Неделчо Неделчев
Викинги и скрелинги в Америка (16) (Откритията на викингите и контактите между европейската и индианските култури през XI–XV век)

Заключение за проблемите на ранната доколумбова история на Америка и Европа

Историята на викингите и скрелингите, по-късно известни като индианци, е богато поле за изследователска работа. Доколкото ни е известно, за първи път в книга за ранните контакти между Европа на норманите и местното население на американските земи се поставят проблемите за ранното възникване на Лигата на ирокезите още през X–XI или дори през IX в., за нейните граници, за появата на мускогските племена в Югоизточна Северна Америка още през XI в., за местоположението на кулхуалите от по-късната конфедерация на ацтеките южно от р. Рио Гранде още през 1003 г., за отсядането на делаварите в племенните им земи на Атлантическото крайбрежие през XIV в. и др. Неизследван досега е и проблемът за идеалния расов брак между бели и червени — вероятно викинги и индианци. Внимание заслужават и сходствата в името на по-късната Пенсилвания, индианската Винаки и норманското име на земята Винланд. Индианското делаварско название на шведите като винаколи, т.е. жители на страната Винаки, едва ли е случайно и показва, че когато делаварите са пристигнали в Източна Северна Америка, там вече е съществувала легенда или все още са били живи потомците на норманите. По-вероятно е далеч на север делаварите да са се срещнали с норманите и в похода си на изток да са воювали с ирокезите — владетели на Винаколи. Възможно е и викингите да са следили внимателно промените на континента и появата им в по-ранните им земи през XIV в. да е с разузнавателен характер.

Интересен е и проблемът с географските представи и изследвания на старите норвежци от Норвегия, Исландия и Гренландия. Те установяват съществуването на Винланд и Винланд Добрия, на земи, по-северни от Гренландия, и на планини в Мексиканския залив, които решават да изследват активно заедно с планинската верига на Апалачите. Историческите извори ни дават основание да считаме, че викингите на Торфинн Карлсефни и техните по-близки и по-далечни съвременници са навлезли далеч на юг и на запад в територията на днешна Северна и Централна, а вероятно и на Южна Америка. Пътищата през проливите от Северна Гренландия до пролива река и залив Свети Лаврентий според древните скандинавски географски съчинения водят не до бреговете на Атлантика, а до вътрешните земи на Америка. Според нас Отточният фиорд и о. Отток са днешните река пролив Свети Лаврентий и о. Антикости, а не смятаните за сигурни досега о. Нюфаундленд и пролива между острова и п-в Лабрадор.

Несъмнените сходства между чудния персонаж от „Сага за Ейрик Червенокосия“ и централноамериканските или мексиканските божества Хуракан, Тескатлипока, Ицтли и др., както и сходството между северноамериканското божество Авонавилон и норманското Авалдамон, също позволяват определено да се настоява за контакти между европейците и Мезоамерика. Намерението на викингите да изследват всички планини, които са видели, позволява с основание да се защитава и тезата, че още през XI в. европейците са открили пътя към Южна Америка, а и на юг.

Вероятната причина за запазването в тайна на откритията е незаинтересоваността на средновековна Европа и убеждението, че Гренландия е най-северната част от континента, както и желанието на част от норманите да живеят свободно. Феодална Европа с нейните класови отношения е била далеч по-чужда на военнодемократичните нормани от родовоплеменната и военно-демократична Америка. При това, от една страна, Европа на датските, шведските и норвежките крале налага монополи и забрани върху плаванията в новите земи, а от друга, Америка предлага на далечните заселници от Гренландия и Винланд колониите всичко необходимо — от дървен материал и кожи до храни и нормални човешки взаимоотношения. Ако се отчита и това, че експедициите на норманите са били с предимно мъжки състав, пет жени на шестдесет или сто човека, ще станат разбираеми както съобщенията от „Сага за Ейрик Червенокосия“ за това, че неженените започнали да „налитат на омъжени жени“, така и идеите за идеален брак между бели и червени от народната легенда на чахта-мускогите. В този смисъл са разбираеми и съобщенията за бели индианци, за руси индианки, за белотели вождове, за хора и чудовища с бели очи, … както и легендите за бели герои от Перу до Гренландия.

Интерес представляват и ранните сведения за проникване на християнството или християнските представи в доколумбова Америка — идеите за Христос при манданите, за основателите — бели хора, при манданите, чернокраките и мускогите, за непорочното зачатие при ирокезите и манданите, за кръстния знак срещу нещастие при мускогите, които поставяли на пътя на кугуара кръстосани клонки. Според нас интерес представлява и преданието за родното място на Деганавида — град Каханаен, и идеята за Деганавида като „онзи, който, като умрял, възкръснал“ и др. Този кръг от проблеми заедно с други факти и интерпретации подсказва, че европейската езическа и християнска цивилизация са достигнали Америка — „множеството страни Винланд“, „Страната на Еднокракия“ и др., далеч преди конкистадорите. Срещата между Европа и Америка преди едно хилядолетие е била среща на военнодемократични, а не на монархични и първобитно-монархични общества.

Съответствието в исландските саги и в индианските легенди, предания и закони на мотиви, събития и социални отношения и дори на дипломатически норми като резултат от контактите на викинги и скрелинги също се поставя, доколкото ни е известно поне по подобен евристичен начин, за първи път. Зад древните нормански и индиански съобщения се крие една нова история на ранните контакти между стария и бъдещия Нов свят, която предстои да бъде изследвана. Авторът на тези редове съзнава предизвикателството, което крие в себе си корекцията в датировката на Ирокезката лига със седем века, на датировката на присъствието на кулхуалите, преди да станат тескуку или тескоко в района на Сиера Мадре и р. Рио Гранде, още през 1003 г., два века преди приетото за сигурно тяхно преселение на юг. Ранната поява на мускогите в Югоизтока на Северна Америка още в началото на XI в. и появата на делаварите като част от алгонкините на брега на Атлантическия океан през XIV в., а може би и по-рано, показват динамиката на етническата и обществената картина на огромния полуконтинент. Времето, в което първата Лига на ирокезите се разпада поради диспропорциите между огромните територии и малобройното население, очевидно е XIII–XIV в., когато алгонкините и ирокезоезичните племена, покорени от Лигата, й нанасят удар, от който тя смогва да се възстанови едва след повече от два века, като първостепенна военна сила.

Наследството на родовото и военнодемократичното време присъства и в нашето съвремие чрез ирокезката идея за конфедеративност и общочовешки мир, в който военната принуда трябва да отстъпи място на моралната. Междинни стъпала от древността към нашето време са внушената от ирокезите на обърканите и нерешителни английски колонисти идея за Съединени американски щати по подобие на Ирокезката конфедерация и идеята за Организация на обединените нации.

Контактът между по-късна Европа от късния феодализъм и ранното, развито капиталистическо общество в Европа и Америка и военнодемократична Америка на индианците има катастрофални последици за автохтонното население. Въпреки това неговите унищожители заемат огромна част от неговото интелектуално наследство, безспорна величина от което е идеята за конфедеративност и мир без война и насилие. Норманите от Норвегия, Исландия, Гренландия, Швеция и Дания приемат демократичните принципи на местните жители, но по-късна Европа и Америка по пътя на необузданата частна инициатива и расистка политика унищожават за векове напред идеите за равноправие, демократична конфедеративност и мир без войни.

Предложената концепция за обществено-политическата и културната среща между Европа и Америка след X в. е нова и променя досегашните представи за историята на бъдещия Нов свят поне като проблем, който изисква внимание и изследване. Интерес ще представляват и сведенията за отвъдните, зад голямата вода земи на Азия, от които дошли според почти всички основни предания индианците, и сведенията за земите на север от Гренландия, и хипотетичните разкази за преминаване от Европа и Азия в Гренландия през Северния ледовит океан и пролива на Беринг. Интерес заслужават и сведенията за търговията с кожи, монопол върху която имала Волжка България от своята територия до Северния ледовит океан. Интересен проблем за изследване е и контактът на Русия и Норвегия на север, на територията на Бярмаланд или Перм.

Предложената историческа интерпретация поставя по нов начин твърде дискусионни проблеми, основен сред които трябва да бъде въпросът за ранната история на Северна Америка на викингите и скрелингите. Учудващо е, че досега тази проблематика не е намерила място в самостоятелно изследване. Авторът на тези редове се надява, че новите интерпретации на ранната история на Америка и норманите ще активизират интереса към това толкова актуално минало на човечеството.