Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Comme une conte de fees, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,9 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
malkokote (2011)
Разпознаване и корекция
МаяК (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Марион Дели. Както в приказките

Френска. Второ издание

ИК „Румена“, Пловдив, 1993

Редактор: Христина Иванова

Коректор: Красимира Атанасова

История

  1. — Добавяне

Глава XIV

След тази вечер Никол започна да получава твърде сериозни нервни кризи, които будеха загриженост. Госпожа Д’Еспеван самата се чувствуваше слаба и не би била в състояние да се грижи за дъщеря си, ако не й помагаше с усърдие нейната племенница Ивон. Тя се настани във „Фужерай“, за да може по-добре да наглежда болната и да я развлича, разказвайки й различни неща. Това обаче беше трудно. Никол беше мрачна и мълчалива и не проявяваше интерес към нищо. Само една тема на разговор можеше да я заинтригува, но това предизвикваше нови вълнения и тревоги. Ивон твърде внимателно избягваше какъвто и да е било разговор за Франц и за неговата венчавка.

Никол първа започна да говори за това. Понеже нейното положение се беше подобрило малко, Ивон й каза:

— В деня на моята венчавка ти ще дойдеш в църквата. Аз вярвам, че след петнадесет дни ще бъдеш вече съвършено здрава.

— Поиска ли за това разрешение от Негово Височество? — попита Никол тихо с ироничен тон.

— Няма какво да го питам за това. Той знае. Казах това в негово присъствие и той не възрази.

— Аз обаче не бих искала някой да си помисли, че се натрапвам. Някой да си помисли…

— … че ти тичаш след него, за да ти прости? — допълни любезно Ивон, защото чувствуваше, че на Никол й е трудно да произнесе тези думи. — Ако искаш да ти кажа нещо искрено, не трябваше да идваш на бала у Кервионови. Но каквото било — било. Сега никой няма да има нищо против това. Нещо повече, това може само да повлияе добре върху твоите отношения с Панденекови. Значи така! Аз разчитам на тебе. Побързай да оздравееш и да си приготвиш тоалета…

— О, тоалета!… Мама не иска да ми направи нов под предлог, че сега сме били много зле материално… Ще има ли много хора на венчавката на Гвенола?

— Безспорно! Всички роднини на принц Сонберг и освен това някакъв голям индустриалец, унгарец, добър приятел на Франц, всички познати на Панденекови, без да говорим за масата любопитни. Аз вярвам, че това ще бъде една прелестна сватба.

Тя се засмя, но Никол не подхвана този смях. В нейните очи се появи някакъв чуден блясък. Тя попита с разтреперан глас:

— Трябва да е получила много хубави подаръци.

— Разбира се! Страшно много. И всички неща са великолепни. Всички негови роднини й изпратиха специални подаръци, но тези на Франц надминават всичко. Гвен обаче съвсем не се възгордя от всичко това. Тя си остана все така скромна, каквато беше и преди.

След кратка пауза, в която Никол внимателно я наблюдаваше, тя продължи:

— Тя много често разпитва за твоето здраве. Иска да оздравееш час по-скоро.

— Благодаря й за честта, която ми прави — отговори нервно Никол.

„О, наистина чест, която ти вероятно не заслужаваш“ — си помисли Ивон, загубила търпение заради злобата, която братовчедка й проявяваше.

* * *

Двойната венчавка се състоя в един хубав слънчев ден в параклиса на замъка „Кенендри“. Целият параклис беше обкичен с цветя.

Понеже денят беше хубав и слънчев, масите бяха сложени на терасата. Принц Сонберг беше начело. Гвенола под воала от бели копринени дантели изглеждаше по-хубава от когато и да било. Тя разговаряше приятелски с всички. На всички успяваше да каже нещо весело.

— Драги Франц, тя е най-хубавата от всички хубавици — каза един от сродниците, като се обърна към принц Сонберг.

Това беше общото мнение за новата принцеса.

Никол в нова, извънредно хубава рокля, беше седнала до Ален, който през цялото време трябваше да се занимава с нея. Тя беше особено любезна с него. Майка й беше казала, че той е великолепна партия за нея, особено сега, когато са в родство с принц Сонберг. Огледалото обаче немилостиво й подсказваше, че по време на боледуването си тя беше загубила много от своята красота. Свежестта на хубавото й лице беше изчезнала съвсем. Честите й температури бяха оставили дълбоки следи по лицето й. Под очите й се бяха образували дълбоки кръгове. Многото грим не беше в състояние да заличи от лицето на госпожица Д’Еспеван следите от нейната болест и страдание.

Следобед бяха устроени танци. Откри ги самият принц Сонберг заедно с жена си. След това двамата се оттеглиха на терасата, когато Гвенола каза на съпруга си:

— Искам да те помоля за нещо, Франц…

— Какво има, мила ми Гвен? — попита Франц след като пресякоха терасата и влязоха в библиотеката, която беше превърната също в приемна зала.

— Видя ли колко болезнен вид има Никол д’Еспеван? Може би, както и господин Де Кенарио казва, тя не е особено интересна. Аз бих искала обаче да виждам днес наоколо си самодоволни хора или поне външно доволни. Нима, Франц, нима ти не би могъл днес да й простиш?

Тя сложи главата си, която сега беше без воал, на неговото рамо. Той я целуна нежно по златисторусите коси и след това каза:

— Аз нямам какво да прощавам нито на госпожица Д’Еспеван, нито на когото и да било. Аз не съм обиден. Чувствувам само известна антипатия към нея. Освен това аз смятам, че ти си разбрала защо аз не искам да се сприятелявам с нея?

— Да, но няколко думи, Франц… Аз смятам, че не са кой знае какво. А това ще бъде достатъчно, за да се почувствува тя по-добре. От друга страна ще бъде достатъчно, за да започнат и другите да се отнасят по-добре с нея. Ивон ми казваше, че тя страдала ужасно от това, че всички се отнасяли презрително към нея.

— С други думи ти искаш аз да й помогна другите хора, които сега са неприязнено настроени, да започнат пак да поддържат приятелски връзки с нея. Ако искаш само това, мила, аз ще го направя, за да удовлетворя това желание на твоята толкова възвишена душа.

Тя затвори очи. Той целуна страстно и продължително устните й, а след това прошепна:

— Гвен!… Мила ми Гвен!… Аз те обожавам!…

Когато излязоха от библиотеката, те срещнаха снахата на Франц, принцеса Цецилия, придружена от господин Де Кенарио, който беше взел втори отпуск, за да може да присъствува на сватбата на своята сродница.

— О, вие, Франц, и вие, хубава ми племеннице. Аз отивам малко да си почина. Уморяват ме танците при тази горещина.

— Франц, дали ще ми оставиш за няколко минути твоята хубава Гвенола? — попита принцеса Цецилия.

— За да започнеш да ме одумваш, нали? — попита Франц и започна да се смее. — Не бива да се плашиш, мила ми Гвен. Цецилия говори страшно лошо за лицата, които мрази.

— А ти си уверен, че аз те мразя. Хайде, върви, не се бой. Няма да те одумвам. Елате, драга, за да ви кажа какво е моето мнение за представителите на рода, към който и вие от днес се числите.

— Значи ние не заслужаваме това доверие? — пошегува се Франц, като улови под ръка господин Де Кенарио.

Те заедно се върнаха на терасата. Франц размени на минаване няколко думи с госпожа Де Панденек, а след това, когато мина покрай Пиер де Собран, той го погледна за миг и последният за малко не изгуби съзнание от щастие. Минавайки така през терасата, прегърна малката Ани Бланшар, която Гвенола и той страшно много бяха обикнали и сами бяха поканили на венчавката. След това той попадна на една група младежи и момичета. Когато принцът се появи, те станаха. До Ален, към когото Франц се обърна най-приятелски, беше застанала, отслабнала и бледа, Никол. Тя наведе поглед и почувствува как кръвта нахлу в страните й.

Студеният и учтив поглед се спря на това развълнувано лице, а един равнодушен глас произнесе:

— Вашата братовчедка ми каза, че вашето здраве днес е по-добро, госпожице.

Никол започна да мънка. Думите едва се измъкваха от устните й.

— Да… аз благодаря на Ваше Височество!

Принц Сонберг отмина. Той изпълни обещанието, което бе дал на Гвенола. Сега госпожица Д’Еспеван няма да бъде вече самотна. Приятелите и неприятелите на някогашния господин Волф няма да се отвращават от нея. Тя обаче почувствува много ясно колко студени бяха неговите думи. Схвана, че това е само жест на милост.