Неделчо Неделчев
Викинги и скрелинги в Америка (15) (Откритията на викингите и контактите между европейската и индианските култури през XI–XV век)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
elemagan (2013 г.)

Издание:

Неделчо Неделчев. Викинги и скрелинги в Америка

Българска, първо издание

Редактор: Диана Вацова

Оформление: Нейко Генчев

Рецензент: проф. д-р Йордан Николов

ИК „Фабер“, 1999 г.

Предпечатна подготовка: Фабер — В. Търново

ISBN: 954–9541–40–1

История

  1. — Добавяне

Идеята за мирния свят — викингско-ирокезки паралели

Викингите и скрелингите сключили мир по начина на автохтонните жители на Америка. Хората на Карлсефни вероятно представили пред съотечествениците си мира като безусловна победа, увенчана с бягството на скрелингите, но не деформирали мирния ритуал. В стиховете на скалдите от Исландия мотивите, посветени на далечните пътувания и пътешествия, получили допълнителна обработка и станали по-труднодостъпни за изследователя и дори за желаещия да повтори маршрутите към Винланд или Винланд Добрия. Въпреки дистанцията на времето и неясния смисъл на много от станалите преди стотици години събития до нас са достигнали представите и на викингите, и на скрелингите за световния и всеобщ мир. Тези представи вероятно са позволили на най-ранните американци и европейци да намерят общ език в едно отдалечено от нас време, в което правото на меча често е надделявало над правото на мира.

Според скандинавската легенда за „Мирния Лейв“ „към Один възхожда родът на много хора. Той разделил земята между своите синове и направил единия от тях хьовдинг. Скьолд наричали този, който взел за себе си тази земя, която се нарича Данморк… Скьолд бил много знаменит и управлявал голяма държава. В неговата държава имало големи реколти и добър мир. Той имал един син, когото наричали Лейв, тъй като му оставил земя и движимо имущество (глаголът «лейфа» означава ’оставям’ — б.а. Н. Н.). В неговите дни имало такъв добър мир, че в държавата му нямало убийства, и затова го нарекли Мирния Лейв. Той бил най-мъдрият човек.

Негов син бил Фрьоди. Той бил толкова мъдър и многознаещ, че по неговото име започнали да наричат Фрьоди всички, които са многознаещи. В дните на Фрьоди имали такъв велик мир, че никой не искал да убива човек, даже и ако виждал пред себе си вързания убиец на своя баща… Хората предполагат, че мирът на Фрьоди е бил в това време, когато в Ромаборг управлявал император Август… Когато държавата се управлявала от Мирния Фрьоди, имало такива добри реколти, че нивите се засявали сами и не трябвало да се подготвят за зимата“.[1]

Внушенията в текста са очевидни. Държавата е основана от мъдри и справедливи герои. Това е станало далеч назад във времето, т.е. тогава, когато император Август установил на земята римския мир, а в Скандинавия отдавна съществувал мир, подобен на римския и с черти на златен век, благоденствие, ненасилие, мъдрост и самосеещи се ниви. Мотивът за самосеещите се ниви заслужава особено внимание! Според Адам Бременски неговият разказ за Винланд не е повторение на старите измислици за жито, което се сее само, и за диво грозде, а това са сведения от страната на датчаните, които заслужавали доверие.[2]

Тази бележка на А. Бременски навежда на мисълта, че някъде отвъд океана идеята за Великия мир е била осъществена, въпреки че са я смятали за стара измислица. Идеята за самосеещото се жито е подсказвала на бягащите от притесненията на държавната власт нормани, че някъде в новите земи съществувал старият свят, който свободните общинници от военнодемократичното общество са загубили в Норвегия през X в., а в Исландия три века по-късно. Новото общество не било на територията на Гренландия, а в по-далечната страна Винланд. И ако се има предвид, че Гренландия твърде рано попада в сферата на влияние на норвежките царе, още с поръчението за покръстване, което в 1000 г. изпълнил Лейв Ейриксон, става разбираемо защо около Винланд съществува обстановка на тайнственост. Щом като една от причините за заселването на далечните западни земи е била съпротивата срещу посегателството от страна на централната власт към свободите на додържавните норвежци, то същата тази причина би пречила на свободните викинги. Допълнителен конфликт с въвеждането на християнството и сведенията за откъсването от христовата вяра на норманите, които мигрирали при индианците, подсказва решение на част от проблема за гренландските нормани и за живеещите във Винланд, към които гренландците се обръщали за съдействие[3] и с живота на които очевидно са били запознати.

Ако подобно предположение долавя истината за далечните исторически събития в Новия свят, то тогава ще се окаже, че проблемите на викингите от Америка са сходни с проблемите на свободното казачество от южните и източните руски земи. Възможно ли е легендите у Арни Учения и в „Сага за Ейрик Червенокосия“ за „Страната на белите хора“ да се окаже по-сложна и по-съдържателна? На запад са плавали келтски моряци, християнски монаси, които са търсили усамотение по северозападните спрямо Ирландия острови, викинги, влезли в противоречие с действащото обичайно или държавно право в страните си, нормани, които са търсили земи за заселване между Гренландия и Мексиканския залив, пирати, които са причаквали корабите на търговци, плуващи между далечните презморски страни и Норвегия, и др.[4]

В ирокезката идея за Великия мир подобна страна, не митична, а реална, е „Ирокезия“: „Ето ние се приютихме под клоните на огромното дълголистно дърво. Това дърво (Белия бор, символ на Конфедерацията — б.а. Н. Н.) ние издигнахме сами… Всички народи ще виждат закона… Седемте народа разпалиха подобни огньове за народите, живеещи още на изток, след това вождовете се отправиха на юг, посетиха чероките, след това тези хора се отправиха на запад…“

След това те казаха: „Ние изпълнихме своя замисъл. Никога повече няма да се разнесе вест: «Ето там лежат телата на убитите». Ето работата, която ние свършихме…“.[5]

Картината на всеобщ мир след хвърлянето на оръжията в подземните води под корените на световното дърво напомня картината на старогерманския мир от легендата за „Мирния Лейв“. Мирът е толкова митичен, че неговите нарушители търпят само морални наказания: „Може да стане така, че след време ще се появи някой, който, … като види, че този Корен (на Белия бор на Лигата — б.а. Н. Н.) е повече от прекрасен, ще вдигне томахавка и ще я забие в Корена. … Ние тогава ще знаем, че този, който е забил томахавката в Корена, не иска да приеме Великия закон. Тогава ние ще погледнем, ще се взрем в гърба на отдалечаващия се виновник, и още преди той да се отдалечи, нещо тайнствено ще го порази. Този, който вдигне томахавката за такова деяние, не обича Великия закон, достояние на многочислените племена на онгве-онгве“.[6] В скандинавския мит се казва, че дори убиецът да е вързан пред потърпевшите, те не искат да го убиват?

И при скандинавския, и при ирокезкия мир става дума за етнически ограничена общност, но се влага и смисъл на валидност на мира за всички народи или народите от всички посоки на света. Мирът в държавата или на територията на обединените народи бил стабилен и не се съобщава за каквито и да било чужди нападения или природни катаклизми. Появата на такъв катаклизъм ознаменува края на мира в древноскандинавския вариант на „Описание на Земята III“: „Веднъж, когато Фрьоди (вече) бил стар, започнали големи гръмотевици и светкавици, след това слънцето изчезнало от небето и земята затреперила така, че планините се срутили, … след това от земята се издигнала планина и се нарушили всички предсказания“.[7]

До тази промяна, до срутването на света, на обществото в ирокезките предания не се стига. То все още не било принудено от хода на историческото развитие да формулира тезата за Златен век, то го изграждало и било готово да го защитава: „В нашето тяло трябва да има една обща кръв. Ние често ще живеем в мир, но не трябва да сме уверени в това — и ако се случи, че сред нас се появи един, на който му потече кръв, пролята за справедливо дело, същото трябва да се случи с всички; всички ние трябва да пролеем кръв като него. Това е в съответствие с направеното от нас“.[8]

В тази обстановка на два различни свята — едно раждащо се първобитно и конфедерално общество и един рушащ се свят на първобитно равенство, който отстъпвал място на жестоките закони на ранните цивилизации, тези два свята сключили мир при взаимно изгодни условия. Но дали тези два свята, едновременни и безнадеждно разминаващи се във времето на Ранното средновековие, не са осъществили и обмен на други културни ценности? Освен далечния и алегоричен образ на чудовището с бели очи, което ще дойде от изток, нищо не подсказва за осъществяването на културни контакти в по-ранна епоха. Очевидно натискът на викингите върху народите на Винланд не е бил сериозен в сравнение с междуплеменните сблъсъци и собствената история на американските туземци. И въпреки всичко няколко момента привличат вниманието. Единият от тях е безспорното християнско влияние в преданието за Деганавида: „Преданието приписва на Деганавида черти на полубог… това се отнася за мотивите за непорочното зачатие, за невъзможността да се унищожи младенеца… Накрая във версията на вождовете преди срещата с Тадодахо Миротвореца казва: «Аз ще отида и ще навестя този, Който като умря, възкръсна (т.е. Христос)» … В отделни епизоди на повторение вече следва магията на числото три, а не на четири или седем. Епизодите на отделните наставления и сбогуването на Миротвореца с вождовете завършват с есхатологични мотиви, съотносими до известна степен с християнството; с Второто пришествие на пророка ирокезите свързват настъпването на края на света“.[9]

Християнизацията на мотивите за Миротвореца би била естествена в обстановката на контакти между християни и езичници, но не са ли твърде значителни влиянията върху основен персонаж от ирокезката митология? Не могат ли поне част от тях да са универсални представи за циклични божествени сили? Естествено, стремежът към проследяване на влиянията от християни към езичници е довел и до преувеличения. Троичността като принцип е свойствена и за индианските „числови“ представи. Три, девет, тринадесет са числа със съответно смислово натоварване в индианските представи[10] и е рисковано да бъдат определяни като християнски. А идеята за цикличните, умиращи и раждащи се божества е универсална и лесно би могла да се възприеме от чужда религиозна система. Но възможно ли е било осъществяването на християнско-езически синкретизъм в условията на победни войни на ирокезите срещу европейците и техните християнски съюзници хунори, делавари и др.? Та нали една от причините, заради които се водят войните в американския Североизток, е свързана с опозицията на християнството. Похристиянчените хунори са унищожени като племе от ирокезите. Делаварите са обявени за племе на неутрални съдници на племенните дела в обсега на конфликтната зона между алгонкини и ирокези.

Идеята за непорочното зачатие не е само християнска. В конкретния ирокезки разказ липсват библейските внушения — „Преди много години на север от прекрасното езеро Онтарио, в земята на хуроните имало град Ка-ха-на-ен. В него живеела старица с дъщеря си. Веднъж девойката сънувала, че ще роди син, наречен Деганавида. Той ще стане велик човек, по време на скиталчествата си ще види много племена и ще издигне срещу тях Великото дърво на мира. Скоро девойката родила момче. Майка й се разсърдила… «Трябва да се избавим от детето», решила тя. «Да го хвърлим във водата». Три пъти майката и бабата се опитвали да погубят младенеца, но сутрин приказното дете отново се връщало на коленете на майка си. Тогава бабата казала: «Вземи го и го възпитай, тъй като той ще стане велик…»“.[11] Ако тази идея е повлияна от християнството, то това едва ли е станало през XVI–XVII век, след появата на следколумбовите християни. Трактовката на мотива за Богородица не е християнска, както и мотивът за детеубийството. По-скоро в случая става дума за мотива за захвърленото и прибрано дете (със символиката на циклично божество), но смущава името на страната (града), където се родил Деганавида — Каханаен!

Името Ка-ха-на-ен звуково е много близо до Ханаан или Канаан. Възможен ли е отглас от по-ранни контакти, който неузнаваемо да е променил библейския текст за Давид, Христос и Ханаан, или това просто е звуково сходство?

Според нас възможността за ирокезко-викингски духовен синкретизъм е несъмнена, но ако това е станало, то е било толкова отдавна, че е било подчинено от местната традиция и вече не е било християнско.

И все пак свидетелствата за ранни контакти между викинги и ирокези предполагат възможности за изследователска работа дори в направления, които изглеждат немислими, ако приемем, че влиянията между Стария и Новия свят започват след Колумб. Далечното родово общество родило легендите за своите създатели богове, културни герои, първи царе, законодатели и герои. В героиката на древната норма на обществен живот се крие общочовешката ценностна система, която в конкретния скрелингско-викингски вариант е послужила като техническа среда за установяване на мирни отношения между Стария и Новия свят преди тези светове да осъзнаят древността и младостта си. Вероятно именно поради този сключен мир е било възможно съществуването на Винланд, на легендите за тази страна и за Винланд Добрия. Вероятно легендите за страните от Златния век със самосеещото се жито не биха съществували без идеологията на демократичните староскандинавски общности, които продължавали волния си живот далеч от суровите закони на средновековната държавност, и по щастливо стечение на обстоятелствата са записали и страници от най-древната история на американските племена, включително и идеята за Великия мир на ирокезите. Съществените прилики и разлики между скандинавските и индианските представи за мирното общество и живот позволяват да се види, че от твърде дълго време идеята за общочовешки мир е тревожна за Америка и за Европа.

Бележки

[1] Описание земли III, в Е. А. Мельникова. Древнескандинавские географические сочинения. М., 1986, с.93–97.

[2] Вж.: А. Бинс. По пътищата на викингите. С., 1989, с.54.

[3] Вж.: Г. И. Анохин. Судьба гренландских норманов. — В: Этнографы рассказывают. М., 1978, с.69.

[4] Срв.: „Сага об Эйрике Рыжем“. Цит. съч., с.125, глава XII.

[5] Легенда об основании ирокезской Лиги. Цит. съч., с.198.

[6] Легенда об основании ирокезской Лиги. Цит. съч., с.199.

[7] Описание земли III, с.96.

[8] Легенда об основании ирокезской Лиги. с.201.

[9] А. В. Ващенко. Историко-эпический фольклор североамериканских индейцев. М., 1989, с.64.

[10] Вж. например: Петото слънце, поезия на маите и ацтеките. С., 1984, с.23: „Щом изсъхне корена на 13 аау катун, ще прогледнете тогава Ица…“; с.26: „Нареждам тази девствена трапеза пред тебе, Повелителю, Боже, предоставям ти тринадесет хикари…“; с.29: „Поднасям в дясната ти ръка тези тринадесет девствени хляба, и девет хляба девствени, и тринадесет стомни…“; с.29: „Трижди поклон, додето шепна моите слова там в Чичен. Трижди полагам моите слова, с четирима велики богове на дъжда…“.

[11] Предание о Деганавиде и Хайонвате и о том, как был установлен Великий Мир. — В: Голоса Америки, М., 1976, с.26–27.