Неделчо Неделчев
Викинги и скрелинги в Америка (8) (Откритията на викингите и контактите между европейската и индианските култури през XI–XV век)

Кога е създадена конфедерацията на ирокезите?

В американистиката, посветена на доколумбовия Нов свят, съществуват различни тези за времето на създаване на Съюза на ирокезките племена. Още Л. X. Морган представя добре аргументирана датировка: „Ирокезите твърдят, че тяхната конфедерация съществува сто и петдесет до двеста години, преди те да видят европейци. Ако съдим по поколенията на сахемите и историята на Давид Кузик (от племето тускарора), тя е още по-древна!“.^[1] Според A. X. Морган Конфедерацията възникнала „около 1400–1450 г.“.^[2] Съществуват и други датировки, в които се настоява за по-късно възникване — през XVI в., а според една от тях, основана на „историко-културни данни“, това е станало през 1570 г.^[3]

Датировката по културни и исторически признаци и данни винаги ще бъде повече от спорна. Конкретните обществени или политически актове винаги са се основавали на определени обществено-племенни или междуплеменни, държавни или междудържавни решения. В процеса на развитието на идеите за тези решения материалната култура почти винаги остава една и съща, а в областта на духовната култура, дори и дирижирани като обществена политика, решенията за творчество трудно се датират без опора върху конкретен археологически, текстов, атропологичен и друг материал. Ранната датировка на съюзи на ирокезите, които предшестват Конфедерацията,^[4] се основава на индианските предания и на хипотезата на A. X. Морган: „Преданията им разказват по-нататък, че след заселването им в Ню Йорк изминало много време, докато се образува конфедерация; през това време те се борили колективно против своите врагове и се научили да разбират изгодите на обединението както за нападение, така и за отбрана“.^[5] В основата на идеята на A. X. Морган за създаването на конфедерацията и на предхождащите я съюзи стои тезата му за развитието на рода в племе и на племето в племенни съюзи и конфедерации: „Ирокезите се деляха на пет независими племена… тия племена, представляващи от себе си разделили се части на един и същ род, тия общи родове даваха естествена и здрава основа на конфедерацията“. Като оценили изгодите от съюзите за взаимна защита, ирокезите решили да ги превърнат в постоянна организация, в постоянен съюз за взаимна защита.^[6]

Проблемът за времето на създаване на конфедерацията на ирокезите се свързва и с още един въпрос — ирокезите ли са се вклинили в територията на алгонкинските племена, или алгонкините са „коригирали“ границите на разпространение на ирокезите? Авторът на „Първобитното общество“ допуска, че най-вероятно ирокезите били разклонение от племето дакота, които от областите на изток от р. Мисисипи се преселили в долината на р. Свети Лаврентий, близо до Монреал. Враждебни действия на местните племена ги принудили да се придвижат към средната част на днешния щат Ню Йорк. Тук, при ез. Онтарио и устието на р. Освего, те според своите предания живяли дълго време. По това време те се състояли от „най-малко три различни племена: от мохавки, онондага и сенека“. „Преданията им разказват по-нататък — пише Л. X. Морган, — че след заселването им в Ню Йорк се изминало много време, докато се образува конфедерация; през това време те се борили колективно против своите врагове…“^[7]

Запазените предания за миграция на изток и за два продължителни периода на престой подсказват, че появата на ирокезите в района на Великите езера е твърде ранна. Отказът на самите индианци от опит за датировка на времето с поколения е свидетелство за това, че става дума за огромни периоди, които включват в себе си столетия. Споменът за миграция от запад, отвъд Голямата вода, между Тихия и Ледовития океан е твърде характерен за почти всички индиански народности. Посоката на миграцията им от запад на изток не е изключение и за ирокезите, дори и ако те не са запазили спомен за азиатската си прародина. Според господстващото в науката през XIX в. мнение ирокезите са дошли от запад известно време преди откриването на Америка от Колумб.^[8] Тази теза съществува и до днес в древната американистика.^[9] Археологическите наблюдения дават и друга представа за произхода на ирокезите. Смята се, че към средата на XI в. те вече са населявали района на Великите езера и са създатели на археологическата култура „оваско“, наречена така по името на ез. Оваско, където са открити протоирокезки предмети.^[10] Според C. Б. Райерсон от около 1300 г. от н.е. до 1500 г. от н.е. ирокезите населявали и долината на р. Свети Лаврентий чак до залива на изток.^[11] Протоирокезката култура „оваско“ е наследник на по-ранната култура „хопуел“,^[12] а тя на свой ред е наследник на по-ранната култура „адена“.^[13] Тъй като културата „хопуел“ от американския Североизток се датира от III в. пр. н.е. до V в. от н.е., то вероятно към това време могат да се търсят най-ранните следи от появата на ирокезки етнически елементи, които формирали по-късната култура на ирокезите, но вече на изток и на север от родината на „хопуел“ — Централен Илинойс. И ако действително спомените на ирокезите включват събития от протоирокезкия период, то тогава ранната история на протоирокезите трябва да се търси още във времето преди новата ера. Но процесите на етнообразуване в течение на едно хилядолетие трудно могат да бъдат проследени със сигурност при липсата на конкретен изворов материал. Исландските саги ни позволяват да проследим съществуването на ирокезки племена между р. Свети Лаврентий и Атлантическия бряг половин век по-рано от средата на XI в., когато е засвидетелствана намиращата се на запад култура „оваско“. „Сага за гренландците“ свидетелства за присъствието на ирокези с вече изградена традиционна култура и идеология на границата между X и XI в. Съществува определено сходство между съобщените от гренландците — исландци и норвежци, скрелингски мотиви и мотивите на по-късните ирокези от легендата за създаването на Лигата на ирокезите. Сагата разказва:

„Започна сражение и много скрелинги бяха убити. Сред тях се отличаваше един, който беше висок и красив, и Карлсефни реши, че това вероятно е техният вожд. Някакъв скрелинг вдигна от земята брадва, огледа я, а след това замахна с нея по един от своите и го удари. Този веднага падна мъртъв. Тогава високият скрелинг взе брадвата, огледа я и с всички сили я захвърли в морето (вариант: езерото — б.а. Н. Н.). Сега скрелингите се втурнаха с всички сили в гората и с това сражението завърши“.^[14]

Според „Легенда за основаването на Ирокезката лига“:

„Ние трябва да дадем своя закон на другите, да го обявим на всички народи; ще го наречем Велик закон — Велик закон на равенството, тъй като всички народи без изключение ни ненавиждат, нас, племената на Разширяващия се дом. Освен това бойните брадви трещят и хората се убиват един друг. И ето, ние премахваме злото от земята. Ние го хвърляме дълбоко в земята. На една купчина събираме ние оръжията на войната и ги захвърляме настрани. И още, ние изкореняваме висок бор, от което в земята се образува дълбока яма; на дъното на тази яма тече бърз поток. В този поток хвърляме ние оръдията на войната и разприте. Нашите правнуци няма да ги видят, тъй като ние връщаме високия бор на предишното му място. Ето, ние се укрихме в сянката на огромното дълголистно дърво. Това дърво издигнахме сами и всички народи ще виждат Закона…“.^[15]

Според С. Б. Райерсон клетвата за влизане в съюза на ирокезите е следната:

„Аз, Деганавида, и съюзните вождове сега изкореняваме най-високия бор и в образувалата се яма хвърляме всички оръдия на войната. В дълбочината на земята, дълбоко в подземните потоци вода, течащи в неизвестни земи, ние хвърляме всички оръдия на раздора. Ние ги погребваме, за да не се виждат, и отново засаждаме дървото. Така ще се възцари Великият мир“.^[16]

Сходството между по-късната индианска версия и клетва и по-ранните ритуални действия на скрелингите в исландската сага е несъмнено. За разлика от обичая на индианците от южното крайбрежие на Източна Северна Америка, за разлика от мускогите крийки, семиноли, чахта и др., които заравяли томахавките под леглата си,^[17] ирокезите имали друг обичай, свойствен само на тяхната племенна общност и различен и от обичаите на алгонкините. Поради това за нас е несъмнено, че описаният от норманите ритуал, който онагледява сключването на мир, е само ирокезки. Езерото и морето са съответствия на подземните води. Гората е съответствие на бора, на световното дърво. Сянката на огромното дълголистно дърво е съответствие на сянката на гората, на гора като цяло. Хвърлянето на брадвата в езерото или морето е равно на хвърлянето на брадвата в подземните води и потоци. Убийството на изкупителната жертва за неуспешната война е в пряка връзка с мотива за хвърлянето на брадвата в подземните води или във водните дълбини и също има съответствие в по-късните сведения за отнемане на вождовски пълномощия на ирокезите вследствие на лошо поведение.^[18] При военна катастрофа е естествено и значително по-строго осъждане на вожда или лицето, което със смъртта си трябва да изкупи вината на злополучната страна.^[19]

Имаме ли основание да смятаме, че пет века преди Колумб племената на американските индианци вече са имали завършен етногенетичен процес? Скандинавските саги и конкретно „Сага за Ейрик Червенокосия“ съдържат историческа информация за племенните образувания към началото на XI в. от н.е. в обяснително преведени и говорещи имена. Така ирокезкото название на чероките — ойейдагоон, означава ’народ, който живее в пещерите’^[20] и може да се открие в описанието на племе с два конунга (крале) — Авалдамон и Валдидид, което живее не в домове, а в пещери и ями.^[21] Наличието на два мотива за пещерите — ирокезки и мезоамерикански, вероятно е предизвикало наслагване на сюжети от два твърде отдалечени региона. Възможно е чероките да са повлияни и от частичното мексиканско влияние, и от „южния култ“, които достигнали до Югоизточна Америка.^[22] „Сага за Ейрик Червенокосия“ дава основание за определяне на „местопребиваването“ на проточероките твърде далеч на север, в района на залива Свети Лаврентий.

При подобна теза обаче възникват редица логически трудности. Първата от тях е противоречието между южните мотиви за пещерите, за конунга Авалдамон, втората е в това, че този древен народ — чероките, никога не е живял далеч на север и индианската традиция свързва родината му със земите на юг от р. Тенеси. Л. X. Морган пише за съществуването на старинен договор между сенека и чероките-ойейдагооно. След преминаването на отряд на чероките зад р. Тенеси след нападение в земите на ирокезите той вече бил в безопасност и преследващите го ирокези не можели да го нападат за отмъщение. Подобен договор имало и между ерите и сенека. Той влизал в сила след преминаването от отрядите на ерите на р. Тенеси.^[23] Очевидно взаимоотношенията между ирокезите и ирокезоезичното племе на ерите датирали от твърде отдавна. Но Л. X. Морган дава и друго сведение за техните отношения: „Жената и нейните деца, потомци по женска линия, завинаги били свързани със съдбата на нейното собствено племе, докато нейният мъж, неговите братя и сестри и потомците им по женска линия по подобен начин се обединявали в друго племе и се придържали към неговите родствени връзки. В това била основата на съюза между няколко племена от една и съща нация…

Ирокезите считат, че идеята за разделението на народа на племена, за установяване на нови родствени отношения, които биха ги свързали по-здраво, е тяхна. Те твърдят също, че те насила са въвели тази социална организация у чероките, чипеваите (массасауга) и у много други индийски нации, с които в древни времена са били в постоянни отношения. Този факт, че това разделение на една нация на племена не е разпространено повсеместно сред индийските раси, говори в полза на твърдението на ирокезите“.^[24]

Вероятната датировка на описания насилствен, т.е. изкуствен, опит за разделяне на една народностна група на племена очевидно предшества регулираните старинни отношения между сенека и ерите и сенека и чероките, тъй като в противен случай подобни договорни отношения биха били излишни. Запазените от ирокезката традиция сведения за установяване на отношения по силов начин свидетелства за по-ранен период на създаване на Конфедерация или Лига, през който границите на властта на ирокезите са се простирали от района на Великите езера до района на р. Тенеси. В светлината на тази запазена традиция на ирокезите стават ясни и сведенията на „Сага за Ейрик Червенокосия“:

„Момчетата казали, че майка им се казва Ветилд, а баща им Овегир. Те казали, че страната на скрелингите се управлява от двама конунги, единият от които се нарича Авалдамон, а другият Валдидид. Те разказали, че там няма домове и хората живеят в пещери и ями…“.^[25]

Очевидно южните мотиви, свързани с културата на чероките, са запазени в семейството на скрелингите от Маркланд по майчина линия. Тъй като децата са били заедно с родителите си, те не са били големи, за да участват в племенния живот, и естествено са носители на културата в семейството по майчина линия. А сведението за двамата конунги според информационното съгласуване на норманската с индианската социална йерархия очевидно отговаря на статута не на сахемите, а на висшите военачалници. В по-късната Конфедерация и двамата висши военачалници били от племето сенека. Оскъдната информация, която имали децата, включвала и сведения за обществено-политическото устройство на по-ранната, силово създадена Конфедерация, за институцията на висшите военачалници. Връзките на сенека с чероките от дълбока древност и запазването на военачалническите две места от сенека са несъмнено свидетелство за определената роля на могъщото племе на ирокезите в създаването на племенните съюзи в течение на много столетия. Според Л. X. Морган „предвид изяснилата се от опита нужда от висш военачалник те създадоха тази длъжност, която обаче бе разделена между две лица, така че едното можеше да неутрализира другото. И двамата висши военачалници бяха равни по власт“.^[26] Наблюдението на американския етнограф от XIX в. е основателно. За по-ранните периоди от развитието на родовия строй той пише: „При някои индийски племена един от сахемите се смяташе за върховен вожд и по чин стоеше по-високо от другарите си…“.^[27]

Тази ранна конфедерация на ирокезите, която откриваме в ранните предания на индианците и в сведенията от скандинавската сага, несъмнено е съществувала и преди 100-та година, щом като ирокезите са имали време да въведат в действие и със сила механизма на изкуствените междуплеменни връзки и да установят несъмнения признак на конфедеративността — управлението на двама вождове. Дейността на ранната конфедерация е била твърде успешна и преди появата на алгонкините е включвала огромни територии от п-в Лабрадор и о. Нюфаундленд (Маркланд) до р. Тенеси и Южните Апалачи.

Сведенията от сканадинавската исландска сага позволяват да се коригират не само досегашните представи за ирокезите като население, намиращо се и на територията на залива Свети Лаврентий до Великите езера през 1300–1500 г.,^[28] но и представата за Лигата като явление от 1400–1500 г. или от 1570 г. от н.е. и дори от по-късно. Непрекъснатото обновяване на съюза на ирокезите вероятно е минало през следните етапи: 1. Конфедерация с настъпателен характер на север, запад и юг; 2. Отбранителен съюз срещу алгонкини, хурони, отцепилите се ери и чероки и др.; 3. Конфедерация на Разширяващия се дом и на Великия мир, наследен от най-древната лига.

Кога е възникнала ранната конфедерация на ирокезите?

Според самите ирокези в предадена от Л. X. Морган традиция Лигата е била създадена около двеста или сто и петдесет години преди появата на белите по земите на ирокезите, т.е. около 1400–1500 г. от н.е..^[29] Съвременните датировки определят времето на нейното създаване около 1570 г..^[30]

Съществуват идеи за идването на каюга и сенека от югозапад след дълъг преход и на трите източни племена — мохавки, онайда и онондага, от същата посока или от по-северните части на Великите езера.^[31] Не по-късно от XVI в. те достигнали долината на р. Свети Лаврентий и от това време се датира Лигата на ирокезите.^[32] Според хипотезата за местния, туземен произход на ирокезите^[33] Лигата също била създадена около 1570 г. от н.е..^[34] Според „версията на вождовете“ на ирокезите тя е възникнала „три поколения преди“ появата на първия бял човек в земите им.^[35]

Възможната дата на основаването на Лигата се изчислява спрямо 1609 г., когато настъпила годината на холандските открития^[36] на районите около днешния Хъдзънов залив и земите на юг от тях. Но тъй като представата за поколение е твърде неясна и за едни изследователи е равна на продължителността на един човешки живот, за други би могла да се дели на генерациите детство, зрелост и старост, а за трети да е около 10 или 20 години, приложението на подобна датировка е винаги дискусионно. Има обаче и митологични поколения, чието управление или живот продължава столетие и дори хилядолетия, но те са характерни за традицията на политическото общество, на цивилизацията.

Далечните спомени на ирокезите за упражняване със сила на административна власт над чероките далеч на юг и над чипевеите далеч на запад, зад езерата Манитоба и Уинипег и зад реките Саскачеван и Нелсон очертават границите на една идея за Конфедерация, която е съществувала в далечната древност и която продължава да съществува през XVI–XVIII в. Във всеки случай настъпателната политика на Лигата на юг е ограничена от английските, а на север от френските колонии, но въпреки това остава настъпателна и използва и военни, и чисто политически, и дипломатически средства. Границите на по-късната Конфедерация се доближават до границите на някогашната древна Конфедерация със сега доловими очертания от о. Нюфаундленд и Лабрадор до р. Тенеси и от Атлантика до залива Хъдзън и р. Саскачеван. На тези територии през проливите срещу Гренландия са проникнали викингите. Не е ли възможно търсените по-късно в представата за Великия дух християнски влияния да са резултат от по-ранни опити на проповедници от християнските страни? Християнските мотиви в представите за Деганавида и Хайвата, разгледани в главата „Идеята за мирния свят — викингско-ирокезки паралели“, и идеята за единното Върховно същество, което описва Л. X. Морган, са възможни прояви на християнско влияние. Съвременните етнографи свързват единното висше същество на ирокезите с влияния от страна на мисионери йезуити.^[37] Но ако тези влияния са още от времето на викингско-скрелингските контакти? Тогава митологизираните три поколения могат да се окажат митологични три поколения и да се изчисляват спрямо времето на поява по земите на ирокезите на корабите на Торфинн Карлсефни. В такъв случай вероятното време на създаването на Ранната лига е IX–X в. от н.е. Л. X. Морган допуска, че първоначално са съществували съюзи за взаимна защита,^[38] но най-вероятно е, ако са съществували такива съюзи, те да са предхождали времето на налагане със сила на административно-племенно единство. Наблюдението за съществуването на идеята за ирокезкия мир, или Великия закон на равенството, още към 1000-та година ни позволява да смятаме, че Лигата на ирокезите е съществувала във форма, подобна по-късната Конфедерация, когато Т. Карлсефни посетил земите на юг от залива Свети Лаврентий. Това означава, че още преди X–XI в. сложните процеси в обществения живот на ирокезите са предизвикали едно съвременно по звучене решение — конфедеративност с разделена висша изпълнителна власт и равностойно представителство в „законодателния орган“ — Съвета на конфедерацията. Появата на алгонкините в земите на ирокезите вероятно около XIV в. в Пенсилвания и по крайбрежието на Атлантика чак до устието на р. Свети Лаврентий е възможната граница между насилствения стар съюз, или лига, и новите преходни съюзни форми на новата Лига.

Ако се отчитат и християнските мотиви в преданията за Деганавида и Хайвата, възможно е едно от преустройствата на Конфедерацията на ирокезите да е извършено и с участието на европейски, повече или по-малко преки влияния — реални, но решително индиански по своя синтетичен характер.