Неделчо Неделчев
Викинги и скрелинги в Америка (13) (Откритията на викингите и контактите между европейската и индианските култури през XI–XV век)

Езическите корени на съвременната теория за мира и демокрацията

Във времето на непрекъснати войни — и преди създаването на държавата, и след създаването й, обществената несигурност постоянно е активизирала идеите за мир. И въпреки че тези идеи постоянно са били нарушавани, тяхното съществуване никога не е било подлагано на съмнение. В повечето или в почти всички случаи за нарушаването на мира са обвинявани враговете, които винаги са определяни като вандали, варвари, диваци, неверници, езичници, гяури и т.н.

През 1744 г. ирокезкият вожд Канасатего говорил пред чиновници в американските колонии. Неговите думи се смятат за първата идея за обединение на колониите и за създаване на американска държава, основана на демократични принципи. Думите на гордия оратор са следните: „Нашите мъдри прадеди учредиха Съюз и Дружба сред Петте племена. Това ни направи силни; това ни предаде голяма Тежест и донесе Властта над съседните племена. Ние сме мощна Конфедерация и ако вие се възползвате от същите методи, от които са се възползвали и нашите мъдри прадеди, вие ще достигнете също такава Сила и Мощ. Затова, каквото и да се случи с вас, не тръгвайте един срещу друг“.^[1] Американските колонисти оценили по достойнство съветите, за съжаление и с типично колонизаторско „благородство“. Б. Франклин станал първият изразител на внушената от индианците от първобитното комунистическо общество идея: „…шест племена на най-невежи езичници съумяха да създадат съюз и да го управляват по такъв начин, че той можа да просъществува столетия и да изглежда несъкрушим; би било странно, ако създаването на подобен съюз би се оказало невъзможно за десет-дванадесет английски колонии, на които той е по-необходим и трябва да бъде по-изгоден и за които е присъщо еднакво разбиране на общия интерес“.^[2] Д. Гринде, историк с ирокезки произход, посочва редица документи, свързани с влиянието на наследството на Конфедерацията върху ранната американска политическа мисъл. Сред тях са откъси от „Вечно неразрушимия закон“ на ирокезите, хералдиката на Конфедерацията в хералдиката на отделните щати на САЩ и смятаните от самите американци за големи политически фигури Канасатего, Корнплантер, Джозеф Бранд (Тайенданега), Хендрик (Сойенгарата) и други индианци от XVIII и XIX в.^[3] Независимо от хладното отношение на официалната наука към проблема за приноса на индианците в създаването и развитието на американската обществено-политическа система този принос е несъмнен. Създаващите се САЩ като Съюз на колониите бързо забравили съветите на американските индианци. И в представената на Конгреса „Декларация за независимостта“ от Томас Джеферсън, и в „Здравия разум“ на Т. Пейн, и в конституцията на САЩ могат да се открият и критики на индианския обществен строй и заемки от този строй, но подчинени на общоисторически представи и преценени през критерия на историческия опит.

Оценката на автора на „Декларацията за независимостта“ и на неговите колеги от комисията по прокламирането й узаконяват отношението на цивилизатори към варвари: „Той (кралят на Англия — б.а. Н. Н.) подстрекава вътрешни въстания против нас и се помъчи да насъска обитателите на граничните райони, безмилостните индиански диваци, в чиито известни правила на войната влиза безогледното избиване на хора от всякаква възраст, пол и състояние“.^[4] Т. Пейн настоява за независимост като континентална форма на управление, различна от монархията, в която страховете, че „една колония ще се бори за превъзходство над друга“ са „детински и нелепи“.^[5] За английския хуманист Т. Пейн в обстановката на подстрекавани от английската корона „вътрешни въстания“, „детинските страхове“ вероятно са означавали преодоляване на противостоенето между отделните колонии по индиански модел.

Тази непопулярна идея в съвременната американистика през XIX в. е смятана за естествена. Л. X. Морган пише: „Всяко племе в собствените си граници живееше пълен живот; донякъде то беше аналогично на нашите собствени щати в рамките на обединяващата ги република. Трябва да припомним, че още през 1775 г. ирокезите съветваха нашите прадеди да организират съюз на колониите, подобен на техния“.^[6]

Очевидно политическите мъже на ирокезите са провеждали твърде настойчиво политиката си на демократизация на западните периферии на Английската империя. В течение на повече от три десетилетия колониите явно водили спорове „за“ или „против“ монархичния модел, за републиканско устройство от йерархичен или конфедерален принцип. Възможно е индианските вождове да са се надявали на реставрация на демократичните принципи на първобитното комунистическо общество. Възможно е да са разчитали на това, че едно копие на тяхната конфедерация, което се занимава предимно със селскостопански труд, би било по-малко агресивно от могъщата Британска империя. Т. Пейн вижда нещата не по-различно от индианските политици, но поставя акцент на мира и търговията: „… Каква полза ще имаме ние, ако се обявим против света? Нашата цел е търговията и ако се грижим добре за нея, тя ще ни осигури мир и приятелство в цяла Европа; защото цяла Европа е заинтересована да вижда в Америка свободно пристанище. Нейната (на Америка — б.а. Н. Н.) търговия винаги ще й бъде закрила, а това, че е бедна на злато и сребро, ще я предпазва от възможни нашественици. … Нашето зърно ще се продава на добра цена на всеки пазар в Европа…“.^[7]

Към средата на 70-те години на XVIII в. и индианците, и американските колонисти още не подозирали за огромните залежи от благородни метали, за тези богатства не подозирали и могъщите европейски държави. Иначе вероятно историята на Северна Америка щеше да бъде друга. Но към 1775/6 г. американските колонии копирали обществено-политическото устройство на Конфедерацията на ирокезите, разбира се, без да си признават, че устройват обществото си по модела на „най-невежите езичници“ и „безмилостни диваци“.

Основният принцип, който белите заели от великата Конфедерация, бил принципът на демократичното обществено устройство и свободата: „… нека в края на обреда короната бъде съборена и разпиляна сред хората, на които принадлежи… Свободата е преследвана по цялата Земя“.^[8] В този демократичен принцип вероятно на второ място след републиканската идея стои независимостта на щатите един от друг, подобно на независимостта на съставляващите конфедерацията племена, и управлението им от един общ за всички център, съставен от представители на всичките щати (племена): „… тези Обединени колонии са и по право трябва да бъдат свободни и независими щати…“.^[9] Тази конфедерация на Съединените американски държави декларирала неучастие във войни: „Нашата цел е търговията, … тя ще ни осигури мир и приятелство с цяла Европа“.^[10] Политическите принципи, които внушавал на американските колонисти вождът Канасатего — конфедерация, мир между колониите във всички случаи и дружба, били осъществени. Конфедерацията била създадена по принципа на ирокезкия обществен модел и ирокезкия мир. Подобно на Конфедерацията Съюзът на американските държави оставал отворен за нови членове — държави или само преселници от Европа. Подобно на Конфедерацията щатите не само били независими, но имали и различен брой представители в Конгреса. САЩ имали първоначално следните представители по щати: Масачузетс — осем, Ню Хемпшир — трима, Род Айлънд и Провидънс — един, Кънектикът — пет, Ню Йорк — шест, Ню Джърси — четири, Пенсилвания — осем, Делауер — един, Мериленд — шест, Вирджиния — десет, Северна Каролина — пет, Южна Каролина — пет, и Джорджия — трима представители.^[11] В Конфедерацията на ирокезите мохавките имали в общия съвет девет сахема, онейда — девет, онондага — четиринадесет, каюга — десет, сенека — осем.^[12] Както при неравномерното разпределение на сахемството нито едно племе нямало повече власт от другите,^[13] така и в Конгреса на САЩ Сенатът се състоял от по двама избрани сенатори от всеки щат.^[14]

Подобно на съюза на ирокезите съюзът на американските държави обединявал население, говорещо общ език и с общи интереси, и на това се основавали индианците, като съветвали белите колонисти да се обединят. Единството на индианската концепция за Разширяващия се дом, на синонима му Вечно ненарушимия закон или на останалите синоними — Великият мир, или Великата конфедерация на петте (по-късно на шестте) племена, намира израз в единството на представите за Съюза на народа на Съединените щати и американския мир — мирен труд, свободна, безмитна търговия и неучастие във войни.

Мирът, който ирокезите сключили с викингите около 1000 г. бил повторен след около 7–8 века и вече имал друг резултат. Но съветите, които индианските политически мъже давали на английските колонисти, свидетелстват и за това, че убедеността в демократизацията на обществото би донесла и мир. Индианските политици действително нанесли едни от най-силните удари на Великобритания — най-могъщата държава в света през XVIII-XIX в., загубила дипломатическо-политическия двубой с представителите на военнодемократична Америка на индианците ирокези.

Великобритания загубила двубоя с ирокезката конфедерация за независимостта на колониите, но и ирокезите не спечелили. Обещаната на американските колонисти от Канасатего политическа мощ и власт се обърнали срещу ирокезите. Мохавките разбрали това навреме и се оттеглили в Канада още през 1775 г. И ако днес Лигата на ирокезите съществува като културно-историческа реалност, то нейните свободи и самоуправление в Канада са далеч по-значими, отколкото в САЩ.^[15] Но значението на езическите корени за съвременните идеи надхвърлят рамките на Северна Америка. Същият онзи мир, по принципите на който през 1000 г. Америка и Европа сключват първия мирен договор, след годините на Първата световна война провокирал създаването на Лигата на народите, а следователно и съвременната ООН.^[16] Човечеството би забравило първото предложение на ирокезите, но те го напомнили през XVIII в. с настойчивост, която започва да дава резултати с общочовешко значение през нашия XX век.

Идеята за конфедеративност с равноправие на нейните членове била създадена в онези далечни времена, в които човечеството започнало пътя си към цивилизацията. Нейното възраждане станало възможно не тогава, когато индианците скрелинги я предложили на войнствените викинги, а тогава, когато заплахите от войни и експлоатация поставили веднъж пред народа на американските колонии и веднъж пред ужасеното от световната война човечество проблема за мира, или за световната организация за мир, основана на принципите на равноправните членове.

Възраждането на тази идея не е реставрация на принципите на първобитния комунизъм на древните германци, италийци, гърци, славяни, семити и други народи, а непрекъснато развитие и усъвършенстване на тези принципи.

Фиг. 34. Карта на североамериканските индианци-скрелинги — около 1003 г.