Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Comme une conte de fees, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,9 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
malkokote (2011)
Разпознаване и корекция
МаяК (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Марион Дели. Както в приказките

Френска. Второ издание

ИК „Румена“, Пловдив, 1993

Редактор: Христина Иванова

Коректор: Красимира Атанасова

История

  1. — Добавяне

Глава XII

Никол още от сутринта лежеше в леглото си, обхваната от страшна треска. Тя енергично отказваше да бъде повикан лекар. През цялото време лежеше съвършено разбита, със затворени очи. Госпожа Д’Еспеван, която беше и без това много нервна, се безпокоеше от състоянието на дъщеря си и от новината, която Никол й беше съобщила вечерта. А освен това тя беше притеснена и от факта, че Никол не дължеше състоянието си само на това, че беше узнала кой е господин Волф, а и защото е влюбена в него. Най-после, за да бъде смущението й още по-силно, тя сутринта получи телеграма, че нейните сродници, Календекови пристигат на гости същата вечер.

— Само това оставаше! — обърна се тя към Никол, която слушаше съдържанието на телеграмата. — Аз съвсем не съм в състояние да се занимавам с тях. А ти, Никол?

Но Никол, както изглеждаше, беше съвършено равнодушна към всичко. Тя цялата трепереше от треската, когато майка и я остави, за да нареди какво да се готви, а след това отиде в гостната стая, за да я приведе в ред.

Старата слугиня получи нареждане да казва на всеки, който би дошъл на гости, че дамите отсъствуват от къщи. Госпожа Д’Еспеван никак не искаше да приема каквито и да било гости, когато се намираше в такова настроение, в каквото беше изпаднала днес. Случи се обаче, че когато старата слугиня беше в градината, за да набере зеленчук, пристигна Йоланда, заедно със сестра си Юнона. Те сами си отвориха вратата и влязоха без всякакви трудности в къщата. Понеже не срещнаха никого долу, те се отправиха към горния етаж. Тук те видяха госпожа Д’Еспеван, която тъкмо излизаше от стаята на Никол. Когато ги видя, госпожа Д’Еспеван не можа да сдържи своята изненада. Сестрите обаче сякаш не забелязаха това. Те бяха зачервени, пламнали, очите им блестяха. Едната си беше сложила голяма, зелена шапка, докато другата беше прехвърлила през главата си ярък син шал, с който напоследък беше попълнила своя тоалет. По-старата от тях най-после заговори с писклив глас:

— Дойдохме да ви съобщим една ужасна новина, драга братовчедке! Това е вече прекалено! Време е този нещастник да напусне нашия край. Той е причина за толкова много злини тук!

— Какво има? Какво се е случило? Елате тук. Никол е болна и не бива да я тревожим!

И тя наблъска двете моми в стаята и затвори вратата след тях. Юнона се отпусна в креслото, а по лицето й беше изписан израз на страшен гняв, докато Йоланда остана права, като беше заела една особено драматична поза.

— Страшно! — извика по-старата от тях. — Страшно! Ние всички сме като болни от това. Мама лежи. Нашият Гаетан, нашият скъп Гаетан…

— Онзи нещастник Волф го е набил — допълни Юнона и се обърна в креслото си.

Госпожа Д’Еспеван се изправи:

— Той го е набил?

— Да, пред всички, тъкмо когато излизал от училище. Нещастникът, целият му гръб е покрит със сини петна. Набил го е под предлог, че ние сме разправяли лоши неща за него!

— Господи! — прошепна госпожа Д’Еспеван и се прекръсти.

— Ще види обаче кои са Плоелан. Ние имаме приятели, роднини! Те ще се явят при него за обяснение или ще намерят начин да се разправят с него! Ние вече говорихме с господин Де Боа-Терви, с господин Де Трокенан…

— Не предприемайте нищо срещу него! Внимавайте какво вършите — каза госпожа Д’Еспеван със сериозен тон. — Това е вече прекалено.

— Какво, какво е прекалено?

— Всички онези лъжи, които вие разправяхте за него… А освен това вашето държание… вашето държание по отношение на него…

— Какво значи това?

— Слушайте, ще ви кажа какво значи… Вчера съвършено случайно узнахме, че този господин Волф е едно твърде високопоставено лице…

— Твърде високопоставено лице?

Юнона скочи от креслото.

— Кой? Какво? — попита Йоланда, без да може да поеме дъх.

— Той е австрийски принц!

— Принц? — повтори Юнона.

— Принц? — прошепна и Йоланда.

— Да, това още никой не знае, може би не знаят също така и Панденекови. Във всеки случай аз ви моля да не казвате никому нищо. Не бива да бъдем недискретни, когато знаем, че той иска да запази своето инкогнито.

Юнона отново се строполи в креслото си. Йоланда потърси с поглед един стол, за да се облегне, защото коленете й трепереха, а кръвта й беше нахлула в главата.

— Това е ужасно, наистина ужасно! — пошепна Юнона.

— Аз мисля, че вие се лъжете, драга братовчедке.

— За съжаление, не. Няма и най-малкото основание да се съмнявам в това, което ви казах.

— Но как сте го узнали?

Юнона едва успя да каже това. Устните й трепереха.

— Никол вчера намерила един портфейл, който имал отпечатан герба на принца, неговата корона. За да узнае на кого принадлежи портфейла, тя прочела няколко реда. По такъв начин тя узнала, че Франц Волф в действителност е принц Сонберг.

— Принц Сонберг? — повтори Юнона все още много смутена.

— Страшно! Страшно!

— Мама ще умре! — продължи Юнона, като започна да кърши ръцете си. — А Гаетан!… Гаетан…

— Ах, тия Панденекови! Те трябва да са знаели това. Не са искали да го кажат на никого, за да могат спокойно да му натрапват своята Гвенола.

Йоланда се изправи, изкриви уста и презрително каза:

— Жена на един принц! О, това ще бъде една великолепна сделка за тях. А в това време други, малко по-искрени от тях, са се отнасяли към този човек така, както подобава… не са се престрували…

Госпожа Д’Еспеван протестира:

— Аз смятам, че Панденекови в този случай наистина не са знаели нищо. Те винаги са били на по-друго мнение, що се отнася до нашата класа, отколкото ние. Те винаги са допускали брака между един аристократ и една буржоазка или обратното и в това не са виждали нищо лошо. Не са смятали смесването на синята и обикновената кръв за престъпление, за унижение.

— Те не са знаели? Моля ви се, недейте да твърдите подобно нещо! Те бяха в прекален възторг от този човек, за да смятат, че наистина не е нищо друго, освен един обикновен господин Волф. Не ставайте толкова наивна.

Юнона в това време бърбореше нещо неясно.

— Поне да не беше набил Гаетан пред хората! Нещастното момче би поискало от него извинение и никой нищо не би узнал. А така… целият Гоело ще говори за това.

— Ах, този отвратителен Кенарио! Той сигурно е знаел кой е в действителност Волф! Не каза на никого нищо. Чакал е да види какво се готви на всеки един от нас! Да, да, виждам го как иронично се смее. Отвратително, дърто животно!

— Коленете ми треперят! — се обади Юнона и не можейки повече да се сдържа, тя се разплака. — Няма да мога никога да се добера до вкъщи.

— Ще наредя да ви впрегнат конете! — побърза да предложи госпожа Д’Еспеван. Тя с нетърпение чакаше сродничките й да си отидат. Не можеше да понася тези оплаквания и вайкания на двете моми. Нейните нерви и без това бяха вече достатъчно обтегнати.

След като изпрати сестрите Плоелан, тя пак се върна край леглото на болната си дъщеря. Никол извърна към нея пламналото си лице, а очите й горяха.

— Тук бяха Юнона и Йоланда, нали? — попита тя кратко.

— Да, мила.

— За кого говореха? За кой нещастник?

— За господин Волф, който вчера наплескал Гаетан, когато излизал от училището.

Очите на Никол светнаха още повече. Тя се загърна още по-добре в юргана и каза:

— Той знае как да наказва хората!

След това млъкна и нещастната й майка през целия следобед не можа да изтръгне от устата й нито една дума.

Надвечер пристигнаха Календекови. Нямаше никакъв смисъл да крие от тях истинското име на Франц Волф. Те познаваха много добре принц Де Сонберг и биха го титулували така, когато го срещнеха.

Госпожа Д’Еспеван им разказа всичко след вечерята, когато се прехвърлиха в салона.

Гостите извикаха от изненада. Те бяха искрено смаяни.

— Как сте могли да постъпите така?!… Да се отнасяте по такъв начин с един принц Де Сонберг… Та той е най-добрият, най-любезният и най-любимият принц на цяла Австрия. Та това е човекът, пред когото цяла Виена би паднала на колене, стига той да би позволил това.

— Но ние не можехме да знаем, че това е принц Сонберг! — започна да се оправдава пред тях госпожа Д’Еспеван.

Младата баронеса Де Календек, руса, кокетна, твърде красива жена, вдигна ръце към небето:

— Господи боже, нима човек може да се излъже, като го види! Всичко в него говори, че това е необикновен човек. Неговото държание, неговите обноски, всичко това издава човека, който е свикнал всички да го ценят и почитат. Ако добавите към всичко това и неговото баснословно богатство, тогава той изцяло става човек, за когото всеки само може да помечтае! И вие не сте съумели да видите в негово лице такъв един човек?

— Каква отвратителна грешка! — повтори барон Де Календек, като започна да се разхожда нервно из салона. — Спомням си как се беше отнесъл към един немец, който се беше държал към него така, както и вие, без да знае, че това е принц Де Сонберг. Немецът трябва дълго време да е помнил урока, който принцът му даде.

— Как ще се отнесе към нас, скъпи, когато братовчедка ти и Никол… О, той веднага ще ни отстрани от себе си — заяви баронеса Де Календек през зъби и стана нервно от мястото си. — В такъв случай аз бих предпочела веднага да си заминем оттук! Иначе би било непоносимо. Ако обаче опитате, Жак, да му изпратите своята визитна картичка… Това би било добър знак…

— Невъзможно е, поне докато той не обяви кой е в действителност.

— Не е изключено той да направи това много скоро… Защото аз не ви казах още нещо… Изглежда, че той ще поиска ръката на госпожица Де Панденек!

— Той ще се ожени за госпожица Гвендолин де Панденек! — Госпожа Де Календек стана изведнъж сериозна и започна да се оглежда наоколо си. — Нима това е възможно? Нима девойката е връхлетяна от такова огромно щастие? Та това е истински сън, истинска мечта.

— Разбира се — добави баронът. — Ех, братовчедке, новините, които ни разправяш, са просто невероятни! Значи Гвенола е успяла да победи мъжа, около когото се въртяха красавиците на целия свят!… Гледай ти дяволица! Това момиче е родено под щастлива звезда.

— Да, може да се каже, ако всичко се изпълни така, както казвате вие. Защото младият принц е могъл да си позволи да се развлича колкото си иска, без да си е помислил… — намеси се баронесата.

Господин Де Календек я прекъсна:

— Аз смятам, че младият принц е много добре възпитан и извънредно сериозен човек, за да се отнесе така към едно младо момиче, каквото е госпожица Де Панденек. Виенският печат, а така също и виенският двор му приписват разни авантюри и го заплитат в най-различни интриги, но ония, които са близко до него, най-категорично отхвърлят всичко това и аз сам съм склонен да вярвам на последните.

— О, той много явно и открито ухажваше Гвенола! — заяви госпожа Д’Еспеван. — От това може да се заключи, че той ще поиска ръката на госпожица Де Панденек. Впрочем това се потвърждава и от писмото, което Никол е намерила в неговия портфейл.

— Е, в такъв случай не може да има никакво съмнение. Ето ти наистина едно странно приключение, което ще направи сензация в целия свят!

— Какво щастие!… Какво щастие! — промълви младата баронеса, очите на която блестяха от завист.

И след като гледа известно време замислено през прозореца, тя добави:

— Жак, ние още утре ще трябва да идем в „Кенендри“. Сега ще трябва да гледаме да се сприятелим колкото може повече с Де Панденекови. Така ще можем поне покрай тях да отбегнем неприятностите, които нашите сродници, без да искат, са ни устроили.

— Да, това е една добра идея. Вие, драга братовчедке, нали ще можете да ни заемете вашата кола?

— Разбира се — отговори госпожа Д’Еспеван с недоволен глас, защото много ясно схвана в така поставения въпрос желанието тя да не се присъединява към тях.