Неделчо Неделчев
Викинги и скрелинги в Америка (9) (Откритията на викингите и контактите между европейската и индианските култури през XI–XV век)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
elemagan (2013 г.)

Издание:

Неделчо Неделчев. Викинги и скрелинги в Америка

Българска, първо издание

Редактор: Диана Вацова

Оформление: Нейко Генчев

Рецензент: проф. д-р Йордан Николов

ИК „Фабер“, 1999 г.

Предпечатна подготовка: Фабер — В. Търново

ISBN: 954–9541–40–1

История

  1. — Добавяне

Белият цвят на насилието?

Според американските индианци белият цвят е цвят на мира, на доброто. При ирокезите по традиция белият цвят означава мир и хармония.[1] Сходни са и представите на съседните народи от Гренландия и Северна Америка.[2] Това е било известно още на викингите от X–XI век, които при желание за установяване на мирни контакти с автохтонните жители издигали бели щитове, а при военни конфликти носели червени щитове.[3]

В „параграф“ 61 на основния закон на Лигата на ирокезите, „Вечно неразрушимия закон“, се дават съвети при бъдещи бедствия, „… докато вие се карате един с друг, Белият лъв (ягуарът — бел. авт. Н. Н.) [Огненият змей на раздорите], ще се яви и ще завземе вашите права и привилегии и тогава вашите правнуци ще страдат и ще бъдат подложени на поругаване“.[4] Възможно е този текст да е преосмислен под влияние на събитията от XVIII и XIX в. Възможно е и той, както и онзи епизод от „Закона“, получил форма на самостоятелен сюжет със заглавие „Пророчествата на Деганавида“, да са повлияни от нашествието и завоеванията на белите хора — англичани, французи, датчани, испанци. Въпреки вероятното въздействие върху цветовата символика оставаме скептици по отношение на приписваното символно измерение на основни цветове, т.е. на част от ценностната система на местното население. Белите хора са едно, а белият цвят друго. А. В. Ващенко смята, че приписваният бял цвят на очите на чудовището, което щяло да изяде Земята, като пристигне от запад, е резултат от реакция в индианските представи, предизвикана от европейското нашествие. Но тук става дума за белите очи на чудовището, т.е. за нетипично, извънредно, ненормално явление: „Преди много години нашите мъдри предци предсказваха, че огромно чудовище с бели очи ще дойде от изток и като се придвижва на запад ще изяде Земята. Това чудовище е бялата раса и предсказанието е близо до своето осъществяване“.[5] Очевидно е, че предаденото от Л. X. Морган предание[6] се състои от две части. Първата настоява за предстоящата поява на чудовище с бели очи, втората обяснява кое е това чудовище. Първата част предава традиционните за индианците представи за пришествие от изток, от страната на слънцето, на изгрева, а втората допълва тази представа с новия елемент на следколумбовото завоевание, или ако използваме испанския термин с печална известност, допълването е с представата за конкистата. Нейните ужаси имат като исторически израз геноцид и поробване, включително и с най-чистите форми на робството. На север израз на тази политика на конкиста е унищожаването на цели племена, например беотуките на о. Нюфаундленд, или тоталното заграбване на земята на индианците. Именно за тези процеси и явления се отнася втората част от пророчеството за чудовището, или Белия лъв, т.е. Огнения змей на раздорите.

Традиционните представи на индианците от Америка изобразяват Изтока като място на Слънчевата страна, но и като място, откъдето могат да пристигнат Змии или потомци на Змии: „Поради това, че те (белите — б.а. Н. Н.) бяха гладни и ни се представяха като деца от Слънчевата страна, а не като Змии или потомци (породени от) на Змии“.[7] „Фрагмент от историята на линапи от около 1600 г., когато завършва Валламолум“, добре показва двата етапа на съществуващите представи за Изтока и тяхното обновление с нов материал: „С усмивки дойдоха те, но скоро се превърнаха в Змии или врагове….[8] А след Микуон дойдоха децата на Долохо Саким (крал Джордж), които казваха: «На нас ни е необходима повече, повече земя…»“.[9]

Според нас за подобно разделение на два периода става дума и в преданието пророчество на предците на ирокезите. По-древната част от пророчеството не прави изключение сред традиционните индиански представи за далечните страни от Изтока отвъд източните води. Там е отишъл Кетсалкоатъл на ацтеките, там е Слънчевата страна за делаварите, там е страната или мястото, от което идва белият цвят, за чахта-мускогите, но там е и страната на Змиите, там е и страната, от която ще дойде при ирокезите чудовището (змей), там е и страната, към която според една легенда отпътувал на сал от змии Кетсалкоатъл (Кецалкоатъл).[10]

Ако преданието на ирокезите се основава на наблюдения върху бита на викингите, кои биха могли да бъдат видените чудовищно страни? Корабите на викингите — драконите дракари, били украсявани със змийски глави на носа и кърмата нос. Очите на драконите били орнаментирани от медни плочки, а понякога и бордовете на дракарите били обковавани с медни листове.[11] Възможно е отблясъкът от червената мед да е описан веднъж като Огнения змей на раздора, или Белия змей, и веднъж като чудовище с бели очи. Синонимността между огнено и бяло е очевидна по отношение на демоничното същество от Изтока. Белите очи на чудовището показват изключителност, светлинност, и се различават от нормалните за автохтонното население тъмни очи. Затова тяхното свързване с бялото като символ и като ненормална изключителност е естествено.

Това, че демоничните същества не се свързват с огнестрелно оръжие, косвено свидетелства за по-ранни контакти. На изображенията на викингските кораби в делаварската хроника „Валламолум“ също липсват изображения на оръдия или на оръдейни корабни люкове. Не са запазени сведения и за познаването от гренландските нормани на огнестрелното оръжие, въпреки че контактите им с Европа до края на XV в. изглеждат несъмнени, поне според погребалния инвентар от облекло, повлияно от тогавашната френска мода.

Свързването на демоничното същество от Изтока в пророчеството на ирокезите с белия цвят предполага не корекция на ценностната система, а начало на коригирането на тази система, първоначално чрез усложняване с отделни елементи, противоположни на традиционните по смисъл и символика. Въоръженият сблъсък между викингите и предшествениците на ирокезите и индианските наблюдения върху най-рано появилите се бели колонисти от Европа несъмнено не е пречил на взаимните наблюдения. За индианците светлите очи, блясъкът на драконите кораби и белият цвят на носените като символи на мир бели щитове, както и расовата принадлежност на викингите, са били сериозни основания за усложняване на ценностната им система, в която техните символи на мира — белият цвят и Белият бор, запазват традиционния си смисъл. От друга страна, претенциите на викингите именно към земята показват, че ранното доколумбово възникване на сюжета за Огнения змей на раздорите или Белия лъв и земята, която индианците ще загубят, е напълно възможно.

Наличието на две представи за белия цвят сред индианците ирокези е естествено, но въпреки разпространеното убеждение, че отношението към символиката на цветовете се променя с идването на англичаните и французите през XVII в., конкретният изворов материал показва, че едната от представите е с незначително разпространение. Тази представа корекция не се променя съществено и след по-сериозното настъпление на двете велики европейски държави в Северна Америка, а само се осмисля като предупреждение на Огнения змей на раздорите за единство. Белият бор — символ на Разширяващия се дом, бялата лодка на Деганавида, белите корени на Белия бор, посоките на света и други бели предмети, вещи и знаци показват, че индианците ирокези са запазили традиционните си вярвания. Естествено, отрицателно натоварване на белия цвят в описанието на демонични същества и други зли сили е възможно и без влиянието на нормани или англичани и французи, но това не означава, че тази отрицателна символика не може да се слее с представите за белите. И е напълно естествено най-рано този процес да е бил осъществен тогава, когато викингите на Торфинн Карлсефни сключват мир с индианците, предшественици на ирокезите, по правилата на по-късната Лига на ирокезите.

Към запазения в норманските саги индиански сюжет за сключване на мир и за хвърляне на бойната брадва в дълбоките подземни води могат да се прибавят и няколко имена титли със звукови сходства с името скрелинги, без, разбира се, да се настоява за единствено обяснение. Тези имена титли са Сканавати и Сханиаданиу. Първото име представлява четиринадесетият титул на онондагите и означава ’през водата’. Именно Сканавати, единствен от съветниците на Конфедерацията, е служил като посланик при разрешаването на военни спорове, т.е. както посочва А. В. Ващенко, той е търсил начини да се „прехвърли през блатата/ водните пространства“, които разделяли враждуващите страни. Според записана от Нюхауз версия: „Аз заповядвам отсега Сканавати да бъде с едната своя половина Благороден, вожд на Великия мир, а с другата си половина военен вожд…“.[12] Сханиаданиу, (’прекрасното езеро’) е първият титул на сенека. Той пръв получава вест за Великия мир. Съществува и трети вожд — Ткатекаенхиес или Схедекарониес — вторият титул на сенека със значение ’равноголемите небеса’, който също има отношение към Великия мир. Неговото име означава ’от онази страна на езерото’.[13]

Звуковото сходство между имената на длъжностните сахеми на ирокезите и на названието, което норманите дали на индианците — скрелинги, заслужава внимание. При това битката между нормани и скрелинги се е състояла при езеро и там е сключен мирът. Ако тези наблюдения са основателни, ще се окаже, че предшественикът на Лигата или Конфедерацията на ирокезите е съществувал далеч преди края на XIV и началото на XV в. Негови предполагаеми членове, обединени в съюз са били сенека и онондага, може би заедно с други ирокезки племена, чиято идеология за Великия мир не се отличавала съществено от идеологията на по-късните ирокези, от идеологията на Белия бор, подземните води, захвърленото там за вечни времена оръжие и символиката на белия цвят на мира.

Въпреки нетрадиционните си прояви в описанията на ирокезите белият цвят не е цвят на насилието и войната, на заплахата и унищожението въпреки влиянието на света на белите върху традиционните представи на хората от могъщата Конфедерация. След контактите с норманите той вероятно е получил ново, негативно натоварване, но само в онези образи и теми, които се свързват със зли сили. За индианците бялото остава цвят на мира, на топлината, на щастието, на изтока или юга, и това не се променя почти до XX в.

Бележки

[1] А. В. Ващенко. Историко-эпический фольклор североамериканских индейцев. Типология и поэтика. М., 1989, с.73; вж.: с.225, бел.22, с посочване на белия цвят като символ и на юга.

[2] А. В. Ващенко. Историко-эпический фольклор североамериканских индейцев. Типология и поэтика. М., 1989; срв.: „Валламолум“, у А. В. Ващенко. Цит. съч., с.182, глава IV, 48, с.187, глава V, 40, с.220, бел.70.

[3] „Сага об Эйрике Рыжем“. — В: Исландские саги. Ирландский эпос. М., 1973, с.122, глава X.

[4] А. В. Ващенко. Цит. съч., с.73.

[5] А. В. Ващенко. Цит. съч., с.73–74.

[6] Вж.: L. Н. Morgan. League of the Iroquois. Secaucus (N. Y.), 1962, p.277.

[7] „Фрагмент истории линапи, примерно с 1600 г., когда заканчивается Валламолум“, у А. В. Ващенко. Цит. съч., с.189, т.4.

[8] „Фрагмент истории линапи, примерно с 1600 г., когда заканчивается Валламолум“, у А. В. Ващенко. Цит. съч., с.189–190, т.6–7.

[9] Р. В. Кинжалов. Кецалкоатль. — В: „Мифы народов мира“, М., 1987, т.I, с.646–647.

[10] И. Тодоров, Г. Воденичаров. Кораби и корабни модели. С., 1981, с.36–37.

[11] А. В. Ващенко. Цит. съч., с.225–226.

[12] А. В. Ващенко. Цит. съч., с.225–226.

[13] А. В. Ващенко. Цит. съч., с.226, срв. и името титул Ткатекаигвате или по-често Схадекаривате — третия титул на мохиканите. Звукоподражателното название на скрелингите по сходно звучащите имена на вождовете е повече от вероятно независимо от значението на откритата скандинавска дума „скрелинг“.