Неделчо Неделчев
Викинги и скрелинги в Америка (4) (Откритията на викингите и контактите между европейската и индианските култури през XI–XV век)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
elemagan (2013 г.)

Издание:

Неделчо Неделчев. Викинги и скрелинги в Америка

Българска, първо издание

Редактор: Диана Вацова

Оформление: Нейко Генчев

Рецензент: проф. д-р Йордан Николов

ИК „Фабер“, 1999 г.

Предпечатна подготовка: Фабер — В. Търново

ISBN: 954–9541–40–1

История

  1. — Добавяне

Остров Отток, Отточният фиорд и Скрелингияланд. Пътят към Винланд

В историята на доколумбова Америка остава неясен въпросът за действителните знания на викингите за Винланд. За едни изследователи Винланд е остров,[1] за други е част от континентална суша.[2] На стигналите до нас стари карти далечната западна страна е представяна като полуостров, примерно на картата на Сигурд Стефансон. Исландецът съставил картата през 1570 г., очевидно без да е повлиян от модерната по онова време картография. Р. Хенинг счита, че означената върху картата Винланд е в района на Скрелингияланд, в района на Масачузетс.[3] X. Ингстад използва картата на Геза Сепеши, която поне в онази част, където е представен Винланд (Винландия), не се отличава от картата на Сигурд Стефансон, а по-скоро е нейно точно копие. За X. Ингстад Винланд е означен вече не на полуостров, а на остров.[4] Но и на картата на Сигурд Стефансон, и на картата на Г. Сепеши (карта от частна колекция) ясно е означено, че става дума за нос Винланд и този нос съвпада със страната Винланд, а не е само нос Винландия или Винланден, както се чете най-вероятно на картите. Изписаното име Promontorium Winlanden (Winlandia) на картата на Г. Сепеши е разделено и думите са изписани под прав ъгъл една спрямо друга. Въпреки това отделното изписване на Винландия съвсем не означава, че страната или носът не са част от континенталната суша. На картите е добре означен залив, който свързва Скрелингияланд и носът означен с латинската дума promontorium, т.е. ’къс от земна суша, издадена в море, вода или планинско възвишение’. И тъй като на картата на Г. Сепеши са означени и морските маршрути от Норвегия до Испания, оттам до Гренландия и от Гренландия до залива между „Скрелингер ланд“ и „Промонториум“, като преди това се плава до Хеллуланд и Маркланд, то да се счита, че островният характер на носа Винланд е сигурен, е неоснователно. И тъй като картата очевидно е по-късна, от 1599 г., както и картата на С. Стефансон (С. Стефания) и при това и двете карти не са осъвременени с новите данни на многобройните до това време експедиции, остава да приемем, че те се основават на стара исландска традиция и че „Промонториум Винланден“ действително е полуостров, който се намира в областта Масачузетс и е срещу „Скрелингер ланд“. Тъй като старите карти често са съставяни след пътешествието, тази практика спазват и флотоводци от по-късно спрямо норманското време, е необходимо да проверим сведенията за местонахождението на Винланд по достъпните изворови данни. „Грипла“ съобщава, че на юг от проливите, по които се стига до земите срещу Гренландия е Скрелингияланд: „Оттук на юг се намира Хеллуланд, оттам е близо до Винланд Добрия, до който някои хора мислят да се доберат (да достигнат) от Африка“. В по-горните редове на „Грипла“ се казва: „то тук, в Гренландия ще се намерят още много други (глави опитомени елени — бел. авт. Н. Н.). Там има проливи и земята завива на югозапад“.[5] Тезата за земя остров не отговаря на съобщеното в конкретния писмен текст. Опитните мореплаватели са умеели да правят разлика между остров и континентална суша, ако, разбира се, островите не са били прекалено големи по площ и ако изследването им е било възможно. В този случай норманите установили, че земята завива на югозапад. При това Торфинн Карлсефни и неговите моряци в плаването си на юг си поставили за цел да проучат и другата освен познатата страна.[6] Винланд е представен и като страна, която се намира на юг от Гинунгагап, отклонението от морето океан на пръвичния хаос: „Между Винланд и Гренланд се намира Гинунгагап, който води от това море, което се нарича море океан и което обкръжава цялата Земя“. И тъй като и съвременният географ трудно би установил друг пролив, отклонение от Атлантика, който да се намира южно от най-дълбоко врязания в континенталната суша и продължаващ почти до езерото Онтарио залив Свети Лаврентий, с основание можем да приемем, че Винланд е на юг от вливащата се в залива река със същото име. Фиордите или заливите, които са на юг от Свети Лаврентий, могат да бъдат наречени и проливи, но в никакъв случай не лежат (вървят) срещу Гренландия и затова в „Грипла“ е посочено, че след проливите земята завива в посока на югозапад, т.е. отдалечава се от Гренландия. На картите, на които е изобразен Винланд, също липсват заливи проливи към по-отдалечени земи и това едва ли е случайно. И ако се доверим на изображенията от картите и на съобщаваното в „Грипла“ ще установим, че сходната информация подсказва онова местоположение на Винланд, което съвпада с местоположението на Масачузетс и Род Айлънд. Евентуалните възражения, че картите и географските съобщения са схематични, тъй като не са посочени множество острови, не биха били сериозен аргумент, тъй като норманите просто не съобщават за тях. Това е видно примерно от изображенията на Гренландия, която несъмнено е била населявана от викинги. Нито на картите, нито в редовете на което е да е друго географско съчинение са отбелязани множеството острови. Отбелязвани са само онези острови и страни, които биха служили като географски ориентир. Съмненията на X. Хинк, С. Стефансон, Р. Хенинг и на И. П. Магидович към текста на „Сага за Ейрик Червенокосия (Рауда)“ са основателни.[7] Но дали в сагите е отбелязано всичко? Струва ми се, че примерът с хилядите гренландски острови е убедителен. Те остават неизвестни за изследователите на древните карти и текстове, а несъмнено са били познати и на гренландците, и на исландците, и на по-късните владетели на острова — датските ко-нунги…

vikingi_i_skrelingi_v_amerika_karta_vinland_1.pngФиг. 11. по Х. Ингстад. Винланд на картата на Г. Сепеши.
vikingi_i_skrelingi_v_amerika_karta_vinland_2.pngФиг. 12. по В. П. Магидович. Винланд на картата на Сигурд Стефансон (ди Стефания) — 1570 г.
vikingi_i_skrelingi_v_amerika_karta_vinland_3.pngФиг. 13. по Г. Джоунс. Карта на Маркланд и Винланд според досегашните представи.

* * *

В „Описание на Земята I“ Винланд Добрия се свързва със земя, която не оправдала очакваните надежди. А тези очаквания за Винланд като цяло са за плодородни земи на юг от Хеллуланд и Маркланд. Древните извори са противоречиви, неясни и често непълни, но въпреки това запазената в тях информация за Винланд или Винланд Добрия, или за Скрелингияланд, позволява да се види, че земите на юг от най-южния пролив по „Грипла“ са разбирани като единно цяло. От последния пролив се стига до Скрелингияланд, а оттам е близо до Винланд Добрия очевидно без помощта на проливи. В сагите прави впечатление същото единство в разбирането за тези по-южни земи: „И те заговориха за плавания, какво да правят по-нататък, къде да отидат. Торхал Ловеца искаше да плава на север, към Удивителните (Чудните) брегове и Килевия нос (Носа на кила) и там да търси Страната на виното. А Карлсефни искаше да плава на юг покрай брега и на изток. Той смяташе, че колкото по на юг слиза, земята ще бъде по-добра (вариант: земята ще става по-голяма — б.а. Н. Н.), но той смяташе също, че страната трябва да се изследва от двете страни (или посоки; б.а. — Н. Н.)“. Тук разбирането за страната включва земята извън Гренландия. При това Карлсефни и хората му смятат, че все още не са открили Страната на виното.

Едно от последните мнения за местонахождението на Винланд, защитено в монографичен труд, е убедително подкрепено от находки с очевиден нормански характер.[8] Според X. Ингстад северният нос на о. Нюфаундленд е бил Страната на виното, а споменаваният остров покрай сушата вероятно е бил днешният Сейкрид Айлънд.[9] Преводът на името на фиорда Стрьомфиорд е Фиорд на течението и неговият смисъл остава неясен.[10] Фиордите са обикновено заливи, които осигуряват сравнително спокойни води. Поради това според мен Стрьомфиорд може да се преведе само в собственото си значение на Фиорд течение или Фиорд река, или както е в руския превод — Отточен фиорд, но не и Фиорд на течението. Според разказа за Карлсефни в „Сага за Ейрик Червенокосия“ страната и островът, на който те били спрели преди похода на юг, не са Винланд. Естествено това не означава, че на о. Нюфаундленд не е имало норвежко селище или селища. Пристанищата бази на норманите в суровите райони на Севера са естествени и не е задължително да са били постоянно обитаеми. При това не е задължително да се известява за точното място, където се намират, поне от съображения за сигурност и професионална тайна. Родовете, както и отделни групи в Исландия, а и в Гренландия често са водили твърде кървави „родови“, или кланови, войни. А конкуренти на исландци и гренландци биха могли да бъдат и централната власт в Дания, и преди това в Норвегия, от която западните колонисти е имало защо да пазят тайни, и други морски сили, и пирати… И така текстът в сагата е несъмнен, островът, до който стигнали викингите, не е Винланд. Очевидно не е Винланд и о. Антикости в устието на Гигантския фиорд. Но доколко големи заливи са наричани от норманите фиорди? За опитните мореплаватели не е било трудно да установят големината и на далеч по-обширни територии и акватории. Пример за това е о. Гренландия, чиято форма на картата на Г. Сепеши от 1599 г. и със северните си очертания не се различава съществено от бреговете на Гренландия според модерните карти. При това островният характер на тази земя е очевиден от унгарската карта. Но очевидни са също и сходствата между бреговата ивица от картата на Г. Сепеши и бреговата ивица от картата на С. Стефансон от 1570 г., въпреки че исландската карта съединява Гренландия с Русия. Единството в очертанията на острова в двете карти показва как реалните познания за островния характер на една труднодостъпна северна земя са подчинени на догмата на едно невярно убеждение.

Колко навътре обаче във водите на Свети Лаврентий норманите биха разбрали, че това огромно водно пространство не е море или огромен залив, а неизвестен залив фиорд? Въпреки съмненията о. Антикости е единственият остров, който позволява да се мисли за остров, лежащ срещу отточните води на голяма река, който не е навътре между очертанията на континенталния бряг и от който може да се продължи разузнаването на юг.

Очевидно, следвайки брега на континенталната, а не на островната суша, който е единственият сигурен ориентир, норманите на Торфинн Карлсефни са минали недалеч от о. Отток и след запознанството си с него са могли да видят, че от южния бряг на острова се вижда южният бряг на фиорда. Естествено не е изключена и друга възможност, за по-вътрешен остров, но тя изглежда по-малко вероятна.

Годината на плаването на Торфинн Карлсефни е 1000-та или малко по-късно. Поради това имаме всички основания да приемем, че това е времето на откриване на проливите и на страните, които вървели, или лежали, срещу Гренландия през тези проливи. И тъй като именно от това време са и озадачаващите учените находки от материалния бит, културата, въоръжението и начина на живот на викингите в Америка, и тъй като от това време са находките от вътрешните американски и канадски щати Минесота, Уискънсин, Северна Дакота, Манитоба и Саскачеван, също и от южните брегове на Хъдзъновия залив, а и на юг и на север, то тогава пред нас възниква въпросът не са ли плаванията на Торфинн Карлсефни по Отточния фиорд един от източниците на „Грипла“? В „Сага за Ейрик Червенокосия (Рауда)“ определено се казва: „През пролетта те навлязоха във вътрешността на Отточния фиорд“. Защо норманите, които по-късно наричат един залив фиорд „Най-дългия“ и това е вероятно днешният залив Скотсби при източните брегове на Гренландия и далеч на север, не определят по подобен начин или с подобно име Отточния фиорд? Не се ли крие причината за това в неговата практическа безкрайност. Щом фиордът е отточен, следователно е свързан с източници на вода и то немалки. Вероятно указание за характера на острова е съобщението за природните особености на околните земи от устието на фиорда: „там имало планини и местността била красива“.[11] А островът не бил малък, тъй като през тежката зима викингите напуснали с добитъка си лагера на брега на фиорда и се преселили на острова, където се надявали да открият дивеч или риба.[12] Следователно островът е бил голям и с възможности, различни от възможностите на една страна с планини! И докато планини има на о. Нюфаундленд или поне сериозни възвишения от подобен тип, то такива възвишения няма на о. Антикости и на останалите острови по поречието на Свети Лаврентий, а за планини на островите не се споменава в сагата.

vikingi_i_skrelingi_v_amerika_korab_skudelev_3.pngФиг. 14. по А. Бинс.[13]

Отново според „Сага за Ейрик Червенокосия“ Т. Карлсефни предприел плаване на юг,[14] а след това се върнал на север, за да търси Торхал Ловеца.[15] При това плаване достигането на източните граници на по-късната Ирокезия е естествено. Земите на по-късните ирокези са граничили с поречието и устието на Свети Лаврентий и със земите на юг от островите, които обграждали едноименния залив.

В експедицията, предвождана от Торфинн Карлсефни, възникнали най-сериозни противоречия именно на о. Отток и в Отточния фиорд. След като Торхал Ловеца напуснал с хората си и отплувал на север, за да търси убежище там, където го чакат, Карлсефни предприел едно пътуване, но не към Гренландия или Исландия, а към северните земи на новия континент, за да търси Торхал Ловеца и хората му.[16] Следователно, ако се търси логика в прикритото от множество измислени или поне отвличащи от основния сюжет на този разказ идейно ядро събития, ще се види, че Т. Карлсефни предприел една строго организирана експедиция на юг, на север и във вътрешността на континента по Отточния фиорд — Свети Лаврентий, и по водите на днешния залив Хъдзън: „Той тръгна на север покрай Килевия нос и след това на запад, и земята беше откъм левия му борд…“,[17] и ако изходна точка за тези плавания станал о. Отток, то значението на този обект оправдава вниманието, което му отделихме.

След оттеглянето си на север, след като разбрали, че южните земи са опасни, викингите на Карлсефни срещнали враждебни скрелинги, които вероятно принадлежали към групата на алгонкините, тъй като се хранели с костен мозък, смесен с кръв. X. Ингстад обръща внимание на това, че и съвременните северни алгонкини са запазили подобна традиция.[18]

Характеристиките на страната, до която стигнали норманите на Карлсефни, са дървен материал, лози с грозде, дивеч, риба и други богатства.[19] Следователно това не е бил о. Нюфаундлед, както и о. Антикости. Забележително е това, че в разказа от „Сага за гренландците“, в който се описват богатствата на Винланд, липсват сюжетите за самосеещото се жито, т.е. реализмът е забележителен в посока, различна от стила на приказните мотиви.

* * *

Възможно ли е определянето на географското положение на Отточния фиорд според съобщенията за планини? В „Сага за Ейрик Червенокосия“, глава X, се казва: „Карлсефни тръгнал на плаване на юг, покрай брега, и с него Снорри, Бярни и другите. Те плували дълго и накрая стигнали до река, която се вливала в езеро, а след това в морето. В устието на реката имало големи пясъчни наноси, така че в нея могло да се влезе само по време на прилив…“.[20] За планини в този разказ не става дума, но се казва, че зимата била топла и не падал сняг. В по-следващия, дванадесети разказ или дванадесета глава, на същата сага се казва: „Те предполагаха, че планините при Езерото и тези [планините] са едни и същи планини и че двете местности отстоят на еднакво разстояние от Отточния фиорд“.[21] Независимо от това дали плаването е било на север или на юг, наблюдението на викингите поставя една трудна задача, която според мен има само едно решение. За да бъдат двете местности откъм страната на морето еднакво отдалечени от Отточния фиорд, е необходимо този фиорд да се разглежда като продължителен воден път, успореден на брега на Атлантикa и на планинската верига на Апалачите между двата водни пътя. И ако мярката за плаване на юг е дължината на Отточния фиорд, а в сагата се посочва продължително плаване, то дължината на плаването по море на юг отново сочи разстояние от залива на Свети Лаврентий и пролива на Кабот до района на Масачузетс, Род Айлънд и техните прилежащи крайбрежия на север и на юг. В рамките на очертания регион — на северозапад Отточния канал, на югоизток успоредния бряг на Атлантика и по средата Апалачите, влизат изконните земи на ирокезите. Дали морските експедиции на викингите са продължили и на юг, покрай брега на океана и успоредно на високата планинска верига? При толкова сигурни ориентири това е естествено — още повече, ако необходимостта от информация за южните предели на най-южните поселения, като това на Езерото (Хоуп), изисква знание поне за разстояние от два-три дни път. Аз ще се спра и на новите според мен аргументи за присъствието на викинги в далеч по-южните земи на Мексиканския залив, които обаче са били предшествани от най-сериозното запознаване със Скрелингияланд — земята между днешните Бостън и Квебек, между Ню Йорк и Нова Шотландия.

Тогава, когато митовете за Винланд още не били превърнати от викингите в собствена история, легендарната страна била търсена и на юг, и на север. Представителите на едно от най-късните военнодемократични общества в Европа с Исландия и Гренландия изследвали земите от бъдещия Нов свят, които толкова приличали на картини от скандинавската митология, че дори световната бездна Гинунгагап била локализирана от тях между Гренландия и Винланд. Спомените от скандинавския златен и изпълнен с героика и мир век и обществените отношения на скандинавците от късния героичен век били насочени на запад, към военнодемократичния свят на скрелингите. Затова не е случайно, че те проучват новите земи на север от Гренландия, на юг от Гренландия и във вътрешността на континента.[22] Тази мащабна, огромна изследователска дейност трябва да бъде предмет на най-широки исторически изследвания. От достъпната литература у нас читателят може да прецени, че темата е само констативна и срамежливо засяга територии и акватории на юг едва до о. Нюфаундленд и на запад до крайбрежието на континенталната суша.[23] А именно зад тези граници започва същинската история на американо-европейските контакти.

За съжаление не ми бяха достъпни книгите на Тормод Торфеус „История на древния Винланд“ (Копенхаген, 1705 г., на датски език), на Карл Кристиан Рафн „Американски древности“ (Копенхаген, 1837 г., на датски език) и на Теодор Щтехе „Викингите откриват Америка“ (Хамбург, 1934 г., на немски език). От достъпната научна литература у нас става ясно, че К. К. Рафн силно преувеличава географските постижения на норманите, но общо взето и тримата автори разглеждат плаванията на норманите в Североизточна Америка.

Бележки

[1] Вж.: X. Ингстад. На запад към страната на виното. С., 1975, с.136 и сл.

[2] А. Бинс. По пътищата на викингите. С., 1984, с.57.

[3] Р. Хенниг. Неведомые земли. М., 1962, т.III, рис.3.

[4] X. Ингстад. Цит. съч.

[5] „Грипла“, вж. у Е. А. Мельникова. Древнескандинавские географические сочинения. М., 1986, с.159.

[6] „Грипла“, вж. у Е. А. Мельникова. Древнескандинавские географические сочинения. М., 1986, с.159.

[7] Вж.: И. П. Магидович. История открытия и исследования Северной Америки. М., 1962, с.37.

[8] X. Ингстад. Цит. съч., с.65.

[9] X. Ингстад. Цит. съч., с.65.

[10] „Сага об Эйрике Рыжем“. — В: Исландские саги. Ирландский эпос. М., 1974, гл.VIII, с.120.

[11] „Сага об Эйрике Рыжем“. — В: Исландские саги. Ирландский эпос. М., 1974, гл.VIII, с.120.

[12] „Сага об Эйрике Рыжем“. — В: Исландские саги. Ирландский эпос. М., 1974, гл.VIII, с.120.

[14] Чертежът изобразява кораба „Скулделев 3“ — малък крайбрежен търговски съд — бирдинг, потопен през 1070 г. в залива на датския град Роскилде. На същото място са разкрити още четири кораба, които са голяма ценност за археолозите, тъй като дават информация за викингските мореплавателни и занаятчийски умения, както и за викингската култура, общност и история като цяло. Вж.: Алан Бинс. По пътищата на викингите. Варна, 1984. — Бел.elemagan

[15] „Сага об Эйрике Рыжем“. — В: Исландские саги. Ирландский эпос. М., 1974, гл.VIII, с.124.

[16] „Сага об Эйрике Рыжем“. — В: Исландские саги. Ирландский эпос. М., 1974, гл.VIII, с.121–122.

[17] „Сага об Эйрике Рыжем“. — В: Исландские саги. Ирландский эпос. М., 1974, гл.VIII. Вж.: глава „Походи на север и северозапад“ от тази книга.

[18] X. Ингстад. Цит. съч., с.196.

[19] „Сага о гренландцах“. — В: Исландские саги. Ирландский эпос. М., 1974, гл.VII, с.99.

[20] „Сага об Эйрике Рыжем“. Цит. съч., гл.X, с.120.

[21] „Сага об Эйрике Рыжем“. Цит. съч., гл.X, с.120.

[22] Вж.: „Сага за Ейрик Червенокосия“ у X. Ингстад. Цит. съч., с.57; срв.: с.67.

[23] Срв.: X. Ингстад. Цит. съч. Вж.: А. Бинс. Цит. съч.