Марион Дели
Както в приказките (5)

Глава V

„Твоето писмо твърде много ни заинтересува, драги ни Франц! Госпожица Д’Еспеван и Пиер де Собран страшно разсмяха Цецилия. Смя се непрекъснато, докато четях частите от твоето писмо, в които говориш за тези интересни личности.

«О, кой знае как се забавлява Франц — каза Цецилия. — Как бих искала и аз да бъда там!»

И аз с удоволствие бих желал да видя лицата на тези хора, когато един ден им кажеш своето истинско име. Аз съм убеден, че това ще бъде страшно смешна гледка.

Ясно е, че ти се възхищаваш от тази госпожица Де Панденек. Цецилия твърди, че сигурно ти вече си влюбен в нея. И аз съм склонен да повярвам в това. Но какъвто те познавам, не вярвам, че във всичко това търсиш само някаква лека авантюра. Знам, Франц, колко много благородство и енергия притежаваш. Спомням си за твоя малък замък в Пререк, където ни посрещна с жена ми по повод кръщението на малката Мари-Жозе.

Сред поканените там беше и граф Тервиц със своята дъщеря, освен това и красивата графиня Мария Фален, за която твърдяха, че напълно те била завладяла. Тази сирена, така прелъстителна, вярваше тогава, че е постигнала целта на своите страсти, на своята гордост, и аз, Франц, признавам, че вярвах в това… И все пак ти я посрещна съвършено спокоен и студен. Приятелю, разбрах тогава, колко трябва да си силен и твърд, за да останеш на висотата на своето положение като домакин. Чувствувах се необикновено щастлив, че ти намери сили в себе си да се противопоставиш на злокобната прелъстителност на тази жена. Тя е от онези жени, които превръщат мъжа, когото са избрали, в същински роб. Нейното самоубийство е доказателство докъде може да доведе тази прекалена страст.

Сега сме се събрали всички тук. Разбира се, всички веднага започнаха да разпитват за тебе. Особено тези твои малки братовчедки, които са все още силно влюбени в тебе и които ще останат влюбени, докато ти не се ожениш. Дотогава всяка една от тях ще живее с надежда, че твоят избор ще падне върху нея.

Мистерията, с която твоето отсъствие обвива личността ти, тук предизвиква обяснимо любопитство. Рудолф ми каза вчера с твърде важен тон, че Франц крие някакво приключение с някоя хубава жена, която не иска да компрометира. На нас той би могъл да ни го каже. Ние не бихме били така нахални, та да го безпокоим.“

„Драги мой — отговорих му аз. — Мотивът за това оттегляне на Франц не е никаква жена и аз искам от все сърце, що се отнася до любовните интриги, да бъдеш толкова уравновесен, колкото е той.

Неговото мнение, впрочем, има тук голямо влияние. Понеже толкова много жени те преследват навсякъде и на всяка крачка, изглежда почти невероятно, че ти оставаш студен към всички техни ухажвания. Затова твърдят, че ти умееш да забулваш своите авантюри с необикновена тайнственост. О!… Това са мълвите на хората и на двореца. Но тази мълва не липсва със своите злословия и в селото, в което ти сега се намираш, нали?

Скоро ще получа някое интересно писмо от тебе, нали, драги приятелю? Топли поздрави от Цецилия и целувка от Мари-Жозе, която много би искала да се запознае с «малкото момиченце, което прилича на нея».“

Твърде сърдечно те поздравява твоят: Людовик Карл

* * *

„Исках още вчера да ти пиша, приятелю, но се върнах късно от Гоело, където бях на гости у графиня Кервион, леля на госпожа Де Панденек. Тя живее в един стар замък заедно със сина си.

Това е една твърде добра и разумна жена. Там се запознах с нейната внучка, Ани де Кервион, която е сгодена за един обикновен гражданин, доктор Карлос. Около това се вдигна голям шум сред аристократичния свят, «неприкосновен», както би казала това, като вдигне дългия си нос, графиня Де Плоелан. Искаш ли да се запознаеш с тази графиня? Представи си една дълга като върлина жена, с изпъкнали очи и злобен поглед! А дъщерите й са само ново издание на майка си. Всички тези жени се обличат ужасно смешно и претенциозно, като избират винаги най-ярките цветове, като че ли се стремят да изтъкнат още повече своята грозота и простотия. С тях се подиграват дори и в тяхната среда, но все пак навсякъде ги приемат. Най-много ги избягват Панденекови. В замяна на това пък Плоеланови не пропускат нито един случай, за да кажат за тях нещо лошо.

А сега да ти разкажа нещо по-интересно. Няколко от собствениците на околните замъци, с които се запознах чрез Панденекови, изказаха желание да присъствувам на техните приеми. Аз съм човек, който има добър вид, танцувам добре, а което е най-важното приятел съм на Панденекови, които се ползуват в този край с голямо влияние. Да, всичко това е добре, само че забравих своите двама големи, смъртни неприятели: госпожица Д’Еспеван и Пиер де Собран. Тези млади хора се занимават изключително със сплетни за «чужденеца», който е оставил в сянка Пиер, арбитъра за елегантността в Гоело, който съвършено пренебрегва госпожица Д’Еспеван, нейния фалш и глупост. Резултатът от това е, че те вече не канят този плебей, Волф, недостоен за аристократичните среди, както и техните приятели не ме канят.

Добавете към това и обстоятелството, че младата Д’Еспеван е ужасно завистлива за вниманието, което оказвам на госпожица Де Панденек, а дори и поради моята любезност и най-обикновена учтивост към която и да било друга жена. Да, непоследователността на жената не ме изненадва никак!

Няколко добри познати тук все пак, въпреки всичко, ми останаха верни. Освен Панденекови и госпожа Де Кервион, за която ти говорих преди малко, всички останали са обикновени граждани. Австрийската аристокрация би припаднала, ако види колко много съм се обуржоазил.

С господин Де Коетгон често сме заедно. Неговият дворец се намира край двореца на госпожа Де Кервион и когато се отбия в Гоело, аз посещавам и него. Този човек ме посреща като негов собствен син и предоставя на мое разположение най-скъпоценните си документи. Там прекарвам твърде приятни моменти, които стават още по-приятни, когато и госпожица Де Панденек се намеси във водените от нас разговори. Тя има силно влияние над него и единствено тя може да поставя в ред работния кабинет на този чудак. Миналата седмица забелязах на неговата писалищна маса в една гало-римска ваза червени рози. Малко по-късно пристигна и госпожица Де Панденек. Тя ни приготви чай. Докато закусвахме, разговаряхме за разни неща: за музика, за литература, за религия. Какви възвишени мисли има в главата на това младо момиче! Какво нежно сърце и колко все пак топло! Колкото по-често я виждам, толкова повече се възхищавам от прелестното съчетание на нейната морална и физическа красота и толкова повече я обиквам. Имам намерение да поискам ръката й от нейния баща, щом получа за това позволение от императора. Скоро ще отида с такава цел в Шьонбрун. Не вярвам, че ще срещна в това отношение голяма съпротива, защото императорът знае, че моята воля е несъкрушима и защото семейството, с което искам да се свържа, е по-старо по произход и от нашето.

Забравих да ти кажа, че господин Де Кенарио, секретар на френското посолство във Виена, е близък приятел на господин Де Панденек. Той ми говори един ден за него и ме попита дали го познавам. Аз му отговорих, че сме се срещали няколко пъти.

Трябва да му е писал, та посредством него да се осведоми за личността на господин Волф, който скоро може да стане кандидат на неговата дъщеря. За щастие, не знае, че неговият приятел е изпратен неотдавна със специална мисия в Цариград. Ще има нужда от малко повече време, докато неговото писмо пристигне, а още повече време, докато си спомни, кой е този Франц Волф, за когото му пише неговият приятел. Докато стане всичко това, аз сигурно ще мога да запазя своето инкогнито, защото искам отговора, който ще ми дадат Гвенола и нейните родители, да бъде даден на Франц Волф.

Не правя това, защото се съмнявам в нейните чувства към мене. Аз знам, че тя ме обича. Сигурен съм в това. Тя ме обича, без самата да знае колко много.

И все пак с това искам да се убедя още повече в нейната любов.

Моята хубава и чиста Гвенола! Какъв живот, пълен с красота и радости ще изживея заедно с нея! Всичко това нямаше да може да стане, ако не бях успял миналия път да се противопоставя. Мога да благодаря само на енергията, с която съм надарен, задето успях да се измъкна от страстта, която вероятно щеше да опропасти целия ми живот. В нашето семейство има множество случаи на злокобно влияние, упражнявано от жени от такъв вид, каквато беше онази нещастница.

Най-после трябва да завърша. Чувам звънеца. Това трябва да е вероятно моят малък приятел Ги. Той постоянно ми носи цветя. Аз знам, че ги бере сестра му и поради това тези цветя в моите очи добиват неоценима стойност.

Да, твоят братовчед е съвсем влюбен. Моите сродници, които разчитат да спечелят моята благосклонност, сега няма вече да могат да кажат, че съм «леден мрамор», ако биха ме видели да гледам портрета на моята любима, който нарисувах по памет.

Поздрави Цецилия, която вероятно ще остане очарована от новата си сродница.“

Твой: Франц Йозеф