Марион Дели
Както в приказките (3)

Глава III

Панденекови произхождаха от областта Леон, където от техния стар феодален замък бяха останали само развалини. След като през седемнадесети век Ален де Панденек се беше оженил за последния женски потомък на графовете Де Праело, той беше избрал за място, където да се настани за постоянно, „Кенендри“, което лежи недалече от Марбианския залив. Това имение жена му беше донесла като зестра. От горите и земите, които съставляваха някога имението, не беше останало почти нищо, когато сегашният маркиз Де Панденек реши заедно със своята съпруга, която беше също така разумна и дейна като него, да отглежда там зеленчуци и едно малко лозе. В течение на няколко години продукцията на „Кенендри“ стана известна със своето качество и собствениците на замъка можеха вече спокойно да мислят за бъдещето на своите деца, за тяхното материално положение.

Франц Волф знаеше всичко това, защото му го беше разказал свещеникът, който също така му беше говорил за маркиз Де Панденек и като за любител на келтските старини. Тъкмо поради това той мислеше да влезе във връзка с него. Случаят, който беше довел в неговото жилище Гвенола и Ги, беше отличен повод, за да може да осъществи това си желание. Два дни след произшествието господин Де Панденек изказа отново своята признателност и предаде на господин Волф, че неговата съпруга има голямо желание да се запознае със спасителя на техните деца. Господин Волф твърде любезно отговори, че ще бъде във възторг да се запознае с госпожа Де Панденек и че ще посети в скоро време „Кенендри“.

Младежът, който беше отнесъл поканата в „Ти Глац“, се върна възхитен от чужденеца. Това накара Ивон, която беше дошла, за да поработи следобед с приятелката си, да каже малко заядливо:

— Значи не съм само аз онази, която изпада веднага във възторг от хора, които не познава!

И тя хвърли поглед, изпълнен с известна ирония, към Оливие.

Младежът отговори нервно:

— Баща ми е вече в зряла възраст и има онзи опит, който вие, Ивон, с вашите двадесет години не можеше да имате. Ако баща ми има благоприятно мнение за господин Волф, сигурен съм, че той заслужава това. Такова доверие обаче не бих могъл да имам във вашето мнение…

— Мнение на неопитна жена — отговори Ивон и избухна в смях. — И така, Оливие, вие смятате, че той съвсем ми е завъртял главата!… Не, не, драги приятелю. Уверявам ви, че моята глава е по-здрава, отколкото вие предполагате. Дори и на Франц Волф това не би се удало.

— Говори ли ви за себе си, за своето семейство? — попита госпожа Де Панденек съпруга си.

— Естествено! Неговата баба по майка е била французойка, както и неговата баба по баща. Баща му, който би офицер, починал няколко години след неговото раждане, майка му преди четири години… Няма нито брат, нито сестра, но има многобройно семейство, съставено от раз лични чичовци, лели и така нататък. Той обича твърде много Франция и по няколко месеца през годината живее тук. Изглежда, че принадлежи към великолепно семейство. Доколкото това може да се долови при кратък разговор, би казал, че има много благороден характер. Набиват се в очи неговите интелектуални способности, човек изпитва приятно чувство, когато води разговор с него. Но за това, струва ми се, ви казах вече какво мисля.

Ивон заяви, без да престава да забива иглата в бродерията си:

— Ето един съсед, който ще бъде чудесен участник в нашите летни забавления. Сигурно танцува великолепно.

— Бих искал да знам, откъде можете да съдите за това? — попита Оливие с известна ревност.

— Е, драги, та той е австриец… А освен това, аз предполагам, че той е надарен с всички качества, с които природата може да надари един мъж.

— И аз — заяви с тих глас Гвенола.

Момчето, което се чувствуваше малко слабо, беше седнало до сестра си. То добави:

— Много ми се иска да го видя отново и мисля, че ще го обикна.

— Би трябвало да му се изпратят цветя, защото изглежда той обича твърде много цветята — се намеси и госпожа Де Панденек. — Ти утре сутринта ще набереш цветя за него, нали, Гвенола?

— Да, мамо, Жоаким ще му ги занесе.

— Би трябвало обаче господин Волф да узнае, че му ги е брала тази хубава ръка. Тогава тези цветя ще имат двойна стойност за него — каза Ивон и хвърли малко ядосан поглед към приятелката си. Гвенола се усмихна, като продължи да бродира. Нейните страни се обляха в слаба руменина и дългите й мигли, които имаха цвета на тъмно злато, леко потрепнаха.

— Това е наистина едно романтично приключение. Този уплашен кон, тази буря, тази къща в гората… и хубавият чужденец, който има държанието на някакъв принц и приема нашата Гвен в своя самотен замък!

— Прекрасен принц — се обади и Оливие с пресилена усмивка.

— Извънредно прекрасен и при това умее да предизвика възхищение, ревниви господине. Така мисли и вашият баща — каза Ивон.

Оливие се засегна.

— Ревнив? Аз? Защо не кажете… от кого ревнувам? — отхвърли той обвинението, като се разсърди.

— Сигурно ревнувате… от един човек, когото дори и не познавам, само защото говоря за него хубави работи! Но дори и за да изпаднете в добро настроение, драги ми годенико, пак не бих могла да кажа, че той е отвратителен или глупав.

Ивон се засмя, стана и се приближи до Оливие, който беше застанал на няколко крачки от нея, облегнат на оградата на балкона. Тя го улови под ръка и тръгна заедно с него. Останалите ги гледаха как се разхождат из алеята, доволни и засмени, притиснати един в друг.

— Тази заядлива Ивон обича да закача нашия намръщен Оливие — се обади госпожа Панденек. — Надявам се все пак, че тя няма да прекали в тази игра, защото той ще страда от това.

— Тя е много добра и го обича твърде много, но все пак би било опасно да си играе с огъня… Хм! Изглежда, че това не е първата девойка, която ще го нарани.

Господин Де Панденек каза това полугласно, на ухото на съпругата си.

Гвенола стана и каза на Ги:

— Братче, време е да изядеш яйцето си. Ела да донесем да хапне и на Ивон!

Майка им ги изпрати с поглед и промълви:

— Бертран, смятате ли, че е удобно Гвенола да приеме посещението на този чужденец, който, според вашия разказ, е твърде привлекателен и опасен.

— Той не остави в мене подобно впечатление. Все пак ще бъдем предпазливи, защото и най-хубавата външност може да крие една лоша душа. За щастие, Гвен е сериозна, разумна и съвсем не е романтична.

— Скъпи, Гвен все пак е една Панденек, а това значи: гореща душа и огнено сърце под спокойна външност. Досега тя винаги е оставала студена към всички ухажвания на мъжете. В момента обаче, когато нейното сърце закипи, тогава то няма да закипи наполовина. Но ти имаш право, тя е разумна, надарена е с големи морални сили и, което е и най-хубавото, нейната чиста душа ще й помогне твърде много, за да усети кой човек е недостоен за нея и да го отблъсне от себе си. Що се отнася до този чужденец, ясно е, че не можем да откажем да го приемем след големите услуги, които ни направи, но в това отношение няма да прекаляваме, докато не го опознаем добре… И ще наблюдаваме също така и неговото държание към Гвенола…

* * *

Франц Волф се яви една седмица след това в „Кенендри“. Посрещнаха го в големия салон с дъбови ламперии и стари, хубави мебели. Салон, пълен с разкошни цветя, за които винаги се грижеше Гвенола.

Ален беше вече тук. Пристигнал беше от съседния град Гоело, където се намираше неговият гарнизон. Тук беше и Ивон де Розмандур, която беше поканена от приятелката си. Ивон не беше първата, която долови, че младият чужденец е оставил най-хубаво впечатление у госпожа Де Панденек. Дори и Ален беше във видим възторг от него. Само Оливие ставаше все по-мрачен и по-мрачен.

„Да не би пък да се страхува, че ще се влюбя в този хубав австриец“ — си мислеше Ивон, която тази мисъл от една страна вълнуваше малко, а от друга страна я забавляваше. Тя погледна след това крадешком към Гвенола, на която господин Волф пръв беше оказал своето гостоприемство. Понеже характерът на младото момиче беше доста затворен, дори и за Ивон беше трудно да установи какво впечатление беше оставил върху нея чужденецът. От друга страна Гвенола никак не криеше, че австриецът е предизвикал у нея най-големи симпатии със своя горд вид и с изтънчения начин, по който се беше отнесъл към тях, когато бяха гостували в „Ти Глац“. И сега тя го слушаше внимателно, когато той разговаряше с господин Де Панденек за своите преживелици в Бретан. Той говореше много добре френски, без какъвто и да е акцент и — както беше казал свещеникът — беше великолепен събеседник. Говореше увлекателно, без да пресилва, без пози, а такъв той беше и в държанието си: приятен, естествен, но все пак оставяше впечатлението, че е свикнал да привлича цялото внимание към себе си.

— Гвен, ти би трябвало да запознаеш господин Волф с нашия братовчед Де Коетгон — се обади господин Де Панденек. — Никой по-добре от него не би могъл да го запознае с миналото на нашия Бретан.

Ален започна да се смее.

— Ех, татко, какво казвате? Този ли дивак, който така ревниво пази своята светиня!? Може би единствена Гвенола би могла да го накара да говори в чест на господин Волф.

Господин Де Панденек се обърна към Франц Волф:

— Братовчедът, за когото става дума, живее в Гоело, в стар дворец, пълен с келтски и римско галски старини. Той е същинска мечка, истински феодал. Само дъщеря ми е в състояние да предизвика у него добро настроение. Тя е негова ученичка и той й позволява да разглежда неговата скъпоценна колекция, когато поиска. А неговата сбирка е наистина необикновено интересна и би било истинска загуба да пропуснете случая да я видите.

— Вие породихте у мене желание да проникна на всяка цена в този замък, та макар и да е така недостъпен. Госпожице, аз ви моля, направете това заради мене и накарайте този ваш чудноват роднина да ми покаже своята сбирка.

Франц Волф погледна най-сърдечно младото момиче и се усмихна.

— Ще направя това с най-голямо удоволствие и убедена съм, че няма да ми откаже. Старият ни братовчед е най-добрият човек на света, но наистина е толкова упорит и странен, че човек мъчно може да се спогажда с него.

— На мен ми се струва, че ти можеш да правиш с него всичко, каквото искаш, Гвен — се намеси и Ги. — Той те обича толкова много. Достатъчно е само да кажеш, че господин Волф ти е спасил живота и той веднага ще отвори най-широко всички врати на двореца си.

— Да, ти имаш право — отговори господин Де Панденек, като се смееше. — Тя, господине, сега за вас представлява: „Сезам, отвори се“. И така, с положителност можете да разчитате, че скоро ще проникнете в „светия дворец“. Там вече нашият братовчед ще ви посрещне най-любезно, той умее да посреща отлично. От него можете да узнаете много тайни от епохата на друидите. Уверявам ви, че всичко това ще ви достави необикновено удоволствие и главното, целият град ще остане изненадан, когато узнае, че старият Коетгон ни е приел.

— О, ще бъда много поласкан — отговори Франц Волф, като се усмихна — усмивка, която Ивон прецени като доста иронична.

В този момент в салона влезе слугинята в необикновено красива бретонска носия. Тя внесе лимонада и сладолед. Гвенола стана, за да сервира. В същия момент вратата пак се отвори и Оливие извика:

— Погледнете, Пиер!

През вратата, която водеше към терасата, влезе един млад човек, облечен с много добър вкус. Той се отправи веднага към госпожа Де Панденек, целуна й ръка и я нарече „лельо“. След това се обърна към господин Де Панденек, но не пропусна да хвърли поглед и към чужденеца.

— Пиер де Собран, млад племенник на жена ми — го представи маркизът. — Пиер, това е господин Волф, наш съсед от „Ти Глац“, на когото сме изключително много задължени.

Още щом се появи младежът на вратата, Франц го погледна с очите на човек, който е свикнал само за секунда да забелязва всичко и да си създава веднага мнение. Младежът, който влезе, беше впрочем един от онези, за които човек не можеше много да се колебае. Неговото изтънчено и ясно лице, което издаваше известна женственост, свидетелствуваше, че това е задоволен и спокоен човек. Неговата елегантност, без да бъде подчертана, и неговото непосредствено държание веднага показваха, че това е благороден и възпитан мъж.

Господин Волф стана и протегна ръка на новодошлия. Последният от своя страна промълви:

— О, наистина, аз не знаех, че „Ти Глац“ е даден под наем.

Той му стисна леко ръката, а след това го измери крадешком с поглед. Господин Де Панденек с няколко думи описа случая с Гвенола и Ги, за който беше така признателен на господин Волф.

— Оливие, погледнете вашия братовчед — прошепна Ивон на ухото на годеника си. — Погледнете как сърдито гледа този господин, пред когото неговия собствен изглед е все пак някак мизерен и в сравнение с когото неговата елегантност е все пак от по-ниска степен. Наблюдавайте го и се помъчете да не му подражавате в ревността. Вие все пак сте по-интелигентен и можете по-добре да отсъдите колко смешно е всичко това.

— Ивон, вие знаете много добре защо — промълви Оливие и неговият поглед придоби необикновено нежен блясък.

— А вие, недоверчиви господине, знаете много добре, че една потомка на Розмандурови умее да обича и да остане вярна… до смърт!

След това Ивон стана и се отправи към Гвенола, за да й помогне в сервирането.

Пиер де Собран, единственият син на госпожа Де Собран, която извънредно млада беше останала вдовица, при това снабдена с доста пари, живееше много лекомислено. Занимаваше се малко с коне и с езда, не липсваше от нито една аристократическа вечеринка, а през есента ходеше редовно в Прованс на лов, канен от различните собственици на замъци. Той знаеше всички тайни и всички анекдоти на елегантния свят и оттам подбираше своите теми за водене на разговори. Освен това той обичаше да говори твърде много за своите приключения, като придружаваше разказа си с оживени жестове и силен смях. Неговите сродници от „Кенендри“ постоянно го подиграваха за всичко това, но все пак тяхното държание към него не беше успяло да го излекува от недостатъците.

Затова именно и сега присъствието на младия Волф още повече дразнеше Пиер. Франц Волф, без каквито и да било усилия, беше успял да води разговора и да занимава цялата тази компания. А Пиер не беше в състояние да се включи в беседата, която се водеше. Панденекови, всички без изключение, бяха в интелектуално отношение твърде богато надарени, а интелигентността на младия австриец също така беше всестранна, така че в салона се водеха почти изключително интелектуални разговори.

Пиер сега почувствува, че започва да губи и онези не твърде големи симпатии, които имаха Панденекови към него, заради този чужденец.

Гвенола, да, Гвенола също така изглеждаше изцяло очарована от чужденеца.

Суетата на Пиер не можеше повече да понася всичко това. В даден момент, когато господин Волф се беше обърнал към Ален, за да отговори на някакъв негов въпрос, младият Собран каза на Гвенола:

— Надявам се, Гвенола, че ще имам удоволствието да танцувам с тебе у госпожа Отерох?

Господин Волф извърна главата си към Пиер, гледа го така известно време и пак се обърна към Ален, за да продължи започнатия разговор. Гвенола от своя страна отговори твърде рязко на Пиер:

— Не, дори и през ум не ми минава да отида там.

Тонът, с който тя отговори, свидетелствуваше на Пиер, че младото момиче сега не беше в настроение да води светски разговори.

Малко след това Гвенола стана, за да донесе някакви гравюри върху мед от прочути бретонски замъци. Тя ги сложи на масата. Франц се приближи съвсем близо до момичето, за да разгледа изрязаните в метала картини. Ивон от своя страна, винаги готова да се заяде с някого, седна до Пиер:

— И така, как го намирате?

— Как?… Какво?

— Говоря за този чужденец! Защо се преструвате сега? Не сте престанали да го наблюдавате нито за миг, още откакто сте дошли!

Пиер пламна от гняв.

— Аз? О, този чужденец ми е съвършено безразличен. Откъде впрочем е той? Кой е този господин Волф?

— О, той е човек с прекрасна външност и необикновени способности. Съвършено различен от останалите смъртни. Погледнете, Пиер, как великолепно изглеждат неговите тъмноруси коси край златните коси на Гвенола!

Пиер де Собран хвърли мрачен поглед към Волф и Гвенола, които все още стояха наведени над картините и ги разглеждаха.

— Аз не харесвам такъв цвят коси.

Косите на Пиер бяха също руси, само че имаха някакъв изтънчен, пепеляв оттенък.

— О, какъв лош вкус имате, нещастни ми Пиер — заяви Ивон иронично. — Да не би да смятате, че господин Волф е и зле облечен?

— Изглежда, че има добър шивач — процеди Пиер през зъби.

— Е, а на мене всичко у него ми харесва. Великолепен мъж. Погледнете само какви очи има! Забелязахте ли как топло гледат тези очи!

— Забелязах само, че този господин е голям позьор и че всички вие сте ужасно смешни в този свой възторг към него — добави сърдито Пиер.

— Позьор? Тъкмо напротив, той е същинско олицетворение на естествеността.

— Добре, добре, всичко е наред! Той е красив и естествен в държанието си! Този Волф, който пристига дявол го знае откъде, държи се така, като че ли се намира в собствения си дом и като че ли той сам е приел всички нас на гости…

Скоро след това Франц Волф се сбогува, а Пиер де Собран седна в своята малка кола и пое пътя към селото. Ивон излезе с годеника си на разходка и му предаде разговора, който беше водила с Пиер де Собран.

— Представи си, когато поразмислих малко, видях, че това младо момче може и да има право. Нима и ти не си на същото мнение за Волф?

— Не, след като ти ми каза толкова неща за него. Аз не смятам, както Пиер казва, че австриецът позира. В неговото държание всичко, дори и най-дребните неща, са съвършено естествени, напълно лишени от каквато и да било изкуственост. Той е надарен, освен това с една великолепна особеност: извънредно е любезен, а все пак се държи някак резервирано. Изглежда, че аз спокойно мога да разчитам на твоето мнение за хората и в бъдеще.

— О, колко добър си, Оливие! — Ивон облегна главата си на рамото на своя годеник. — Много те обичам, защото си така добър!

Те продължиха разходката си и Оливие изведнъж се засмя:

— Пиер никога няма да може да се пребори с надмощието, което има над него господин Волф. Австриецът е успял вече да намери тук своя неприятел…

— А аз смятам, че той малко ще иска да знае за неприятели от такъв род. Той, както се вижда, не се интересува от него. Впрочем, той показа това още днес, когато се сбогуваше с него. Такъв учтив, но все пак студен поглед! Страхувам се, че нещастният Пиер този път няма да може да има последната дума.

По същото това време Франц Волф вече седеше край писалищната си маса и продължи започнатото писмо:

„А сега, драги Луи, след като ти разказах за малкото приключение, което беше успяло да ме изтръгне от обикновеното ми равновесие и да разтърси моя живот, живота на «горския човек», както казва твоята съпруга, искам да задоволя любопитството на романтичната Цецилия. Ще й опиша младото момиче, на което за кратко време оказах своето гостоприемство. Успокой се, Цецилия, госпожица Де Панденек е една от най-красивите жени, които съм виждал някога в живота си. Тя обаче е не само красива, но е и много миловидна и приятна. И още нещо: нейната душа е интелигентна и изтънчена, а от нейните прелестни очи, сини и дълбоки като нашите езера, лъхат топлота и добрина, които не могат да не очароват човека. А сега добави към всичко това и една всестранна култура, образованост и скромност в държанието, лишено от каквото и да било кокетство…

И така, Цецилия, ти вероятно ще ми пишеш: ти си влюбен!

Драга моя, това е нещо, което с мене досега никога още не се е случвало. Това обаче може да ми се случи всеки момент, защото аз съвсем не съм «красива статуя», както казва за мене младата графиня Молен, малко огорчена от това, че останах безчувствен към нейната хубост — така фатална за много мъже.

Сега току-що се връщам от «Кенендри». Там прекарах няколко извънредно приятни часа. Бащата, майката, децата, всички там са толкова мили хора, надарени с голяма интелигентност и силен дух. Завчера малкият Ги донесъл на Янко една кошница с цветя. Цветята бяха подредени с такъв вкус, че не може да има в това никакво съмнение — Гвенола е онази, която ги е поставила така. Защото според мене и най-малкото нещо, което минава през нейните фини ръце, през нейните красиви пръсти, не може да не получи отражението на нейната красота и очарование.

В «Кенендри» имаше още едно младо и хубаво момиче, някоя си госпожица Де Розмандур, годеница на най-големия от синовете на Панденек. Освен това един техен сродник, Пиер де Собран, млад фантазьор, който, както изглежда, е надарен с извънредна глупост. Така го прецених още от пръв поглед и по-късно не промених това свое мнение. Опита се да ме омаловажи. Вие разбирате това, драги приятели, един обикновен, прост господин Волф! Неговите усилия обаче излязоха напразни, както вие сами можете да си представите. «Господин Волф», също не е в състояние да понася нахалната дързост на хората, както своя двойник.

Цецилия, чувам те сега, как се смееш от все сърце. Нека Луи да ти напомни твоите думи: «Уверявам те, Франц, че ще ти бъде трудно да останеш дълго време „инкогнито“, защото все пак в дъното на душата си ти си истински принц».

И все пак, драга, аз не вярвам много в наблюдателността на хората, и се надявам, че ще мога като Франц Волф да продължа своите научни изследвания в този прелестен кът на Бретан.

Панденекови ми помагат твърде много в това отношение. Гвенола ще ме въведе в двореца на някакъв техен чудноват сродник, който твърде ревниво пази великолепни, красиви и ценни старини. А и тя самата отлично познава историята на Бретан.

Особено много ми харесва самотността на «Ти Глац». Тук ще си почина чак до зимата. След това ще отида в Париж и едва след това ще се върна във Виена. Там пак ще се превърна в човека, на когото всички се кланят и усмихват, около когото се навъртат най-красивите жени от всички среди на обществото, защото смятат, че е някаква особена чест, ако заемат някакво малко кътче в моето сърце.

А дотогава семейството на Де Панденек ще бъде за мене едно великолепно развлечение и една компания, която ще съумее да направи приятни онези няколко часа, по време на които няма да работя.

Вие сега, както изглежда, сте в Хортек? А какво става с моите сродници? Събират ли се вече? Във всеки случай, аз ви моля да запазите добре моята тайна и да ми пишете посредством моя секретар, който единствен е в пряка връзка с мене.

Целунете моята малка племенница. На тебе, Цецилия, изпращам целувка, а на тебе, добри ми Луи, сърдечно стискам ръка.“

Франц-Йозеф