Марион Ленокс
Болница сред пустинята (13)

Тринайсета глава

Два часа по-късно Кери вече беше изкъпана, преоблечена, закусила и готова отново за работа.

Маги и Джок не я попитаха къде е прекарала нощта. Когато пристигна във фермата, цялата област вече знаеше за трагедията. Посрещнаха Кери с кафе и със съчувствие.

— Роклята ти остана в болницата — извини се тя на Маги.

— Няма да я обличам тази сутрин — усмихна й се жената. — Добре че си имала други дрехи там. Не би било удобно да разговаряш в подобно облекло с опечалените родители.

— Блеър свърши тази работа.

— Ти и Блеър? — предпазливо попита Маги. — Хареса ли ти балът?

— Мисля, че на Блеър му хареса.

Маги й наля още една чаша кафе.

— Но не и на теб?

— Бях изморена — опита се да се защити Кери. — А и краката ме боляха.

— Значи не си се отказала да ни напуснеш? — упорстваше с въпросите си Маги.

— Не. Защо да се откажа? Тръгвам, веднага щом Род се върне. — Вдигна поглед и видя болката в очите на жената. Импулсивно се изправи и я прегърна сърдечно. — О, Маги, думите ми прозвучаха ужасно! Сякаш не ви обичам. Просто трябва да замина.

— Надявахме се, че симпатията ти към Блеър може би ще те накара да останеш — тихо изрече Маги.

Кери я наблюдава дълго. Тази мила жена изглежда схващаше всичко.

— Точно тя ме принуждава да го направя — отвърна най-сетне Кери.

Очите им се срещнаха. Мълчаха доста време. Маги само кимна и не попита нищо повече.

След петнайсет минути Кери спря на паркинга на болницата. Пред входа беше колата на Род. Учуди се, защото го чакаха на следващия ден.

Момичето се взря в малката кола. Не беше възможно да я сбърка — бяла спортна кола, съвсем не на място в този район. Една от сестрите, която излезе в отпуска, я беше закарала до Пърт.

Въздъхна дълбоко и облекчено. Вече беше свободна да си върви. Щеше да влезе в сградата, да предаде работата на Род и да напусне Слейти Крийк.

Чакалнята беше пълна и тя разпозна няколко лица от предишната нощ. Това бяха роднини на загиналите. Очакваха да докарат телата, за да ги разпознаят. Блеър беше при тях и сърцето на Кери се сви за него. Денят му щеше да е ужасно тежък. Проправи си път до кабинета на Род, който самата тя използваше в момента. Както подозираше, той беше вътре. Вдигна очи и й даде знак да затвори вратата.

— За Бога, Кери, влизай по-бързо. Тук съм от трийсет минути и вече ме потърсиха трима души.

— Така е със знаменитостите — приближи се до него и го целуна по бузата. — Добре дошъл, Род. Защо се прибра по-рано?

— Мислех да остана в Пърт няколко дни — мъжът я прегърна силно. — Оказа се обаче, че се очакват силни дъждове. Реших, че с моята кола е по-добре да се добера до Слейти Крийк, преди да е започнало да вали.

— Дъждове ли? — Кери отиде до прозореца и се втренчи в безоблачното небе. — Смятах, че тук въобще не вали.

— Напротив, но човек трябва да види, за да повярва — увери я Род. — А колата ми не е приспособена за кални локви и порой.

— Дано се лъжеш. — Кери отново се взря с подозрение в небето. — Моят автомобил е доста по-солиден, но никак не ми се ще да пътувам в дъжда. — Сви рамене, за да се освободи от тревогата. Така или иначе не можеше да промени нищо. Знаеше единствено, че трябва незабавно да тръгне. — Как са нещата у дома?

— Дяволски по-добре, отколкото тук — мрачно отвърна той. — Устроили сте ми страхотно посрещане!

— Всичко ще се уталожи. Момчетата са мъртви, така че няма да ти създават главоболия.

— Хей, Кери, извинявай, не исках да прозвучи като оплакване. — Род я стрелна с очи. — Сигурно с Блеър сте изкарали отвратителна нощ.

— Блеър — да. За мен не остана много работа. Сега също не мога да му бъда полезна. Тези хора не желаят да разговарят с лекар, когото не познават. Ще поема всекидневните задължения, а той ще свърши тежката задача. — Тя обходи с поглед разхвърляния кабинет. — Ти се подготви. Аз ще мина на визитация, преди да тръгна.

— Преди да тръгнеш? — В гласа му прозвуча изненада.

— Разбрахме се да остана, докато се върнеш. — Кери кимна.

— Но не и да напуснеш толкова внезапно.

— Назначението ми изтече — отвърна безизразно тя. — Блеър ме взе, понеже се нуждаеше от още един лекар. Вече няма причини да остана.

— Толкова ли са зле нещата между вас?

Кери мълчеше.

— Каза ли му истината за прочутата си небрежност?

Очите й се стрелнаха към лицето му.

— Моля?

— Знаеш какво имам предвид. — Род неочаквано сниши глас. — Блеър все още смята, че ти си причина за смъртта на детето, нали?

— Така беше. И ме осъдиха.

— И кой го потвърди? — Род се засмя.

— Не разбирам за какво говориш.

— Кери, ти си луда! Защо не се качиш на покрива и не изкрещиш, че си невинна, а поемаш отговорността заради някакъв възрастен некадърен анестезиолог, който отдавна е трябвало да престане да практикува?

Кери пребледня. Вторачи се в Род, а после се отпусна на един стол.

— Какво знаеш за случая?

Мъжът я погледна и поклати невярващо глава. После свали чантата от стола и седна до бюрото срещу нея.

— Братовчед ми, който е хирург в „Чандлър“, дойде да види баща ми — говореше бавно и наблюдаваше лицето й. — Както ти споменах, много сме близки. Помолих го да разбере как точно стоят нещата.

— Не е твоя работа — прошепна Кери и очите й гневно проблеснаха.

— Права си — съгласи се той. — Но обичам да си пъхам носа навсякъде. Както и да е, когато пътувах насам, се отбих при него. Това, което научих, не съвпада съвсем с твоята версия, Кери.

— Не съм изрекла нито една лъжа — разпалено възрази тя. — Нито една.

— Напротив — възрази твърдо Род. — Ти каза, че детето е починало заради небрежност, проявена от теб, нали? А истината е друга.

Тя стоеше безмълвно и се взираше в ръцете си.

— Според Ед шефът на анестезиолозите в „Чандлър“ отдавна е навършил възраст за пенсиониране. Ако беше случаен човек, никой не би го държал толкова дълго на работа. Но съпругата му е от семейство Чандлър, което предоставя голяма част от парите на болницата. — Кери мълчеше. Род я изучава известно време, преди да продължи: — Двамата са влиятелни и участват в управлението й. Когато започнал да разпитва, Ед се срещнал с много хора, които се чувствали неудобно заради теб. Детето също е било от известно семейство, нали? — Кери кимна. — Докато си била в операционната, нямало проблеми. Шефът ти обаче решил да вземе участие в операцията. Накарал те да напуснеш. Чак тогава се разбрало, че връзката е прекъсната и детето умира. Според него повредата съществувала, преди той да се намеси. Опитала си да обясниш, че не е така, но не ти повярвали. На хирурга му предстояло повишение, което зависело от комисия, съставена предимно от членове на семейство Чандлър. Заплашили по-младите ти колеги, както и теб. Без свидетели версията ти се оказала недостоверна. Обвинили те в небрежност. В крайна сметка си предпочела да премълчиш, вместо да те сметнат за лъжкиня.

— Да — отвърна тя.

— Ти не си лъжкиня, Кери, нито пък небрежна. Но никой не може да оспорва решението на съда, макар че всички знаят какво се е случило. Само дето не могат да го докажат. Ето защо не са ти отнели лекарските права. Дори не си получила мъмрене от медицинската колегия.

— Не става въпрос само за болницата — отвърна Кери, а очите й бяха пълни със сълзи. — Годеникът ми ме напусна, а баща ми и братята ми бяха толкова потресени, че се отрекоха от мен. Когато тръгнах за Австралия, баща ми ме предупреди никога повече да не се захващам с професията си. Каза ми… Всъщност няма значение. Беше толкова отдавна. Не желая да се връщам към спомените.

— Защо продължаваш да бягаш, Кери? — попита я мило Род се изправи до нея. — Остани тук, докато стъпиш на краката си и си възвърнеш самочувствието.

— И да ви разтоваря с Блеър. — Кери се усмихна през сълзи.

— Точно така — ухили се Род, без ни най-малко да се притесни.

— Не. — Кери поклати глава и също стана. Избърса сълзите с ръка и отново се усмихна. — Благодаря ти, че ми вярваш, Род, но не мога. Още не съм готова да се върна към медицината.

— А какво прави през последния месец?

— По-добре да не бях го правила.

— Не ти ли доставя удоволствие? — Род я гледаше втренчено. — Хайде, Кери, признай си. Медицината е като наркотик, превръща се в част от живота ти.

— Не съм в състояние да остана тук.

— Влюбена си в Блеър Кинън, нали?

— Не.

— Кери Елис, ти си една отвратителна лъжкиня. — Род я измери с очи. — Просто няма друго обяснение. Преди да замина, се чудех… Прав съм, нали?

Кери мълчеше.

— Значи не бягаш от медицината, а не желаеш да се обвързваш емоционално.

— Губиш си времето, като практикуваш обща медицина, Род. — Кери въздъхна дълбоко. — От теб би излязъл чудесен психиатър. А сега моля да ме извиниш. Имам да свърша много работа, преди да тръгна.

— Блеър обича ли те?

— Не е твоя работа.

— Защо не опиташ? — Род не сваляше погледа си от нея. — Ще му кажа какво се е случило…

— В никакъв случай! — изкрещя Кери. — Виж какво, Род, страшно съм объркана. Не бих могла да се справя с нова връзка. Не желая да замесвам друг човек.

— Според мен Блеър Кинън е в състояние да се погрижи за себе си — сухо отбеляза Род.

— Има достатъчно проблеми и без мен — отвърна с горчивина в гласа Кери. — Не искам да ме съжалява. Няма да му казваш нищо, Род.

— Ти си луда!

— Да, луда съм — заяви решително тя. — Добави го към списъка на всички неща, които са характерни за мен. Разбери обаче, че Кери вече не е лекар в Слейти Крийк. Предстоят ми два часа визитация и край. Изплатих изцяло дълга си към Въздушната медицинска служба и заминавам.

Излезе от малкия кабинет и хлопна вратата. Мина визитация. Прегледа внимателно пациентите. Постара се да сложи нещата в ред и да остави колкото е възможно по-малко работа за Блеър и Род. За своите болни направи подробни бележки, понеже не искаше да рискува.

Сбогува се тъжно с всеки един от пациентите си. Когато свърши с последната табела и я закачи на леглото, се запита дали това е краят на медицинската й кариера. Би трябвало да е.

Фоайето на болницата все още беше пълно с хора. Блеър не се виждаше никъде.

Би било проява на малодушие, ако си тръгнеше, без да му се обади, но нямаше избор. Не беше възможно да влезе в кабинета му и да заяви пред опечалените близки на загиналите деца, че заминава. Качи се в колата и бавно подкара към фермата. Чувстваше болка от пропуснатия шанс.

 

 

— И кога тръгваш? — Маги я гледаше объркано с ръце на кръста.

— Утре призори. Искам да съм изминала по-големия участък от пътя, преди да се разположа за нощуване.

— Държиш се неразумно!

— Маги, не мога да остана тук вечно — опита се да се усмихне. — Най-накрая ще ви омръзна. По-добре да си замина, преди гостоприемството ви да се е изчерпило.

— Изчакай поне да премине дъждът.

Кери се взря в небето навън и се намръщи. Вече се бяха появили признаци, които доказваха, че прогнозата на Род е правилна. Притъмняваше. За първи път виждаше облаци в Слейти Крийк.

— Нали съм с автомобил — заяви тя, за да успокои Маги. — Ще се справя с лошото време. — Погледна към кученцето, което се търкаше в крака й. — А имам и Ръсти.

Беше сигурна, че трябва да остави палето. Така би било най-разумно. Но когато Ръсти вдигна невинно очи към нея, Кери усети, че няма да има сили да се раздели и с него. Чудеше се какви имунизации и документи са необходими, за да го транспортира в Щатите. Вдигна го и го прегърна нежно. Той беше единствената й връзка с градчето и нямаше да си прости, ако го зарежеше.

— Блеър знае ли, че заминаваш? — изведнъж попита Маги.

— Разбрахме се да остана, докато Род се върне — отвърна Кери.

— Но не си му казала, че тръгваш утре сутринта?

— Беше зает. Не можах да се добера до него. — Кери разпери безпомощно ръце. — Моля те, Маги, не ме карай да се чувствам още по-зле. Не искам да замина, но трябва. Толкова ли е трудно да приемеш този факт?

В този момент Джок влезе в кухнята. Погледна към кашона с провизиите, които Кери опаковаше, и се намръщи.

— Не си ли се отказала? — посочи към потъмняващото небе.

— Не. — Кери беше готова да се разплаче. — Моля те, Джок, наистина съм ви благодарна, но съм длъжна да се махна.

— Тръгването в този момент е истинско безразсъдство.

— Защо?

— Ами ако стане наводнение? Местностите навред са прорязани от коритата на пресъхнали потоци. Щом завали, те се превръщат в реки, широки близо километър.

— Все още не е заваляло. — Кери се втренчи в него. — Откъде знаеш, че ще има наводнение?

— Само ти казвам какво става тук обикновено.

— Кога за последен път е имало наводнение?

— Преди шест години — призна Джок.

— Тогава какво?

Кери грабна кашона с продукти и се отправи към колата. Кучето я следваше по петите.

Легна си рано, за да е готова да тръгне веднага щом съмне. Лежеше, взираше се в тавана и чакаше сънят да дойде. По шума в къщата разбра, че Джок и Маги също се приготвят за спане. Изведнъж телефонът иззвъня. Кери прехапа устни. Досещаше се кой може да бъде.

— Кери? — Маги стоеше пред вратата. — Кери, на телефона е Блеър.

Тя не отговори. Обърна се и зарови лице във възглавницата.

— Кери? — Жената повиши глас.

Последва тишина. Накрая се чуха стъпките на Маги, която се отдалечаваше. Вдигна слушалката на телефона във фоайето.

— Съжалявам, Блеър, но тя си легна рано. Не успях да я събудя.

Маги затвори телефона и отново се приближи до стаята на Кери.

— Дано все пак си даваш сметка какво правиш — тихо прошепна жената.

Кери се обърна и отново впери очи в тъмния таван. Поклати глава и призна безмълвно истината пред себе си. Това, което бе решила да направи, не решаваше проблема.