Марион Ленокс
Болница сред пустинята (9)

Девета глава

Напуснаха фермата. Блеър се обади на Рекс и му обясни ситуацията.

Един час по-късно се стъмни. Спряха до някаква скала, която явно беше позната на доктор Кинън.

— Ще ни предпази поне малко от вятъра — обясни й Блеър. После доближи фургона до скалата, извади голям газен фенер и опъна платнището. — Ето ни у дома — тържествено заяви той.

Кери огледа подозрително района.

— Не ми прилича много на дом. А какво ще стане, ако завали?

— Или ще се приберем във фургона, или ще се намокрим — отвърна безцеремонно Блеър. После вдигна очи към тъмното небе, което обещаваше безоблачна звездна нощ. — Засега шансовете за дъжд са минимални.

Кери кимна. Стоеше и го гледаше, докато приготвяше нещата за през нощта. Не знаеше как да му помогне и се чувстваше безполезна. Ръсти вяло душеше около краката й, но теренът очевидно не му харесваше. Накрая Кери седна и взе в скута си смутеното животинче. То въздъхна дълбоко и се отпусна тъжно в прегръдката й. Момичето се взираше в него със съчувствие. Изглеждаше не по-малко самотно от нея.

Кери призна пред себе си жалката истина. Тя също беше без корени, не знаеше какво я очаква на следващия ден. Но поне бъдещето й донякъде беше в собствените й ръце. А съдбата на кученцето, сгушено в скута й, изцяло зависеше от милосърдието на странните човешки същества, които му отнеха Емили. Момичето притисна Ръсти до гърдите си и го погали по ухото.

— Вечерята е готова.

Кери вдигна учудено очи. Блеър беше коленичил пред примуса, изгребваше нещо от тенджерата и го сипваше в чинии. Момичето се приближи заинтригувано до него.

— Много сте бърз! — възкликна тя.

— Най-пъргавият готвач в света — съгласи се важно той.

— Печен зрял фасул?! — Кери пое чинията, която Блеър й подаде, и избухна в смях.

— А вие какво очаквахте? — обидено попита мъжът. — Може би омари?

— Би било хубаво — ухили се Кери.

— Затвори си устата и яж, жено. — Блеър се престори, че я гледа свирепо, но не издържа и й се усмихна.

Тя беше гладна и яденето й хареса. Предложи на Ръсти, но той го подуши и не прояви интерес. Беше прекалено разстроен, за да има апетит. Светът му се бе преобърнал изцяло.

После пиха чай. Блеър го запари и го сипа в големи емайлирани чаши.

Кери мълчеше, смутена от усамотеното място и от мъжкото присъствие до себе си. С напредването на вечерта Блеър също се умълча. Сякаш въздухът наоколо беше зареден е нещо неуловимо. Стояха известно време, без да говорят. После мъжът стана и се приближи до фургона. Извади надуваеми дюшеци и спални чували.

— Какво още има вътре? — изсмя се Кери.

— Трябва да сме готови за всичко. Тук мотелите са рядкост.

Нагласиха дюшеците под платнището. Ръсти моментално се настани върху спалния чувал откъм краката на Кери. Тя не го отмести. Усещаше, че се нуждае от него толкова, колкото и той от нея.

Блеър започна да си сваля ризата и панталона. Кери предвидливо се обърна и бързо свлече широката си памучна рокля. Остана само по бикини и веднага се пъхна в чувала, който й осигуряваше известно убежище.

Мъжът лежеше прекалено близо до нея, за да се отпусне. Дюшеците се намираха на педя един от друг.

Нощта беше спокойна. Ръсти се размърда, изскимтя и се успокои. Наоколо цареше пълна тишина.

— Кери? — Гласът на Блеър долетя от тъмнината.

— Да?

— Ще ми кажеш ли какво се случи?

— Какво имаш предвид? — Кери се вцепени.

— Много добре знаеш — спокойно отвърна той. — Какво се случи в Щатите? Защо бягаш?

Последва дълго мълчание. Кери се въртеше нервно в чувала. Ръсти отново изскимтя недоволно в краката й.

— Защо искаш да научиш? — най-сетне изрече тя. В гласа й се долавяше горчивина и болка. — Няма нищо за казване. Не бягам. Пък и не е твоя работа. С какво право ме питаш?

Блеър се подпря на лакът и се взря в бледото й, осветено от луната, лице.

— Трябва да разбера.

— Защо? — Тя извърна глава от очите му, които я изучаваха.

— Защото… — Блеър млъкна и се отпусна назад, смутен от чувствата, които вълнуваха и двамата.

— Не е справедливо да ме разпитваш — възропта ядосано тя. — Забрави ли, че и ти бягаш? Ако бракът ти беше щастлив, сега в никакъв случай нямаше да си тук и да се занимаваш с обща медицина.

— Нима смяташ, че това е причина да съм в Слейти Крийк?

— Боиш се от сериозна връзка. Тук винаги можеш да се откажеш. Не се обвързваш, за да не се нараниш отново.

Кери млъкна, ужасена от думите си. Защо си позволи да засегне Блеър Кинън? Просто искаше да прехвърли част от болката, която я измъчваше, върху някой друг човек. Искаше да накара Блеър да страда като нея.

Мълчанието се проточи безкрайно дълго. Кери се задъхваше от сериозните обвинения, които бе изрекла. Най-накрая Блеър изруга и седна. Обърна се, хвана я за раменете и притегли лицето й към себе си.

Спалният чувал се плъзна надолу и тя остана гола до кръста. Опита се да се покрие, но мъжът я раздруса здраво.

— Какво, по дяволите, знаеш, Кери Елис? Точно ти ли ще ми говориш за страх? Напуснала си страната си, за да избегнеш хора и ситуации, от които се боиш, а виниш мен! — Кери се дърпаше назад, но ръцете му я стискаха безмилостно. Говореше й грубо и жестоко. — Не знам какво си извършила, та толкова се срамуваш от него и се мъчиш да го запазиш в тайна. Докъде ще стигнеш така, както си я подкарала? Едва ли има по-малко градче от нашето. А ти не си се отказала да бягаш.

— Не бягам! — с болка в гласа извика тя.

Блеър продължаваше да стиска раменете й. От допира с него цялото й тяло гореше. На кръста й лежеше забравеният спален чувал. Стегнатите й гърди се открояваха в мрака.

— Бягаш — дрезгаво отвърна той, а пръстите му се забиха в меката й кожа. — И от какво? От медицината? Или от мен?

Най-после го изрече. Думите му увиснаха като подигравателен упрек в тишината, която последва. Изведнъж Кери прошепна:

— Ти бягаш от сериозните връзки, а не аз — прошепна Кери. — Ти се боиш.

— А ти — не, така ли?

— Не. — Кери се задушаваше. С мъка си пое въздух и намери сили да повиши тон: — Защо да се страхувам от мъж, който не допуска до себе си жени, който толкова се страхува да не загуби независимостта си, че се държи с тях презрително? Защо да се боя от теб, Блеър Кинън?

— Млъкни! — изкрещя властно той.

— Защо да млъкна? Защо…

— Млъкни!

— Аз…

Потърси устата й.

Целувката беше жестока. Искаше да я накаже. Впиваше брутално устните си в плътта й. Слисана, Кери се дръпна, за да се освободи от него, но не й стигнаха силите.

Започна да се бори като дива котка, удряше го с ръце по гърдите и се мъчеше да се изтръгне от прегръдката му, но той я стискаше здраво. Накрая съпротивата й отслабна и тя се отказа. Някъде дълбоко в нея избухна огън, обхвана тялото й и подпали мъжа, който я притискаше към себе си.

Изведнъж Блеър я пусна. Кери падна назад слисана. Докосна с пръсти разранените си устни. Не сваляше очи от него.

— Остави ме — изхлипа тя.

— Кери… — промълви учудено той. Държеше я на разстояние от себе си. — Кери?

Гледаше я втренчено на бледата лунна светлина и търсеше отговор на неизречения въпрос. В очите на Кери се отразяваше смущението и желанието му. Внезапно гневът им изчезна, сякаш се издигна към огряното от звездите небе. Блеър изстена, наведе се и срещна топлите й устни.

Тялото й вече не й принадлежеше. Забрави за яда, самотата, недоверието. Отвътре я изгаряше огън. Избухна между бедрата й, разтърси тялото й и завладя разума й.

Вдигна ръце и притегли към себе си лицето на Блеър. Пръстите й напипаха небръснатите бузи. Когато ги докосна, изпита огромна наслада от мъжествеността му. Бавно отпусна надолу ръце по голите му гърди. Движеше ги внимателно и нежно. По стегнатото му тяло нямаше грам тлъстина.

Езикът на Блеър престана да се движи и Кери установи, че нейният вече докосва твърдите му властни устни.

И той забрави за гнева и болката. Прегръщаше я, галеше я, сякаш я обичаше.

Сякаш я обичаше…

Мисълта я накара да се отдръпне уплашено с широко отворени очи. Блеър усети съпротивата й и я пусна. Тя седна и бързо заотстъпва назад.

— Какво има, Кери?

— Аз… Аз не го искам…

Изведнъж реши, че е отишла твърде далеч. Навярно щеше да се справи с факта, че се е влюбила безнадеждно в Блеър. Не можеше обаче да си позволи да повярва, че и той я обича. Ами ако всичко отново рухнеше…

Не би била в състояние да понесе обидата и унижението. Той сигурно смяташе, че е от издръжливите жени като Лиз, задоволяващи се с това, което получават.

— Не го искам — отчаяно повтори Кери.

— Искаш го. — Гласът му внезапно се изпълни със смях.

— Не! — прошепна Кери.

— Защо не? — Смехът му секна и бе заменен с нежност. Мъжът виждаше всичко. Беше съвсем наясно колко силно я привличаше. — Защо не? — повтори той. Докосна рамото й, сетне придвижи пръсти надолу по гърдата й. — Тялото ти казва тъкмо обратното. — Усмихна се, хвана ръката й, сложи я на гърдите си и добави закачливо: — Макар и да имам сериозни задръжки, същото ми подсказва и моето.

— Не сме взели предпазни мерки… — отчаяно промълви тя.

— Ще го уредим някак си — Блеър й се усмихна още по-нежно. После стана, отиде до кабината на фургона и когато се върна, заяви: — Готово.

— Страшно удобно — язвително заяви Кери. — Носиш ги и когато си с Лиз, нали?

— Доктор Елис, макар и да си много умна, понякога адски изглупяваш.

— Не се ли любиш с нея? Нима не е същото? — Гласът й беше пронизителен, но в момента нищо не я интересуваше. Не беше на себе си. — Задоволяваш потребността си с мен, понеже се страхуваш да се ожениш отново.

Очите му потъмняха от гняв. Отдръпна се назад и за миг Кери си помисли, че ще я удари. Отначало се уплаши, но после изведнъж страхът изчезна. Сигурно бе някаква защитна реакция. Гневът й също се уталожи.

— Откакто се разведох със съпругата си, не съм спал с жена — безизразно отвърна Блеър. — Това ли искаше да чуеш, Кери? Или ме смяташ за противен развратник? Признавам, че второто е далеч по-удобно.

Кери го изгледа свирепо. Тъмните му очи не слизаха от лицето й. После ядът й бавно се стопи и отстъпи място на несигурността. Съпротивата й отслабна пред този мъж, когото желаеше от все сърце.

— Блеър? — Гласът й прозвуча немощно в тишината. Мъжът я погледна въпросително. — Извинявай.

Той кимна и погали меките като коприна кичури на косата й. Тялото й потрепна от допира и от страстта, която се разпали в нея.

— Блеър? — Усмивката се върна на лицето му и стопли сърцето й. — Люби ме — промълви тя.

Замълчаха. Блеър отвори спалния чувал и той се превърна в топло гнездо. Повдигна Кери и внимателно я постави върху меките му гънки. Оскъдното й бельо моментално изчезна.

Блеър застана над нея. Наслаждаваше се на красивото й тяло, застинало в очакване. Кери се пресегна, привлече го към себе си и той я взе в прегръдките си. В спокойствието на нощта, под звездното небе на пустинята те се сляха в едно.

Кери се събуди на зазоряване. Слънцето блестеше на хоризонта. Не беше разбрала кога Блеър е притеглил и другия чувал, за да им е по-топло. Ръцете му още я държаха — властни, ликуващи дори в съня си. Спомни си нощта и приятната вълна отново я заля.

Двамата с Харви се бяха любили, но Кери за първи път се чувстваше така. Харви като че ли винаги беше задоволен, но при нея нещо липсваше. Тази нощ тя го откри.

Размърда се щастливо. Блеър отвори очи и притисна голото й тяло.

— Отиваш ли някъде? — промърмори сънено той. Махна косата от рамото й и целуна нежната кожа зад ухото й.

— Не трябва ли да тръгваме? — Кери се помъчи да освободи китката си. — Пет и половина е.

— Имаме достатъчно време. — Гласът му тежеше от желание.

— За какво? — Кери едва се сдържа да не се изсмее.

Блеър се подпря на лакът и я погледна така, сякаш разсъждаваше задълбочено.

— Чакай да помисля как да запълним времето. — Наведе се и я целуна по тила. После насочи вниманието си към стегнатите й гърди. Погали ги и целуна настръхналите зърна. — Можем да останем още най-малко един час.

— Ще закусим — с обич и смях заяви Кери.

— Ммм — съгласи се той. Устата му бе стигнала до пъпа й. Изследваше го с език. — Десет минути — изрече провлечено Блеър. — Остават петдесет. Друго предложение?

— Ще изведем кучето на разходка.

— Ръсти вече се е погрижил за разходката си. — Блеър се разсея за миг и отново наведе глава. — Нещо друго? — Кери се задъхваше от властното му докосване. Той я погледна и лукаво се засмя. — Май идеите ти свършиха, доктор Елис?

— Нямам думи — задъхано отвърна тя.

Отпусна се назад и приятните вълни отново започнаха да я заливат. Този мъж можеше да прави с нея каквото си поиска. Досега Кери не знаеше, че съществува толкова голямо удоволствие.

— О, Блеър…

— Кери?

Тя протегна ръце и го притисна силно към себе си. Топлината от допира побягна по телата им. Дълго лежаха неподвижно и се любиха с очи. Сдържаността на Блеър се стопи. Очите му говореха, че я обича. Желанието стана непреодолимо. Извика, повдигна я и положи върху себе си. Кери почувства как проникна в нея. Небето отново се покри с безброй звезди.

 

 

Лежаха прекалено доволни, за да говорят. Думите бяха излишни. Кери се рееше във вихрушка от любов и желание. Дълбоко в себе си знаеше, че преживяването не можеше да трае дълго. Както и преди, щастието щеше да й бъде отнето. Навярно ако стоеше неподвижно, радостта щеше да трае безкрайно…

— Време е да тръгваме. — Гласът на Блеър беше провлечен от блаженство. Ръката на Кери лежеше на гърдите му. Той я вдигна внимателно и се намръщи. — Успяхме да запълним доста добре петдесетте минути, доктор Елис. Следва закуска и Слейти Крийк.

— Не искам — отвърна сънено Кери.

Блеър стана и дълго я гледа. После я хвана за китките и я изправи до себе си.

— Бъдещето трябва да бъде посрещнато смело — заяви весело той и я целуна.

 

 

Пътуваха мълчаливо. Всичко беше прекалено ново, за да бъде изразено с думи. Кери държеше Ръсти в скута си и наблюдаваше огромната пясъчна равнина наоколо. Случилото се изглеждаше нереално, сякаш беше неясен и приятен сън, и всеки момент щеше да се събуди.

— А сега ще ми кажеш ли? — попита кротко Блеър.

Сънят свърши и Кери потрепери неволно.

— Защо бягам ли?

— Да.

Момичето мълчеше. Блеър я погледна, вдигна ръка от волана и нежно прокара пръст по бузата й.

— Едва ли ще стане по-лошо.

Можеше да стане по-лошо. Кери трепна при мисълта, че трябва да му разкаже събитията от последните месеци.

Спомни си недоверието, изписано по любезните лица на съдията и на съдебните заседатели. Да сподели с Блеър… Да види, че се отдръпва от нея, както направи Харви.

Нека да продължи да вярва на първоначалната версия. Да му обясни би означавало отново да се изложи на съмненията и насмешките. Не би могла да го понесе.

— Няма нищо повече за казване. Небрежността ми стана причина за смъртта на едно дете. Осъдиха ме и аз съм тук. Край на историята!

— Моля те, искам да чуя подробностите. — Гласът му беше пресипнал и настойчив. Отекваше в малката кабина. — Хайде, слушам те.

— Добре, щом като е от толкова голямо значение за теб. — Кери преглътна с усилие. Думите с мъка излизаха от устата й. — Докато подавах кислород на едно момиченце, не видях, че връзката е прекъсната. Когато ме смени, шефът забеляза, но вече беше твърде късно. След няколко дни детето почина.

Последва гробна тишина. Кери се втренчи в един възел в козината на Ръсти, за да изключи вниманието си от всичко останало. Блеър се взираше в пространството пред себе си.

— Не ти вярвам — изрече най-сетне той.

— Ти си единственият — остро отвърна Кери. — Всички повярваха — съдията, съдебните заседатели, ръководството на болницата. Ако можеш, докажи, че не са прави.

— Не си видяла… — Той се намръщи и се замисли. При подобно увреждане детето щеше да посинее. Поколеба се, преди да продължи: — След като си проявила такава явна небрежност, защо не са те лишили от правото да практикуваш?

— Казах ти всичко, което трябва да знаеш. — Кери затвори очи. — Ако нямаш нищо против, въпросът е приключен.

— Кери…

— Моля те — изстена тя, — не ме питай повече. — Болката стана непоносима. — Остави ме на мира.

— Наистина ли го искаш?

— Да! — извика измъчено Кери. — Не желая да се задълбочаваш. Не искам…

— Не искаш мен?

Кери обърна рязко глава и се втренчи в него. Какво каза Блеър? Изведнъж й се стори, че лицето му е уязвимо, сякаш и той се страхуваше. Нямаше никакво значение. Независимо от радостта, която изпита предишната нощ, в крайна сметка връзката им беше без бъдеще. Каквото и да й предлагаше, тя нямаше право да го приеме. В противен случай би означавало да се обвърже с Блеър и с медицината и отново да се изложи на опасностите, от които бягаше.

— Не — безизразно заяви Кери. — Не те искам.