Андреа да успее да отговори, вратата на воденицата се отвори и оттам излезе Джакомо.

— Майсторе, спешно ни трябват още пирони за винтовата преса — извика той и смигна на Леонардо и Карло.